№ 36
гр. Шумен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900094 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от ИЛ. СТ. М., ЕГН-
**********, от гр. Шумен, ул. „.... №29, вх.2, ет.5, ап.27, със съдебен адрес – гр. София, ул.
„Христо Белчев” №2, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н.Н. Д. против ЗАД „Даллбогг живот и
здраве”, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г. М. Д.” №1, гр. София, като претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищцата
сочи, че на 11.02.2021 г. около 17:50 часа в гр. шумен, на пешеходната пътека на
кръстовището на улиците „.... и „....“ настъпва ПТП, в което шофираният от К.Р.Я., ЕГН
********** лек автомобил „Субару“, модел „Джъсти Г3Х“ с рег. .... блъснал пешеходката и
ищца в производството ИЛ. СТ. М.. Последната получила множество контузии, които при
първоначалното приемане в ЦСМП при „МБАЛ Шумен“ били определени като фрактура
на дясна колянна става на дясното коляно и фрактура на подбедрицата – на латералния
кондил на тибията и фабулата в проксималната трета. На 15.02.2021 г. била извършена
оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация,
временна фиксация с К-игли и поставяне на анатомично преконтуриранаъгловостабилна
плака за проксимална латерална тибия. На 17.02.2021 г. ищцата е изписана за домашно
лечение за срок от 36 дни. В последствие болничните листи били продължавани
неколкократно до 17.06.2021 г. Твърди, че вината за ПТП, от което в пряка причинна връзка
настъпват и телесните увреди за ищцата, е на водача на лекия автомобил. Сочи, че във
връзка с инцидента е образувано ДП №127/2021 г. на РУ Шумен, приключило с протоколно
споразумение от 06.07.2021 г. по НОХД №1127/2021 г. и водено срещу К.Р.Я.. С посоченото
споразумение последният се е признал за виновен в това, че на 11.02.2021 г. в гр. Шумен на
кръстовището на улиците „.... и „....“ е причинил ПТП, при което като водач на лек
автомобил „Субару“, модел „Джъсти Г3Х“ с рег. .... в нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, по
1
непредпазливост причинил на ищцата ИЛ. СТ. М. средна телесна повреда – престъпление по
чл.343, ал.3, предл. последно, б. „а“, предл. второ, във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, предл. второ
във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП по отношение на
процесният л.а. е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
дружеството ответник – ЗАД „Даллбогг живот и здраве” АД. Твърди, че ищцата, в
качеството си на пострадала от ПТП, има основание да претендира пряко от ответника, във
връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП.
Сочи, че на 22.03.2021 г. представил на ответника застрахователна претенция, придружена
от налични към момента доказателства във връзка с щетите, като претендирал 90 000 лв. за
причинените от ПТП неимуществени вреди и 2 204.86 лв. имуществени вреди. На
09.04.2020 г. била депозирана допълнителна молба към предявената претенция пред
застрахователя, към която бил приложен и изготвеният Констативен протокол за ПТП и ИЗ
№1701/2021 г. на МБАЛ Шумен. С писмо №2772 от 04.06.2021 г. застрахователят признавал
претенция от 25 000 лв. за причинените от ПТ неимуществени вреди и 2 304.86 лв. за
причинените имуществени вреди. Твърди, че посочената сума е недостатъчна да компенсира
причинените на пострадалата неимуществени вреди. Твърди, че след извършеното
оперативно лечение пострадалата изпитвала постоянни болки в крака дори при
незначително движение. Имала нужда от помощ при всяко движение и следвало при нея да
присъства лице, което да помага за удовлетворяване на ежедневните нужди. През този
период пострадалата се чувствала безсилна и безпомощна. Наложило се продължително
домашно лечение, както и рехабилитационни процедури. Ищцата ходила на санаториум в
Сапарева баня. Пострадалата с месеци не можела да се придвижва самостоятелно и
пълноценно. И към момента пострадалата изпитвала тръпнене и слабост в областта на
счупеното. Поради стреса от преживения инцидент ищцата преживяла следните
психологични проблеми: станала по-раздразнителна, тревожна, чувствала се напрегната с
повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързъни със загуба на желание за
общуване, спад в мотивацията, апатия. преди инцидента пострадалата била жизнен,
добронвамерен и отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее човек. Била готова да
помогне на близките си като полагала за тях ежедневни и големи грижи. Ищцата работела
като озеленител в ОП „Паркове и обредна дейност“ в гр. Шумен. Работата била свързана с
физическо натоварване и активност. травмата от процесното ПТП довела до невъзможност
добре да изпълнява подобни задължения, а това причинявало притеснения относно това дали
последната ще може да изпълнява трудовите си задължения, както и притеснения, че може
да загуби работата си. психологическите и преживявания са описани в ИМ като остра
стресова реакция, ксоято можела да премине в тревожно-депресивно разстройство. намира,
че последствията от ПТП генерално променило живота на ищцата като за неопределен
период от време го правела непълноценен живот, изпълнен с болка и възстановителни
процедури. Намира, че тези неимуществени вреди биха получили справедливо обезщетение
по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Ето защо намира, че освен изплатените от застрахователя
извънсъдебно суми от 25 000 лв. като обезщетение за получените от ищцата неимуществени
вреди, както и сумата от 2 304.86 лв. изплатени като имуществени вреди ответникът
2
следвало да изплати сумата от 35 000 лв. като остатък за пълното репариране на
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Предвид гореизложеното моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от
35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания,
вследствие на процесното ПТП, законна лихва върху присъдените като главници суми от
22.03.2021 г. – датата на уведомяване на ответника до окончателното им погасяване,
законна лихва върху присъдените като главница суми и сумите за лихвата по чл.429, ал.3 от
КЗ от 09.04.2021 г. – датата на която изтичат 15 работни дни съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ,
или от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане. Моли да бъдат присъдени сторените от
ищеца разноски за образуване и водене на производството.
От страна на ответника ЗАД „Даллбогг живот и здраве” АД е депозиран отговор на
исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се твърди, че искът е допустим, но
недоказан, както и че съществуват пречки претенциите да бъдат разгледани от съда. Сочи,
че не оспорва, че ищцата е спазила процедурата по реда на чл.380 от КЗ. Не оспорва
обстоятелството, че по отношение на лекият автомобил - „Субару“, модел „Джъсти Г3Х“ с
рег. .... причинил ПТП към момента на настъпването му е била налице посочената от ищцата
застрахователна полица по застраховка „гражданска отговорност“. Моли да бъде прието от
съда за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че застрахователят е
изплатил на ищцата сумата от 27 304.86 лв., от които 25 000 лв. за претърпените вследствие
на ПТП неимуществени вреди, както и 2 304.86 лв. за претърпените имуществени вреди.
Твърди, че изплатените като обезщетение суми са справедливо определени и достатъчни за
репариране на вредите настъпили за ищцата. Сочи, че дори съдът да приеме, че сумите
заплатени от застрахователят са недостатъчни, то да се присъди обезщетение в размер по-
малък от претендираното. Намира, че претенцията не е съобразена със застрахователната и
съдебната практика по аналогични случаи, не са взети предвид критериите, касаещи
понятието „справедливост“ посочено в чл.52 от ЗЗД, вида и характера на телесните
увреждания, респективно интензивността на болките и страданията и най-важното
значителната степен на съпричиняване за настъпване на твърдените последствия върху
здравето и психиката на пострадалата. Оспорва твърдението, че ищцата към момента не е
възстановена от получените травми. Сочи, че ищецът не представя доказателства, които да
установяват, че пострадалата е провеждала допълнително лечение, както и че към момента
продължава да страда от последствията от травмите. При условие, че съдът приеме за
установено, че ищцата не е напълно възстановена от получените травми моли да се приеме
от съда, че забавянето на възстановяването е вследствие на поведението на ищцата,
изразило се в неспазване на лекарските предписания, неосъществяване своевременно на
консултации или рехабилитации. Оспорва обстоятелството, че ищцата е имала и
понастоящем има необходимост от грижата на лице, което да помага в ежедневните
дейности. Оспорва обстоятелството, че ищцата е имала психологически проблеми свързани
с ПТП, тъй като не са представени данни последната да е имала нужда от психолог или
психиатър и да е била оказвана подобна квалифицирана помощ. Оспорва твърдението, че
ищцата е имала остра психологическа реакция, вследствие причинените й телесни травми.
3
Оспорва основателността на претенциите за лихва, предвид обстоятелството, че главният
иск е неоснователен. Сочи, че ако съдът приеме, че главният иск е основателен, то намира,
че претенцията за лихва би следвало да е основателна за периода след завеждане на иска –
21.06.2021 г.
От страна на ищеца в даденият от съда срок е депозирана допълнителна ИМ по реда
на чл.372, ал.1 от ГПК. Той е пределно лаконичен, като в него се поддържа ИМ, както е
предявена, поддържат се направените с ИМ доказателствени искания. Сочи се, че към
момента ищцата продължава да се възстановява от травмите от ПТП и е налице едно
цялостно негативно отражение на това събитие върху социалния и емоционалния живот на
пострадалата.
От страна на ответника е депозиран и отговор на допълнителната ИМ, в който не се
правят нови доказателствени искания, а се поддържа изразеното в отговора на ИМ, както и
не се правят нови твърдения по релевантните за спора факти.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. По делото е
депозирана молба преди съдебното заседание от представител на последната, в която се иска
уважаване на претенцията така, както е предявена.
Така предявената претенция е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата са частично основателна.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното
в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на
суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна пострадало от ПТП
лице ищцата ИЛ. СТ. М., като пряк иск за неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, предявим от пострадал против
застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен срещу
застрахователя и е придружен с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва от 26.04.2018 г., която дата е тази на която изтича срока по чл.429, ал.3 от
КЗ, във вр. с чл.430, ал.1 от КЗ.
В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. Със споразумение за прекратяване на
наказателното производство по НОХД №1127/2021 г. на ШРС К.Р.Я., ЕГН ********** се е
признал за виновен в това, че на 11.02.2021 г. в гр. Шумен, на кръстовището на ул. „....“ и
ул. „.... при управление на МПС – л.а. „Субару Джъсти“ рег. ...., нарушил правилата за
движение – чл.119, ал.1 от ЗДвП (при приближаване към пешеходна пътека водача … е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре) и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на пешеходеца ИЛ. СТ. М., изразяваща се в трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец, средно за 5-6 месеца,
обусловено от фрактура на външния кондил на големия пищял на дясната подбедрица в
горната й трета, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление чл.343,
4
ал.3, предл. последно, б. „а“, предл. второ, във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, предл. второ, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК.
Предвид това следва да се приеме, че вина за причинените вреди на пострадалата
ищца ИЛ. СТ. М. има водачът К.Р.Я.. Вредоносният резултат – настъпилите телесни увреди
също се установява по смисъла на чл.300 от ГПК предвид цитираното по-горе споразумение
и възраженията на ответника за това дали има подобни наранявания и дали те са довели до
вредоносния резултат са в противоречие с установеното от присъдата и отговорите на
въпросите по СМЕ не биха могли да оборят презумпцията на чл.300 от ГПК. Предвид
изложеното независимо от въвъзраженията на ответника следва да се приеме, че деянието е
извършено от дееца, че същото е противоправно и е налице причинно-следствена връзка
между поведението на дееца и вредоносния резултат. Между страните не е спорно, а също и
се установява по делото (л.63), че причинилият ПТП лек автомобил „Субару“, модел
„Джъсти Г3Х“ с рег. .... е имал застрахователна полица при ответника №GO/85508831 за
застраховка „Гражданска отговорност” по време на настъпването на вредоносният резултат
за период от 21.01.2021 г. до 21.01.2021 г.
В настоящото производство се установи, че около 17.50 ч. на 11.02.2021 г. в гр.
Шумен на кръстовището на ул. „....“ и ул. „.... е настъпило ПТП при което при управление
на МПС – л.а. „Субару Джъсти“ рег. ...., водачът К.Р.Я. на пешеходна пътека не пропуснал
преминаващата и ползваща се с предимство като пешеходец ИЛ. СТ. М.. Инцидента е
възникнал поради неспазването на правилата за движение от страна на водача на л.а. –
обстоятелство, което съдът не може да възприеме по друг начин предвид цитираното по-
горе споразумение по наказателното производство и нормата на чл.300 от ГПК. Но предвид
твърденията за съпричиняване от страна на ответника съдът намира за необходимо да
коментира, че в рамките на производството не са събрани никакви данни за подобни
обстоятелства. Напротив данните са, че пострадалата като пешеходец участвал в ПТП е
спазила всички законни изисквания за движение по пътищата и тези за собствената си
безопасност, а причинилият ПТП е нарушил правилата за движение.
По делото е приета СМЕ, която констатира следните травматични увреждания у
пострадалата ИЛ. СТ. М. – счупване на големия пищял на дясната подбедрица в областта на
външния кондил и счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в горната трета,
хемартроза (кръвоизлив в ставата) на дясна колянна става. Според СМЕ настъпилите
телесни увреди отговарят на твърдения механизъм за настъпването им. Най-тежко е
счупването на големия пищял, който самостоятелно обуславял трайно затруднение в
движението на долния десен крайник за период от 4-5 месеца при благоприятно протекъл
оздравителен процес. Установява се, че пострадалата е ползвала болнични листи за период
от травмата – 12.02.2021 г. до 17.06.2021 г. През август 2021 г. било проведено санаториално
лечение. За периода на оздравителня процес пострадалата е изпитвала болки от травмата,
като те са били значителни по време на травмата и проведената операция за поставяне на
остеосинтезиращ материал, предприет след инцидента и известно време след това, като са
намалявали и към момента на изготвяне на СМЕ пострадалата съобщава за болки при
5
влошаване на времето и при продължително стоене права. Намира, че предстоящата
оперативна интервенция за изваждане на остеосинтезиращия материал ще предизвика болка
типично за около 7 до 10 дни. Пострадалата е изпитвала неудобства от битов характер за
времето на възстановяване – 4-5 месеца, тъй като тя е била затруднена да се обслужва при
ежедневни дейности. Оздравителния процес е протекъл гладко при постоянно подобрение и
без усложнения. Медицинските данни говорят за удачно предприети оздравителни
процедури. Вследствие на травмата е затруднена флексията (сгъването) на дясната колянна
става до 90 градуса, като нормата е 115 - 120 градуса. Въпреки това експерта сочи, че това
не представлява пречка за извършване на ежедневни дейности и не пречи на ходенето на
лицето. Проблеми се проявяват при клякане и при някои специфични пози – уточнение
дадено в съдебно заседание.
Приета по делото е и съдебно-психологична експертиза предвид исканията на
ищцовата страна и с оглед твърденията, че последната изпитва психически терзания
характеризиращи се с висок интензитет и свързани с настъпилото ПТП. В заключението се
сочи, че настъпилото ПТП и понесените от ищцата травми са оказали цялостно
неблагоприятно влияние върху психиката на последната. Същата е имала страхови
изживявания в пряка връзка с физическата травма и болковия синдром, като последната
имала чести визуализации на случилото се , като са съпътствани с вегетативни дисфункции,
сърцебиене, изпотяване, треперене и водещи до двигателен блокаж при предприемане на
пресичане на пешеходна пътека. Посочено е, че това състояние протрахира и оказва влияние
върху качеството на живот на пострадалата. Тя към момента на изследването е с намалена
психическа издържливост, нисък праг на раздразнителност, често е потисната тревожна и
има усещания за безперспективност и отчаяние.
В рамките на производството в качеството им на свидетели са разпитани Н.М.И.,
дъщеря на ищцата и Д.П.А. – съседка полагала грижи за ищцата по време на престоят и в
болнични. Свидетелката И сочи, че пострадалата в продължение на 90 дни била в
невъзможност да се грижи сама за себе си и това правели и И и свидетелката А., през деня,
докато дъщерята била на работа. Твърди, че майка и имала постоянни болки от травмата.
Свидетелства за промени в характера и поведението на ищцата. Сочи, че последната станала
по-сприхава, по-уплашена. Изпитвала страх да пресича на пешеходна пътека и алогично
предпочитала да пресича на места без пешеходна пътека. Имала проблеми със съня, като не
спяла, а за да може да преодолее това състояние вземала медикаменти за сън и против
тревожност. Твърди, че са вземани хомеопатични лекарства за сън, които не били изписани
от лекар, както и за успокоение – деанксит.
Подобни са показанията и на свидетелката А.. Тя свидетелства, че е видяла
пострадалата непосредствено след изписването и от болница. Сочи, че последната била
значително отслабнала, много тъжна и разстроена, като видяла свидетелката А. и заплакала.
Апартаментите на свидетелката А. и Пострадалата били на едно етажно ниво („врата до
врата“) и заради това през деня свидетелката А. поела грижите за пострадалата. Ходела
всеки ден помагала и с ежедневните дейности. Пострадалата изпитвала силни болки.
6
Намира, че след катастрофата пострадалата се променила в емоционален план – станала
раздразнителна, неспокойна, споделяла, че не можела да спи и сънувала кошмари. Това
състояние продължило до момента, в който изтекли болничните и пострадалата се върнала
на работа. За след това свидетелства, че продължили проявите на психическо затормозяване
на ищцата вследствие на инцидента. Сочи, че тя била по-раздразнителна. След
оздравяването пострадалата продължила да се грижи за своята майка, както правела това и
преди, но била раздразнителна, говорела и на висок тон, като свидетелката сочи, че дори
ударила шамар на майка си. Отдава това на промяна вследствие на инцидента.
(И двете свидетелки сочат, че майката на пострадалата починала в периода на
висящност на делето, перди проведеното второ заседание през април 2022 г.)
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: В подобно производство – по реда на чл.432 от КЗ, както бе посочено по-горе всяка
от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и
обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между
настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че
причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-
застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от неимуществени вреди - ищеца
болки и страдания, техният интензитет и продължителност. Ответникът не оспорва
основанието на претенцията, а само нейният размер. Не спори, а дори твърди, че такава
щета е била заведена, като по нея са били заплатени от застрахователя 25 000 лв. за
неимуществени вреди и 2204.86 лв. за имуществени вреди. Обстоятелство, което поради
обстоятелството, че не е спорно и се твърди от страните – следва да се приеме за установено.
Ответникът също така може да установява всички онези факти и обстоятелства, които биха
го освободили от отговорност, включително, но не само – липсата на вина у водача,
съпричиняване, липса на застрахователно правоотношение, плащане на щетата и т.н. Не се
оспорва, че причинилото ПТП МПС има застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно
между страните.
Не са основателни възраженията на ответника касаещи наличието на съпричиняване.
Не е установено от доказателствата, каквото и да е поведение на пострадалата, което да
указва, че последната е спомогнала за настъпване на вредоносния резултат – последната е
била блъсната на пешеходна пътека, докато пресичала кръстовище.
От доказателствата се опровергават напълно твърденията, че поведението на
пострадалата е спомогнало за настъпване след инцидента на по-значителни увреди.
Установено бе в производството, че пострадалата е лекувана удачно и по отношение на нея
са предприети подходящи оздравителни и оперативни мерки. Данните са, че последната се е
възстановявала без усложнения, както и че е посещавала назначените и рехабилитационни
мероприятия и е ходила на санаториум.
Не е основателно възражението, че по време на възстановяването си ищцата не е
имала нужда от чужда помощ. Това се установява както от заключението по СМЕ, така и от
7
свидетелските показания, в които съдът няма основания да се съмнява.
Не е основателно възражението, че ищцата се е възстановила от травмите, които има.
Данните са, че тя не е възстановила в пълен обем движението на крака в дясната колянна
става, макар това да не и пречи за повечето ежедневни дейности, има данни, че това води до
пролбеми при клякане. Налице са и данни, че след изнасяне на делото за решаване предстои
оперативна интервенция за премахване на остеосинтезиращ материал, която интервенция
типично предизвиква болки за период от 7 до 10 дни. Данните от СПЕ също сочат, че лицето
все още не е напълно възстановено от уплаха преживян по време на ПТП.
В този смисъл не е установено нито едно от направените от ответника възражения.
Предвид изложеното следва да се приеме, че искът е доказан в своето основание,
като следва да се разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на настъпилите
неимуществени вреди.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни физически болки
и страдания на ищцата към момента на произшествието, но и в един период след това
достигащ до около четири месеца, като за този период те са затихвали до изчезването им.
Данни за болки има и след това, но свързани с продължително натоварване на пострадалия
крайник, както и при промяна на времето. Налице са данни, че лицето все още изпитва страх
вследствие на преживеният уплах и болка от ПТП. За този период сочи и вещото лице, като
в експертизата е посочило срок за възстановяване от травмата – счупен палец на ляв крак –
45 дни, но и добавяйки, че поради значителния хематом е било препятствано и свободното
движение на два съседни пръста е затегнало самия процес по оздравяване. За същият период
от около четири месеца сочат и свидетелите – И и А.. Ето защо съдът пирема, че
причинените телесни повреди са предизвикали за ищцата трайна невъзможност да се справя
сама с ежедневните си дейности за около месец след ПТП, впоследстиве това е ставало с
помощта на патерица до рамките на периода за възстановяване, като възстановяването й все
още не е пълно. Няма данни и за значителни по интензитет болки и страдания на лицето към
момента.
Безспорни са данните, че ищцата изпитва психологически дискомфорт при пресичане на пешеходни пътеки, обстоятелство, което се установява и от СПЕ и от свидетелските показания.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди за ищцата следва да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 50 000 лв., като следва да се приеме за
безспорно, че за неимуществени вреди вече са били изплатени 25 000 лв. и това, което съдът
следва да присъди са други 25 000 лв. Предвид, че ищецът освен изплатените 25 000 лв.
претендира нови 35 000 лв., следва да се приеме, че искът над сумата от 25 00 лв. до пълният
предявен размер от 35 000 лв., - т.е. за разликата от 10 000 лв. се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви от момента
настъпващ 15 дни след писменото уведомяване на застрахователя – т.е. от 09.04.2021 г.
8
Предвид уважените размери на обективно съединените искове се дължат и разноски
както следва: Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен
дължимите суми за държавна такса, които при уважения размер на иска възлизат на 1 000
лв.
От ищеца се претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.38 от ЗА. Съобразно Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият хонорар за претенция в
уваженият размер е 1 280 лв. – чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата, ведно с ДДС или 1536 лв.
Искането следва да бъде уважено.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в
производството, съобразно с отхвърлената част на предявения иск. От ответника са
направени разходи 950 лв. в производството. Дължат се съобразно с отхвърлената част от
иска 257.14 лв.
Направените от съда разноски за двете експертизи са 550 лв. Предвид изхода на
спора те следва да се вменят съразмерно уважената част на исковете на ответника.
Последният следва да бъде осъден да заплати на съда 392.86 лв. И съобразно отхвърлената
част на ищеца, като последната следва да бъде осъдена да заплати на съда разноски от
157.14 лв. за експертизи.
п
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г. М.
Д.” №1, гр. София да заплати на ИЛ. СТ. М., ЕГН-**********, от гр. Шумен, ул. „.... №29,
вх.2, ет.5, ап.27, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Христо Белчев” №2, четвърти полуетаж,
оф.4 – адв. Н.Н. Д., сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляващи част от
дължимите средства за обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие претърпяното от ищцата на 11.02.2021 г. около 17:50 часа в гр. Шумен, на
пешеходната пътека на кръстовището на улиците „.... и „....“ ПТП, в което шофираният от
К.Р.Я., ЕГН ********** лек автомобил „Субару“, модел „Джъсти Г3Х“ с рег. .... блъснал
пешеходката и ищца в производството ИЛ. СТ. М., за което деяние последният се е признал
за виновен по споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД
№1127/2021 г. на ШРС на ШРС, при което за ищцата ИЛ. СТ. М. настъпили телесни
повреди, дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по
застраховка гражданска отговорност по полица №GO/85508831 за застраховка „Гражданска
отговорност” по време на настъпването на вредоносният резултат за период от 21.01.2021 г.
до 21.01.2021г., ведно със законните лихви върху главницата от 09.04.2021 г. до
9
окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за сумата от
10 000 (десет хиляди) лева, представляващи разлика между присъдената от съда сума –
25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и претендираното от ищеца – 35 000 (тридесет и пет
хиляди) лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати по
сметка на ШОС сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляващи дължимите суми за държавна
такса в производството.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати по
сметка на ШОС сумата от 392.68 лв. (триста деветдесет и два лева и шестдесет и осем
стотинки), представляващи дължимите суми, съобразно уважената част от иска платени от
сметката на съда за изготвяне на назначените експертизи.
ОСЪЖДА ИЛ. СТ. М., ЕГН-**********, от гр. Шумен да заплати по сметка на ШОС
сумата от 157.14 лв. (сто петдесет и седем лева и четиринедасет стотинки), представляващи
дължимите суми, съобразно отхвърлената част от иска платени от сметката на съда за
изготвяне на назначените експертизи.
ОСЪЖДА ИЛ. СТ. М., ЕГН-**********, от гр. Шумен да заплати на ЗАД „Даллбогг
живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София сумата от 257.14 лв. (двеста петдесет и седем
лева и четиринадесет стотинки), представляващи платените от ответника разноски в
производството, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати на адв. Н.Н. Д.
сумата от 1536 (хиляда петстотин тридесет и шест) лева, представляващи дължимите суми
за адвокатско възнаграждение на адвоката на ищеца с включен ДДС.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10