Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
К., 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично
заседание на двадесет
и втори април
две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при секретаря Д.М. и в
присъствието
на прокурора
разгледа докладваното
от съдията Атанасова
гр. д. № 648 по описа
за 2010 година, за
да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Предявеният иск
е с правно основание чл. 59
ал. 1
от ЗЗД.
С
искова молба вх. № 28771 / 28.10.2008 г. ищецът А.С.И., ЕГН ********** *** е
предявил против ответника И.В.В., ЕГН ********** *** иск по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД.
В Решение № 2818 / 29.04.2015
г. постановено по гр. д. № 2152 / 2007 г. по описа на СГС / л. 71 / е посочено,
че ищецът А.С.И. е починал в хода на производството и е заместен на основание
чл. 120 от ГПК / отм. / от своя правоприемник М.Н.М..
С разпореждане от 23.05.2018 г. РС –
гр. К. възобновява спряното гр. д. № 648
/ 2010 г. по описа на съда и постановява, като ищец да се призове М.Н.М., ЕГН ********** ***.
Ищецът по обстоятелствата
подробно изложени в исковата молба депозирана пред СГС, уточняваща молба от
10.12.2018 г., уточняваща молба от 10.02.2009 г. пред СГС и уточнителна молба
от 21.12.2009 г. пред СРС твърди, че е
завел срещу ответника две дела. Също така сочи, че бил измамен и към 01.12.2005
г. е разбрал, че апартамента му, находящ се в землището на гр. С., ул. „К.М.“ №
72, ет. 2 е бил разбит / паркета и фаянса са извадени, две стени са разбити / и
по този начин той е лишен да ползва жилището си около три години.
В уточнителните молби същият
моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 13 872.00 8 тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и два / лева
– пропуснати ползи, в уточнителната молба от 21.12.2009 г. пред СРС, подадена
от процесуалният му представител е уточнил периода от 01.12.2005 г. до
28.10.2008 г.
С определение № 11829 /
22.10.2009 г. производството по гр. д. № 4466 / 2008 г. по описа на СГС е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СРС.
След като ответникът, чрез
адв. Г. – САК е направил възражение за подсъдност, СРС с определение от
11.03.2010 г. е прекратил производството по гр. д. № 51932 / 2009 г. по описа
на съда и изпраща делото по подсъдност на РС – гр. К., където се образува
настоящото производство – гр. д. № 648 / 2010 г. по описа на съда.
В съдебно заседание на
06.10.2010 г. / л. 11 – 13 / процесуалният представител на ищеца – адв. В. –
САК прави изменение на така предявения иск, като същият да се счита предявен за
сумата от 1 800.00 / хиляда и осемстотин / лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи, вследствие лишаване от достъп на ищеца до
имота, за периода от 12.05.2005 г. до 01.12.2006 г. Съдът е допуснал исканото
изменение на иска и е отразил изменението в доклада си по делото.
В съдебно заседание ищецът М.Н.М.
редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв. С. – АК – Д., която поддържа така предявения иск, с направеното
изменение на иска. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован пред настоящата
инстанция не се явява, вместо него се явява адв. Г. – САК, който оспорва така
предявения иск и моли съдът да отхвърли същия, като неоснователен и недоказан,
като излага подробно доводите си в писмена защита.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.
235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна :
От приложения като доказателство към делото
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 07.07.2005 г.
се установява, че А.С.И. продава на И.В.В. следния свой недвижим имот, находящ
се в землището на гр. С., ул. „К.М.“ № 72, построен в четириетажна сграда върху
УПИ ХII
– 17,
в кв. 30, а именно : АПАРТАМЕНТ, разположен на 2 / втория / етаж от сградата,
при съседи : ул. „К.М.“, ул. „В.“, двор и калкан, отдолу – апартамент на н – ци
на Н.Й.А., отгоре – апартамент на Ц.и М., със застроена площ от 136 кв. м.,
заедно с принадлежащите избено и таванско помещение, заедно с 25 / 100 ид. ч.
от общите части на сградата и мястото за сумата от 50 000.00 / петдесет
хиляди / евро.
От приложения като доказателство към делото нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 66, том V, рег. № 13542, дело № 780 / 2005
г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 е видно, че А.С.И., действащ чрез пълномощника
си Д.Н.Д.продава на И.В.В. следният недвижим имот, находящ се в землището на
гр. С., а именно : АПАРТАМЕНТ, находящ се на 2 / втори / етаж в жилищна сграда,
намираща се на ул. „К.М.“ № 72, със застроена площ от 136 кв. м., при съседи :
ул. „К.М.“, ул. „В.“, двор и калкан, отдолу – апартамент № 1 на Н.Й.А., отгоре
– апартамент на П.К.Н. и С.И.Н., заедно с принадлежащите избено и таванско помещение,
заедно с 25 / 100 ид. ч. от общите части на сградата и от УПИ ХII – 17, от кв. 30, с площ от 374 кв.
м.
По
делото е приложен и приемно – предавателен протокол от 10.10.2005 г. от който
се установява, че първоначалният ищец А.С.И., ЕГН ********** лично е предал на
ответника владението върху описания по – горе
апартамент / жилището / на 10.10.2005 г.
Видно е от приетите като доказателства към
делото писмо рег. № 94 – С – 39 / 10.02.2009 г. издадено от Столична община,
район „В.“ и приложеното към него заверено копие от адресна карта за настоящ
адрес, че на 30.11.2005 г. първоначалният ищец А.С.И., ЕГН ********** е
попълнил и подал сам адресна карта за промяна на настоящ адрес. Същият е
посочил, че е напуснал адреса на процесния имот - ул. „К.М.“ № 72 и отива на
настоящ адрес ***.
От приложения като доказателство към делото нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 180, том II, рег. № 6211, дело № 357 /
01.12.2006 г. на нотариус Б.Н., рег. № 142 е видно, че С.В.В.и И.В.В. продават
на В.И.Г.процесния апартамент за сумата от 67 000.00 / шестдесет и седем
хиляди / лева.
Като
доказателство към делото е приложено Решение № 100 от 08.05.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1737 / 2017 г. по описа на ВКС, с което съдът отменя
решение № 170 / 17.01.2017 г. по гр. д. № 24 / 2016 г. на софийски апелативен
съд в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 29 ЗЗД и чл. 42 ал. 2 ЗЗД, предявени от А.С.И. / който в хода на процеса е починал и е заместен от
правоприемника му М.Н.М. / срещу И.В.В.. Прогласява на основание чл. 29 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 44 ЗЗД за недействителна упълномощителна сделка от
13.05.2005 г., с която с пълномощно рег. №
12077 / 13.05.2005 г. заверено от пом. нотариус Г.Н., А.С.И. е
упълномощил трето лице Д.Н.Д.да извърши разпоредителни действия със собствения
му имот, съставляващ апартамент на втория етаж, в сграда на ул. „К.М.“ № 72,
гр. С.. Прогласява на основание чл. 42 ал. 2 ЗЗД за недействителен по отношение
на М.Н.М. ***, договор от 12.07.2005 г., сключен с нотариален акт № 66, том V, рег. № 13542, дело № 780 / 2005
г. на нотариус с рег. № 274, с който А.С.И., действащ чрез пълномощника си Д.Н.Д.продава
на И.В.В. апартамент на втория етаж, в сграда на ул. „К.М.“ № 72, гр. С., ведно
с принадлежащите му избено и таванско помещение, ид. ч. от общите части от
сградата и от УПИ, съставляващ по скица парцел ХVV – 17 от кв. 30 по плана на гр. С..
От изслушаната по делото съдебно – оценителна
експертиза на вещото лице Ю.П. се установява, че пазарната стойност на наема,
за периода от 12.05.2005 г. до 01.12.2006 г. на недвижим имот – апартамент,
находящ се в гр. С., ул. „К.М.“ № 72, ет. 2 със застроена площ 136 кв. м. е в размер на 19 500.00 / деветнадесет
хиляди и петстотин / лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна
страна :
Разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗЗД
постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Разглежданият състав намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва
без правно основание чужда вещ, като по този начин се обогатява с ползите от
вещта за сметка на обедняването на собственика й. Правото да се претендира
равностойността на обедняването по реда на чл.59 ал.1 от ЗЗД възниква в
случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу
неоснователното обогатяване –. чл.59 ал.2 от ЗЗД, тоест когато няма друга
възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на
имуществени ценности. Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго
основание, изключва възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл.59
ал.1 от ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл.59 ал.2 от ЗЗД, уреждащ конкретната
хипотеза на неоснователно разместване на имуществени блага в случая е искът по
чл.55 ал.1 от ЗЗД, какъвто ищецът не е предявил. Възможността да бъде предявен
друг иск, не води до недопустимост на претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Преценката дали ищецът може да се ползва от реда за защита по чл.59 от ЗЗД може
да бъде извършена само с решението по същество на спора, тъй като съдът следва
да се произнесе по възникването и съществуването на заявеното материално право,
съответно да прецени дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат
обсъдени събраните по делото доказателства. / В този смисъл е решение № 148 от
28.02.2006 година по т.д.№ 703/2005 година на ВКС./ Безспорно е, че в
конкретния случай основанието за ползване на посочения по – горе апартамент е
съществувало при получаване на престацията на 12.07.2005 г., но след това
същото е отпаднало с обратна сила. В
случая от събраните по делото доказателства се налага единственият извод, че
ищецът е имал на разположение иска с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД /
третият фактически състав / за защита на претендираното от него право, поради
което искът с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД се явява неоснователен.
Според
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който
обеднелият може да се защити. За да бъде уважен иска по чл. 59 от ЗЗД трябва да
е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице и да липсва друга възможност за правната защита на обеднелия, да е
установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от
един и същ факт или от обща група факти / т. 5 от ППВС № 1 / 28.05.1979 година /.
При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има
разлика между тези две стойности се дължи връщане на по-малката между
обедняването и обогатяването. Претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД има за
фактически предпоставки обогатяването на даден правен субект, обедняване на друг,
при наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на основание
за това имуществено несъответствие. Между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника следва да съществува пряка връзка, тъй като те произтичат от един
и същ факт – ползването на имота от ответника за исковия период.
За да се уважи иска по чл. 59 от ЗЗД ищецът следва да
докаже в съответствие с процесуалната тежест, че са се осъществили изискуемите
законови предпоставки. Предвид изискването за кумулативно наличие на посочените
предпоставки, липсата на една от тях е достатъчно основание предявения иск да
се отхвърли като неоснователен. Ищецът следва да докаже, че ответника се е
обогатил за негова сметка като е получил ползата, която не му се следва, поради
което му дължи обезщетение за нея. Ако са налице положителните предпоставки на
закона, то съдът постановява решение с което това неоснователно разместване на
блага да бъде поправено, като ответникът бъде осъден да върне това, с което се
е обогатил, но до размера на обедняването. За да бъде уважена претенцията по
чл. 59 от ЗЗД между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника трябва
да съществува пряка връзка, тъй като те произтичат от един и същ факт –
извличане ползи от ответника от имота за исковия период.
Основният спорен въпрос по делото се явява този за осъществяване на
фактическа власт от ответника върху процесния недвижим имот за периода, посочен
в исковата молба, след това изменен в съдебно заседание - 12.05.2005 г. до 01.12.2006 г. Съдът счита, че така предявеният иск е и
недоказан, тъй като собственикът лишен от фактическото държане на вещта, следва
да докаже, че имотът съществува за времето на заявената претенция за
обезщетение, а дали конкретен обект на правото на собственост съществува към
определен момент е въпрос на фактическо установяване по делото / Решение № 221
/ 2012 г. от 08.01.2013 г по гр. д. № 399 / 2012 г. на ВКС /.
При лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи ползването на
имота в процесния период от ответника, същият не ангажира доказателства в тази
насока.
В настоящото производство ищецът претендира заплащане от страна на
ответника на обезщетение в размер на 1 800.00 лева, за периода от
12.05.2005 г. до 01.12.2006 г. Същевременно от приложения като доказателство
към делото приемно – предавателен протокол от 10.10.2005 г.,
първоначалният ищец А.С.И. лично е предал на ответника владението на процесния
апаратамент едва на 10.10.2005 г., поради което за периода от 12.05.2005 г. до
10.10.2005 г. същият не дължи обезщетение, тъй като не е могъл да ползва имота
и съответно не е могъл да лиши ищецът от възможността да го ползва. По
отношение на този период липсват както твърдяното от ищеца неоснователно
обогатяване на ответника, така и адекватно на него обедняване на ищеца,
произтичащи от един и същи факт.
Съдът счита, че е недоказана и претенцията на ищеца за периода от
10.10.2005 г. до 01.12.2006 г., тъй като за този период ищецът не установи по
делото, че процесният имот е съществувал, както и че в същия период процесният
имот е бил ползван от ответника.
Настоящата
инстанция намира, че искът с правно
основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД в размер на
1 800.00 / хиляда и осемстотин / лева, за периода от 12.05.2005 г. до 01.12.2006 г. е неоснователен и
недоказан, поради което следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски,
претендирани са с отговора на ответника, но такива не са направени, не е
приложен и списък по чл. 80 от ГПК / приложено е пълномощно, нотариално
заверено, л. 10 от делото /.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от А.С.И., ЕГН ********** *** / същият е починал в хода на
производството пред СГС и е заместен на основание чл. 120 от ГПК / отм. / от
своя правоприемник М.Н.М., ЕГН ********** / против И.В.В., ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД в размер на 1 800.00 / хиляда и
осемстотин / лева, за периода от 12.05.2005 г. до
01.12.2006 г., като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :