Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 29.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети юни , през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Д. Буюклиева и в присъствието на прокурора…………………………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 581 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по повод исковата молба на „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л. И. „ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“Ч.„ 51 Д, представлявано от М. С. М. – Г. и П. В. Д. изпълнителни директори чрез юрисконсулт С.Л. против Е.М.С. ЕГН ********** *** , във връзка с подадено от страна на ищеца ЗК „Л. и.“ АД заявление, по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 4759/2018 - 28 състав по описа на PC Пазарджик и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Е.М.С.. Твърди се , че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК , поради което на основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявяват настоящия иск.
Твърди се, че на 01.01.2014 г., около 10.00 ч., на главен път I-8 КМ. 186+400, управлявайки лек автомобил „Ф.“, модел “Б.ответникът Е.М.С. реализирал пътно-транспортното произшествие с лек автомобил „Ф.“ модел „Ка“ с рег. № ..... За настъпилото събитие е изготвен протокол за ПТП № .... от 01.01.2014 г., в който е отразено, че виновният водач - Е.М.С. е управлявал процесното МПС без свидетелство за правоуправление.Твърди се, че към датата на настъпване на произшествието, отговорността на виновния водач е била застрахована с полица „Гражданска отговорност” на автомобилиста в ЗК „Л. и.“ АД, с № ....., със срок на валидност от 05.10.2013 г. До 04.10.2014 г. Твърди се, че във връзка с настъпилите щети по лек автомобил „Форд“ модел „Ка“ с рег. № .... е образувана ликвидационна преписка № 1211-5060-14-300056. След изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 792,00 лева и 10.00 лева ликвидационни разноски, ЗК “Л. и.” АД е отправена покана за доброволно изпълнение към виновния водач. Ищецът поддържа , че на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 /отм./ от Кодекса за застраховането с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ЗК “Л. и.“ АД придобива право на регрес срещу виновния водач Е.М.С. до размера на изплатеното от ЗК „Л. и.“ АД обезщетение по щета № 1211-5060-14-300056, включително и направените ликвидационни разноски.
Моли се съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено, че Е.М.С., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на “ЗК “Л. и.“ АД сумата от 802.00 лева /осемстотин и два лева/, като потвърди вече издадената заповед за изпълнение и издаде изпълнителен лист срещу длъжника-ответник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното заплащане, както и направените разноски по водене на делото, включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особеният представител на ответника, с който се моли да бъде оставена исковата претенция без движение, поради следните съображения: А). Исковата молба не отговаряла на законовите изисквания и в нея се сочат две различни лица, от които се претендира сумите по предявените искове. Едното лице е посочено с трите му имена, а другото лице е посочено само с единен граждански номер, без да е посочено името му от ищцовата страна. Б). Не ставало ясно какви претенции, за какви разноски и на какво основание се предявяват към ответната страна, което от своя страна води до невъзможност за пълноценно осъществяване на правото на защита и същата не отговаря на императивните изисквания посочени от разпоредбата чл. 127, ал. 1 от ГПК, поради което следва да бъдат оставена без движение. В) От твърденията на ищцовата страна изложени в Исковата молба не ставало ясно какви конкретно щети съответно са причинени по автомобила, който се сочи като увреден, на кои негови агрегати, възли и части и такива не са посочени в исковата молба, което не препятства правото на защита на ответната страна да опровергае настъпването на такива щети.
По отношение основателността на предявените искове, същите се оспорват както по основание, така и по размер. Правят се възражения за изтекла погасителна давност на предявените с исковата молба искове; Възражение “Compensatio lucri cum батпо” (възражение за компенсиране на вредите с ползите); За съпричиняване на щетите(вреди) от другият участник в настъпилото ПТП.Оспорват се изцяло твърденията на ищцовата страна изложени в исковата молба, както и изложените факти.Оспорва се наличието на застрахователно правоотношение, въз основа на което е изплатено обезщетението за твърдените настъпиш щети, както и извършено плащане.Оспорва се автентичността и истинността на представените от ищцовата страна документи.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 4759/2018 г. по описа на ПРС се установява , че ищцовото дружество е подало заявление на 21.11.2018 г. и е издадена Заповед № 2659/ 26.11.2018 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът Е.М.С. ЕГН ********** *** , да заплати : Главница в размер на 802,00 лв. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.11.2018 г. до окончателното плащане на задължението както и сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 75,00 лв. Основанието посочено в заповедта е – за изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка ГО по застрахователна полица № ..... със срок на валидност от 05.10.2013 г. 0о 04.10.2014 г. Длъжникът в това производство е призован при условията на чл. 47 ал.5 ГПК , но не е открит на неговия постоянен адрес, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
Във връзка с възраженията изложени в отговора на ответника , досежно точната идентификация на лицето посочено като ответник , съдът приема тези възражения за неоснователни , тъй като безспорно от представените по делото писмени доказателства , както и от извършените служебни справки в НБЗН в хода на заповедното и настоящото исково производство , се установява , че действително в исковата молба е допусната техническа грешка при изписване на точното ЕГН на ответника , но при наличие на безспорни и категорични данни по делото , тази грешка не създава неяснота относно точния субект на процесуалното правоотношение.
По същество. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1 и 2 КЗ /отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като в кръга на застрахованите лица са включени собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва същото на законно основание.Предявеният иск от страна на ЗК „Л. И. „ АД черпи правното си основание от чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.). Следователно, за да се яви основателен е необходимо установяването на следните елементи от фактическия състав - валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователното събитие, причиняване на ПТП от застрахования, настъпила за трето лице вреда при управление на МПС, платено от застрахователя обезщетение за причинени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от ПТП, противоправното поведение на застрахования и наличието на ангажиращото отговорността на ответника обстоятелство – в случая без свидетелство за правоуправление.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства /протокол за ПТП № ..../01.01.2014 г.; уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис- заключение и експертиза по щета № 1211-6060-14-300056/15.01.2014 г. , доклад по щета, РКО и покана за доброволно изпълнение , както и от заключението на допусната съдебно- автотехническа експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена и кореспондираща с останалия доказателствен материал, се установява по безспорен начин, факта на настъпилото ПТП, участниците в него, наличието на вина у ответника за причиняване на същото, настъпилите имуществени вреди у третото лице при управление на л.а.“Ф. „. с рег. № ...., които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Доказва се още, че застрахователят ЗК „Л. И. „ АД по имуществената застраховка „Гражданска отговорност „ на управлявания от ответника Е.М. Събв автомобил „Ф. „ модел Б. с рег. № .... е заплатил застрахователно обезщетение с оглед причинените щети, след което с подаване на заявление по чл. 410 ГПК и предявяване на настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК е предявил регресен иск и е насочил претенцията си против прекия причинител на вредата.
В настоящия случай на първо място от защитата на ответника се оспорва твърдения от ищцовото дружество факт за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на управлявания от увреждащото лице автомобил, като се поддържа липсата на съгласие / чл. 26 ал.2 ЗЗД /. Съдът констатира и страните не оспорват, че в представената по делото застрахователна полица № ..... от 05.10.2013 г., липсва подпис на застрахованото лице.
Към датата на сключване на застрахователния договор са действали правилата на отменения Кодекс за застраховане / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., с изм. и доп., отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./Уредбата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се съдържа в глава двадесет и четвърта / чл. 257- чл. 275 / на КЗ / отм. /. Приложение по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите намират правилата на глава осемнадесета „Обща част“ от част четвърта „Застрахователен договор“ / чл. 183 – 199 /, глава двадесета „Застраховане на гражданската отговорност“ / чл. 223 – чл. 229 / и на глава двадесет и трета „Общи положения“ от част пета „Задължително застраховане“ /чл. 249 – 256 / КЗ / отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 184 КЗ / отм. /, застрахователния договор се сключва в писмена форма, която е установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния договор са подписите на страните по него – чл. 183, ал. 3, т. 10 КЗ /отм. /. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка / чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ / и по отношение на него намират приложение общите правила на ТЗ, в това число и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ, страната не може да се позовава на нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Това законово положение доближава нищожността в търговското право поради неспазване формата за действителност до правния режим на унищожаемостта на сделките по ЗЗД. В този смисъл е и константната практика на ВКС – Р№ 71-2009-I ТО, Р№. 50-2012-II ТО, Р№. 115-2013- I ТО и Р№. 25-2017-II ТО.
В разглеждания случай, независимо от липсата на положен от застрахованото лице подпис върху полицата, застрахованият безспорно е заплатил първата застрахователна вноска. Този факт не се оспорва и се установява от заключението на допуснатата по делото съдебно- икономическа експертиза. С оглед на тези факти следва да се приеме, че липсата на подпис от страна на застрахованото лице като задължителен реквизит на застрахователния договор, в случая е преодоляна и увреждащото лице , управлявало застрахован автомобил не може да се позовава на нищожността на договора.
За да е основателна претенцията с правна квалификация чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, уреждаща правото на регресен иск на застрахователя по договора за застраховка “Гражданска отговорност”, следва да е доказан още един елемент от фактическия състав, който в настоящия случай е липсата на свидетелство за правоуправление.
От протокола за ПТП, който е официален свидетелстващ документ, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила, която се разпростира и по отношение на факта относно наличието на документ за правоуправление на МПС се установява, че ответникът Е.М.С. е неправоспособен. Този протокол е оспорен от ответната страна , но по делото не са събрани каквито и да било доказателства опровергаващи удостоверения в протокола факт.
Видно от съставения протокол за ПТП в него е описан и механизма на настъпване на ПТП-то, а именно: ответникът променя посоката на движение и навлиза в насрещното платно , като така отнема предимството на увредения автомобил .От Наказателно постановление № 3/14/13.01.201 г. на началника на СПП към ОД на МВР Пазарджик, издадено въз основа на връчен АУАН № 3-ПТП № 064431/01.01.2014 г. , се установява, че във връзка с Протокол за ПТП № ..../01.01.2014 г. и установеното в него, ответникът е управлявал на 01.01.2014 г. МПС без СУМПС, като внезапно променя посоката на движение, навлиза в насрещното платно и удря насрещно движещия се л.а. № РВ 3679ВС , което е нарушение по чл. 25 ал.1 ЗДвП, във връзка и с чл.150 ЗДвП. От допуснатата и приета съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, подробно, и безпристрастно, изготвено след проучване на всички релевантни за спора доказателства , се установя, че пътно-транспортното произшествие се е реализирало поради това, че водачът Е.С. е допуснал навлизане в насрещното платно, като така е причинил процесното ПТП.
С оглед изложеното, съдът приема, че реализиралото се произшествие се дължи единствено на противоправното поведение на водача на МПС – ответникът С., който не е изпълнил задълженията си по закон, като е предприел маневра, създал е опасност за други участници в движението без да се съобразява с тях. Вината при извършване на това поведение съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД се предполага. Не се установиха възраженията на ответника в отговора подаден от неговият особен представител, че произшествието се дължало на виновно поведение на другия водач. Това възражение е формулирано бланкетно и същото е опровергано от доказателствата по делото. Експертът по САТЕ подробно е мотивирал изводите си в насока, какви фактори принципно биха могли да имат значение за настъпване на събитието, но е дал категоричното си становище, че от техническа гледна точка, механизмът на случилото се отговаря на посоченото по-горе. Ответникът следваше да установи това си възражение по несъмнен начин, като такова доказване не беше проведено.
От заключението на САТЕ освен това се установява, че настъпилите щети по увредения автомобил във връзка с процесното ПТП възлизат на сумата от 1491,00 лв. Констатираните щети включени в калкулацията са в предната част на автомобила , като обхващат следните състави –фар, предна броня, решетка , капак, радиатор охладителна система, напречна греда между роговете, вентилатор охладителна система, предни въздушни възглавници и др., като заключението на вещото лице е , че тези вреди по автомобила са в причинна връзка с ПТП-то и в следствие на механизма на настъпването му, описан в протокола.
В тази връзка съдът намира за неоснователно и другото поддържано от защитата на ответника възражение / възражение за компенсиране на вредите с ползите / , тъй като определянето на размера на дължимото обезщетение за пострадалия от застрахователно събитие не е предмет на настоящият регресен иск, а е предмет на прекия иск. Предмет на регресния иск на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” срещу застрахования, е само установяване платеното от застрахователя обезщетение.
От заключението на допуснатата по делото съдебно- икономическа експертиза безспорно също така се установява, че с РКО № 108 / 31.01.2014 г. , ищцовото дружество е заплатило на лицето Кръстинка Методиева Пройчева сумата в размер на 792,00 лв., с посочено в ордера основание – обезщетение по щета №1211-5060-14-300056. Копие от този платежен документ е представен и като писмено доказателство по делото. От заключението на експерта и от писмените доказателства по делото се установява, че по същата преписка за щета се дължат и ликвидационни разходи в размер на 10,00 лв.
При тези фактически данни от правна страна съдът намира ,че предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК е изцяло доказан и поради това следва да бъде уважен като основателен. На основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./, застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Нормата на чл.45 ЗЗД определя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като в общия случай, за успешно провеждане на иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане е необходимо да се установи противоправност на извършеното деяние, претърпените имуществени вреди и пряката причинна връзка между поведението на ответника, и увреждането. В процесния случай съдът счита , че следва да ангажирана отговорността на причинителя на вредата, тъй като са установени и доказани всички кумулативни предпоставки пораждащи регресното право на ищеца фактически състав / валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество; заплащане от страна на ищеца на сумата, която застрахователното дружество е заплатило като обезщетение на застрахования, деликтна отговорност на трето лице / управлявало автомобила / по отношение на увредения застрахован, поради причиняване на застрахователното събитие, неправоспособност на деликвента – водач на МПС./
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендиранато обезщетение . Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на изплащане на обезщетението. В процесния случай това е датата 31.01.2014 г., когато е извършено плащане в полза на увреденото лице на сумата в размер на 792,00 лв. За предявяване на регресния иск не е изтекла петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД, доколкото същата е прекъсната с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, на 21.11.2018 г. Съгласно нормата на чл. 422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. С оглед горното, предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което подлежи на уважаване в цялост. Следва да се присъди и претендираната сума от 10,00 лева - обичайни ликвидационни разноски /213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./. Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за приключване на застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на застрахователя, при което подлежат на присъждане. Искът следва да бъде изцяло уважен, като се присъди и законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
По разноските. С оглед уважаване на предявените искове на основание чл. 78 ал.1 ГПК , в тежест на ответника по делото следва да бъдат присъдени разноски сторени в заповедното производство в размер на 75,00 лв., както и разноски в настоящото производство както следва : 25,00 лв. внесена държавна такса, 400,00 лв. за възнаграждения на вещите лица, 170,00 лв. за възнаграждение на особен представител и 100,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт – общо разноски в размер на 695,00 лв.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Е.М.С. ЕГН ********** *** дължи на „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л. И. „ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Ч. връх „ 51 Д, представлявано от М. С. М. – Г. и П. В. Д. изпълнителни директори чрез юрисконсулт С.Л. следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2659/26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4759/2018 г. по описа на ПРС, а именно: сумата от 792,00 лв. представляваща размера на вредите, причинени от длъжника Е.М.С. на лек автомобил „Ф.с рег. № .. при настъпило на 01.01.2014 г. ПТП на главен път 1-8 км 186 -400 при разклона за с.М. , общ. Пазарджик , в резултат на предизвикано от ответника пътно-транспортно произшествие, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС, които вреди са изплатени от ищеца на собственика на увредения автомобил на основание сключен договор за застраховка ГО - застрахователна полица № ....., както и 10,00 лв. ликвидационни разходи по същата щета , ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда 21.11.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е.М.С. ЕГН ********** *** да заплати на „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л. И. „ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул.“Ч.„ 51 Д, представлявано от М. С. М. – Г. и П. В. Д. изпълнителни директори чрез юрисконсулт С.Л. разноски сторени в заповедното производство в размер на 75,00 лв., както и разноски в настоящото производство в общ размер от 695,00 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :