РЕШЕНИЕ
№ 2990
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110216800 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх.№ 26-П-819 от 22.11.2021г. по описа на ЦУ на НАП-София
от „П.-*“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Ц. Б. “ № *, ет.
*, офис *, представлявано от А. Б., чрез пълномощника – адв. Е.Б. срещу Наказателно
постановление N 517233-F536150 от 11.06.2020г. , издадено от началник отдел ОД София
към ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС ,
имуществена санкция в размер на 500 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен се представлява от адв. Б. с
пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният поддържа жалбата .
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се поддържа наличието на
съществени процесуални нарушения и липса на извършено нарушение.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се
явява.Представлява се от юрисконсулт Й. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения , последната от името на доверителя си изразява мнение
за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъде потвърдено.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на „П.-*“ ЕООД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N 517233-
F536150 от 11.06.2020г. , издадено от началник отдел ОД София към ЦУ на НАП, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 23.01.2020г., св.И. и С. С.-К. – инспектори по приходите в ТД НАП София
извършили проверка в търговски обект – ресторант-пицария, находящ се в гр.С., ж.к.''М. '' ,
бл. ***, стопанисван от дружеството - жалбоподател.
Проверяващите се легитимирали и извършили проверка на въведеното в
експолоатация фискално устройство с ИН на ФУ: DТ786147 и № на ФП 02786147.
Била изброена касовата наличност – 195.00 лева и сравнена с междинния финансов
отчет и касовата книга – 188.10 лева .
Констатирано било , че има разлика в касовата наличност в размер на 6,90 лева, като
в касата била служебно въведена посочената сума без да е отразена тази операция, във
фискалното устройство.
В резултат от направената констатация бил съставен протокол за извършена проверка
№ 0403489 от 23.01.2020г.
Протоколът бил подписан от А. Б. – управител на дружеството.
На 31.01.2020г. в ТД на НАП София се явил управителя на дружеството -
жалбоподател и в негово присъствие, и в присъствието на св. Т. М. и М. Д., св. И. съставил
АУАН № F536150/31.01.2020г. срещу дружеството-жалбоподател.
АУАН бил връчен на Б., който го подписал без да изложи възражения.
В законоустановения срок не е депозирано възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа на посочения АУАН на 11.06.2020г. било издадено Наказателно
постановление N 517233-F536150 от 11.06.2020г. , издадено от началник отдел ОД София
към ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС ,
имуществена санкция в размер на 500 за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление,
административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното
2
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно доказателства , за това, че констатираното с атакуваното Наказателно
постановление административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н/18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
МФ е било извършено.
Съдът кредитира показанията на св. И. , относно извършената проверка и
резултатите от нея.
Показанията на свидетеля кореспондира с описаното в КП, опис на касовата
наличност и дневен финансоч отчет от паметта на ФУ.
Самият жалбоподател в жалбата си не отрича констатираната касова разлика, като
излага причините за нея.
Съдът намира възражението за неоснователно.
Без правно значение за състава на нарушението е причината за въвеждане на сумата,
тъй като отговорността на жалбоподателя е агажирана за неотразяване на това въвеждане
във фискалното устройство.
В случая основните елементи на нарушението са описани правилно, като е коректна и
правната му квалификация.
Правилно е приложена санкционната правна норма, като е наложено наказание по чл.
185, ал. 2 от ЗДДС.
На следващо място от извършената проверка на доказателствата в хода на съдебното
следствие не се установиха допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване
на НП.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на правомощията им.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото на НАП се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
АНО не е представил списък с разноски , а процесуалният му представител не е
конкретизирал искането, съдът счита, че следва да присъди сума в размер на 100 лева..
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 и ал. 2, т. 5, вр. чл. 58д, ал. 1, т. 1 от
ЗАНН съдът,
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 517233-F536150 от 11.06.2020г. ,
издадено от началник отдел ОД София към ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , имуществена санкция в размер на 500 за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА „П.-*“ ЕООД с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на НАП , сумата от 100 лева ,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4