Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
гр. Сливен, 02. 04. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 547 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Н.П.Н. с ЕГН: **********, с
адрес: ***, подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 20/06/3/0/01417/2/01/04/01 от 15.02.2019 г., издаден от Директора на Областна
дирекция /ОД/ на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – Ямбол, с който е отказано частично изплащането
на финансовата помощ в размер на 9 779 лева, представляваща второ плащане по
Договор № 20/06/3/0/01417 от 28.03.2017 г., и е определено на Н.П.Н. подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер 19 558 лева,
представляващо първо плащане по договора.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон. Излага съображения,
че: административният орган е тълкувал неправилно разпоредбата на т. 11 от §
единствен на ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. Моли оспореният акт да бъде отменен.
По подадената жалба първоначално е образувано адм.
дело № 154 / 2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, по което е
постановено Решение № 101 от 04.06.2019 г., с което оспореният акт е отменен. С
Решение № 17360 от 18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 8954 / 2019 г. по
описа на Върховен административен съд на Република България – Първо отделение,
горепосоченото решение на Административен съд – Сливен, е отменено и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с мотиви, че
първоинстанционният съд неправилно е заключил, че е налице нарушение на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорения акт. Върнатото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд дело е образувано под нов номер - 547 / 2019 г. по описа на
Административен съд - Сливен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
моли да бъде уважена и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният орган – Директора на ОД на ДФЗ –
Ямбол, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да
бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорения акт и претендира присъждане на разноските по
делото. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият Н.П.Н. е регистриран с Уникален
регистрационен номер /УРН/ ****** в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/. На 02.08.2016 г. е подал заявление за подпомагане с
идентификационен № 20/06/3/0/01417 по подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия” от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода
2014 – 2020 г. Със Заповед № 03-200-РД/66 от 27.03.2017 г. на Директора на ОД
на ДФЗ – Сливен, подаденото от Н. заявление за подпомагане е одобрено за
финансиране, при следните условия: размер на финансовата помощ - 29 337 лева,
от които размер на първо плащанe - 19 558 лева, размер на
второ плащане- 9 779 лева; начален икономически размер на земеделското
стопанство, измерен в стандартен производствен обем /СПО/ - 7 988,94 евро;
общ брой точки по критериите за подбор – 27.97; избрана крайна дата на периода
за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката
за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ – 15.07.2018 г.
На 28.03.2017 г. между ДФЗ и оспорващия Н. е сключен
Договор № 20/06/3/0/01417 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6. 3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, по силата на
който ДФЗ предоставя на Н. безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка
за изпълнение на одобрен проект № 20/06/3/0/01417 в размер на не повече от
левовата равностойност на 15 000 евро - 29 337 лева. Договорен е следният
начин на плащане на помощта: първо плащане в размер на 19 558 лева - в срок до
два месеца от датата на сключване на договора; второ плащане в размер на 9 779
лева - в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на
окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 11 към
Наредба № 10 от 10.06.2016 г. заявка за второ плащане. Според чл. 3, ал. 3 от
договора, заявката за второ плащане се подава в срок до 15.07.2018 г.
На 06.07.2018 г. от Н. е подадена заявка за второ
плащане с № 20063001417301 по Подмярка 6. 3 от ПРСР 2014-2020 г., входирана във
връзка с Договор № 20/06/3/0/01417 от 28.03.2017 г.
С Писмо Изх. № 01-283-6500/724 от 02.10.2018 г. на
Директора на ОД на ДФЗ – Ямбол, Н. е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 във
връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ.
В писмото е изложено, че: в процеса на извършване на административни проверки
след подадена заявка за второ плащане, при обработка на заявката и извършване
на справка в регистър правни основания за 2016 г., е установено, че Н. е
регистрирал правни основания за два имота: имот № 37530.94.157 и имот №
37530.97.1, които не са декларирани в таблица 1А към бизнес плана, като при
кандидатстването по мярка 6.3 е деклариран само имота, върху който се намира пчелинът
му – посочен в таблица 1 към бизнес плана; от приложените два нотариални акта
за покупко-продажба на идеални части – от 17.10.2016 г. и 21.04.2016 г., е
видно, че кандидатът е имал правно основание върху имотите още преди датата на
подписване на договора с ДФЗ; налице е нередност, изразяваща се в създаване на
изкуствени условия, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 6 от Наредба № 10 от 10.06.2016
г., респективно чл. 9, ал. 1, т. 6 от Договора с ДФЗ, като е представен
документ с невярно съдържание съгласно
чл. 37, ал. 1, т. 12 от Наредба № 10/2016 г., респективно чл. 9, ал. 1,
т. 11 от договора. Направен е извод, че ползвателят няма право да получи второ
плащане и че размерът на финансовата корекция е 19 558 лева, представляваща
първо плащане по договора.
На 07.11.2018 г. от Н. е подадено Възражение по
уведомителното писмо, в което е посочено, че: имот № 37530.94.157 е придобит на
17.10.2016 г.- след датата 02.08.2016 г., когато е подадено заявлението за
подпомагане, и е предоставил този имот на с. си Н. И. З. с договор за безвъзмездно
ползване от същата дата; имот № 37530.97.1 е придобит на 21.04.2016 г., никога
не е обработван и заявяван за подпомагане, тъй като е бил изоставен и се е
превърнал в самозалесила се нива.
На 15.02.2019 г. е издаден оспореният в настоящото
производство АУПДВ, с който, на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Заповед № 03-РД/286 от
01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, е отказано частично изплащането
на финансовата помощ в размер на 9 779 лева, представляваща второ плащане по
Договор № 20/06/3/0/01417 от 28.03.2017 г., и е определено на Н.П.Н. подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева,
представляващо първо плащане по договора. В мотивите на оспорения АУПДВ е посочено,
че: към датата на подаване на заявлението за кандидатстване по подмярката, имот
№ 37530.97.1 с площ 7,526 дка и с начин на трайно ползване „лозе” е бил
собственост на заявителя /1/3 идеална част/, но въпреки това не е деклариран в
таблица 1А от бизнес плана, в която таблица се посочват данни за земеделските
площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за
обработка, но има документ за собственост и/или наем, и/или аренда; към датата
на подаване на заявлението за подпомагане Н., в качеството си на ползвател, е
декларирал невярно данни и обстоятелства, тъй като в съдържанието на подаденото
заявление за подпомагане е инкорпорирано изявлението му, че е декларирал цялата
притежавана земеделска земя; налице е несъответствие между декларираното
обстоятелство с обективната действителност. С оглед на горните констатации, административният
орган е приел, че са създадени изкуствени условия за получаване на предимство
за получаване на помощта в противоречие на целите на европейското и националното
законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката по
смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 6 и чл. 44, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.,
респ. чл. 9, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 4 от договора.
Оспореният акт е издаден от Директора на ОД на ДФЗ –
Ямбол.
Със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от
ЗПЗП, чл. 11, ал. 2 и чл. 44 от Устройствения правилник на ДФЗ, на директорите
на областните дирекции на ДФЗ, в съответствие с териториалната им
компетентност, са делегирани правомощия да издават актове за установяване на
публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели
на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за
периода 2014 г. - 2020 г.
В административната преписка се съдържат документи, от
които е видно, че: на 21.04.2016 г. Н. е придобил собствеността върху 1/3
идеална част от имот, представляващ лозе, с № 37530.97.1, с площ 7,525 дка,
ведно с всички подобрения и насаждения в имота /Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 143 том IX дело № 1464 / 2016 г. по описа на Служба по
вписванията– Сливен/; в представения пред ДФЗ от кандидата бизнесплан, в
Таблица 1А, озаглавена „Данни за земеделските площи, които кандидатът не
обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за
собственост и/или наем и/или аренда”, липсват посочени площи; на 14.09.2018 г.
от Н. е представено в ДФЗ Уточнение, че ползва имот № 37530.97.1 за лично
ползване.
Между страните не е спорно обстоятелството, че
началният икономически размер на стопанството при одобрението на проекта,
измерен в СПО, е 7 988,94 евро, както и че оспорващият Н. е получил сумата
от 19 558 лева, представляваща първо плащанe по
сключения на 28.03.2017 г. договор.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на
оспорващия на 19.03.2019 г. Жалбата срещу акта е входирана в деловодството на
административния орган на 02.04.2019 г. Следователно е подадена в предвидения в
чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от Директора на ОД на ДФЗ –
Ямбол при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор
на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната
дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор може да делегира със заповед на директорите на областните дирекции на
фонда правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по
подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният
директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. е
делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ, в съответствие с
териториалната им компетентност, правомощия да издават актове за установяване
на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на
ползватели на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки
стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за
периода 2014 г. - 2020 г. В териториалната компетентност на Директора на ОД на
ДФЗ – Ямбол, е да издаде оспорения акт, с оглед функциите, които осъществява
областната дирекция, изброени в чл. 44 от Устройствения правилник на ДФЗ. Следователно
административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
В производството не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми земеделския стопанин за
откриване на производство по издаване АУПДВ. Спазено е и изискването на чл. 34,
ал. 3 от АПК – административният орган е осигурил на кандидата възможност да
изрази становище и да представи писмени възражения. Актът е издаден, след като
са изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, включително и след
обсъждане на представените от кандидата документи и възражения. Във връзка с
изложеното, следва да се посочи, че настоящото производство е образувано с
оглед постановеното Решение № 17360 от 18.12.2019 г. по адм. дело № 8954 / 2019
г. по описа на Върховен административен съд на Република България – Първо
отделение, с което е отменено Решение № 101 от 04.06.2019 г. по адм. дело № 154
/ 2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, и делото е върнато за ново
разглеждане. В този смисъл и на основание чл. 224 от АПК, за настоящия състав са
задължителни указанията на Върховния административен съд по тълкуването и
прилагането на закона. В случая производството по подпомагане е започнало по
Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от Мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., като периодът на мониторинг от 5
години и 6 месеца е считано от сключването на договора на 28.03.2017 г. Този
период не е изтекъл към датата на подаване на заявката за второ плащане и
образуване на производството пред ДФЗ по издаване на оспорения АУПДВ, поради
което и предвид разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2 /
2018 г./, приложимият ред за установяване на публични държавни вземания е чл.
166, ал. 2 от ДОПК.
Административният акт е издаден и в съответствие с
материалния закон. Административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт.
С Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от Мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. /Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г./ се уреждат условията и редът за прилагане на посочената
подмярка 6.3, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Финансовата помощ по тази наредба се предоставя за устойчиво
развитие и растеж на малките земеделски стопанства. В Глава четвърта на
Наредбата е регламентиран редът за извършване на контрол върху изпълнението на
проектите, като в чл. 32, ал. 1 е предвидено извършване на проверка за
установяване фактическо съответствие на представения от ползвателя бизнесплан и
заложените в него данни и показатели с действителните такива, като резултатите
от извършените проверки се вземат предвид при обработката на подадената заявка
за второ плащане и при преценката за съответствието между одобрения бизнесплан
и заложените в него данни и показатели.
Изплащането на финансовата помощ по процесната
подмярка се извършва на два етапа, съгласно чл. 10 от Наредба № 10 от 10.06.2016
г., като първото плащане е след сключване на договора за предоставяне на
финансова помощ съгласно чл. 29, а второто плащане е когато след извършена
проверка съгласно чл. 36 РА установи коректното изпълнение на бизнесплана.
В чл. 8, ал. 5 от процесния договор е предвидено, че ДФЗ
в срок до три месеца от подаване на заявка за второ плащане извършва всички
проверки и одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ
след извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото
състояние и одобрения бизнес план на ползвателя. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 6 от
договора, ДФЗ изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и
порзвателят няма право да получи второто плащане, когато ползвателят е създал
изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в
противоречие на целите на европейското и националното законодателство в
областта на селското стопанство и с целите на подмярката. А според чл. 17, ал.
3 от договора, когато ползвателят е представил декларации и/или документи с
невярно съдържание, включително когато тези декларации и/или документи са
представени при или по повод кандидатстването му по мярката, той дължи връщане
в размер на всички получени по договора суми, заедно със законната лихва върху
тях.
Гореизброените отговорности при неизпълнение на
договора са регламентирани и в Наредба № 10 от 10.06.2016 г., съответно в
разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 12, чл. 44, т. 2.
В разглеждания случай по подадената заявка за второ
плащане са извършени административни проверки, при които е констатирано, че към
датата на подаване на заявлението за подпомагане оспорващият, в качеството на
ползвател, е декларирал невярно данни и обстоятелства, тъй като в съдържанието
на подаденото заявление за подпомагане е инкорпорирано изявлението му, че е
декларирал цялата притежавана земеделска земя, а е налице несъответствие между
декларираното обстоятелство с обективната действителност. В представения пред
ДФЗ от кандидата бизнесплан, в Таблица 1А, озаглавена „Данни за земеделските
площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за
обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда”, липсват
посочени площи. По делото е установено по безспорен между страните начин, че на
21.04.2016 г. Н. е придобил собствеността върху 1/3 идеална част от имот,
представляващ лозе, с № 37530.97.1, с площ 7,525 дка, ведно с всички подобрения
и насаждения в имота. Въпреки това безспорно обстоятелство, в Таблица 1А от
бизнесплана кандидатът не е отразил придобития имот. С оглед на установеното,
административният орган правилно е приел, че са създадени изкуствени условия за
получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на
европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и
с целите на подмярката по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 6 и чл. 44, т. 1 от Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г., съответно чл. 9, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 4 от
договора. Ето защо поради констатираната нередност при проверката- кандидатът
не е заявил цялата притежавана от него земя, конкретно имот № 37530.97.1, с
площ 7,525 дка /не е отразен в Таблица 1А от бизнесплана/, с който имот участва
при постигането на специфичната цел - нарастване на стопанството, законосъобразно
е отказано изплащане на финансовата помощ. Неизпълнението на задължението на
ползвателя да посочи всички имоти, които е придобил преди датата на
кандидатстване по мярката, включително и имотите, които не обработва, води до реализирани
на отговорността по чл. 9, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 3 от Договора, в
съответствие с разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016
г., и има за последица отказ за второ плащане и връщане на полученото по чл.
10, т. 1 от Наредбата първо плащане по договора за предоставяне на финансова
помощ. /В този смисъл Решение № 14720 от 31.10.2019 г. по адм. дело № 5438 / 2019
г. по описа на Върховен административен съд на Република България, Осмо
отделение/.
Не се споделя твърдението на оспорващия за неправилно
тълкуване от административния орган на разпоредбата на т. 11 от § единствен на ДР
на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. В случая отговорността на земеделския стопанин
е ангажирана в резултат на неизпълнение на договорни задължения, като е
ирелевантно обстоятелството дали недекларираните площи се обработват или не.
По изложените съображения, в хода на проведено
административно производство, при което не е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, компетентният административен орган
правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството
факти. Постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел, а
подадената срещу акта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за
присъждане на разноските по делото е основателна. В чл. 143, ал. 4 от АПК е
предвидено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща
всички направени по делото разноски. А съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съдът се произнася и по
разноските за водене на делото във Върховния административен съд. В
разглеждания случай жалбата на оспорващия се отхвърля изцяло, а касационната
жалба, подадена от административния орган, е счетена за основателна, поради
което оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган,
защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски в общ размер на 484,70 лева, от
които: 234,70 лева – платена държавна такса за касационното производство, 100
лева – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство при
първоначалното разглеждане и при новото разглеждане.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Н. с ЕГН: **********, с адрес:
***, подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане №
20/06/3/0/01417/2/01/04/01 от 15.02.2019 г., издаден от Директора на Областна
дирекция на Държавен фонд “Земеделие” –
Ямбол.
ОСЪЖДА Н.П.Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Държавен фонд “Земеделие” – София, сумата от 484,70 /четиристотин
осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща общия
размер на разноските за производството по: административно дело № 154 / 2019 г.
по описа на Административен съд – Сливен, административно дело № 8954 / 2019 г.
по описа на Върховен административен съд на Република България – Първо
отделение, и настоящото дело.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: