№ 53
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000601213 по описа за 2021 година
образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура
срещу присъда от 22.01.2021 г., по нохд № 5274/2019 г. на Софийски градски
съд, НО, 28 състав, установи:
С присъда от 22.01.2021 г., по нохд № 5274/2019 г., състав на Софийски
градски съд, е признал подсъдимата Г. Г. Р., с ЕГН **********, ЗА
НЕВИНОВНА в това на 09.10.2019 г., за времето от около 10.30 часа до 11.00
часа, в с. Подайва, общ. Исперих, обл. Разград, в качеството си на кандидат за
общински съветник от листата на партия „Земеделски народен съюз” и във
връзка с провеждане на изборите за общински съветници и за кметове на 27
октомври 2019 г., да е принудила П. И. Д., Д. Д. Х., З. Н. К., Р. Д. С., Ю. К. Д.,
Р. М. Х., А. И. А., М. С. С., А. И. С., М. Ш. С., М. Д. А., Е. М. Х., Ю. М. Р. и А.
М. Ш., всички от с. Подайва, общ. Разград, да извършат нещо противно на
волята им, а именно - да предоставят личните си данни от личната си карта -
три имена, единен граждански номер, телефонен номер, и да поставят
подписи на списък като гаранция, че ще гласуват на изборите за общински
съветници и кметове на 27.10.2019 г. за ПП „ЗНС” с № 33 и за нея лично с
1
преференция с № 126, като употребила за това заплашване - заплашила всяко
едно от посочените лица, че ако не представи личните си данни и не гласува
за нея, ще загуби работата си в Община Исперих като наето лице по трудов
договор с общ. Исперих по проект „Обучения и заетост“, като заявила, че ако
не й бъдат предоставени личните данни и не бъде положен подпис върху
списък, както и ако не гласува всяко едно от лицата за нея, ще остане без
работа, ще бъде уволнено, както и трудовият договор с него нямало да бъде
подновен, като я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление за всяко едно от посочените лица по чл. 143, ал. 1 от НК.
Срещу така постановената присъда в законния срок е постъпил
бланкетен протест.
В съдебно заседание протестът не се поддържа, но не се и оттегля.
Прокурорът споделя анализа на доказателствата от първостепенния съд и се
разграничава от позицията на прокурора при СГП.
Защитата на подсъдимата счита, че следва да се потвърди
първоинстанционната присъда. Счита, че в първата инстанция няма
допуснати процесуални нарушения и присъдата е правилна и добре
обоснована. Погрешното посочване на разпоредбата на чл. 147, ал.1 НК,
вместо разпоредбата на чл. 143, ал. 1 НК, защитата отдава на допусната
техническа грешка.
Подсъдимата прави искане протестираната присъда да бъде потвърдена.
Съдът, като прецени изложените от страните в протеста и пред
въззивната инстанция доводи и съображения, и като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
През 2018 г. между Община Исперих, като бенефициент, и Агенция по
заетостта бил сключен договор по проект „Обучения и заетост на младите
хора” - Компонент 2 и „Обучения и заетост” - Компонент 2 на Оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси”. По тези проекти било предвидено
осигуряване на субсидиарна заетост на лица, попадащи в целевата група, а
именно - лица с увреждания над 50% и възраст до и над 29 години.
Предвидената по проекта субсидиарна заетост била за период до 24 месеца с
2
работодател Община Исперих. Агенцията по заетостта, чрез нейните
териториални поделения, извършвала насочването на безработните лица,
попадащи в целевата група по проекта, към съответното одобрено работно
място, съгласно подадена заявка от работодател, и възстановявала
извършените плащания от работодателя, касаещи трудовата заетост на лицата
за договорения период. Съгласно програмата, прекратяване на трудовите
договори между наетите лица и работодателя - Община Исперих се
осъществявало съгласно трудовото законодателство, действащо на
територията на Република България.
Въз основа на така изпълнявания проект, в периода 2018 - 2019 г.,
тогавашният кмет на Община Исперих Б. Р. сключил трудови договори със
свидетелите П. И. Д., Д. Д. Х., З. Н. К., Р. Д. С., Ю. К. Д., Р. М. Х., А. И. А., М.
С. С., А. И. С., М. Ш. С., М. Д. А., Е. М. Х., Ю. М. Р., З. С. А. и А. М. Ш.,
всичките от с. Подайва.
С Решение № 28-МИ от 22.09.2019 г. на Общинска избирателна
комисия - Исперих, подс. Р. била регистрирана в кандидатската листа за
общински съветници на партия „Земеделски народен съюз“ на изборите за
общински съветници и за кметове, насрочени за 27.10.2019 г.. Номерът на
подс. Р. в кандидатската листа на посочената партия бил 126. Кандидат за
кмет на Община Исперих за същите избори бил тогавашният кмет на
общината - Б. Р..
На 09.10.2019 г., преди обяд, подс. Г.Р. отишла в детската градина в с.
Подайва, където, по силата на горепосочените трудови договори, работили
свидетелките З. К. и Д. Х.. На свидетелките К. и Х. подсъдимата Р. казала, че
прави предизборна кампания и започнала да ги агитира да гласуват на
предстоящите местни избори за партията, в чиято листа за общински
съветници била регистрирана. Подсъдимата казала на свидетелките З. К. и Д.
Х. номерата на бюлетината на партия „Земеделски народен съюз“ за
кандидата й за кмет на общината и за кандидатите за общински съветници,
както и номера за гласуване за нея с преференции. При така проведения
разговор, подс. Г.Р. казала на свидетелките З. К. и Д. Х., че ако гласуват за
„Земеделски народен съюз“, договорите им по изпълняваната от Община
Исперих програма ще бъдат подновени, а ако не гласуват за нейната партия,
има вероятност да загубят работата си, защото може да не бъдат подновени
3
трудовите им договори по програмата, по която били сключени. Свидетелката
З. К. не приела сериозно думите на подсъдимата, дори й възразила, като
казала, че договорите вече са подписани и следва да се изпълняват за
времето, за което са сключени. Тогава подсъдимата Р. спряла да говори по
темата за договорите и подала на свидетелките З. К. и Д. Х. празен лист, като
им казала да напишат имената и своите ЕГН, и да се подпишат.
Свидетелката З. К. не счела, че има за какво да се страхува, написала на
листа своите имена и ЕГН, след което се подписала.
Свидетелката Д. Х. мислила, че има връзка между исканите от
подсъдимата данни за имената и ЕГН и думите й от преди това за
възможността свидетелката да загуби работата си, поради което и написала на
листа своите имена и ЕГН, и се подписала срещу тях.
Подсъдимата взела листа с имената и ЕГН на свидетелките З. К. и Д. Х.
и отишла в читалището на с. Подайва. В читалището били свидетелките П. Д.,
Р. С., Р. Х., М. С., А. С., които също работили по трудови договори, сключени
по изпълняваната от Община Исперих програма. На посочените свидетелки
подс. Р. показала номерата на бюлетините на кандидатите на партия
„Земеделски народен съюз“ за кмет на общината и за общински съветници,
казала и номера, с който може да бъде гласувано за нея преференциално като
кандидат за общински съветник. Подсъдимата Р. казала на свидетелките П.
Д., Р. С., Р. Х., М. С. и А. С., че ако гласуват за нейната партия, ще продължат
да работят още поне две години по програмата, по която били трудовите им
договори, а ако гласуват за друга партия, договорите им ще бъдат прекратени.
След това подсъдимата предала на свидетелките лист и им казала да напишат
своите имена, ЕГН и да се подпишат.
Свид. П. Д. отказала да си напише данните и да се подпише на листа и
се обадила на своя съпруг - свид. Р. Д., който бил общински съветник и
разказала за действията на подсъдимата.
Свид. Р. С. се уплашила, че ако не си даде данните и не се подпише на
листа, може да загуби работата си, поради което и продиктувала своите имена
и ЕГН на неустановено по делото лице, което ги записало, след което се
подписала на листа.
Свид. Р. Х. помислила, че подсъдимата е от социалните служби и
исканите от нея данни са свързани с работата й, поради което и се уплашила,
4
че може да й бъде прекратен договора. С тези съображения свид. Р. Х. се
обадила на своя съпруг, тъй като в него били документите й за самоличност и
го помолила да продиктува личните й данни на неустановено по делото лице,
което ги записало на листа. След това свид. Р. Х. се подписала срещу своето
име и ЕГН.
Свид. М. С. се уплашила да не загуби своята работа и се обадила на
съпруга си, като го помолила да й каже нейния ЕГН, тъй като не го знаела
наизуст. След като продиктувала на подсъдимата своите имена и ЕГН и
последната ги записала на листа, свид. М. С. се подписала на същия лист.
Свид. А. С. също се уплашила, че ако не се подпише в списъка, ще
загуби работата си, поради което помолила съпруга си да й донесе личната
карта, откъдето били преписани от неустановено по делото лице нейните
имена и ЕГН на същия лист, на който били данните и на другите свидетелки,
след което свидетелката се подписала на листа.
Междувременно в читалището на с. Подайва се появила и свид. Ю. Д., с
която преди това говорила по телефона подс. Г.Р. и я била помолила да дойде
или в училището или в читалището във връзка с предизборната кампания,
която правила. При същия разговор подсъдимата Р. казала на свид. Ю. Д., че
ако партията, за която агитирала, спечели на изборите, още една година ще
бъдат продължени договорите, какъвто бил и договорът, по който
свидетелката работила, а ако същата партия не спечели, работещите по тези
договори ще останат без работа. Когато отишла в читалището, свид. Ю. Д.
видяла, че подсъдимата показва плакати на политическата сила, от която била
кандидат, както и номера на бюлетината на същата сила, както и номера за
преференциално гласуване за нея. Свид. Ю. Д. не разбрала името на партията
и казала на подс Р., че бърза и иска да си ходи. Тогава подсъдимата поискала
свид. Ю. Д. да си даде личната карта, което свидетелката сторила.
Подсъдимата сверила личните данни на свид. Ю. Д. от документа й за
самоличност с имената и ЕГН, вече написани от неустановено лице на лист с
данните на други лица и посочила на свид. Д. да се подпише срещу своето
име. Свид. Ю. Д. чула от присъстващите жени, че подсъдимата е от общината
и тъй като се уплашила да не би да остане без работа по трудовия договор,
сключен с нея по изпълняваната от Община Исперих програма, се подписала
на листа срещу своето име и ЕГН.
5
Свидетелката А. А. също работила по трудов договор, сключен по
изпълняваната от Община Исперих програма, като работното й място било
читалището на с. Подайва. На 9.10.2019 г., преди обяд, тя имала работа до гр.
Исперих, поради което и по-късно отишла на работа. Когато пристигнала в
читалището, свид. А. А. видяла говорещата с останалите работещи там
подсъдима Р., която не познавала отпреди. Подсъдимата поискала от свид. А.
А. да й покаже личната си карта, свид. А. я показала, след което подсъдимата
записала личните й данни на лист и казала на свидетелката да се подпише
срещу тях. Свид. А. А. се подписала, след което подсъдимата си тръгнала.
След напускането на Р., свид. А. А. попитала останалите в читалището жени
какво се случва, на което те разказали, че жената се казва Г. и че им казала, че
ако не се подпишат на листа, щели да изгубят работата си.
Докато подс. Р. била в читалището на с. Подайва, там дошъл и свид. А.
Ш., който също работил по трудов договор, сключен по изпълняваната от
Община Исперих програма. Свид. Ш. бил извикан от своя колежка, която му
се обадила по телефона и му казала да дойде в читалището, като си вземе
личната карта. След като отишъл в читалището, свид. А. Ш. видял
подсъдимата, която познавал отпреди. Подсъдимата Р. казала на свид. А. Ш.
да се подпише срещу своите лични данни на списък, който бил на бюрото в
помещението на читалището, в който се намирали двамата и останалите
работещи там и след като свид. Ш. се подписал, си тръгнал.
След като напуснала читалището на с. Подайва, подсъдимата Г.Р.
отишла в кметството на селото, където се намирали свидетелките М. С., М.
А., Е. Х., З. А. и Ю. Р., които също работили по трудови договори, сключени
по изпълняваната от Община Исперих програма. Пред тези свидетелки подс.
Р. казала, че идва от името на кмета на общината Б. Р. и че ако на
предстоящите избори гласуват за него и неговата партия, ще им бъдат
продължени за още три години трудовите договори и че ако не гласуват за
него и той не спечели, след изборите ще бъдат уволнени. Подсъдимата Г.Р.
показала номера на бюлетината на кандидата за следващ мандат за кмет на
Община Исперих Б. Р., както и номера на бюлетината с листата от кандидати
за общински съветници, съответно и номера за гласуване за нея
преференциално. След това подсъдимата казала на свидетелките да си
напишат или кажат личните данни, за да ги напише тя на списък и да се
6
подпишат срещу тях.
Свид. М. С. се уплашила да не загуби работата си и продиктувала на
подсъдимата Г.Р. своите лични данни, които подсъдимата записала на
списъка с други имена и подписи. След това свид. М. С. се подписала срещу
своето име в списъка.
Свид. М. А. също се уплашила да не бъде прекратен трудовият й
договор и сама написала своите имена и ЕГН в същия списък и се подписала
срещу тях.
Свид. Е. Х. се уплашила да не остане без работа и отишла до дома си, за
да си вземе личната карта. След това се върнала в кметството на с.Подайва,
дала я на подс. Р. и след като тя й записала личните данни, се подписала в
списъка с другите имена, ЕГН и подписи.
Свид. З. М. не разбрала за какво говори подсъдимата, но тъй като й било
казано да се подпише, се подписала на списъка, в който били написани и
нейното име и ЕГН.
Свид. Ю. Р. се уплашила да не загуби работата си, с оглед на това, че
трудовият й договор бил подписан от името на общината от тогавашния кмет
Б. Р., поради което и написала в представения от подсъдимата списък своите
имена и ЕГН, и се подписала срещу тях.
Подсъдимата Г.Р. взела така попълнения и подписан списък, занесла в
общинския предизборен щаб на партия „Земеделски народен съюз“ и го
оставила там.
Междувременно съпругът на свид. П. Д. - свид. Р. Д., уведомил за
споделеното от съпругата му свид. З. К. и двамата информирали общинския
предизборен щаб на партия ДПС за проведените от подс. Р. срещи в с.
Подайва. Кандидатът за кмет на Община Исперих от същата партия - свид. Б.
Ш. подал жалби за действията на подсъдимата до общинската избирателна
комисия и до прокуратурата, като въз основа на така подадените жалби било
образувано настоящето наказателно производство.
Така установената фактическа обстановка съдът е приел за установена
след обсъждане на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а
именно - обясненията на подсъдимата Р., показанията на разпитаните
свидетели, включително и показанията на част от тях, дадени на досъдебното
7
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК,
протоколите за действия по разследването, писмените доказателства,
приложени по делото в досъдебната му фаза и приобщени в хода на
съдебното следствие.
Съобразно изискванията на чл. 303, ал. 3 НПК, основният съд е изложил
в мотивите си изводите за фактите и обстоятелствата, касаещи предмета на
доказване, които настоящият състав споделя като правилни. Приетите за
установени фактически положения, дали основание на решаващия съд да
изключи съставомерност на деянията на подсъдимата, са в съответствие с
доказателствата по делото и се подкрепят от тях. Извършвайки необходимата
проверка на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107,
ал. 5 НПК и изследвайки същата обективно, всестранно и пълно, настоящият
състав намира, че първостепенният съд е дал адекватна оценка на
доказателствата според действителното им съдържание и е изградил правилно
вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен
акт, който се явява обоснован и законосъобразен.
На първо място, правилно въз основа на приложените в хода на
досъдебното производство документи от Община Исперих и от
Министерството на труда и социалната политика, Агенция по заетостта,
първостепенният съд е стигнал до извода, че по безспорен и несъмнен начин
са установени обстоятелствата за сключения през 2018 г. договор по проект
„Обучения и заетост на младите хора” - Компонент 2 и „Обучения и заетост” -
Компонент 2 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, в
рамките на който е била осигурена субсидиарна заетост на лица с увреждания
над 50% и възраст до и над 29 години, за период до 24 месеца и
осъщественото в изпълнение на проекта наемане на работа от страна на
Община Исперих, в качеството й на работодател, на свидетелите П. И. Д., Д.
Д. Х., З. Н. К., Р. Д. С., Ю. К. Д., Р. М. Х., А. И. А., М. С. С., А. И. С., М. Ш.
С., М. Д. А., Е. М. Х., Ю. М. Р., З. С. А. и А. М. Ш., всичките от с. Подайва.
Обосновано и по несъмнен начин е прието за установено също така, че
подсъдимата Р. е била регистрирана с Решение № 28-МИ от 22.09.2019 г. на
Общинска избирателна комисия - Исперих под номер 126 в кандидатската
листа за общински съветници на партия „Земеделски народен съюз“ на
изборите за общински съветници и за кметове, насрочени за 27.10.2019 г.,
както и че кандидат на същата политическа партия за кмет на Община
8
Исперих бил тогавашният кмет на общината - Б. Р..
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел
за установено по категоричен и еднопосочен начин и обстоятелствата,
свързани с проведените от подсъдимата на 09.10.2019 г. три срещи с
работещи по трудови договори свидетели, сключени с Община – Разград, по
изпълняваната от същата община програма „Обучения и заетост на младите
хора”, последователно осъществени в детската градина, в читалището и в
кметството на селото.
Обстойно и задълбочено решаващият съд в мотивите си е направил
анализ на доказателствата, касаещи всяка една от проведените срещи, като е
съпоставил обясненията на подсъдимата и показанията на всеки един от
свидетелите, дадени при разпита им в хода на съдебното следствие, както и
приобщените такива на част от тях, дадени на досъдебното производство,
чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Въз
основа на този анализ и оценка на доказателствата, съдът е направил верни
фактически и правни изводи.
Досежно проведената в детската градина среща, съдът, анализирайки и
съпоставяйки обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелките З.
К. и Д. Х., правилно е приел, че правейки предизборна кампания, Р. ги
агитирала да гласуват на предстоящите местни избори за партията, в чиято
листа била регистрирана като общински съветник, казвайки им номера на
бюлетината на партия „Земеделски народен съюз“ за кандидата й за кмет на
общината и за кандидатите за общински съветници, както и номера за
гласуване за нея с преференции. Видно от събраните в тази част
доказателства, изложената в обвинителния акт теза, че подсъдимата Р. е
казала на свид. З. К., че ако последната не гласува за нейната партия и за
нейната кандидатура, трудовият й договор няма да бъде подновен и тя ще
остане без работа, се явява опровергана. От показанията на свидетелката З. К.
се установява, че подсъдимата е посочила това като вероятна последица, а не
като безусловен резултат. Р. наистина й дала лист и казала на свидетелката да
си напише личните данни и да се подпише срещу тях, но не е установено по
делото тя да е поискала това като гаранция, че свидетелката ще гласува за нея
и нейната партия. По делото не е доказано безспорно К. да е счела, че
написвайки на лист своите имена и ЕГН и поставяйки подпис срещу тях, дава
9
обещание за такъв начин на гласуване пред подсъдимата, нито пък е
установено, че подсъдимата е поискала по друг начин К. да даде такова
обещание. От показанията на тази свидетелка се установява, че тя не е
възприела сериозно думите на подсъдимата, не е счела, че има основание да
се страхува, поради което е написала на листа личните си данни и се
подписала, без да приема и мисли, че ще има каквито и да е последици от
тези действия. Същата е заявила, че нямало заплаха, че според нея Р.
извършвала предизборна агитация като казала, че ако тази партия изгуби и
спечели друга, може да се прекрати договорът им.
Съдът е приел за компрометирано от доказателствената съвкупност и
твърдението в обвинителния акт, че подсъдимата е заплашила свидетелката Д.
Х., че „ ако не бъде положен подпис върху списъка, както и ако не гласува за
нея, ще остане без работа, ще бъде уволнена, както и че трудовият договор
нямало да бъде подновен“. При разпита на тази свидетелка в хода на
съдебното следствие не се съдържат конкретни спомени за казаното от
подсъдимата при проведената среща в детската градина на с. Подайва. От
нейните показания става ясно обаче, че тя си дала личните данни,
страхувайки се да не остане без работа и надявайки се, че ако гласува за
нейната партия, ще продължи да работи. В показанията си тя не сочи
подсъдимата Р. да е казвала, че полагането на подпис в списъка представлява
поемане на задължение за гласуване за нея или нейната партия, нито да е
искала по друг начин свидетелката да обещае, че ще гласува по този начин.
Относно проведената среща на инкриминираната дата в читалището на
с. Подайва между подсъдимата и свидетелките П. Д., Р. С., Р. Х., М. С. и А.
С., съдът е изпълнил задължението си да обсъди както поотделно, така и в
съвкупност, съответните доказателствени източници, съпоставяйки
обясненията на подъсдимата и показанията на всяка една от посочените
свидетелки. В резултат на това съдът е приел, че по еднопосочен и взаимно
допълващ се начин от тези доказателствени източници се установява, че по
време на тази среща подсъдимата показала номерата на бюлетините на
кандидатите на партия „Земеделски народен съюз“ за кмет на общината и за
общински съветници, както и номера, с който може да бъде гласувано за нея
преференциално като кандидат за общински съветник. Съдът правилно е
приел, че всяка една от посочените свидетелки в показания си твърди, че
подсъдимата ги е агитирала да гласуват за нейната партия, като
10
същевременно е говорила и за оставането им на работа. Повечето от тях обаче
пред съда не са били в състояние да обяснят начина, по който Р. е обвързала
тези две теми. Така например от анализа на приобщените по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. an. 1, т. 2 от НПК показания на свидетелката П. Д. от досъдебното
производство съдът е стигнал до извода, че не става ясно на какво се дължи
направената от свидетелката връзка между агитацията да се гласува за
партията на подсъдимата и страхът, че в противен случай тя и останалите
присъстващи на срещата ще останат без работа - дали на конкретни думи,
казани от Р. или на собствено умозаключение в този смисъл. Според
показанията на Д. подсъдимата посочила, че ако не гласуват, ще останат без
работа, тъй като няма да им се подновят договорите. Свидетелката не сочи
обаче, подсъдимата да е посочила кой и по какъв начин ще прекрати
договорите – дали това ще стане, ако партията не спечели или ще се случи,
защото те не са гласували за нея.
Според приобщената част от показанията на досъдебното производство
на свидетелката Р. С., дадени при проведен разпит на деветия ден сред
инкриминираната среща и съобразно дадените от нея показания в хода на
съдебното следствие, съдът е констатирал, че не е установено подсъдимата да
е обвързала конкретно самото гласуване за нейната партия с продължаването
на тяхната работа по програмата за заетост. Видно от показанията на
свидетелката, подсъдимата казала, че ще останат без работа, без да посочи
конкретно кой ще стори това – следователно сочените думи са безадресни и
неконкретни, а принципни. Както при С., така и при Д. съдът е констатирал
липсата на спомен в показанията им пред съда относно обстоятелства, за
които са давали показания при разпита им пред разследващия полицай по
досъдебното производство, сред които е било и конкретното съдържание на
казаното от подсъдимата при срещата им на инкриминираната дата в
читалището на с. Подайва, като свидетелките не са посочили на какво се
дължи това и коя всъщност е истината.
В показанията си друга от присъствалите при разговора с подсъдимата в
читалището – свидетелката Р. Х. сочи, че при същия разговор подсъдимата е
казала на събеседничките си, че ако не гласуват за нейната партия, ще загубят
своята работа, без обаче да посочи кой ще направи това и как това ще се
случи – дали защото не се гласували за нея или защото новата партия, която
11
спечели изборите, няма да им поднови договорите. Съдът е констатирал
противоречие в показанията на тази свидетелка от досъдебното производство
и дадените пред съдебния състав показания досежно обстоятелството, кой ще
ги изгони от работа. При разпита й в хода на съдебното следствие Х. е
твърдяла, че подсъдимата е казала на свидетелките „ще ви изгоним“, ако не
гласуват за нейната партия, докато при разпита пред разследващ полицай,
проведен девет дни след срещата, е посочила, че тя и останалите
събеседнички, ако не гласуват за партията на подсъдимата, щели да бъдат
изгонени. Видно и от показанията на тази свидетелка отново няма конкретно
посочване и твърдение кой ще ги изтони от работа. Липсват показания дали
подсъдимата е казала, че те ще ги изгонят, ако не гласуват за нея и нейната
партия, или това ще се случи поради неподновяване на договорите им, ако
друга партия спечели изборите. Тя лично се подписала на листа, даден от
подсъдимата, защото се страхувала да не загуби работата си. От анализа на
показанията на тази свидетелка е видно, че последното е било сторено в
резултат на нейни лични умозаключения и страхове, а не в резултат на
отправена заплаха от подсъдимата в смисъл, че ако не й бъдат предоставени
личните данни, не бъде положен подпис върху списъка и не гласува всяко
едно от лицата за нея, те ще останат без работа, ще бъдат уволнени и
трудовият договор няма да бъде подновен.
При разпита на свидетелката М. С. в хода на съдебното следствие, която
също е присъствала на срещата с подсъдимата Г.Р. в читалището на с.
Подайва, съдът също е констатирал наличието на основанията на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК за прочитане на показанията й от досъдебното
производство, доколкото и при тази свидетелка е била налице липса на
спомен досежно точното съдържание на казаното от подсъдимата при
срещата. В резултат на прочитане на показанията на тази свидетелка, дадени
на досъдебното производство, същата изрично е заявила в съдебното
заседание пред решаващия съд, че подсъдимата не е казвала, че ако не
гласуват за нея, ще ги изгонят от работа, а била заявила, че ако тя и нейната
партия спечелят изборите, ще работят с тях още една година.
Последната от участничките в срещата с подсъдимата Р. в читалището
на с. Подайва - свид. А. С. е дала показания, че подсъдимата казала на нея и
на другите присъстващи жени, че ако не гласуват за тогавашния кмет на
общината, ще ги изхвърлят от работа. Кой и как ще стори това, свидетелката
12
нищо конкретно не казва в твърденията си. И в показанията на тази
свидетелка е налице безадресност досежно лицата, които ще предприемат
тези описаните от нея действия.
При съпоставянето на така дадените показания от свидетелките П. Д., Р.
С., Р. Х., М. С. и А. С. правилно решаващият орган е приел, че показанията на
тези свидетелки взаимно се подкрепят и допълват и по този начин позволяват
относно връзката между начина им на гласуване на предстоящите избори и
заетостта им по изпълняваната от Община Разград програма да бъде
формиран фактически извода, че при проведената среща в читалището на с.
Подайва, подсъдимата е казала на свидетелките, че ако гласуват за нейната
партия, ще продължат да работят още по програмата, по която били
трудовите им договори, а ако гласуват за друга партия, договорите им ще
бъдат прекратени, без да се посочва от кого конкретно и как ще стане това.
Обосновано съдът е приел за компрометирано по делото изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо твърдение, според
което подсъдимата Р. поискала предоставянето на личните данни на всяка от
горепосочените свидетелки като гаранция, че ще гласуват на изборите за
общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия „ЗНС“
с № 33 и за нея лично с преференция № 126. Видно е, че така посочените
свидетелки, с които е била проведена срещата в читалището, не сочат
подсъдимата да е казвала, че полагането на подпис в списъка представлява
поемане на задължение за гласуване за нея или нейната партия, нито да е
искала по друг начин свидетелките да обещаят, че ще гласуват така. От
показанията на свидетелките не може да бъде направен и извод за изречена
заплаха от подсъдимата, че ако не й бъдат предоставени личните данни, ако
не бъде положен подпис върху списъка и ако не гласува всяко едно от лицата
за нея, ще останат без работа, ще бъдат уволнени, както и че трудовият
договор с всяко от лицата няма да бъде подновен.
Друга от свидетелките, която впоследствие отишла в читалището,
свидетелката Ю. Д., при разпита й в хода на съдебното следствие е дала
последователни и неопровергани от други доказателства по делото показания
за съдържанието на проведения телефонен разговор с подсъдимата, в който
разговор тя я помолила да отиде или в училището, или в читалището, във
връзка с предизборната кампания, която правила. В резултат на това съдът
13
правилно е приел за опровергана от показанията на тази свидетелка
изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка, според която при същия разговор подсъдимата „принудила“
свидетелката да отиде в читалището на селото. Съдът е приел, че тази
свидетелка също е потвърдила казаното от й подсъдимата Р., че ако партията,
за която агитирала, спечели на изборите, още една година ще бъдат
продължени договорите, какъвто бил и договорът, по който свидетелката
работила, а ако същата партия не спечели, работещите по тези договори ще
останат без работа. Свидетелката не твърди, че в резултат на така заявеното
от подсъдимата се е почувствала принудена да отиде в читалището. В този
смисъл са и следващите показания на Д., от които е видно, че като отишла в
читалището, видяла подсъдимата да показва плакати на политическата сила,
от която била кандидат, както и номера на бюлетината на същата сила и
номера за преференциално гласуване за нея. И за тази свидетелка съдът
обосновано е приел, че от показанията й се опровергава изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, в която
се твърди, че подсъдимата заявила на свидетелката, че ако тя не положи
подпис върху списъка и не гласува за нея, ще остане без работа, ще бъде
уволнена и трудовият й договор няма да бъде подновен. В приобщената част
от показанията на Д., дадени при разпита й от досъдебното производство, тя
не е посочила да е имала разговор с такова съдържание с подсъдимата. В
същите показания съдът е констатирал, че тя чула от присъстващите жени, че
подсъдимата е от общината и тъй като се уплашила да не би да остане без
работа по трудовия договор, сключен с нея по изпълняваната от Община
Исперих програма, се подписала на листа срещу своето име и ЕГН, като
никъде не е посочила подсъдимата да е казвала, че полагането на подпис в
списъка представлява поемане на задължение за гласуване за нея или нейната
партия, нито да е искала по друг начин свидетелката да обещае, че ще гласува
по този начин.
И от показанията на свидетелката А. А. съдът не е намерил основание
да приеме за доказано и неопровергано изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическо твърдение, че подсъдимата поискала
предоставянето на данните на А. като гаранция, че тя ще гласува на изборите
за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. за политическа партия
„ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция № 126, както и че същата
14
свидетелка се намирала в читалището на с. Подайва, заедно със свидетелките
П. Д., Р. С., Р. Х., М. С. и А. С., когато подсъдимата отишла за среща с тях. От
разпита й категорично се установява, че преди обяд на 09.10.2019 г. тя имала
работа до гр. Исперих, поради което закъсняла и когато пристигнала в
читалището, подсъдима вече била там и говорила с посочените по-горе жени.
Съдът не е намерил основания да не кредитира показанията на А., съобразно
които подсъдимата поискала от нея да й покаже личната си карта, записала
личните й данни на лист, казала на свидетелката да се подпише срещу тях,
което А. сторила, след което подсъдимата си тръгнала. В резултата на това
обосновано съдът е приел, че не се установява твърдяната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, според
която подсъдимата била заявила, че ако тя не положи подпис върху списъка,
както и ако не гласува за нея, щяла да остане без работа, щяла да бъде
уволнена, както и трудовият й договор нямало да бъде подновен. В своите
показания А. не сочи да е имала такъв разговор с подсъдимата, като заявява,
че нито тя, нито някой друг й е казвал, че трябва да гласува за определена
партия. Освен че отрича да е имала разговор в тази насока с подсъдимата, А.
категорично е посочила, че помислила подсъдимата за социален работник и
че едва след напускането й, попитала останалите в читалището жени какво се
случва, а те й разказали, че жената се казва Г. и че им казала, че ако не се
подпишат на листа, щели да изгубят работата си. Ето защо правилно е било
прието от съда, че по делото се явява опровергано изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо твърдение, според
което подсъдимата поискала предоставянето на данните на А. като гаранция,
че тя ще гласува на изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019
г. за политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция № 126.
За недоказано от доказателствата по делото съдът е приел и
фактическото изложение в обвинителния акт, че подсъдимата Р. провела
разговор с дошлия по-късно в читалището свидетел А. Ш., като му казала, че
ако не представи личните си данни и телефонен номер и ако не гласува за нея,
щял да бъде освободен от работа, щял да бъде уволнен, както и трудовият му
договор нямало да му бъде подновен. Доказателства за тези обстоятелства по
делото не са били събрани, а в показанията си Ш. е посочил, че подсъдимата
само му поискала да си даде личните данни и го помолила да се подпише на
списък, което той и сторил. В показанията, които са били взети предвид,
15
съдът не е констатирал Ш. да твърди за други действия от страна на
подсъдимата при тази среща.
Досежно проведената от подсъдимата среща в кметството на селото със
свидетелките М. С., М. А., Е. Х., З. А. и Ю. Р., правилно и обосновано съдът е
приел за установено, че при така осъществената среща с тях подсъдимата им
е казала, че идва от името на кмета на общината Б. Р. и че ако на
предстоящите избори гласуват за него и неговата партия, ще им бъдат
продължени за още три години трудовите договори и че ако не гласуват за
него и той не спечели, има опасност след изборите да бъдат уволнени. За така
приетите обстоятелства правилно съдът е приел, че не са налице съществени
противоречия между показанията на свидетелките С., А., Х., А. и Р., като
същите са последователни и взаимно допълващи се в изясняването им.
Обосновано съдът е приел, че по еднопосочен и взаимно допълващ се начин
от показанията на посочените свидетелки се установява, че при същата среща
подсъдимата им е показала номера на бюлетината на кандидата за следващ
мандат за кмет на Община Исперих Б. Р., както и номера на бюлетината с
листата на кандидати за общински съветници, съответно и номера за
гласуване за нея преференциално, след което е казала на свидетелките да си
напишат или кажат личните данни, за да ги напише тя на списъка и да се
подпишат срещу тях. За опровергана от доказателствата по делото е била
приета и изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка, според която подсъдимата провела последователно с
всяка една от свидетелките отделен разговор, като по делото не се установява
такова индивидуално „приближаване“ към всяка една от свидетелките от
страна на подсъдимата.
В показанията си по време на съдебното следствие свидетелката М. С.
не сочи нищо конкретно относно случилото се с подсъдимата. Изцяло са й
били прочетени дадените от нея в хода досъдебното производство показания.
От тях се установява, че тя си казала името и се подписала, като се уплашила
да не загуби работата си. Не се установява последното да е било изречено
като заплаха от подсъдимата. Съдът е приел, че не се установява също така
подсъдимата да е поискала предоставянето на личните данни като гаранция,
че С. ще гласува на изборите за общински съветници и кметове за
политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция № 126 и че
ако свидетелката не предостави на подсъдимата личните си данни и не
16
положи подпис върху представения й списък, трудовият договор нямало да
бъде подновен. Обосновано съдът е приел, че С. се уплашила да не загуби
работата си, но не поради конкретно отправена заплаха от подсъдимата, а
поради лично изведени в тази насока изводи. И тази свидетелка не пояснява
кой щял да ги остави без работа и въз основа на какво е стигнала до такива
умозаключения.
Същите фактически обстоятелства съдът е приел за установени и от
данните в показанията на свидетелките Е. Х., Ю. Р. и М. А., дадени в хода на
съдебното следствие и приобщената част от техните показания от
досъдебното производство, в резултат на което е приел за опровергана
твърдяната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка, според която подсъдимата провела индивидуален разговор с тях,
при който им казала, че ако не дадат личните си данни и не гласуват за нея,
ще загубят работата си в община Исперих и след изборите ще бъдат
уволнени, както и че поискала предоставянето на личните им данни като
гаранция, че ще гласуват на изборите за политическа партия „ЗНС“ с № 33 и
за нея лично с преференция № 126. Съгласно показанията на свидетелките,
въз основа на казаното от подсъдимата пред всички жени в кметството, те се
уплашили да не загубят работата си и затова се подписали в списъка,
мислейки, че програмата, по която работят, е свързана с избирането на същия
кмет на общината за следващ мандат. Не са посочили отправена заплаха в
тази насока от подсъдимата. Не се установява от показанията им подсъдимата
да е казвала, че полагането на подпис в списъка представлява поемане на
задължение за гласуване за нея или нейната партия, нито да е искала по друг
начин обещание за такова нещо.
Показанията на свидетелката З. А. са съвсем оскъдни, като в тях се
съдържат данни, че подсъдимата била казала само да се подпише, като нищо
не била казала за работата им и за прекратяване на трудовите им договори.
Изведено пред скоби, не следва да се игнорира обстоятелството, че при
всяко едно от деянията направената връзка от страна на свидетелките между
агитацията да се гласува за партията на подсъдимата и страхът, че в противен
случай ще останат без работа, е била породена по-скоро от собствени
умозаключения в този смисъл, отколкото от конкретни думи с такова
съдържание, казани от подсъдимата.
17
По делото са останали, както е приел и първостепенният съд,
неопровергани и обясненията на Р., че след последната проведена от нея
среща в кметството на с. Подайва, тя е взела така попълнения и подписан
списък и го занесла в общинския предизборен щаб на партия „Земеделски
народен съюз“ като доказателство, че се е срещнала с тези хора, тъй като
преди това работила в чужбина и не познавала местното население, за да
посочи с кого е провела срещите. Освен това в хода на досъдебното
производство такъв списък не е бил намерен и не е приобщаван към
материалите по делото, поради което не са налице и безспорни данни за
конкретното му съдържание.
По безспорен начин от събраните по делото доказателства се
установява, че съпругът на свид. П. Д. - свид. Р. Д. - е уведомил за
споделеното от съпругата му свид. З. К. и двамата информирали общинския
предизборен щаб на партия ДПС за проведените от подсъдимата Р. срещи в с.
Подайва. Също така по категоричен начин от гласните и от писмените
доказателства по делото се установява, че кандидатът за кмет на Община
Исперих от същата партия - свид. Б. Ш. подал жалби за действията на
подсъдимата до общинската избирателна комисия и до прокуратурата, като
въз основа на така подадените жалби било образувано настоящето
наказателно производство. Следователно до образуване на настоящото
наказателно производство се е стигнало не поради подадени сигнали или
жалби от посочените свидетелки, а в резултат на действията на представители
на друга политическа сила в района, което обстоятелство също не бива да
бъде игнорирано от общата доказателствена съвкупност.
От гореизложените фактически обстоятелства, изведени при анализа на
гласните и писмени доказателства по делото, следва да се приеме за
обоснован и правилен изводът на първостепенния съд, че подсъдимата Г. Г. Р.
следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, че е извършила
посочените в заключителната част на обвинителния акт 14 отделни
престъпления по чл. 143, ал. 1 от НК, спрямо всеки един от свидетелите П. И.
Д., Д. Д. Х., З. Н. К., Р. Д. С., Ю. К. Д., Р. М. Х., А. И. А., М. С. С., А. И. С., М.
Ш. С., М. Д. А., Е. М. Х., Ю. М. Р. и А. М. Ш..
Първостепенният съд е изложил правните си съображения в
горепосочения смисъл за всяко едно от деянията на подсъдимата, което
18
настоящият състав намира за необходимо да обобщи в настоящия си съдебен
акт, тъй като същите се припокриват и се отличават с пълна идентичност,
като единствената разлика е в лицата, спрямо които прокуратурата е приела,
че деянието е осъществено.
Правилно първостепенният съд е приел, че по делото не е било
установено действията на подсъдимата Р. по отношение представения на
свидетелките списък, в който те да напишат личните си данни и да се
подпишат, да е представлявало искана от подсъдимата гаранция, че те ще
гласуват на изборите на 27.10.2019 г. за общински съветници и кметове за
политическа партия „ЗНС“ с № 33 и за нея лично с преференция № 126. От
материалите по делото е видно, че такъв списък не е приобщаван към
доказателствената съвкупност и не е установено да е имал друго съдържание,
освен личните данни и подписите на лицата, с които подсъдимата се е
срещала. Поради това първостепенният съд правилно е приел, че в този
смисъл не е категорично установено, че целта на списъка е била да
документира дадено писмено обещание на подписалите го, че ще гласуват за
кандидатурата на подсъдимата за общински съветник, както и на кандидата на
политическа партия „ЗНС“ за общински кмет. Съобразно събраните по делото
доказателства напълно е допустима и възможна тезата на подсъдимата, че
целта на списъка, който тя накрая е занесла в партийната централа, е била да
удостовери имената и подписите на лицата, пред които е направила партийна
агитация, тъй като не познавала местните хора, поради дългото си отсъствие в
чужбина. Поради това правилно е била приета за опровергана тезата на
обвинението, че подсъдимата принудила присъстващите на срещата
свидетелки да предоставят своите лични данни и да се подпишат в списъка
като гаранция, че ще упражнят правото си на глас в твърдяната от
обвинението насока, още повече и че не е било установено по делото
подсъдимата да е осъществила за това непосредствена заплаха, насочена и
имаща за цел да мотивира за това присъстващите свидетелки. От анализа на
доказателствата по делото е установено, че подсъдимата Р. основно е
твърдяла пред свидетелките, с които се е срещнала в с. Подайва на
инкриминираната дата, че ако гласуват за нейната партия, ще продължат да
работят по програмата, по която били трудовите им договори, а ако гласуват
за друга партия, има опасност договорите им да бъдат прекратени.
Въззивната инстанция споделя изводите на основния съд, че тези изявления
19
на подсъдимата биха могли да се квалифицират по-скоро като неетична и
подвеждаща предизборна агитация, отколкото като заплаха, насочена и
изпълваща съдържанието на необходимата по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК
принуда към адресатите на изявленията да упражнят по определен начин
активното си избирателно право. Въпросното поведение на подсъдимата не
би могло да припокрие и съдържанието на описаните в обвинението действия
по предоставяне на гаранции в тази насока чрез предоставяне на личните си
данни и полагане на подпис в предоставения им от подсъдимата списък.
Установените съобразно доказателствата изявления на подсъдимата по-
скоро намират обяснение в контекста на посочената от нея положителна за
събеседниците й алтернатива, а именно - че договорите им ще бъдат
подновени, ако гласуват за нейната партия, чийто кандидат за общински кмет
е бил тогавашният действащ кмет и най-вече ако тяхната партия спечели
изборите. Следва да бъдат споделени съображенията на решаващия съд, че
процесните изявления на подсъдимата са имали за предмет възможни
неблагоприятни последици за адресатите в случай, че нейната партия не
спечели изборите. Правилно е било прието, че в този смисъл изявленията на
подсъдимата не са съдържали пряка заплаха по отношение на събеседниците
й, доколкото те са позволявали различни интерпретации, включително и
продължаване на проекта, по който са били сключени трудовите договори,
като последица от преизбирането на същия кмет, респективно и че при избор
на кандидат на друга партия тази програма не би била продължена и
договорите подновени. Обективно не би могло да се приеме също така, че
установените по делото изявления на подсъдимата съдържат пряка заплаха за
събеседниците й, тъй като начинът на упражняване на избирателното право от
тяхна страна на предстоящите избори не би могъл да стане известен на
лицата, от компетентността на които е прекратяването или удължаването на
трудовите им договори.
Съдът правилно е приел за установено по делото, че страхът у
събеседниците на подсъдимата, че биха могли да останат без работа, ако не
предоставят личните си данни и не се подпишат в списъка, е бил формиран
по-скоро от техните лични съждения и субективна преценка на изявленията
на Р. относно твърдяната обвързаност на резултатите от начина на
упражняване на активното избирателно право и по-нататъшното
продължаване на трудовото правоотношение на нейните събеседници.
20
По делото не е било установено по някакъв конкретен начин Р. да е
обвързвала непредоставянето на личните данни от страна на нейните
събеседници и неполагането от тяхна страна на подписи в съответния списък
с настъпване на неблагоприятни последици за тези техни действия, да е
представяла въпросния списък пред събеседничките си за обективирано поето
писмено обещание да се гласува в съответствие с провежданата от нея
агитация, както и да е отправяла пряка заплаха към своите събеседници, че в
случай на непредставяне от тяхна страна на личните им данни и подписване
на списъка, ще останат без работа, тъй като трудовите им договори ще бъдат
прекратени. В този смисъл изводите и доводите на първостепенния съд са
обосновани и законосъобразни.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън
съображенията на страните, въззивната инстанция намира, че съобразно
изискванията на закона и въз основа на правилно установените доказателства
съдът правилно е отказал да ангажира наказателната отговорност на
подсъдимата Р. съобразно предявеното й по чл. 143, ал. 1 НК обвинение за 14
съставомерни по тези текст според прокуратурата деяния.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При така установената липса на основания, водещи до отмяна или
изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде
потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийският
апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.01.2021 г., по нохд № 5274/2019 г. на Софийски
градски съд, НО, 28 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
21
1._______________________
2._______________________
22