П Р И С Ъ Д А

 

№ ………….                            22.04.2019                              град П Л Е В Е Н

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                 наказателен състав

на ДВАДЕСЕТ и ВТОРИ АПРИЛ две хиляди и деветнадесета година, в разпоредително заседание в следния състав:

                                               

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ

                   СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Т.С.Д.

                                   2. Т.И.З.

 

 

 

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА

Прокурор:          ИВО ЙОЛОВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 1084 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Н.К.Н. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, не е женен, не е осъждан към момента на деянието, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

1. На 26.11.2017 година в град Плевен, отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „***“ модел 108, на стойност 35,00 лева; 1 бр. СИМ карта за предплатени разговори на „БОБ“ на стойност 10,00 лева; 1 бр. мъжки кожен портфейл на стойност 6,00 лева и парична сума в размер на 320,00 лева, или чужди движими вещи на обща стойност 371,00 лева от владението на собственика В.А.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание в размер на ЕДНА година лишаване от свобода.

На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът ОСЪЖДА подсъдимия Н.К.Н. на ОСЕМ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.

 

2. През периода 26.11.2017  година - 27.11.2017 година в град Плевен, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна карта №5168хххххххх4482 издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, с която от различни АТМ устройства, находящи се в град Плевен, извършил теглене на парични суми общо в размер на 800 лева, без съгласието на титуляря В.А.Д. ***, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:

- На 26.11.2017 година в 20:43 часа, използвал платежен инструмент дебитна карта №5168хххххххх4482 издадена от „Банка ДСК“ ЕАД,  с която от ATM устройство на „Банка ДСК“ ЕАД, находящо се на ул.„Хаджи Димитър“ №39, извършил теглене на парична сума от 100,00 лева, без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017 година в 20:46.часа, използвал платежен инструмент дебитна карта №5168хххххххх4482 издадена от „Банка ДСК“ ЕАД,  с която от ATM устройство на „Банка ДСК“ ЕАД, находящо се на ул.„Хаджи Димитър“ №39, извършил теглене на парична сума от 100,00 лева, без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.201 7година в 21:11 часа, използвал платежен инструмент дебитна карта №5168хххххххх4482 издадена от „Банка ДСК“ ЕАД,  с която от ATM устройство на „Райфайзенбанк“ ЕАД, находящо се на ул.„Цар Борис ІІІ“ №2, извършил теглене на парична сума от 50,00 лева, без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017 година в 21:12 часа, използвал платежен инструмент дебитна карта №5168хххххххх4482 издадена от „Банка ДСК“ ЕАД,  с която от ATM устройство на „Райфайзенбанк“ ЕАД, находящо се на ул.„Цар Борис ІІІ“ №2, извършил теглене на парична сума от 50,00 лева, без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017 година в 22:25 часа, използвал платежен инструмент дебитна карта №5168хххххххх4482 издадена от „Банка ДСК“ ЕАД,  с която от ATM устройство на „Обединена българска банка“ АД, находящо се на пл.„Свобода“ №25А, извършил теглене на парична сума от 100,00 лева, без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017 година в 01:01 часа., използвал платежен инструмент дебитна карта №5168хххххххх4482 издадена от „Банка ДСК“ ЕАД,  с която от ATM устройство на „Обединена българска банка“ АД, находящо се на пл.„Свобода“ №25А, извършил теглене на парична сума от 300,00 лева, без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017 година в 01:05 часа, използвал платежен инструмент дебитна карта №5168хххххххх4482 издадена от „Банка ДСК“ ЕАД,  с която от ATM устройство на „Райфайзенбанк“ ЕАД, находящо се на ул. „Цар Борис ІІІ“ №2, извършил теглене на парична сума от 50,00 лева, без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***.2017 година в 01:06 часа, използвал платежен инструмент дебитна карта №5168хххххххх4482 издадена от „Банка ДСК“ ЕАД,  с която от ATM устройство на „Райфайзенбанк“ ЕАД, находящо се на ул.„Цар Борис ІІІ“ №2, извършил теглене на парична сума от 50,00 лева, без съгласието на титуляря-В.А.Д. ***, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, съдът му ОПРЕДЕЛЯ наказание в размер на ДВЕ години лишаване от свобода.

На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът ОСЪЖДА подсъдимия Н.К.Н. на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определя едно общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.

ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното най-общо тежко наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок и наказанието ГЛОБА в размер на 1600 лева.

На основание чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия Н.К.Н. да ЗАПЛАТИ обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 111 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата на В.А.Д., от които движими вещи на обща стойност 371,00 лева, както следва -  1 бр. мобилен телефон марка „***“ модел 108, на стойност 35,00 лева; 1 бр. СИМ карта за предплатени разговори на „БОБ“ на стойност 10,00 лева; 1 бр. мъжки кожен портфейл на стойност 6,00 лева и парична сума в размер на 740 лева.

ОСЪЖДА подсъдимия Н.К.Н. да ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР направените разноски за вещо лице в размер на 58.65 лева.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в седмо дневен срок  от днес  пред Апелативен съд – град Велико Търново.

 

     

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                       СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                  2

  МОТИВИ по НОХД № 1084/2018 г.

   

           Обвинението против Н.К.Н. е по чл. 194, ал. І от НК, затова че на 26.ХІ.2017 г. в гр. П., отнел чужди движими вещи на стойност 371 лв. от владението на собственика В.А.Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

            Против Н. е повдигнато обвинение  по чл. 249, ал. І, във възка с чл. 26, ал. І от НК, затова че за периода 26.ХІ.2017 г. – 27.ХІ.2017 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент – дебитна карта издадена от „***“ ЕАД, с която от различни АТМ устройства, находящи се в гр. П., извършил теглене на парични суми общо в размер на 800 лв., без съгласието на титуляра В.А.Д. ***.

           Производството по делото е по реда на глава 27,  чл. 371, т. 2 от НПК,  тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че направените самопризнания, се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.

            Прокурорът поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, така както са повдигнати с обвинителният акт. Счита, че деянията са доказани по несъмнен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и му се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години при първоначален общ режим на изтърпяване. В подкрепа на това искане прокурорът в съдебно заседание не е изложил конкретни доводи.

             Гражданският ищец в заключителните пледоарии е направил искане за уважаване на гражданския иск в пълен размер.

            Процесуалният представител на подсъдимия Н., заявява че фактическата обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и е изяснена. Твърди, че ако не са били направените от подзъщитния му признания, обективната истина по делото не би могла да бъде разкрита, тъй като в хода на съдебното производство не са били събрани доказателства, относно вината на Н. по двете обвинения. Моли съда при определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода“, да се вземе в предвид от страна на съда наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Прави искане наложеното наказание на Н. да бъде изтърпяно при условията на чл. 66, ал. І от НК.

             От анализа на доказателствата,  събрани на досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимите,  съдът прие за установено следното:

             Подсъдимият познавал гражданския ищец В.А.Д., с когото поддържал приятелски отношения. През месец ноември 2017 г. за период от 10 дни Д. се преместил да живее в жилището на Н.. На 26.ХІ.2017 г. двамата отишли на гости в дома на техния общ познат А.М., където употребили значително количество алкохол. По-късно Н. и Д. се върнали в жилище на подсъдимия, където гражданския ищец под влиянието на употребеното количество алхохол заспал. Тогава Н. извадил от портофейла на Д. дебитната му карта и бележка с написания пин код. Отнел също така и движими вещи на обща стойност. За периода 26.ХІ.2017 г. – 27.ХІ.2017 г. подсъдимият изтеглил от различни банкомати сумата от 800 лв.

            От обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставът на престъплението, за което е предаден на съд, както следва: по чл. 194, ал. І от НК, затова че на 26.ХІ.2017 г. в гр. П., отнел чужди движими вещи на стойност 371 лв. от владението на собственика В.А.Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

              По чл. 249, ал. І, във възка с чл. 26, ал. І от НК, затова че за периода 26.ХІ.2017 г. – 27.ХІ.2017 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент – дебитна карта издадена от „***“ ЕАД, с която от различни АТМ устройства, находящи се в гр. П., извършил теглене на парични суми общо в размер на 800 лв., без съгласието на титуляра В.А.Д. ***.

           От обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимият на посочените в обвинителния акт време и място е отнел чужди, отнел чужди движими вещи на стойност 371 лв. от владението на собственика В.А.Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и използвал платежен инструмент – дебитна карта издадена от „***“ ЕАД, с която от различни АТМ устройства, находящи се в гр. П., извършил теглене на парични суми общо в размер на 800 лв., без съгласието на титуляра В.А.Д. ***.

         Действията на подсъдимият се изразяват в отнемане на чужди движими вещи с намерението да ги присвои без съгласието на Д., както и в изтеглянето на парчини суми общо в размер на 800 лв., без съгласието на титуляра. Съдът намира, че деянието отговаря напълно на дадената от страна на прокуратурата правна квалификация.

          От субективна страна, престъпленията са извършени от подсъдимия с пряк умисъл, съобразно чл.11, ал. ІІ от НК. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, а именно отнемането на движимите вещи без съгласието на Д., както и тегленето на паричните суми без съгласието на титуляра. Подсъдимият е имал представи в съзнанието си, че отнема чужди движими вещи и парични сучи без съгласието на Д.. От доказателствата по делото е безспорно установено по делото, че подсъдимият съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна елементи от състава на престъплението и е действувал умишлено при извършването на деянието.

          Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана въз основа на самопризнанията на подсъдимия и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят: показанията на свидетелите, приложените по делото писмени доказателства.

         При определяне вида и размера на наказанията, който наложи на подсъдимия съдът взе предвид следните обстоятелства, а именно сраавнително високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, високата степен на обществена опасност на подсъдимия, съдебно му минало – подсъдимият е бил осъждан, но е реабилитиран по право за престъпления против собствеността. Следва да се отбележи, че Н. е осъден преди постановяването на сегашната присъда на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. І от НК, отново за престъпления против собствеността по силата на сключено споразумение на 15.ІІ.2018 г. чувството му за безнаказаност.

         Съдът отчита направените самопризнания, но при така проведеното съдебно производство са взети от закона в предвид, за да могат подсъдимия да ползва привилегията за намаляване на наказанието с една трета. Счита, че самопризнанието и изразеното съжаление са направени от страна на подсъдимия единствено с цел да му бъде наложено по-леко наказание от наказанието лишаване от свобода. Следва също така да се отбележи, че предишното осъждане, по което Н. е реабилитиран по право, не е оказало съответния възпиращ ефект. Явно извършването на противоправни действия по отношение на собственоста се е превърнало в начин на живот на подсъдимия Н..

          Предвид на горе изложеното съдът счита, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК следва на И. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, както следва: на основание чл.194, ал. І от НК му определя наказание в размер на  1/една/ година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. І от НК отлага изпълнението на наложеното наказание с 3 -годишен изпитателен срок.

           На основание чл.58а, ал. І от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3, като осъжда подсъдимият Н. на 8/осем/ месеца лишаване от свобода,  като на основание чл. 66, ал. І от НК отлага изпълнението на наложеното наказание с 3 -годишен изпитателен срок.

          На основание чл. 249, ал. І от НК, съдът определя на подсъдимия Н. наказание в размер на 2 /две/  години лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. І от НК отлага изпълнението на наложеното наказание с 3 -годишен изпитателен срок.

          На основание чл.58а, ал. І от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3, като осъжда подсъдимият Н. на 1 /една/ година и 4/четири/ месеца лишаване от свобода,  като на основание чл. 66, ал. І от НК отлага изпълнението на наложеното наказание с 3 -годишен изпитателен срок.

          На основание чл. 23, ал. І от НК, съдът определя едно общо най-тежко наказание в размер на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. І от НК отлага изпълнението на наложеното наказание с 3 -годишен изпитателен срок.

          Към така определеното най-общо тежко наказание съдът е присъединил и наказанието глоба в размер на 1600 лв.

          С присъдата Н. е осъден да заплати на В.А.Д. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 111 лв. ведно със законната лихва считано от датата на извършване на деянието.

        По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: