№ 16209
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110130527 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗЕАД „Б.В.И.Г“ ЕАД
против С.О.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор за застраховка
имущество „****** Каско“, обективиран в застрахователна полица № 5С********, със
срок на валидност от 20.03.2023 г. до 20.03.2024 г., е заплатил на сервиза извършил
ремонта (Джей ди ем трак център“ ООД) на застрахованото при него МПС „Ютонг
3К***** ХГА, с рег. № СВ****ВР сумата от 2755,92 лева, поради което е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата за тази сума. Поддържа, че
били причинени вреди на МПС „Ютонг 3К***** ХГА, с рег. № СВ****ВР в резултат
на ПТП, настъпило на 28.11.2023., в 12:20 ч. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“,
като МПС се движило в посока от кв. „Симеоново“ към с. Бистрица, като на 200 м.
преди спирка „Шумако“, вследствие на внезапно паднал клон от дърво, настъпило
процесното ПТП. За определяне на нанесените в резултат на процесното ПТП щети на
увреденото МПС при ищеца била заведена щета № 470323232301543, опис на
претенция по застрахователна преписка № *****/23/29.11.2023 г. и опис заключение на
претенция № *****/23/29.11.2023 г., като същите били определени в размер на 2755,92
лева и на 17.01.2024 г. били преведени по банкова сметка в полза на сервиза извършил
ремонта (Джей ди ем трак център“ ООД) на увреденото МПС. Счита, че отговорен за
настъпилото ПТП бил ответникът С.О, предвид неизпълнение на законовите му
задълженията за поддържане и ремонт на пътищата и осигуряване на безопасно
придвижване по тях, като не бил отстранил съществуващите препятствия на пътя.
Излага съображения по приложение на материалния закон относно задължението на
ответната община да поддържа декоративната растителност на територията на
общината, както и да отстранява растителност, която застрашава сигурността на
гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната
инфраструктура. Посочва, че е изпратил до ответника регресна покана с изх. №
701/20.03.2024 г. за плащане на застрахователното обезщетение, получена от ответника
на 25.03.2024 г., но с писмо с вх. № 0260-2389/08.04.2024 г. същият отказал да плати.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
1
да заплати сумата от 2755,92 лева - регресно вземане, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2024 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва по основание предявения иск. Не били доказани вида на процесното дърво на
пътя, точното му местоположение, както и какво е причинило падането му, като в тази
връзка оспорва процесните вреди да са настъпили в резултат от вътрешно присъщите
качества на тази вещ. Твърди, че падането на процесното дърво на пътното платно на
03.12.2023 г. е настъпило в резултат на външно въздействие, причинено от трети лица
или в резултат на тежка метеорологична обстановка в гр. София, поради силни пориви
на вятъра. Сочи, че в изпълнение на задълженията си по чл. 30, ал. 4 от Закона за
пътищата, както и на разпоредбите на Закона за устройство на територията и на
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О, същата е
изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на дървесната растителност. С
оглед предходното оспорва като неоснователни ищцовите твърдения за допуснато
бездействие или неизпълнение на задълженията от длъжностни лица на С.О, които да
са довели до настъпване на процесния инцидент. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по така
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните пораждащи правото му факти:
наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото
лице, досежно увреденото имущество; плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение; наличието на твърдените имуществени вреди и техният
размер; че твърдените имуществени вреди са причинени от лице, на което ответникът
е възложил работата по поддръжката на пътищата и зимното почистване на процесния
участък, вследствие на чието неизпълнение е настъпил процесния инцидент. Вината се
предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни
възражения, в това число – да докаже пълно и главно наличието
на непреодолима сила /като основание за неговото ескулпиране/, в резултат на която са
настъпили вредите – т. е., че независимо, че е изпълнил задължението за поддържане
на растителността, иначе здравото дърво е паднало в резултат на метеорологичните
условия.
От приетата като доказателство по делото застрахователна полица
№5C******** с период на валидност 20.03.2023 г. – 20.03.2024 г. се установява, че към
датата на твърдяното ПТП /28.11.2023 г./ ищецът е носил риска от настъпване на
имуществено увреждане на автомобила при уговорено застрахователно покритие
"****** Каско".
Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във връзка с
процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета
№ 470323232301543, като по застрахованото МПС са установени следните щети: челно
стъкло за подмяна.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на св. С. –
водач на увреденото МПС. Същият сочи, че към момента на ПТП карал по маршрута
2
на линия 98, в посока Парадайс, Зоопарк посока Железница. Преди Железница, имало
сняг и надвесен клон по средата на пътя. Клонът бил надвесен и ударил стъклото на
автобуса горе и се спукало стъклото на автобуса. Твърди, че нямало как да избегне
падналия клон, тъй като срещу него идвали коли, пътят бил двупосочен. Сочи, че ПТП
настъпило към 10ч сутринта, като при първото си минаване по маршрута нямало
нищо, но на втория курс чул един клон отгоре, чул туп и погледнал, че стъклото е
счупено. След него колегата се ударил в същото дърво.
Съдът намира, че посочването от св. С. на различен час на настъпване на ПТП в
сравнение с посоченото в Протокола за ПТП не е основание показанията на същия да
не бъдат кредитирани в останалите части, доколкото посочени разминавания са
възможни, предвид немалкото време, изминало между инцидента и даването на
свидетелските показания по настоящото дело.
В този смисъл, установява се от събраните по делото доказателства- протокол за
ПТП, свидетелските показания на водача на увреденото МПС, които съдът кредитира
като обективни и последователни, че на 28.11.2023 г., около 12:20 ч. при движение по
бул. „Симеоновско шосе“, на около 200 метра преди спирка „Шумако“ поради
наклоняване на клон на дърво, вследствие натрупалия върху него сняг, клонът пада
върху предното стъкло на преминаващото МПС „Ютонг 3К*****ХГА“, с рег.
№СВ****ВР и реализира ПТП с него, вследствие на което е увредено предното челно
стъкло на МПС-то.
Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза, че описаните щети върху автомобила се намират в пряка-причинно
следствена връзка от процесното ПТП, като стойността необходима за възстановяване
на автобус „Ютонг 3К*****ХГА“, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП е в размер на 2755,92 лева.
Установява се от представените по делото възлагателно писмо, фактура и
платежно нареждане от 17.01.2024 г., че ищецът е заплатил на сервиза, отремонтирал
процесното МПС сумата в размер на 2755,92 лева.
Не е спорно е по делото, че отговорност за поддръжката на процесното дърво,
носи именно ответникът по делото.
Горният извод се налага от анализа на приложимата нормативна уредба -
съгласно разпоредбата на чл. 61 ЗУТ в териториите на общините се устройват
озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на
микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението.
Основа на зелената система са озеленените площи, за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или
общинско значение паркове, градини, улично озеленяване. Допълващи зелената
система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за
жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и
комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение -
гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни
насаждения. Според чл. 61, ал. 4 ЗУТ, озеленените площи по ал. 2 и площите със
специфично предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините, са
публична собственост.
Съгласно чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската собственост
поддържането и ремонтите на вещите - общинска собственост, се извършват от лицата,
на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат
ежегодно по бюджетите им.
С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост във вр. с
3
параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация в задължение на ответника е вменено стопанисване и поддържане в
изправност на повереното й имущество, в това число общински пътища, булеварди,
площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване, сред които
попадат и териториите по чл. 61 ЗУТ.
Планирането, изграждането, поддържането, опазването и развитието на зелената
система на С.О, независимо от формите на собствеността, от друга страна, се урежда
от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О.
Според чл. 31, ал. 1 от Наредбата, поддържането на зелените площи е специфична и
творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано общинско
предприятие. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително - ремонтен
характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на
елементите на зелената система, а според чл. 31, ал. 2, общинските зелени площи за
широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка
за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или
благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват от ДЗС и
специализираните служби към районните администрации.
Съгласно чл. 44 от Наредбата на територията на СО се забранява отсичане или
изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността на имота,
в който се намира. По изключение растителността се премахва в следните случаи: при
наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност,
особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността
на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната
инфраструктура; при реконструкция на съществуващата растителност и озеленени
площи, при провеждане на санитарни сечи по утвърдени проекти; при строителството
на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната инфраструктура при
доказана невъзможност за запазването им, след одобряване на инвестиционния проект;
при премахване на последици от природни бедствия, производствени аварии, в т.ч.
аварийни ремонти на подземни комуникации и инженерни съоръжения. Кастрене на
дълготрайни дървета, независимо от собствеността им се допуска при доказана
необходимост, след експертна оценка и становище на специализираните общински
органи.
В конкретния случай, доколкото по делото се установи, че деликтът е настъпил в
резултата на падане на дървесен клон на територия на гр. София, във всички случаи
отговорността за обезщетяване на вредите е на Столична община, т. е. налице е
пасивна материална легитимация на ответника, който е имал задължение да поддържа
в безопасност крайпътните насаждения с грижата на добрия стопанин.
Доколкото съществуването на вредите и причинната връзка между падането на
клона и възникването им са установени по делото, спорен между страните е въпросът
дали процесните вреди върху автомобила са възникнали по вина на ответника – в
резултат на неговото противоправно бездействие, или единствено в резултат на
действието на природни стихии.
За отговор на поставения въпрос, съдът съобрази следното:
От приетата по делото справка от Националния институт по метрология и
хидрология се установява, че в процесния участък на 26.11.2023 г. е започнал
снеговалеж, като падналият снеговалеж е 34,9 л/кв.м., като е натрупала снежна
покривка от 26 см. На 27.11.2023 г. снеговалежът е бил 0,1 л/кв.м., а на 28.11.2023 г.
по-малко от 0,1 л/кв.м., като и за двата дни височината на снежната покривка е в
размер на 24 см.
От представеното към отговора на исковата молба писмо №РПН23-ВК08-
4
1531/1/04.12.2023 г. от кмета на СО, район „Панчарево“ се установява, че след обилния
снеговалеж на 25-26.11.2023 г. в район „Панчарево“ са получени множество сигнали за
проблеми в селата. На 27.11.2023 г. са извършени действия по аварийно премахване на
паднали дървета и пречупени клони на територията на район „Панчарево“, като за с.
Железница е имало няколко паднали дървета по пътя за минералните извори. От
кметство Железница са предприети действия за разчистване и извозване на пътя и
пътят е проходим.
Непреодолимата сила е това е непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, като съобразно граматическата формулировка на понятието
следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер
и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или
непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка.
Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в
невъзможността да бъде предвидено настъпването му, Непредотвратимостта на
събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат
преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението.
Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването
му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да
се преодолеят последиците му. В действащото право общата разпоредба, съдържаща
дефиниция на непреодолимата сила е чл. 306, ал. 2 от Търговския закон, който я
определя като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. В
чл. 79, т. 1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки /ратифицирана, обнародвана в ДВ бр.
23 от 1990 г./ също е дадено определение на непреодолима сила, която води до
освобождаване от отговорност. В нормата е посочено, че страна не отговаря за
неизпълнение на което и да е от задълженията си, ако докаже, че неизпълнението се
дължи на препятствие извън нейния контрол и че не би могло разумно да се очаква от
нея да го вземе предвид при сключване на договора, както и да избегне или да
преодолее било него, било неговите последици. За частните случаи при увреждане,
причинено от злополука в транспортно средство, дефиницията на непреодолимата
сила е дадена в разпоредбата на чл. 43 от Закона за автомобилните превози /ДВ, бр. 82
от 17.09.1999 г./. Според тази разпоредба превозвачът се освобождава от отговорност,
ако увреждането по чл. 42 от закона е причинено от обстоятелства, които превозвачът,
независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да
избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима сила). От
тази нормативна уредба следва, че не само събитието трябва да е непредвидено и
непредотвратимо, но трябва да са непредвидени и непредотвратими и неговите
последици, тоест-самото увреждане /в този смисъл Решение № 103 от 27.10.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3859/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 6 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 1028/2011 г., I т. о., ТК/.
Природното явление /снеговалежите/ случило се на 25.11.2023 г. -26.11.2023 г. не
може да бъде определено като непреодолимо външно въздействие, доколкото
наличието на снеговалежи е характерно за месеца през който е настъпило събитието и
за съответното географско местоположение.
Нещо повече, съдът намира, че за ответника не е било непредвидимо и
настъпването на последиците от събитието, а именно – процесното ПТП. Това е така,
доколкото на ответника са известни линиите на градския транспорт, осъществяван на
територията на С.О, както и улиците, през които преминават превозните средства от
столичния градски транспорт, респ. че наклоняване на дървета над пътното платно
представлява опасност за преминаващите по съответната улица МПС-та, особено за
тези с по-голяма височина, каквото е процесното МПС, в резултат на което може да
5
настъпи инцидент с такова превозно средство.
По изложените съображения съдът намира възражението за непреодолима сила за
недоказано, поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който претендира
присъждането на разноски, както следва: сумата в размер на 110,23 лева – държавна
такса, 400 лева – депозит за САТЕ, 50 лева – депозит за призоваване на свидетел, както
и сумата от 575 лева – адвокатски хонорар. Представени са доказателства за
заплащането на претендираните разноски, поради което искането следва да бъде
уважено в пълен размер и на ищеца да бъде присъдена сумата в размер на 1135,23
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О, БУЛСТАТ: ********* на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г“, ЕИК: ******** сумата в размер на 2755,92 лева
– регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди от собственика на МПС „Ютонг 3К***** ХГА“, рег. №СВ****ВР,
вследствие на ПТП, настъпило на 28.11.2023 г. при движение в гр. София, по бул.
„Симеоновско шосе“ на 200 м. преди спирка на градския транспорт „Шумако“,
вследствие неизпълнение на задълженията на служители на ответника да поддържат
зелената система на територията на общината, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 29.05.2024 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА С.О, БУЛСТАТ: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на ЗЕАД „Б.В.И.Г“, ЕИК: ******** сумата в размер на 1135,23 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6