Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043 11.02.2021 година
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд ………….…трети въззивен
граждански състав
на ……единадесети февруари.…..
две хиляди двадесет
и първа година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдията ………….Петкова…………………..
въззивно гражданско дело № …63 по описа на
съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 т. 7
от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Г.Ш.
с ЕГН **********,*** – длъжник
в изпълнително производство по изпълнително дело № 20209290401819, по описа на
ЧСИ Николета Кавакова, рег.№ 929. Атакува се постановление за разноски с изх.№
61258/ 17.12.2020 година.
Жалбоподателят твърди, че е получил покана за доброволно изпълнение за
сумите 3600,31 лева – главница по изпълнителен лист, такси по изпълнителното
дело в размер на 616,50 лева, както и 559,24 лева – такси по тарифата към ЗЧСИ.
Счита, че в хода на изпълнителното производство взискателят е поискал ненужно,
а ЧСИ също така ненужно е приложил изпълнителни способи, които представляват
свръхобезпечаване. Така, банковите му сметки били запорирани и веднага след
налагането на запора по изпълнителното дело били постъпили суми, достатъчни да
покрият цялото задължение. При това положение налагането на възбрана на
недвижимите му имоти, при това на стойност, значително превишаваща размера на
дълга, било незаконосъобразно по смисъла на чл. 441 ал. 2 от ГПК и длъжникът не
следвало да понесе свързаните с извършването им разноски. С тези доводи моли да
отмени постановлението в частта на такса по т. 1.10 за вписване на възбраната
(18 лева) и държавна такса по т. 2 (16,50 лева). На второ място, оспорва
постановлението и в частта, в която са му възложени разноски на взискателя за
адвокатски хонорар. Настоява, че и в размер, определен отЧСИ, то е прекомерно.
Работата на адвоката в случая се състояла само в образуване на изпълнителното
дело, като поради погасяването на дълга не
се стигнало до останалите действия. Поради това му се дължало само
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, но не и за
представителството по него. С тези доводи се прави искане за намаляване на
адвокатското възнаграждение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК от 350 лева на 200
лева. Следващият довод е за противоречие на размера на възложената му
пропорционална такса по Тарифа към ЗЧСИ на императивната разпоредба на чл. 73
ал. 4 от ГПК. Прави се искане за намаляване размера на таксата от 403,22 лева
на 360,03 лева. На свой ред, жалбоподателят претендира деловодни разноски за
настоящото производство.
Взискателят по изпълнителното дело „Кране“ ЕООД - Свиленград, уведомен за
жалбата, подава писмен отговор. Изразява становище за неоснователност на
жалбата и прави искане за оставянето ѝ без уважение. Моли съда да му
присъди разноски, направени за процесуално представителство в настоящото
производство.
ЧСИ Николета Кавакова излага мотиви по обжалваните действия в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Поддържа, че е определила законосъобразно отговорността на длъжника за
разноските по изпълнението, поради което намира жалбата за неоснователна.
Хасковският окръжен съд
, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото,
намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20209290401819 по описа на ЧСИ Кавакова
е образувано на 09.11.2020 година
по молба на взискателя „Кране“ ЕООД с
ЕИК *********, подадена от упълномощен адвокат Г.Г. ***. Ведно с молбата
е представен изпълнителен лист, издаден на 05.11.2020 година от РС-Свиленград
по гр.д. № 725/2019 година, по силата на който длъжникът Ш. следва да заплати
на взискателя „Кране“ ЕООД сумата 3600,31
лева. С молбата си взискателят е поискал на длъжника да бъде изпратена покана
за доброволно изпълнение, да бъде извършено проучване на имуществото му и
необходимите справки. Наред с това взискателят е делегирал на ЧСИ правомощието
да определи начина на изпълнение. С молбата за образуване на изпълнителното
дело е направено и искане за възлагане на длъжника на всички разноски на
взискателя за изпълнителното производство. Представено е адвокатско пълномощно,
което обективира в себе си разписка за заплатен от взискателя на адв. Г.
хонорар в размер на 600 лева.
За събиране на сумата ЧСИ е
издал разпореждане за налагане на няколко обезпечения едновременно: върху
трудовото възнаграждение на длъжника, върху авоари по банковите му сметки, МПС,
вземания от ТЗЛ, дружествените дялове на длъжника, както и върху притежаваните
от него недвижими имоти, насрочил е опис на движимите му вещи. С разпореждането
е определил дължимите за изпълнителните действия такси и приети разноски. На 11.11.2020
година са изпратени запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД, както и искане
за вписване на възбрана върху урбанизиран поземлен имот с площ 1262 кв.м.,
ведно със застроени в него три сгради, в това число еднофамилна къща със
застроена площ 106 кв.м.
На 23.11.2020 година в
кантората на ЧСИ е постъпило уведомление от „Уникредит Булбанк“ АД, че запорът
е изпълнен и че запорираните суми –главницата по ИЛ, плюс всички приети от ЧСИ
разноски, вкл. такси, са обезпечени изцяло. Въпреки това, в същия ден ЧСИ е
изискал от взискателя да предплати разноски за всички наредени от ЧСИ
изпълнителни способи – авансови такси по ТТР ЗЧСИ в общ размер 132 лева и
държавни такси в размер на 16,50 лева. Видно от приложените към изпълнителното
дело бележки, взискателят е изпълнил указанието, след което ЧСИ е продължил с
извършването на справките. Насроченият на 07.12.2020 година опис не е бил
проведен, тъй като за него взискателят не е заплатил изисканата от ЧСИ такса и
не е осигурил представител.
На 11.11.2020 година до
длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която той е получил
на 26.11.2020 година, т.е. вече след като сумите са били задържани от
„Уникредит Булбанк“ АД на основание наложения запор. На 08.12.2020 година
длъжникът е подал писмено възражение до ЧСИ, като оплакванията, доводите и
исканията му са аналогични на тези, въведени с жалба, инициирала настоящото
производство пред ХОС. Същевременно е въведено и възражение за прекомерност на
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, с искане то да бъде
намалено до размера, дължим само за образуване на изпълнително дело – 200 лева.
На 17.12.2020 година е издадено
атакуваното постановление за разноски, с което адвокатското възнаграждение е
намалено по съображения за прекомерност на 350 лева, а таксата по т. 26 от ТТР
ЗЧСИ е редуцирана на сумата в размер на 35,72 лева. Останалите авансови такси в
общ размер 132 лева и държавни такси в размер на 16,50 лева са възложени на
длъжника. Начислена е и пропорционална такса в размер на 403,22 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, и е допустима. В материалите на изпълнителното дело не се съдържат доказателства за момента на връчването на длъжника на атакуваното постановление за разноски. Този недостатък не може да бъде тълкуван във вреда на страната и при липса на доказателства за противното следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Както вече бе посочено по-горе, по силата на делегацията от взискателя, ЧСИ
се е насочил към извършване на едновременно няколко изпълнителни способа и е
взел поредица мерки за обезпечаване на вземането – запор върху авоарите по
банковите сметки, запор върху трудовото възнаграждение, възбрана върху недвижим
имот с очевидно висока стойност и др. При това, още в начален етап на
изпълнителното производство е било ясно, че вземането на взискателя, дори и
увеличено с всички такси и разноски, е многократно по-ниско по размер от
приблизителната стойност на длъжниковото имущество, върху което се налага
обезпечение. По своето
естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна и има обективен характер, тъй като за
реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на
длъжника. Но при
всички случаи тези разноски
трябва да са били необходими за
принудителното реализиране на вземането. В противен случай или когато разноските са били
направени за изпълнителни способи, които не са били реализирани - отговорността
на длъжника отпада, а сторените разноски остават в тежест на взискателя. Този
извод следва от разясненията, дадени с ТР № 3 от 10.07.2017 година по Тълкувателно дело № 5/2015 година на ВКС,
ОСГТК, както и от мотивите към т.
6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015
г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е още, че взискателят може да избегне извършването на
тези разноски, ако извърши предварително проучване на имуществото на длъжника
по чл. 431 ГПК
и чл. 18 ЗЧСИ,
като пропускът това да бъде направено не може да се вмени във вина на длъжника.
От обсъдените по-горе материали
на изпълнителното дело става ясно, че авоарите на длъжника по банковата му
сметка са били достатъчни за покриване на целия дълг, включително всички такси
и разноски. От тук следва изводът, че налагането на възбрана върху недвижими
имоти с многократно по-висока от вземането стойност не е било необходимо, а
следователно, длъжникът следва да бъде освободен от разноски за тези действия и
те ще останат в тежест на взискателя. Или от общия размер на разноски, визирани
в т. 1 от атакуваното постановление, следва да отпадне такса по т. 10 - 18
лева, а държавните такси в размер на 16,50 лева следва да останат изцяло за
сметка на взискателя.
Жалбата е неоснователна в частта,
в която се иска намаляване на възложените на длъжника разноски за заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение. Не е налице хипотезата само на образуване
на изпълнителното дело. Това следва от данните по изпълнителното дело за
водената кореспонденция между ЧСИ и процесуалния представител на взискателя във
връзка с движението на делото, дължимите такси и разноски. Упълномощеният от взискателя адвокат е
осъществявал защита и във връзка с подаденото от длъжника възражение в хода на
изпълнителното производство. Ето защо на адвоката, освен възнаграждение за
образуване на делото, се дължи и възнаграждение за процесуално представителство
по чл. 10 т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следователно, на взискателя следва да бъдат възстановени
разноските в размер на адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело плюс за процесуалното представителство. Т.е. правилно ЧСИ е
определил сумата в размер на 350 лева , до която е уважено направеното от
длъжника възражение за прекомерност и не се налага в още по-голяма степен
намаляване на хонорара.
В обясненията си ЧСИ посочва, че пропорционалната
такса е начислена върху събраната сума, по б. „в“ от т. 26 ТТР ЗЧСИ - от 1000
лева до 1000 лева – 100 лева, плюс 8 на сто за горницата над 1000 лева. В
случая, обаче, не е взето предвид императивното правило по чл. 73 от ГПК –
сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника в едно изпълнително
производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато
техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. В случая
1/10 от събрания дълг се равнява на 360,03 лева, а в т. 26 от ТТР ЗЧСИ няма
установен минимум. От тук е изводът, че тази такса е събрана в нарушение на
закона и следва да бъде намалена.
Декларираното от жалбоподателя намерение
да заплати дължимата сума доброволно не води до промяна в гореизложеното. От
собствените му твърдения става ясно, че той е знаел за висящото исково
производство срещу него, т.е. имал е възможността да узнае за изхода на спора
във въззивната инстанция ХОС. За целта са предвидени достатъчно инструменти,
включително обявяването на решенията в интернет-пространството. След като е
пропуснал да упражни правата си в пълен обем, сега жалбоподателят не може да
извлича ползи от това.
С оглед изхода на делото,
частично основателни се явяват исканията и на двете стани за присъждане на деловодни
разноски за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита
в настоящото производство, както и заплатената държавна такса от жалбоподателя.
Обжалваемият интерес, с оглед въведените от жалбоподателя искания, е 227,47
лева. По съразмерност, в зависимост от интереса, за който съдът прие жалбата за
основателна, съответно неоснователна, на жалбоподателя следва да бъдат
възстановени от ответника по жалбата разноски в размер на 110,69 лева, а на
ответника по жалбата жалбоподателят дължи да възстанови 131,88 лева.
Р е ш и :
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 17.12.2020 година по
изп.д. № 20209290401819 на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929, в частта, в която са определени
разноски: авансови такси по т.1.10 – 18 лева, държавни такси по т. 2 – 16,50
лева, както и пропорционалната такса - за разликата над сумата от 360,03 лева
до сумата 403,22 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 00278/06.01.2021
година от Д.Г. срещу постановление за разноски от 17.12.2020 година по изп.д. №
20209290401819 на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929, в частта на направеното
възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за сумата
над 200 лева до 350 лева.
ОСЪЖДА „Кране“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Свиленград, ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв. Г.Р.Г. от ХАК да заплати на Д.Г.Ш. с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес *** чрез адв. А.М. от САК сумата
110,69 лева – деловодни разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Д.Г.Ш. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** чрез адв. А.М. от САК да
заплати на „Кране“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Свиленград, ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Р.Г. от
ХАК, сумата 131,88 лева – деловодни разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно на
основание чл. 437, ал. 4,
изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :