№ 7616
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110119075 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.02.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 19075 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й. В. В., с ЕГН **********, от с.
Балша, ул. „Иван Денкоглу“ № 32, против „Ти Би Ай банк“ ЕАД, с .............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от изпълнителните директори Валентин Ангелов Гълъбов, Александър
Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 424,64 лв., претендирана частично от сума в общ размер от 1 424,64 лв.,
платена от ищеца на ответника без основание недължима такса „оценка на риска“ по чл. 7
от Договор за потребителски кредит № ********** от 13.08.2019 г., ведно със законната
1
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 08.04.2022 г. до
окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че на 13.08.2019 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит в размер на 10 000 лв., която сума следвало да бъде върната на 48
равни месечни погасителни вноски, при договорен лихвен процент по кредита в размер на
33,67 % и годишен лихвен процент на разходите от 49,52 %. Също така твърди, че в чл. 7 от
договора бил посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му. Сочи, че
общият размер на кредита възлизал на 13 296,64 лв. В чл. 7 от договора било посочено, че
ищцата дължи такса за застрахователна премия в размер на 1 872 лв., както и такса за
оценка на риска в размер на 1 424,64 лв., последната платима при подписване на договора,
като се заплаща от кредитора и се възстановяваот потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителен план. Месечната погасителна вноска възлизала на 507,57 лв., а общата
дължима сума – на 24 363,63 лв. Оспорва клаузата за плащане на такса за оценка на риска в
размер на 1 424,64 лв. като нищожна, противоречаща на добрите нрави, и в противоречие с
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като заобикаляща закона. Излага твърдения, че сумата от 1 424,64 лв. е
платена без основание. Към исковата молба са приложени писмени доказателства,
направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Ти Би Ай банк“ ЕАД, с който исковата претенция се
оспорва като неоснователна. Твърди, че начислената такса за оценка на риска не е свързана с
управление на кредита, като в договора е посочено, че същата се дълиж еднократно преди
сключване на договора, а разсрочването й не променя нейната изискуемост. Също така
твърди, че таксата не е свързана с усвояване на кредита, а покрива разходи , извършени от
банката към момента на склчване на договора. Таксата била включена в разходите по
кредита, които заедно с годишния лихвен процент формирали годишния процент на
разходите. Информация за същата такса била включена в стандартния европейски формуляр,
поради което длъжникът бил предварително информиран. Излага подробни съображения
относно характера на събираната от банката такса за оценка на риска. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен, претендира направените по делото разноски.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявена е искова претенция от Й. В. В. против „Ти Би Ай банк“ ЕАД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 424,64 лв., претендирана частично от сума в
общ размер от 1 424,64 лв., платена от ищеца на ответника без основание недължима такса
„оценка на риска“ по чл. 7 от Договор за потребителски кредит № ********** от 13.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
08.04.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
2
Така предявената искова претенциия е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца
на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при общи условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона,
както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
приложените към исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати като
допустими, необходими и относими. Искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза като основателно следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 19075/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 21.03.2024 г., от 10,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Й. В. В. против „Ти Би Ай банк“ ЕАД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 424,64 лв., претендирана частично от сума в
общ размер от 1 424,64 лв., платена от ищеца на ответника без основание недължима такса
„оценка на риска“ по чл. 7 от Договор за потребителски кредит № ********** от 13.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
08.04.2022 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
3
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Ти Би Ай банк“ ЕАД, с който исковата претенция се
оспорва като неоснователна, излагат се подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен между страните договор за потребителски кредит № ********** от 13.08.2019 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на
ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при общи
условия, съответствие на клаузите на договора и общите условия със закона, както и
основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно предоставяне на стандартен
европейски екземпляр.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице, формулирана
от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата в размер на 300 /триста/ лева, който да се внесе от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението по сметка на Софийския районен съд, като в същия срок се
представи и доказателство за внасянето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А.Т.Б., с адрес: гр.София, ж.к.”Левски-В”, бл.9А, вх.В,
ап.42, тел. 9805264, **********, като вещото лице се призове след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебно заседание с копия за всички страни.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
4
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5