Р Е Ш Е Н И Е
№………… 24.06.2019г. ГР. П Л Е В Е Н
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
НА
ПЕТИ ЮНИ две хиляди и деветнадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: ……………………….
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 90 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1775/16.11.2018
г., П.ски районен съд по гр. дело № 1935/2018 г. по описа на същия съд отхвърлил предявените
от И.М.Ц. ЕГН **********,*** и Н.М.К. ЕГН **********,*** срещу В.И.Ц. – М. ЕГН **********,
с постоянен адрес *** М.Д.М. ЕГН ********** с постоянен адрес *** искове с
правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.17 ЗЗД и чл.30 ЗН с искане да се приеме за
установено по отношение на ищците, че сделката, обективирана в Нотариален акт №
122, том IV, рег.№***, дело № 504 на нотариус С.П. с район на действие Районен
съд гр.П. с № *** на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - П. с
вх.рег.№ 15270/22.12.2017г., акт №16, том 40, дело №8580/17г., като договор за
покупко- продажба на следния недвижим имот: 9/32 идеални части от поземлен имот,
находящ се в гр.П., ул. „***” №14, с идентификатор *** съгласно кадастрална
карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18,09.2007г. на Изпълнителен директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 690, квартал: 556, парцел.V), целия с площ от 508 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м), при съседи на поземления имот: имоти с
идентификатори ***, ***, ***,***, заедно
с 9/16 идеални части от построената в този имот сграда с идентификатор ***.1,
съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на
Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма), със застроена площ от 85.0
кв.м., с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по
кадастралния план на гр.П., за сумата от 9 500лв., с продавач М.И. Ц., ЕГН **********
и купувач В.И.Ц.- М., ЕГН **********, е нищожна, като относително симулативна,
на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД и прикрива договор за дарение между същите страни по
отношение на същия имот, на осн. чл. 17, ал. 1 ЗЗД да се разкрие истинската
сделка – договор за дарение, както и да се намали дарението, извършено от М.И. Ц.,
ЕГН **********, починал на 09.02.2018год. до размера на запазената част на
ищците, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е И.М.Ц. ЕГН **********,*** и Н.М.К. ЕГН **********,*** да заплатят на В.И.Ц.
– М. ЕГН **********, с постоянен адрес *** М.Д.М. ЕГН ********** с постоянен
адрес *** сумата от
1590.60 лева, представляващи сторени разноски в настоящето производството, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от И.М.Ц. и Н.М.К. *** чрез пълномощника им адв. Н.Д. ***
против горепосоченото решение на ПлРС, като в жалбата се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на същото, както и постановено в противоречие с
материалния закон. Изводите на РС не кореспондират със събраните по делото
доказателства, като съдът е приел, че е налице плащане на цената по сключения
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 122/22.12.2017
г., дело № 504/2017 г. на нотариус С.П. с район на действие ПРС, тъй като три
дни, преди датата на сделката, ответницата В.И.Ц. – М. е заплатила задължения
на наследодателя на въззивниците М. Ц. в размер на 6477,04 лв. и на 778,25 лв.
по две изпълнителни дела, по които той е бил длъжник. На следващо място, РС е
посочил, че според събраните по делото гласни доказателства, актът на
разпореждане с имота от страна на наследодателя М. Ц. е бил дълго обмислян и
целта му е била да покрие дълговете си, за да живее спокойно. Възприетото от РС
плащане на уговорената цена по сделката под формата на заплащане на задължения
на М. Ц. от страна на неговата сестра и ответница пред РС – В.Ц. – М. по две
изпълнителни дела, преди самата сделка, пряко противоречи на съдържанието на
нотариалния акт, който представлява официален документ и не е оспорен по делото.
В нотариалния акт за извършената покупко-продажба изрично е записано, че имотът
предмет на сделката се продава за сумата от 9500 лв., която сума продавачът е
получил от купувача, напълно и в брой при подписване на нотариалния акт.
Нотариалният акт притежава материална доказателствена сила за удостовереното с
него, вкл. и в частта му относно начина и момента на заплащането на уговорената
продажна цена. Посоченото в нотариалния акт, приложен по делото като
доказателство, противоречи на възприетото от съда в обжалваното решение относно
наличието на плащане по атакуваната сделка. На следващо място, въззивниците
твърдят в жалбата си, че тези плащания по двете изпълнители дела по описа на
ЧСИ Т.К. с район на действие ПОС, са направени единствено и с цел вдигане на
наложената възбрана по тези дела върху притежаваните от М. Ц. идеални части от
правото на собственост по отношение на същия недвижим имот, предмет на
прехвърлителната сделка от 22.12.2017 г. С плащането на тези задължения е било
осигурено вдигнането на възбраната, за да може впоследствие този имот да бъде
прехвърлен на В.Ц. – М.. На следващо място, въззивниците твърдят, че
същевременно са останали други неплатени задължения на М. Ц., въпреки станалото
прехвърляне на собствения му имот и твърдяното плащане на цената. След смъртта
си, наследодателят на ищците и въззивници е оставил редица други непогасени
задължения, в т.ч. и за неплатени консумативи. Тези факти категорично поставят
под съмнение изобщо наличието на плащане на цената по процесната сделка, като
по делото няма нито едно убедително доказателство, което да послужи за
индикация, че „продавачът“ М. Ц. действително е получил посочената в
нотариалния акт сума като продажна цена в размер на 9500 лв. Точно обратното,
въззивниците сочат, че действителната воля на страните не е била сключване на
договор за покупко-продажба, а с него е прикрит действителен договор за дарение,
тъй като на първо място, продажната цена от 9500 лв. е три пъти по-ниска от
данъчната оценка на идеалните части от имота, предмет на прехвърлянето. Спрямо
реалната пазарна цена, това несъответствие е още по-голямо. Налице е липса на
еквивалентност на престациите на страните по оспорената сделка, с оглед така
уговорената продажна цена, което също сочи на привидност на договора за
покупко-продажба. На следващо място, въззивниците посочват, че съдът е извършил
и процесуални нарушения, като е кредитирал единствено показанията на
свидетелите, водени от ответната страна, а е игнорирал показанията на водените
от ищците свидетели. Показанията на разпитаните свидетели, посочени от
ответницата са противоречиви на събраните по делото официални писмени
доказателства, непоследователни и неточни. Въззивниците молят Окръжния съд, да
отмени изцяло обжалваното решение на ПРС като неправилно и по съществото на
спора да уважи предявените обективно-съединени искове с правно основание чл.26
ал.2 предл.5 от ЗЗД вр. чл.17 от ЗЗД и чл.30 от ЗН за възстановяване запазената
част на ищците и въззивници И.М.Ц. и Н.М.К. от наследството на техния
наследодател М.И. Ц., чрез намаляване на прикритото дарение до размера на
разполагаемата част от наследството на наследодателя, със законните от това
последици. Молят, да им се присъдят направените деловодни разноски за двете
инстанции.
Постъпил
е писмен отговор по подадената въззивна жалба от въззиваемата В.Ц. – М. и М.М.
чрез пълномощника им адв. Д.А. ***. В писмения отговор въззиваемите излагат
подробни доводи, че решението на РС е правилно и законосъобразно. Не са налице
допуснати процесуални нарушения от страна на ПРС. Посочват, че още с писмения
отговор по подадената искова молба пред РС са обяснили какви са били
договорките между страните по сделката, по какъв начин е било извършено
плащането на цената по сделката. Тези твърдения са подкрепени както от
представени писмени доказателства, така и с разпита на свидетели в хода на
съдебното дирене. Не е налице противоречие между записаното в нотариалния акт и
твърденията в писмения отговор по исковата молба, тъй като въззиваемата В.Ц.М.
е заплатила остатъка от продажната цена, след погасяване на задълженията на
праводателя й по двете изпълнителни дела. На следващо място, въззиваемите
посочват, че не са били уведомени от страна на М. Ц. за други негови
задължения, по други изпълнителни дела. За първи път в жалбата се излагат
твърдения за липса на еквивалентност на престациите на страните по оспорената
сделка, което възражение е преклудирано. Въззиваемите молят, да бъде потвърдено
изцяло обжалваното решение на ПРС, като правилно.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата
и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на ПРС е неправилно и необосновано на
събраните по делото доказателства.
Пред РС са предявени обективно-съединени искове от И.М.Ц.
и Н.М.К. първоначално против В.И.Ц. – М., като впоследствие е конституиран като
ответник и нейния съпруг М.Д.М.. Исковете са с правно основание чл.26 ал.2
предл.5 от ЗЗД вр. чл.17 от ЗЗД за прогласяване нищожността, като привиден на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2017 г., обективиран в НА
№ 122, том 4, рег. № 5417, дело № 504/2017 г. на нотариус С.П. с район на
действие ПРС, по силата на който М.И. Ц. е продал на В.И.Ц. – М. 9/32 идеални части от
поземлен имот, находящ се в гр.П., ул. „***” №14, с идентификатор *** съгласно
кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18,09.2007г. на Изпълнителен
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 690, квартал: 556, парцел.V), целия с площ от
508 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи на поземления имот: имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***, заедно
с 9/16 идеални части от построената в този имот сграда с идентификатор ***.1,
съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на
Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма), със застроена площ от 85.0
кв.м., с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по
кадастралния план на гр.П., за сумата от 9 500лв. и прикриващ действителен
договор за дарение на горния имот, както и с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН за
възстановяване на запазената част на И.М.Ц. и Н.М.К. *** от наследството на М.И.
Ц., чрез намаляване на прикрития договор за дарение, сключен между М.И. Ц., от
една страна, като прехвърлител и от друга страна, В.И.Ц. – М., като
приобретател до размера,необходим за допълване на запазената част на И.М.Ц. и Н.М.К.
*** в качеството им на законни наследници /деца/ от наследството на М.И. Ц..
Не се спори по делото,
а видно и от представените писмени доказателства – удостоверение за наследници
от 19.02.2018 г., че ищците И.М.Ц. и Н.М.К. са законни наследници на техния
баща М.И. Ц., починал на 09.02.2018 г. – б.ж. на гр. П..
Не се спори по делото,
че ответницата В.И.Ц. – М. е сестра на починалия М.И. Ц..
Не се спори, също
така, че на 22.12.2017 г. е осъществена сделка покупко-продажба на недвижим
имот, обективирана в НА № 122, том 4, рег. № 5417, дело № 504/2017 г. по описа
на нотариус С.П. с район на действие ПРС, по силата на която М.И. Ц. е продал
на В.И.Ц. – М. следния свой собствен недвижим имот: 9/32 идеални части от
поземлен имот, находящ се в гр.П., ул. „***” №14, с идентификатор *** съгласно
кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18,09.2007г. на Изпълнителен
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 690, квартал: 556, парцел.V), целия с площ от
508 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи на поземления имот: имоти с
идентификатори ***, ***, ***,***, заедно
с 9/16 идеални части от построената в този имот сграда с идентификатор ***.1,
съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на
Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма), със застроена площ от 85.0
кв.м., с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по
кадастралния план на гр.П.. В нотариалния акт е посочено, че описаният по-горе
недвижим имот се продава за сумата от 9500 лв., „която сума продавачът е
получил от купувача напълно и в брой при подписване на нотариалния акт“.
Спорни по делото са
въпросите, налице ли е сключен привиден договор за покупко-продажба, прикриващ
действителен договор за дарение между същите страни и като такъв договорът за
покупко-продажба дали е нищожен.
Спорен е въпросът,
също така, ако е сключен привиден договор за покупко-продажба и като такъв
същият е нищожен, то накърнена ли е запазената част на ищците от наследството
на техния общ наследодател М.И. Ц. и ако е накърнена, то до какъв размер следва
да бъде намален прикрития договор за дарение, сключен между М.И. Ц., от една
страна и неговата сестра В.И.Ц. – М. от друга страна.
Съгласно разпоредбата
на чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД нищожни са привидните договори, като съгласно
чл.17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно
привидно съглашение, то се прилагат правилата относно прикритото, ако са налице
изискванията за неговата действителност.
По делото пред РС са
събрани писмени и гласни доказателства, като от фактическа страна се установява
следното:
Видно от представените
2 бр. епикризи на М. Ц. от Първа хирургична клиника – Отделение по
жлъчно-чернодробна и панкреатични хирургия към УМБАЛ „***“ ЕАД – П., М.И. Ц. е
страдал от тежко онкологично заболяване, като са му извършвани за периода 05.12.2017 г. – 15.12.2017 г. и за периода
08.01.2018 г. – 11.01.2018 г. различни апаратни и ехографски изследвания, както
и оперативни интервенции. М.И. Ц. е починал по-малко от месец, след последния
му престой в болнично заведение, а именно на 09.02.2018 г.
Процесната сделка
„покупко-продажба“ на недвижим имот е извършена на 22.12.2017 г.,
непосредствено след изписването на М. Ц. от Хирургичната клиника – Отделение по
жлъчно-чернодробна и панкреатични хирургия към УМБАЛ „***“ ЕАД – П., след
извършена коремна операция на 08.12.2017 г.
В представения и
приложен по делото като писмено доказателство нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот е посочено, че М. Ц. е продал своите идеални
части от гореописания имот за сумата от 9500 лв. Съгласно представеното по
делото пред РС удостоверение за данъчна оценка от 29.03.2019 г. на поземлен имот от 240 кв.м., заедно с
построената в него сграда с РЗП от 170 кв.м.,същата е в размер на 53 156,90 лв.
Представени са и скици на процесния имот, приложени по делото.
По искане на ищците по
делото е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза пред РС за
определяне на пазарната стойност на процесния имот към датата на смъртта на
наследодателя М. Ц. – 09.02.2018 г. От заключението на вещото лице инж. А.С. се
установява, че стойността на процесния имот, както към момента на продажбата –
22.12.2017 г., така и към момента на смъртта на наследодателя – 09.02.2018 г.,
е била 114083,08 лв. Вещото лице е посочило, че се касае за периода между двете
дати на извършване на оценка на имота за съвсем малко отклонение от цената,
което е допустимо, така че вещото лице не намира за необходимо да коригира
първоначално определената пазарна цена от 114083,08 лв.
С писмения си отговор
ответната страна е посочила, че целта на процесната сделка е била М. Ц. да
продаде своята идеална част от процесния недвижим имот на своята сестра, тъй
като тя през годините, както и нейното семейство са му помагали чисто финансово, както и че винаги
го е обграждала с внимание и грижи. В.Ц. – М. е посочила, че е извършен ремонт
на къщата през 2017 г. Уговорката между страните по сделката е била братът на В.Ц.
– М. да продаде своята идеална част от къщата и дворното място на своята сестра
за сумата от 9500 лв., като част от тази сума е следвало да покрие суми по две
изпълнителни дела, а останалата сума да бъде заплатена на продавача в деня на
нотариалната сделка.
По делото са представени
вносни бележки от 19.12.2017 г., от които е видно, че въззиваемата В.Ц. – М. е
заплатила задължения на своя брат М.И. Ц. по изп. дело № 831/2009 г. в размер
на 6477,04 лв. и по изп. дело № 1686/2012 г. в размер на 778,25 лв.
Видно
от представеното удостоверение от Служба по вписванията – П. наследодателят на
ищците не притежава други недвижими имоти.
По
делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитвани свидетели както от
страна на ищците, така и от страна на ответниците. Показанията, които дават
двете групи свидетели са противоречиви. От една страна, свидетелите Б.П. и П. Ц.
/леля на ищците/ посочват, че наследодателят им М. Ц. никога не е бил
безработен, както и че не е имал крещяща нужда от пари. Също така, свидетелите
посочват, че след като е излязъл от лечение в болницата на 22.12.2017 г. е
сключил сделката точно на рождения ден на сестра си В.Ц. – М.. Същевременно,
посочват, че М. Ц. е правил изявления, че няма да лиши никога децата си от
наследство. Разпитаната свидетелка Ц.П. е посочила, че М. Ц. е бил във влошени
отношения с децата си и не е контактувал много с тях. Споделял е, че иска да
прехвърли имота на сестра си, която се е грижила за него, както и да се отърве
от заеми и мизерно съществуване. Разпитаната като свидетел е и дъщерята на
ответницата Л. И. Т., която посочва, че живеят в една къща, заедно с майка си,
с баба си и с вуйчо си М. Ц., докато е бил жив. Вуйчо й е живеел на първия
етаж, но са имали едно домакинство, като свидетелката Т. му е носила храна.
Свидетелката посочва, че М. Ц. е поддържал връзка повече със сина си, отколкото
с дъщеря си. Когато през месец декември се е разболял, свидетелката е
забелязала, че доста е отслабнал, като след лекарски преглед са му поставили
диагноза „хепатит“, впоследствие са посочили, че са налице проблеми с жлъчката,
а окончателната диагноза е била раково заболяване. Свидетелката посочва, че нейния
вуйчо е коментирал, че иска да продаде своя дял, тъй като живее с 200 лв. на
месец, пушил е цигари по една кутия на ден, искал е да си плаща спокойно
сметките. Свидетелката е посещавала често вуйчо си в болницата, като след
неговата смърт на погребението му е присъствал неговия син И.Ц.. Свидетелката е
посочила, че преди да почине и докато е бил в болница, М. Ц. й е дал лично
дебитната си карта, като свидетелката признава, че е теглила пари от тази карта
и я е ползвала, преди М. Ц. да почине.
За да приеме, че
предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД вр. чл.17 от ЗЗД е
неоснователен и недоказан, РС е приел, че не са представени убедителни
доказателства за привидността на сделката покупко-продажба, като е приел, че
продавачът по тази сделка М. Ц. е получил пари от своята сестра В.Ц. – М., с
които е покрил дълговете си и е разполагал с налични средства в брой.
Разпитаните по делото свидетели не са доказали по несъмнен начин, че волята на М.
Ц. е била да се разпореди по безвъзмезден начин с имота, като го дари на сестра
си.
Тези изводи на РС са
неправилни и незаконосъобразни.
На първо място, както
се посочи по-горе, от събраните по делото доказателства се установява, че
посочената в нотариалния акт продажна цена от 9500 лв. за процесните идеални
части от имота, находящ се в гр. П., ул. „***“ № 14, не е заплатена напълно и в
брой от страна на купувачката В.И.Ц. – М. при подписване на нотариалния акт.
Известно е в правната теория и съдебната практика, че нотариалният акт е
официален документ, притежаващ материална доказателствена сила за
удостовереното в него. Представеният по делото като заверено копие НА №
122/22.12.2017 г., в който е обективирана процесната сделка покупко-продажба на
недвижим имот не е оспорен от страните по делото, като окръжният съд намира, че
неговата официална доказателствена сила не е оборена от останалите събрани по
делото доказателства. Официалният документ, съобразно разпоредбата на чл.179
ал.1 от ГПК съставлява доказателство за изявленията пред съответното длъжностно
лице в кръга на службата му и за извършените от него и пред него действия. В
хода на съдебното дирене пред РС не е оборена и оспорена истинността на
представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
122, том 4, рег. № ***, дело № 504/2017 г. на нотариус С.П. с район на действие
ПРС.
Окръжният съд намира
за необоснован извода на РС, че плащането на продажната цена е извършено от
ответницата В.Ц. частично чрез плащане на задължения на бъдещия прехвърлител М.
Ц. по две изпълнителни дела, по които същият е длъжник. По делото са
представени писмени доказателства – заверено копие от запорно съобщение от
11.06.2014 г. по изп. дело № *** по описа на ЧСИ К.А. с район на действие ОС –
гр. С.З., от което е видно, че М. Ц. е бил длъжник и по други изп. дела, като
по конкретно посоченото изп. дело общото задължение на М. Ц. е било в размер на
2425,83 лв. По процесните две изп. дела по описа на ЧСИ Т.К. е била наложена
възбрана върху процесния недвижим имот и по-точно върху притежаваните от М. Ц.
идеални части от правото на собственост в същия имот, които впоследствие са предмет
и на прехвърлителната сделка от 22.12.2017 г. Очевидно е, че тези задължения са
заплатени, с оглед вдигането на наложената възбрана върху процесния имот, за да
може впоследствие същият да бъде прехвърлен на В.Ц. – М..
На следващо място, не
се доказва по категоричен начин ответницата и въззиваема В.Ц. – М. да е
заплатила в брой част от договорената продажна цена, както и кога е осъществено
това заплащане. Показанията на разпитаните свидетели на ответната страна в тази
връзка са в очевидно противоречие с отразено в представения официален документ
– Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122/22.12.2017г.
Изцяло недоказани
остават твърденията на ответната страна, че целта на сделката е била М. Ц. да
продаде имота си, за да погаси задълженията си и да живее спокойно. Точно
обратното, видно от представените писмени доказателства, изповядването на
сделката е станало в много кратък период, след престоя на М. Ц. в Хирургичната
клиника – Отделение по жлъчно-чернодробна и панкреатични хирургия към УМБАЛ „***“
ЕАД – П., където е претърпял операция от онкологично заболяване. Същият е
изписан от Клиниката на 15.12.2017 г., като на 22.12.2017 г. /на рождения ден
на сестра му В.Ц./ е осъществена и атакуваната сделка покупко-продажба на
недвижим имот. След изповядване на сделката М. Ц. отново е постъпил в болница
през месец януари 2018 г., като през следващия месец – на 09.02.2018 г. същият
е починал.
Наличието на задължения
у прехвърлителя по атакуваната сделка и след нейното изповядване категорично
поставя под съмнение изобщо наличието на плащане на цената, посочено в
нотариалния акт, както и че действителната воля на прехвърлителя М. Ц. е била
да продаде на своята сестра притежаваната от него идеална част от своя имот, за
да погаси задълженията си и да живее спокойно.
Съобразно практиката
на ВКС на РС и съдилищата в страната, неплащането на продажната цена не води до
нищожност на сделка, но е индиция за това, че не е имало обща воля за
възникване на задължението.
Също така, фактът, че
плащането на цената е извършено по начин, различен от описания в нотариалния
акт или че цената не е платена, може да бъде индиция за симулативност на
волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача /Решение № 31/01.03.2018
г. на ВКС по гр. дело № 1532/2017 г., второ гр. отделение; Решение №
1405/10.01.2009 г. на ВКС по гр. дело № 4689/2007 г., четвърто гр. отделение/.
Настоящият казус е
идентичен, тъй като, на първо място, не е извършено твърдяното „плащане“ от
страна на купувача по начина, описан в нотариалния акт. От друга страна, няма
категорични доказателства, че плащането на задълженията на прехвърлителя по
съответните изпълнителни дела, по които той е длъжник представлява част от
продажната цена, а не е извършено с цел вдигане на наложената възбрана върху
имота, предмет на сделката и съответно, даването на възможност да бъде сключена
тази сделка. Всичко това е индиция за симулативност на волеизявленията на
страните по сделката, както и за техните действителни намерения по отношение
прехвърляне собствеността върху процесния имот.
На следващо място, както
се посочи по-горе са събрани доказателства, че продажната цена, посочена в
нотариалния акт в размер на 9500 лв. е неколкократно по-ниска от данъчната
оценка на съответните идеални части от процесния имот и многократно по-ниска от
неговата пазарна стойност, която е в размер на 114083,08 лв. Очевидна е липсата
на еквивалентност на престациите на страните по оспорената сделка, с оглед така
уговорената „продажна цена“. Този факт също сочи на необоснованост на извода на
РС, че волята на прехвърлителя е била да получи насрещна престация, за да
покрие дълговете си и да разполага с налични пари. Ако това беше така, то
продажната цена би била много по-висока, а не фиктивно посочена за целите на
привидната покупко-продажба и прикриване на действителния договор за дарение на
недвижим имот. Дори и от показанията на неговата племенница, разпитана пред РС се
установява, че след извършената му операция и прехвърлянето на имота през месец
декември 2017 г., М. Ц. не е разполагал с достатъчно парични средства и дори е
бил подпомаган от племенницата си.
В случая, наличието на
привидност на сделката покупко-продажба се установява само с косвени
доказателствени средства – уговорената по сделката продажна цена е три пъти
по-ниска от данъчната оценка на имота, както и многократно по-ниска от
действителната пазарна цена на имота, процесната сделка е осъществена около
месец и половина преди смъртта на М. Ц., който е страдал от тежко онкологично
заболяване, страни по процесната сделка са брат и сестра. Всички тези
обстоятелства: родствените връзки между страните по оспорената сделка и между
страните по делото, времето и последователността на сключване на сделката,
размера на уговорената „продажна цена“, следва да бъдат ценени като индиция, че
не е имало обща воля да възникне задължение за плащането на продажна цена от
страна на приобретателката В.И.Ц. – М. /в този смисъл Решение № 31/09.03.2012
г. на ВКС по гр. дело № 502/2011 г., трето гр. отделение; Решение №
72/25.06.2018 г. на ВКС по гр. дело № 1934/2017 г., четвърто гр. отделение/.
На следващо място, Окръжният съд намира, че РС неправилно
е кредитирал единствено показанията на свидетелите, водени от ответната страна
и които са заинтересовани от изхода на правния спор – свидетелката Т. – дъщеря
на ответницата. Показанията на тези свидетели противоречат на представените
писмени доказателства, приети по делото и неоспорени от ответниците, а именно
НА № 122/22.12.2017 г., в който е обективирана процесната сделка
покупко-продажба.
Предвид изложеното, решението на ПРС в частта му, в
която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД
вр. чл.17 от ЗЗД се явява неправилно и следва да бъде отменено, като по
съществото на спора следва да бъде обявен за нищожен като привиден Договора за
покупко-продажба от 22.12.2017 г., обективиран в Нотариален акт № 122, том 4,
рег. № ***, дело № 504/2017 г. на нотариус С.П. с район на действие ПРС, по
силата на който М.И. Ц. е продал на В.И.Ц. – М. 9/32 идеални части от поземлен имот,
находящ се в гр.П., ул. „***” №14, с идентификатор *** съгласно кадастрална
карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18,09.2007г. на Изпълнителен директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 690, квартал: 556, парцел.V), целия с площ от 508 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м), при съседи на поземления имот: имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***,
заедно с 9/16 идеални части от построената в този имот сграда с идентификатор ***.1,
съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на
Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма), със застроена площ от 85.0
кв.м., с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по
кадастралния план на гр.П., за сумата от 9 500лв. и прикриващ действителен
договор за дарение на горния имот между същите страни.
С оглед изхода на
спора по иска с правно основание чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД вр. чл.17 от ЗЗД, се
явява основателен и доказан предявеният иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН
за възстановяване запазената част на ищците И.М.Ц. и Н.М.К. от наследството на
техния наследодател и баща М.И. Ц. – починал на 09.02.2018 г. чрез намаляване
на прикрития договор за дарение, сключен между М.И. Ц., от една страна, като
прехвърлител и от друга страна, В.И.Ц. – М., като приобретател до размера,
необходим за допълване на запазената част на И.М.Ц. и Н.М.К. *** в качеството
им на законни наследници /деца/ от наследството на М.И. Ц..
Както се посочи
по-горе ищците и въззивници в настоящия процес са законни наследници на своя
баща и общ наследодател М.И. Ц. – починал на 09.02.2018 г. Съгласно
разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗН, запазената част на низходящи, когато
наследодателят не е оставил съпруг, при две и повече деца или низходящи от тях
е 2/3 от имуществото на наследодателя. Видно от представените по делото писмени
доказателства както пред РС, така и пред настоящата инстанция – удостоверение
от Служба по вписванията – гр. П. и удостоверение от Сектор „ПП“ към ОД на МВР
– гр. П., наследодателят на ищците и въззивници не притежава други недвижими
имоти, освен процесния, както и не притежава МПС. Пред РС е представено
удостоверение от „Българо-американска кредитна банка“, от което е видно, че
салдото по сметката на М. Ц. в банката към 09.02.2018 г. е било в размер на
798,36 лв. Пред въззивната инстанция и във връзка с дадените указания от
Окръжния съд с определение № 470/10.04.2019 г. във връзка с установяване обема
на наследствената маса и съответно, разполагаемата част на наследодателя,
респективно запазените части на наследниците по закон – ищци пред РС, с оглед
преценка за основателността или неоснователността на иска с правно основание
чл.30 от ЗН е представено от въззивниците заверено копие на отчет по сметка на М.И.
Цветков в „Българо-американска кредитна банка“ с посочен дебит към 26.02.2018
г. в размер на 1111,90 лв.
С оглед изложеното, разполагаемата част на ищците и
въззивници е в размер на 2/3 от наследствената маса на наследодателя, която
включва единствено процесния недвижим имот и сумите, налични по сметката на М.И.
Цветков в „Българо-американска
кредитна банка“, като разполагаемата част на наследодателя при това положение е
1/3 идеална част.
Тъй като наследодателят не притежава други недвижими имоти, както и МПС,
които да бъдат включени в наследствената маса, то съдът намира, че в случая, не
е необходимо да се формира дробно число, а възстановяването на запазената част
на ищците следва да бъде установено с идеална част от наследството на
наследодателя – 2/3 ид. части от наследството на М. Ц..
При това положение,
следва да бъде намален прикрития договор за дарение, сключен между М.И. Ц., от
една страна, като „прехвърлител“ и от друга страна, В.И.Ц. – М., като „приобретател“
до размера, необходим за допълване на запазената част на И.М.Ц. и Н.М.К. *** в
качеството им на законни наследници /деца/ от наследството на М.И. Ц., а именно
2/3 идеални части от 9/32 идеални части от поземлен имот, находящ се в гр.П.,
ул. „***” №14, с идентификатор *** съгласно кадастрална карта, одобрена със
заповед №РД-18-56/18,09.2007г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
690, квартал: 556, парцел.V), целия с площ от 508 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, заедно с 9/16 идеални части от построената
в този имот сграда с идентификатор ***.1, съгласно кадастрална карта, одобрена
със заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителен директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма), със застроена площ от 85.0 кв.м., с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по кадастралния план на гр.П.,като ги
възстанови в имуществото на ищците.
При този изход на делото, въззиваемите В.И.Ц. – М. и М.Д.М.
следва да заплатят направените деловодни разноски от И.М.Ц. и Н.М.К. за първата
инстанция в размер на 1386 лв., съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК /на л.116 от делото пред РС/, както и направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение
за адв. Н.Д., съгласно представения Договор за правна защита и съдействие и
държавна такса, заплатена по сметка на Пл.ОС в размер на 74,75 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 1775/16.11.2018 г. на П.ски районен съд,
постановено по гр. дело № 1935/2018 г. по описа на същия съд изцяло, като
вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖЕН като привиден на основание
чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД вр. чл.17 от ЗЗД Договор за покупко-продажба от
22.12.2017 г., обективиран в Нотариален акт № 122, том 4, рег. № ***, дело №
504/2017 г. на нотариус С.П. с район на действие ПРС, по силата на който М.И. Ц.,
ЕГН ********** е продал на В.И.Ц. – М., ЕГН ********** 9/32 идеални части от
поземлен имот, находящ се в гр.П., ул. „***” №14, с идентификатор *** съгласно
кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18,09.2007г. на Изпълнителен
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 690, квартал: 556, парцел.V), целия с площ от
508 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи на поземления имот: имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***, заедно
с 9/16 идеални части от построената в този имот сграда с идентификатор ***.1,
съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18.09.2007г. на
Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма), със застроена площ от 85.0
кв.м., с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по
кадастралния план на гр.П., за сумата от 9 500лв. и прикриващ действителен договор за дарение на горния имот между същите
страни.
НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН прикрития договор за дарение, сключен
между М.И. Ц., ЕГН **********, от една страна, като
„прехвърлител“ и от друга страна, В.И.Ц. – М., ЕГН **********, като „приобретател“ до размера, необходим за допълване на запазената
част на И.М.Ц., ЕГН ********** и Н.М.К., ЕГН ********** *** в качеството им на законни наследници
/деца/ от наследството на М.И. Ц., ЕГН **********, а именно 2/3 идеални части от 9/32 идеални части
от поземлен имот, находящ се в гр.П., ул. „***” №14, с идентификатор ***
съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед №РД-18-56/18,09.2007г. на
Изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, (стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 690, квартал: 556, парцел.V),
целия с площ от 508 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при съседи на поземления
имот: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, заедно с 9/16 идеални части от построената в този имот сграда с
идентификатор ***.1, съгласно кадастрална карта, одобрена със заповед
№РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителен директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, (стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма), със застроена площ от 85.0 кв.м., с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, брой етажи: 2/два/ по кадастралния план на гр.П., като ги ВЪЗСТАНОВЯВА в имуществото на И.М.Ц., ЕГН ********** и Н.М.К., ЕГН
**********
***.
ОСЪЖДА В.И.Ц. – М., ЕГН ********** и М.Д.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ направените деловодни
разноски от И.М.Ц. и Н.М.К. за първата инстанция в размер на 1386 лв., съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /на л.116 от делото пред РС/,
както и направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300
лв. адвокатско възнаграждение за адв. Н.Д., съгласно представения Договор за
правна защита и съдействие и ДТ, заплатена по сметка на Пл.ОС в размер на 74,75
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: