РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Пловдив, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600145 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 20 ЗЕЕЗА.
С решение № 49/14. 03. 2025 г. по ЧНД 203/2025 г. Хасковският окръжен
съд е допуснал екстрадиция на азербайджанския гражданин А. М. А. в
молещата държава А. за реализиране на наказателно производство за
престъпление по чл. 178.3.2 НК на Република А. извършено в началото и края
на месец март 2024 г.
Със същото решение е взета мярка за неотклонение по отношение на А.
М. А. - ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА до окончателното приключване на
екстрадиционното производство, чрез фактическото предаване на лицето на
молещата държава.
Недоволен от така посоченото решение е останало исканото лице, което
го е обжалвало чрез своя защитник с молба да се отмени обжалваното
решение и се постанови друго, с което да се откаже допускането на
1
екстрадицията и се отмени наложената му мярка за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА E НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение Хасковският окръжен съд е приел,
че е постъпила официална молба от съдебните власти на Република А. за
екстрадиция на лицето А. М. А. /М.А.А.О./, роден на ********** г. в
Република А., гражданин на същата държава. Лицето се иска с цел
реализиране на предприето спрямо него наказателно преследване в молещата
държава по обвинение за престъпление по чл.178.3.2 от НК на Р.А.. Деянието е
описано като „измама,чрез причиняване на щета в големи размери“ по
наказателно дело №*********, което се разследва от Следствения отдел на
полицейското управление в гр.С..
Издадена e заповед за задържане - решение за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо А. М. А. по дело № 4 (060) -
16/2025 от 14.01.2025 г. на Градски съд - С., Р. А.. Обвинението, повдигнато
срещу А. О., е по чл.178.3.2 от НК на Р.А. - измама в големи размери.
Представено е и извлечение от приложимите правни норми, според закона на
молещата държава - член 15 /класификация на престъпленията/; член 75
/освобождаване от наказателна отговорност във връзка с изтичане на срокове /
и член 178 /измама/ от НК на Р.А..
В представеното решение за избор на мярка за неотклонение „задържане
под стража„ по образуваното срещу А. М. А. наказателно производство е
дадено кратко описание на установените по делото факти. Според тях А. М.
дал невярно обещание на Г. Г. А., че ще закупи 02 камиона и 03 хладилни
ремаркета от Република Германия и ще ги изпрати в Република А., за което
получил от Г. Г. А. 138 197 маната.
За да изпълни поръчката А. М. А., в началото на март 2024 г, в близост
до ресторант “О.”, намиращ се в 8-ми микрорайон на град С., получил от Г. Г.
А. 35 000 евро, представляващи 64 561 маната по тогавашния обменен курс, и
в края на март 2024 г. на същия адрес, получил 40 000 евро, представляващи
73 636 маната по обменния курс към онзи момент. По този начинкато не
доставил камионите и хладилните ремаркета измамил пострадалия Г. Г., като
му причинил вреда в големи размери, а именно 138 197 маната.
В решението е посочен и текстът от националния закон на Република А.,
по който е квалифицирано обвинението срещу А. М. А. - измама в големи
2
размери, съгласно чл.178.3.2 от НК на Р.А..
С решение от 25 юли 2024 г. срещу А. М. А. е образувано наказателно
дело № ********* и е прието за наказателно преследване, а на 08.08.2024г. е
взето решение за привличането му като обвиняем за горепосоченото
престъпление и решението му е обявено.
Първоинстанционният съд е приел, че е представено извлечение от
приложимата разпоредба на чл.178.3.2 от НК на Р.А.. Предвиденото наказание
за това престъпление е лишаване от свобода от пет до десет години с или без
конфискация на имуществото.
Приложено е и извлечение от НК на Република А. досежно давностните
срокове за наказателно преследване на гореописаното деяние. Според
чл.75.1.3 от посочения по- горе закон, давностният срок е 12 години, когато
престъплението е тежко и максимално предвиденото наказание не надвишава
12 години лишаване от свобода, а неговото начало е датата, на която е
извършено престъплението. Поради това и правилно е преценено, че
наказателното преследване не е погасено по давност според закона на
молещата държава .
Правилен е изводът в атакуваното решение, че описанието на деянието
съответства на посочените в заповедта за задържане от 14.01.2025 г. на
Градски съд - С., Р. А. факти относно време, място и начин на извършване на
деянието.
С основание е преценено, че молбата с искане за екстрадиция съдържа в
достатъчна степен данни за самоличността на исканото лице.
Фактическото изложение действително сочи, че то представлява
престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото
изпълнява обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.
210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, наказуемо с „лишаване от
свобода" от 1 до 8 години.
Напълно законосъобразен е изводът на Хасковския окръжен съд, че
правната оценка на описаното в молбата деяние като престъпление, съгласно
правото на България, изпълнява изискването за двойна наказуемост и
наличието на предвидения съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА санкционен
минимум. Тя съответства с давността за наказателното им преследване,
съгласно приложимите разпоредби в двете държави. Напълно законосъобразен
е изводът за отсъствие на посочените в чл. 7 т.6 от ЗЕЕЗА пречки за
екстрадиция, доколкото според посоченото в молбата и в приложеното към
нея законово извлечение, давностният срок за наказателно преследване, чието
начало е идентично на уреденото в националния ни закон, се равнява на 12
години, като същият съгласно вътрешното законодателство на молещата
държава се прекъсва с всяко процесуално действие ,предприето с цел
наказателно преследване на извършеното престъпление , т.е. към настоящия
момент погасяващото наказателното преследване основание категорично не е
3
настъпило, както по закона на молещата, така и на замолената страна.
Предвид на всичко посочено по-горе е законосъобразен и изводът на
Хасковския окръжен съд, според който са налице предпоставките за допускане
на екстрадиция на исканото от молещата държава лице. Молбата за
екстрадиция е подадена от компетентен орган на молещата държава, а именно
Главна прокуратура на Република А..
Спазена е необходимата писмена форма и в молбата се съдържат всички
реквизити, посочени в чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА. Касае се за искане за предаване на
лице, намиращо се на територията на Република България, срещу което е
образувано наказателно производство в друга държава /чл.2 т.1 алт.1 от
ЗЕЕЗА/. Искането е адресирано до компетентните органи на Република
България. България и А. са подписали и ратифицирали Европейската
конвенция за екстрадиция и тя е влязла в сила съответно на 15.09.1994 г. за
България и на 26.09.2002 г. - за Република А.. Същевременно молещата
държава е ратифицирала освен Европейската конвенция за екстрадиция и
Европейската конвенция за правата на човека /официален сайт на Съвета на
Европа/. Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на
ЗЕЕЗА, като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази материя, тъй
като съгласно чл. 28, § 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за които се
прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор,
конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две
договарящи държави.
За престъплението, в чието извършване А. М. А. е заподозрян, не е
провеждано наказателно преследване в Република България и не е
постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не
предвижда смъртно наказание, поради което представяне на предвидените в
чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо.
Не е налице нито едно от основанията, посочени в разпоредбата на чл.6
ал.1 ЗЕЕЗА за недопускане на екстрадицията, понеже молбата не се отнася за
лице, което е български гражданин, не се отнася и до лице, на което е
предоставено убежище в Република България или чужд гражданин, който се
ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на страната
ни. Искането не се отнася и за лице, което е наказателно неотговорно съгласно
българското законодателство.
По отношение разпоредбата на чл.7 от ЗЕЕЗА, с основание е преценено,
че деянието, за което се иска предаването на лицето, няма политически или
военен характер. Исканото лице не е търсено, за да бъде съдено от извънреден
съд в молещата държава.
Основният довод, който се развива във въззивната жалба пред
Пловдивският апелативен съд е свързан с твърдението, че са налице
основанията за недопускане на екстрадицията, по чл.7 т.5 ЗЕЕЗА, понеже не
били гарантирани правата му, свързани с провеждането в родината му
4
наказателно производство.
Прецизно първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките,
визирани в хипотезата на чл.3 от ЕКПЧ. С основание е прието, че при
съблюдаване на тези принципи е необходимо в процедурата по предаване на
лицето, да се разкрият сериозни и обосновани причини, поради които да се
заключи, че в случай на екстрадиция е налице реален риск, лицето да бъде
подложено на отношение, противоречащо на чл. 3 от ЕКПЧ. В атакуваното
решение е посочено изрично, че съдебните власти на Република А. са
представили гаранции, че в случай на екстрадиране на А. М. А., същият няма
да бъде подложен на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително
отношение или наказание и ще получи правна помощ по време на
наказателното производство. Молещата държава е предоставила и гаранции,
че искането за екстрадиция няма за цел преследване на дадено лице на
политическа основа, независимо дали на основа на раса, религия,
националност, етническа принадлежност или политически убеждения.
Поради това и не са налице основанията, визирани в чл.7 т.5 ЗЕЕЗА.
Не можи да бъде споделено и възражението, че Хасковският окръжен
съд неоснователно не е кредитирал представения от защитата проект за
Резолюция от Европейския парламент от 21.10.2024 г. В мотивите към
атакуваното решение внимателно е анализирано представеното “Предложение
за резолюция относно положението в А., нарушаването на правата на човека и
международното право и отношенията с Армения“. Пловдивският апелативен
съд също счита, че то не налага извод, че предоставените от молещата държава
гаранции няма да бъдат изпълнени. Очевидно предложението е свързано с
локален въоръжен конфликт, попадащ върху част от територията на молещата
държава, а също и отношението на държавните власти към определени
политически прояви на конкретен кръг от лица, поради което негативните
констатации няма как да бъдат обвързани с законосъобразността на
провежданите наказателни производство за криминални по характера си
престъпления.
Не са налице и някои от посочените в чл. 8 от ЗЕЕЗА относителни
основания за отказ да бъде уважена молбата за екстрадиция. Престъплението
не е подсъдно на българския съд и в Република България не е било образувано
и прекратено наказателно производство за него и същото не е извършено
извън територията на молещата държава.
Не са налице основания за отлагане на екстрадицията или за временна
екстрадиция - чл. 18 от ЗЕЕЗА.
С оглед на изложените съображения, Пловдивският апелативен съд
също счита, че молбата за екстрадиция на А. М. А. е основателна и правилно
е уважена. По отношение на същото лице законосъобразно е взета мярка
“задържане под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното
производство чрез фактическото предаване на молещата държава.
5
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/14.03.2025 г. по ЧНД 203/2025 г. на
Хасковския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Заверен препис от решението да се изпрати на министъра на
правосъдието на основание чл. 20 ал.4 ЗЕЕЗА.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6