№ 34955
гр. София, 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110132883 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу
„Ренус България“ ООД, която отговаря на изискванията за редовност.
Подаден е отговор на исковата молба извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, тъй като на
ответника е връчен препис от исковата молба и разпореждането по чл. 131 ГПК на
16.09.2022 г. /л. 37/, респ. срокът за подаване на отговор е бил до 17.10.2022 г. включително,
но такъв е подаден едва на 21.10.2022 г. Поради това направеното с него искане за
привличане на трето лице – помагач на негова страна е подадено след изтичане на
преклузивния срок по чл. 219, ал. 1 ГПК и следва да бъде оставено без разглеждане.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение за недопустимост на
предявените искови претенции поради липса на процесуална легитимация у него, тъй като
заявените съображения в тази връзка касаят основателността на исковете, а не тяхната
допустимост.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се допуснат като писмени доказателства, с изключение на представената от ищеца
Фактура от 16.03.2017 г. и представената от двете страни CMR товарителница, които не са
придружени от превод на български език, както и представения от ищеца Протокол за
бракуване на стоки, който е нечетлив.
По искането на ищеца за допускане на един свидетел при режим на призоваване
съдът ще се произнесе в открито заседание след посочване на обстоятелствата, които ще
установява чрез неговите показания, и изслушване на становището на ответника.
Ищцовото искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза е
неоснователно. Първите два въпроса са неотносими, тъй като от значение е не размерът на
платената от „Тракия Маркет“ ООД цена за стоките, а размерът на действително понесените
от него вреди при превоза. Допускането на експертиза по другите два въпроса не е
необходимо, защото съответните обстоятелства не са спорни между страните.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ответника за привличане на „Меф
Лоджистикс“ ООД като трето лице – помагач по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2023 г. от 09:50 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията.
ДОПУСКА представените от ищеца и ответника писмени доказателства, с
изключение на Фактура от 16.03.2017 г., Протокол за бракуване на стоки и CMR
товарителница, по отношение на които УКАЗВА на страните, че ако желаят приемането им
като писмени доказателства по делото, следва най-късно в първото открито заседание да ги
представят в четливи преписи, респ. в преписи, придружени с превод на български език.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
икономическа експертиза по поставените в исковата молба задачи.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „Ренус България“ ООД при
условията на обективно евентуално съединяване следните искове:
главен осъдителен иск с правно основание чл. 410, т. 1 КЗ вр. чл. 17, т. 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за
сумата от 2 229.16 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Карго“ по щета № 51032951700007 и
ликвидационните разноски, ведно със законната лихва от 17.06.2022 г. до
окончателното плащане;
евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 410, т. 1 КЗ вр. чл. 361, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 2 ТЗ вр. чл. 281 вр. чл. 283, ал. 4 ЗЗД за сумата от 2 229.16 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Карго“ по щета № 51032951700007 и ликвидационните разноски, ведно със законната
лихва от 17.06.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че „Тракия Маркет“ ООД е закупило стоки – маси и крака за маси, на
обща стойност 3 045 щатски долара, като е сключило договор за превоз с ответника,
обективиран в Заявка-договор от 12.04.2017 г., в който се съдържат съществените условия
на превоза – описание на стоките, място на товарене и разтоварване, дата на товарене и
цената на транспорта. За превоза на товара била съставена Товарителница № BG/17/0178-
G/08, съгласно която превозът се извършва от последващ превозвач – „МЕФ
ЛОДЖИСТИКС“ – Турция. Товарът бил застрахован при ищеца със Застрахователна полица
№ 510416151000002014/13.04.2017 г. за застрахователна сума в размер на 3 045 евро. При
получаване на стоката на 19.04.2017 г. в склада на купувача в гр. Пловдив и разтоварването
й получателят констатирал, че тя е частично увредена, и до ответника било изпратено
Протестно писмо от 19.04.2017 г., съгласно което получените стоки са с нарушена цялост на
опаковките, а част от пакетите са наводнени. Собственикът на товара заплатил за
възстановяване на опаковките на увредените стоки сумата от 400 лв. /с ДДС/, а увредените
крака за маси били негодни за употреба и бракувани с Протокол от 07.07.2017 г. За
установяване размера на щетите и обстоятелствата, при които са възникнали, бил извършен
оглед от авариен комисар, който с Авариен протокол № LS17-1009-01 установил, че
претенцията за преопаковане е основателна, а увредените маси следва да бъдат обезценени
на 50 %. Собственикът на увредения товар предявил застрахователна претенция, по която
ищецът му платил сумата от 1 482.16 лв. /съответстваща на сбора от сумата за придобиване
2
на увредените маси, но без ДДС и с обезценка от 50 %, и на сумата за преопаковане на
масите/, както и платил сумата от 732 лв. на „Фиделитас“ ЕООД, което изготвило Авариен
протокол № LS17-1009-01. С плащане на сумите в общ размер на 2 214.16 лв. ищецът
встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника
като превозвач на товара, като размерът на регресното вземане възлиза общо на 2 229.16 лв.
с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ищецът изпратил до ответното
дружество писмо с изх. № 92-16358/31.12.2021 г., с което го поканил да заплати регресното
задължение, но плащане не последвало. Ищецът моли, ако главният иск бъде отхвърлен
поради това, че ответникът е спедитор, процесната сума да бъде присъдена на
застрахователя заради това, че спедиторът не е положил грижата на добрия търговец при
избора на превозвач, както и защото като страна по договора за превоз – товародател, не е
упражнил на основание чл. 349 ТЗ правата по чл. 17 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.
В подадения след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва да е действал като превозвач по смисъла
на Конвенцията CMR, като сочи, че превозвач е било „МЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД.
Изтъква, че в представената товарителница не са обективирани забележки на получателя, от
което следва, че стоката е приета от него. Оспорва да е налице грешка или виновно
неизпълнение на ответника, което да е в причинно-следствена връзка с процесните щети.
Излага, че е изпълнил задължението си да изпрати до превозвача „МЕФ ЛОДЖИСТИКС“
ЕООД Рекламационно писмо с изх. № 48-01-LD/24.04.2017 г. Релевира възражение, че
процесните щети са настъпили поради липса или недостатъчност на опаковката, което
представлява изключен риск съгласно чл. 55, т. 4 от Общите спедиторски условия на НСБС,
евентуално – че е налице изключващо отговорността на превозвача обстоятелство съгласно
чл. 17, т. 4, б. б) от Конвенцията CMR, тъй като щетите се дължат на липса или дефект на
опаковката при стоки, които поради самото си естество са изложени на разваляне или
повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани. Твърди, че стоката не е била
опакована и е била негодна да издържи на обикновените условия при шосеен транспорт.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
По предявения главен иск с правно основание чл. 410, т. 1 КЗ вр. чл. 17, т. 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ в
доказателствената тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят-ищец да е изплатил
застрахователното обезщетение в твърдяния размер за покрит застрахователен риск и за
ответника в качеството му на превозвач съгласно Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на товари (Конвенция CMR) да е възникнала отговорност към
увредения за вземане в твърдяния размер.
По предявения евентуален иск с правно основание чл. 410, т. 1 КЗ вр. чл. 361, ал. 2
вр. чл. 348, ал. 2 ТЗ вр. чл. 281 вр. чл. 283, ал. 4 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят-ищец да е изплатил застрахователното обезщетение в
твърдяния размер за покрит застрахователен риск и за ответника в качеството му на
спедитор да е възникнала отговорност към увредения за вземане в твърдяния размер.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на задължението, за което не сочи доказателства, както и да докаже всички
обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за размера на действително
3
претърпените от застрахования „Тракия Маркет“ ООД вреди при превоза.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и „Тракия Маркет“ ООД по
застраховка „Карго“ за процесните стоки; изплащане от ищеца на застрахователно
обезщетение на „Тракия Маркет“ ООД в размер на 1 482.16 лв.; изплащане от ищеца на
„Фиделитас“ ЕООД на сумата от 732 лв. за извършения оглед от авариен комисар;
извършването от ищеца на ликвидационни разноски по щетата в размер на 15 лв.;
осъществяване на превоза от „МЕФ ЛОДЖИСТИКС“.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението в частта, с която е оставено без разглеждане искането за
конституиране на трето лице – помагач, подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част не подлежи
на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4