Районна прокуратура гр. Лом е внесла
Обвинителен акт по досъдебно производство 688/2019 год. по описа на РУ МВР гр. Лом,
респ. пр. преписка № 1223/2019 год. по описа на ЛРП срещу Т.С.М., живущ ***, за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, във вр. с 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Т.С.М. е обвинен в това, че:
На
18.08.2019 г. в с. Мокреш, обл. Монтана чрез използване на техническо средство
(моторна резачка) отнел от владението на А.Г.А. ***, чужди движими вещи – 15.00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид
черница, на стойност 900,00 лв. без знанието и съгласието на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание прокурорът при РП – Лом Росен
Станев поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на съда да му наложи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок девет месеца, което да бъде отложено
на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с 3-годишен изпитателен срок.
Частният обвинител и граждански ищец – А.Г.А., поддържа
обвинението заедно с прокурора, като споделя искането на ЛРП по отношение на
наказанието. Моли също така да бъде уважен предявения граждански иск в размер
на 900,00 лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Подсъдимият се явява лично в
проведеното съдебно заседание, защитникът му - адвокат Р.Б. от МАК моли съда да
определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 58а.,
ал. 4 от НК – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от три месеца.
Подсъдимият Т.М. в правото си на
лична защита и последната си дума по чл. 297, ал. 1 от НПК поддържа казаното от
защитата.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. След провеждане на разпоредителното заседание,
производството продължава по реда на Глава 27 от НПК – „Съкратено съдебно
следствие“, по-конкретно реда, визиран в чл. 371, т. 2 НПК – подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.С.М. е роден на *** ***, обл.
Монтана, ул. „40-та“ № 40. Същият е
реабилитиран по право на осн. чл. 86 от НК.
Пострадалата А.Г.А. ***, обл. Монтана, но притежава дворно
място в южната част на с. Мокреш, обл.
Монтана. В съседство с дворното място на А. се намира къщата на починалия М.З.Р..
Същата къща с двора са били харесани от подсъдимия М., който решил да я закупи
за сестра си и започнал да се интересува за наследниците. До сделка не се
стигнало, но обикаляйки около двора, М. забелязал, че в съседство има пет броя
огромни дървета от дървесен вид черница и решил да ги отреже и продаде. На
18.08.2019 год. извикал двама души и тримата започнали да режат дърветата с
моторни триони, като отрязали общо пет броя дебели черници. Тези дърва
подсъдимият продал на Х.В.Х., който от своя страна ги превозил със собствения
си бус и заплатил за тях.
Образувано е ДП № 688/2019 год. по описа на РУ МВР гр.
Лом, респ. пр. преписка № 1223/2019 год. по описа на ЛРП и с Постановление
от 03.01.2019 г. Т.С.М. е привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с 194,
ал. 1 от НК.
По доказателствата:
При условията на чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Самопризнанието се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали,
които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК /по реда на
чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК/.
Те са изготвени съгласно изисквания
на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване,
както следва:
Жалба с вх. № ЗМ 688 от 23.08.2019 година по описа
на РУ гр. Лом на л. 7; Справка за
съдимост с рег. № 932 от 30.08.2019 година на л.
16-17 и рег. № 1039/25.09.2019 г. на
л. 61 - 62; Експертна справка на л. 19; Протокол за разпит на свидетеля А.Г.А.
на л. 24; Протокол за разпит на свидетеля Р.Л.Н.на л. 27; Протокол за разпит на
свидетеля Х.В.Х. на л. 28; Протокол за разпит на свидетеля Б.Ц.С.на л. 29-30;
Протокол за разпит на свидетеля Н.Ц.И.на л. 31-32; Протокол за разпит на
свидетеля Г.А.Г.на л. 33-34; Протокол за разпит на свидетеля Н.С.И.на л. 35;
Съдебно – оценителна експертиза на л. 39 както и
актуална справка за съдимост с рег. № 571 от 22.05.2020 година на л. 31-32 от делото.
От
правна страна:
Обект на престъплението по чл. 194 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване правото на
собственост. От обективна страна предмет на престъплението „кражба“ е чужда
движима вещ. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта – прекъсване
владението върху вещта и установяване владение на дееца върху нея. От
субективна страна следва да е налице пряк умисъл като форма на вината и
специфична цел – противозаконно да бъде присвоена вещта. Квалифицирани състави
на престъплението „кражба“ са предвидени в чл. 195, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че
подсъдимият Т.М. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна квалифицираният състав на престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна, чрез използване
на техническо средство (бензиномоторен трион), той е отнел от владението на
пострадалата А. движими вещи – 15.00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид
черница.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл - подсъдимият М. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Също така налице е и присвоителното намерение, което е задължително за да е
осъществен съставът на престъплението от субективна страна.
По наказанието:
При определяне наказанието на
подсъдимия съдът взе предвид предвиденото от законодателят наказание в нормата
на чл. 195, ал. 1 от НК – „лишаване от свобода от една до десет години”, разпоредбите
на общата част на НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, сочещ на задължителното
приложение на чл. 58а. от НК.
Според ал. 1 на чл. 58а. НК: „При
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета“.
Смекчаващи вината обстоятелства са
чистото съдебно минало на подсъдимия (същият е реабилитиран по право на осн.
чл. 86 от НК), критичността му към извършеното деяние (същият се признава за
виновен и съжалява за стореното, съдействал е и не е опитвал да шиканира
процеса). Отегчаващи вината обстоятелства са немалката стойност на причинените щети
(900,00 лв.), които освен това не са възстановени. Освен това, предмет на
процесното престъпление е стояща дървесина на корен и с отрязването на
въпросните 5 бр. дървета (всяко по 3.00 пр. м3) се нанасят щети на природата,
на горското стопанство, респ. селскостопанското имущество. С оглед на това, че са
налице както смекчаващи, така и отегчаващи вината обстоятелства, но няма превес
на първите такива, съдът намира, че не са налице „изключителни или многобрайни
смекчаващи вината обстоятелства“, така щото наказанието да бъде определено при
хипотезата на чл. 55, ал. 1 от НК. Ето защо, по разбиране на настоящия състав,
целите на наказанието биха били най-добре постигнати при налагане на наказание
„лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, което при условията на чл. 58а.,
ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3 или наказанието е четири месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което следва да се отложи с 3-годишен
изпитателен срок, при съблюдаване разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. По този
начин подсъдимият ще бъде мотивиран да спазва установения в държавата правов
ред. Именно с налагането на това наказание и в този размер, могат да се
постигнат целите на наказанието, уредени в чл. 36 от НК: да се поправи и
превъзпита осъденият към спазване на закона и добрите нрави, да се въздейства
предупредително и възпитателно както върху него, така и върху останалите
членове на обществото (т.нар. „генерална превенция“).
Затова и като намери подсъдимия за
виновен за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК, съдът му наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, в размер на шест
месеца, което при условията на чл. 58а., ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3 или
наказанието е четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
се отлага с 3-годишен изпитателен срок, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.
Съдът намира, че са налице законовите
предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия, съобразно
института на „непозволеното увреждане“ за възстановяване на причинените имуществени
вреди от неговото неправомерно поведение. Предявеният от пострадалата А.
граждански иск следва да бъде уважен за сумата от 900,00 /деветстотин/ лева.
По разноските и веществените
доказателства:
На осн. чл. 189,
ал. 1 и ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия Т.М. да заплати по сметка на РУ – гр.
Лом направените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на
съдебно – оценителна експертиза, в размер на 67,20 лева /шестдесет и седем лева
и 20 ст./, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом.
На осн. чл. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът
осъди подсъдимия Т.М. да заплати по сметка на РС - Лом сумите – 50,00 /петдесет/
лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5 /пет/ лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
По
делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма
произнасяне в такава насока.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си и изготви мотивите си на 27.05.2020 год.
Районен съдия: