№ 196
гр. Силистра, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
август през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20213420200392 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Х.Х.“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на
управление: гр.Силистра, ул.“Д.“ №*****, представлявана от Х.С.Х. чрез процесуален
представител против Наказателно постановление № 38-0001502/31.05.2021 год. на
Директора на Регионална дирекция ”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на
дружеството на основание чл.53 от ЗАНН и 178, ал. 1, т.6, предл. „първо“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000.00 (пет
хиляди) лева за извършено нарушение на чл.24а, ал.1, т.2, б.“б“ от Наредба № 37 от
02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за
издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията.
Жалбоподателят счита, че издаденото срещу него НП е незаконосъобразно, тъй като
е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Наред с това развива
и съображение за липса на мотиви относно определяне размера на санкцията над средния
размер, тоест в отклонение от разпоредбите на чл.27 от ЗАНН. Моли се за отмяна на
1
процесното НП, като се претендират разноски.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия
орган Регионална дирекция “Автомобилна администрация” –Русе, съгласно чл. 60 от ЗАНН,
от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява вместо него
процесуален представител.
За въззиваемата страна – не се явява представител. В съпроводителното Директора на
РД „АА“ гр.Русе, предлага НП да бъде потвърдено, като съобразено с материалните и
процесуалните правила при издаването му. Подробно излага становището си, като прави и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – гр. Силистра - редовно призовани, не изпращат представител
и не заявяват становище.
Силистренският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:
На 19.04.2021 год. в гр.Силистра, ул.“Д.“№89, където се помещава учебен център за
извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство, от категория „В“ на „Х.Х.“ ЕООД била извършена комплексна
проверка от инспектори при РД“АА“ гр.Русе. Проверката обхваща периода 19.04.2020г.-
19.04.2021г..Като доказателства са събрани копия на Разрешение №3681 издадено на
дружеството за извършване на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на МПС на територията на ОО“АА“-Силистра; Удостоверение за годност на
пътно превозно средство за обучение за кандидати за придобиване на правоспособност на
МПС от категория „В“ за л.а. „Форд Фюжън“ с рег.№ СС4427РВ; комбинирана
застрахователна полица №BG/06/120001375261, „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за същото превозно средство; Учебен картон на кандидат за придобиване
на правоспособност на МПС от категория „В“ №3786380/11.05.2020г. на Е.К.Т.; Карта за
преминалите учебни часове по „Управление на МПС“ ПРАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ на
преподавателя Г.С.; Контролна карат за резултатите от изпита по управление на МПС от
категория „В“ за Е.К.Т.. Контролните органи констатирали, че „Х.Х.“ ЕООД получило
Разрешение №3681 за извършване на обучение на кандидатите за придобиване на
2
правоспособност за управление на МПС на територията на ОО“АА“-Силистра, валидно до
22.01.2024г. и е допуснало извършване на обучение на кандидата Е.К.Т. с моторно превозно
средство л.а. „Форд Фюжън“ с рег.№ СС4427РВ, което не отговаря на изискванията- не
притежава застраховка за местата за сядане в учебното моторно превозно средство.
Проверката на место и по документи била извършена от свид. М. С.М.-Д. и колегата и Г.
Д.М.- инспектори н РД“АА“-Русе. Съставен бил констативен протокол.
При тези факти М. С.М.-Д. съставила АУАН, против „Х.Х.“ ЕООД, представлявано
от управителя Х.С.Х. като квалифицирала нарушението по чл.24а, ал.1, т.2, б.“б“, във вр. с
чл.8, ал.1, т.5 б.“а“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от
министъра на транспорта и съобщенията.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и оспорваното НП № 38-0001502 от
31.05.2021 г., с което АНО ангажирал административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя, налагайки му на основание чл. 53 от ЗАНН и и 178, ал. 1, т.6, предл. „първо“
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) „Имуществена санкция“ в размер на 5000.00
(пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.24а, ал.1, т.2, б.“б“ от Наредба № 37 от
02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за
издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания и
писмените доказателства.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно е установено, че л.а. „Форд Фюжън“ с рег.№ СС4427РВ, не притежава
застраховка за местата за сядане в учебното моторно превозно средство, каквото е
изискването на чл.8, ал.1, т.5, б.“а“ от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС. Със същото е
провеждано практическото обучение на лицето Е.К.Т.. Разпоредбата на чл.24а, ал.1, т.2,
б.“б“ от Наредбата е предвидила задължение за лицата, получили разрешение за теоретично
и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на МПС, да не допускат извършването на обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС с моторно превозно средство, което не отговаря на
изискванията, определени в чл. 8. Правните норми безспорно сочат субекта на
задължението, конкретно лицето, получило разрешение за теоретично и практическо
обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, в
3
настоящия случай „Х.Х.“ ЕООД.
Нарушението е установено при проверка на документи в учебния център на
дружеството. От същите контролните органи са установили превозното средство, което не
отговаря на нормативните изисквания, като и кандидата за придобиване на правоспособност
за управление на МПС от категория „В“, който практически е бил обучаван на учебното
превозно средство. Събраните писмени доказателства в този смисъл безспорно сочат
периода в които лицето в случая „Х.Х.“ ЕООД представлявано от неговия управител е
допуснало използването на МПС с учебна цел, което не отговаря на нормативните
изисквания. От приложеното фотокопие на Карта за преминалите учебни часове по
„Управление на МПС“ се установява, че практическото обучение на установения кандидат и
с посоченото учебно превозно средство е проведено от 15.05.2020г. до 02.08.2020г.. В
съдебно заседание защитника ангажиран от санкционираното дружеството, направи
възражение, че не е посочена датата когато е извършено административното нарушение.
Безспорно от доказателствата е установен периода в които дружеството е допуснало
отклонение от нормативните изисквания и няма как да се приеме, че нарушението е
извършено при неговото установяване в момента на проверката 19.04.2021г.. В този смисъл
съда намери възражението на защитата за основателно. Налице е отклонение от
императивните правила задължаващи актосъставителя и АНО да посочат дата, в конкретния
случай периода в който е извършено нарушението, както изискват чл.42, ал.1, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението е от значение за
извършването на проверка на по-дългия от давностните срокове при образуване на
административнонаказателно производство- чл.34 от ЗАНН.
На следващо место се установява разминаване между акта и НП при посочването на
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Свид.М.-Д. при съставяне на
АУАН правилно е посочила отклонението от нормативното изискване на чл.8, ал.1, т.5, б.“а“
от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС , тоест с текста на правната норма, като АНО се е
задоволи единствено да изпише обстоятелството поради което превозното средство не
отговаря на изискванията. Ето защо преценката на съда, че е налице отклонение от
императивното правило по чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН, като Директора на РД“АА“-Русе не е
посочил в пълнота законните разпоредби, които са били нарушени виновно, така както е
направил актосъставителя. Нередовността при съставяне на акта е възможно да бъде
отстранена от АНО при издаване на НП, като допуска нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но не
и обратното.
При правилното установяване на субекта на административното нарушение, АНО
неправилно е приложил санкционната норма на чл.178, ал.1, т.6, предл.“първо“ от ЗДвП, по
който текст е предвидено като административно наказание единствено „Глоба“. В разрез с
изискването на чл. 83 от ЗАНН с НП е наложено административно наказание - глоба, което
не съответства на вида на субекта на административна отговорност - юридическо лице. В
случай, че административната отговорност е следвало да бъде носена от юридическо лице за
4
извършено административно нарушение, то и наложеното административно наказание по
вид е следвало да бъде имуществена санкция. Като е наложил глоба на юридическо лице,
наказващият орган е нарушил един от основните принципи за
административнонаказателната отговорност. Освен това неправилно е приравнено
превозното средство на материална база. В ЗДвП и Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС,
няма легална дефиниция на това понятие. Житейски логично е моторното превозно
средство, макар и материална ценност да не попада в смисъла на материалната база
използван в закона и подзаконовия нормативен акт. При тълкуване на правните норми от
Закона и Наредбата се налага извода, че учебните МПС подлежат на самостоятелен контрол
и за тях са предвидени изрични изисквания. Всичко гореизложено налага извода, че АНО
неправилно е определи за извършеното административно нарушение приложима санкционна
норма на чл.178, ал.1, т.6, предл.“първо“ от ЗДвП. Доколкото в ЗДвП няма изрична
санкционна норма, то АНО е следвало да определи такава за нарушения на изискванията за
провеждане на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство, тази по чл.178б, ал.7 ЗДвП.
Преценката на съда, е че процесуалните нарушения пряко са рефлектирали върху
правото на защита, поради което са съществени и не могат да бъдат отстранени, санирани от
съда, чрез изменение на НП. Подобно изменение би могло да касае правилното приложение
на материалния закон или санкционната норма, което в случая би било по- благоприятно за
жалбоподателя, но не и административното обвинение относно дата на извършване на
нарушението.
С оглед гореизложеното съдът прецени, че следва да отмени обжалваното НП като
процесуално незаконосъобразно.
Жалбоподателя е представляван в административнонаказателно производство от
процесуален представител- адвокат, с който е сключил договор за правна защита и
съдействие и упълномощил да го представлява пред съда за всички инстанции. Ето защо се
претендират направените разноски, съобразно уговореното в договора възнаграждение в
размер на 580,00 лева. АНО в съпроводителното си писмо е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е основателно, предвид чл.18,
ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е
300 лв.. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Следва съответната
администрация да бъде осъдена да заплати по-нисък размер на разноските, предвид чл.63,
ал.4 от ЗАНН.
5
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, Силистренски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001502/31.05.2021 год. на Директора
на Регионална дирекция ”Автомобилна администрация” гр.Русе.
ОСЪЖДА РД „Автомобила администрация“ гр.Русе да заплати на „Х.Х.“ ЕООД,
ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.Силистра, ул.“Д.“ №*****,
представлявана от Х.С.Х. сумата от на 300,00 (триста) лева за разноски които е направил при
заплащането на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6