Р Е Ш Е Н И Е
№
..................................., гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Четиринадесети състав, в публично заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА
При участието на секретаря Наталия
Зирковска разгледа
докладваното от съдията Йова Проданова адм. дело №
16 по описа на Административен съд – Варна за
2020 г., и за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215, ал.
1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.В.К., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. К.К.К., ЕГН **********, срещу Удостоверение за търпимост № 226 от
05.11.2019 година на главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна.
В жалбата се твърди, че М.К. е
собственица на ПИ 10135.2623.4008 съгласно договор за покупко-продажба, предмет
на нот.акт ***година, върху който, с нот.акт *** година е учредила в полза на „Л.
09“ ЕООД право на ползване. Правото на ползване включва правото да се ползва
имота във вида, в който се намира и да се прибират плодовете от него, без да се
видоизменя или да се извършва строителство в него.
Към деня на придобиване на имота,
както и към деня на учредяване на правото на ползване, имотът не е бил
застроен. По повод на жалби от М.К. за извършено в имота незаконно строителство
от „Л. 09“ ЕООД й става известен фактът на получено от дружеството-ползвател
удостоверение за търпимост №226 от 05.11.2019 година за сграда 1 с площ от 150
кв.м. и сграда 2 с площ от 67,20 кв.м. Като собственик на имота К. не е
уведомена за проведената административна процедура, завършила с издаването на
удостоверението за търпимост, въпреки подадените от нея три жалби до кмета на
район „Приморски“ за изпълненото в имота й незаконно строителство. Отделно от
посоченото, не е вярно отразеното в декларацията на К. Т.К. време на извършване
на строителството. Искането е да бъде прогласена нищожността на оспорения акт,
в евентуалност, той да бъде отменен като незаконосъобразен, постановен в
нарушение на процесуалните правила.
В пледоарията по същество
процесуалният представител на жалбоподателката поддържа искането за отмяна на
оспореното удостоверение като незаконосъобразно, излагайки конкретни
съображения.
Ответната страна – Кметът на район „Приморски“ при Община Варна, оспорва
жалбата в писмено становище.
Заинтересованото лице „Л. 09“ ЕООД,
чрез процесуален представител, оспорва допустимостта на производството, както и
основателността на жалбата.
С определение от с.з. на 01 юни
2020 година съдът се произнася по предявеното от заинтересованото лице „Л. 09“
ЕООД възражение за недопустимост на производството по делото.
Като преценява за допустимо
предявеното оспорване, съдът съобразява следното:
Безспорно е по делото, че
жалбоподателката М.К. е собственица на ПИ 10135.2623.4008 по плана на Селищно
образование „Горна Трака“, на основание договор за покупко- продажба, предмет
на нотариален акт от 2008 година. С договор, оформен също по нотариален ред от
2010 година тя учредява /продава/ на търговско дружество „Л. 09“ ЕООД правото
на ползване върху имота. На основание заявление на ползвателя от 05.11.2019
година главният архитект на район „Приморски“ при Община Варна издава
Удостоверение №226 за търпимост на сграда 1 с площ от 150 кв.м. и сграда 2 с
площ от 67 кв.м. В производството по издаване на удостоверението собственицата
не е уведомена и не е участвала. В самото удостоверение е посочено, че е
издадено въз основа на декларация на К.К. /представляващ „Л. 09“ ЕООД/, в качеството му на собственик на имота, в който е осъществен строежът на
сградите. С писмо рег.№
УСКОР19001363ПР-007ВН от 03.12.2019 година до Главния директор на Главна
дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, до Областния управител на област Варна
и до собственицата М.К.,*** уведомява съответните органи и М.К., във връзка с
проверка на сградите в ПИ 10135.2623.4008, „че не са констатирани
обстоятелства, които да са основание за предприемане на действия по премахване
или забрана за ползване по реда на ЗУТ“. Изявлението на зам.кмета е обосновано
с наличието на Удостоверение №226 от 05.11.2019 година за търпимост на
изпълненото строителство.
С извършената продажба на правото
на ползване по нот.акт №173, т.І, рег.7591, 161 от 28.07.2010 година на Нотариус
А.А.заинтересованото лице „Л. 09“ ЕООД получава правото да се ползва от вещта,
в случая – ПИ 10135.2623.4008, съгласно неговото предназначение, като получава
добиви от него, без да го променя съществено. Отношенията между страните по
договора за ползване, включително в хипотезата на твърдяното незаконно
строителство от страна на ползвателя, подлежат на уреждане по реда на общия
граждански процес.
Същевременно, отношения по повод
на изпълненото строителство възникват между собственика на земята и държавата.
Разпоредбите на глава двадесет и първа „Недопускане и отстраняване на незаконно
строителство“ от ЗУТ, чл.224 -228 уреждат императивно компетентностите на
държавните органи по недопускане и отстраняване на установено незаконно
строителство.
Удостоверението за търпимост по
пар.127, ал.1 от ПЗР ЗУТ, както и това по пар.16, ал.1 от ПЗР ЗУТ, като актове
на административен орган, имат изрично уредено от закона действие – да не
допуснат премахване или забрана за ползване на незаконния строеж, за който те
са издадени, като създават и право за собственика на незаконния строеж да се
разпореди с него чрез прехвърлителна сделка.
Така уредените в полза на
собственика правни последици на удостоверението за търпимост не са обвързани от
закона с необорима презумпция, че за него не съществува правен интерес от
оспорването му, поради което настоящият съд намира, че преценката за
допустимост на оспорването на едно удостоверение за търпимост следва да бъде извършена
във всеки конкретен случай, с оглед на съответно сложилите се обстоятелства.
Интересът на жалбоподателката от
оспорването е обоснован с твърдението, че търпи противно на волята си негативни
последици от последващи административни актове и действия на административните
органи, които са основани на оспореното удостоверение за търпимост.
Издаването на удостоверението за
търпимост от 05.11.2019 година по заявление на трето лице, различно от
собственика на строежа, при изричното противопоставяне на последния,
категорично сочи на накърнен негов интерес, който в конкретната хипотеза е
свързан и с интереса на правовия ред в държавата за законосъобразност на
актовете на административните органи. Провеждането на съдебно оспорване на
удостоверението за търпимост от 05.11.2020 година се налага от изискването на
принципа за законосъобразно действаща администрация, като гаранция, че в
правния мир няма да бъде допуснато действие на незаконосъобразен
административен акт.
При изричното изявление на
собственика за накърняване на интересите му с издаване на удостоверението за
търпимост, да се приеме, че не е налице правен интерес от оспорване с довода,
че удостоверението винаги го ползва, именно в качеството му на собственик на строежа, независимо по чие
искане то е издадено, съдът преценява като отказ от правосъдие, който намира за
недопустим.
При проверката относно
валидността и материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът намира
следното:
Удостоверението за търпимост, с
посоченото в него основание за издаването му пар.127, ал.1 от ЗУТ, е валиден
акт на компетентен орган, постановен при спазване на изискванията за форма,
поради което оплакването за нищожност е неоснователно.
Преценката за неговото
съобразяване с приложимия материален закон налага извод за издаването му при
грубо нарушение на закона.
По аргумент от разпоредбите на
пар.16 ПЗР ЗУТ и пар.127 ПЗР ЗУТ вр. чл.144, ал.1, т.1 ЗУТ, правоимащ да заяви
искане за издаване на удостоверение за търпимост по пар.16, ал.1 от ПЗР ЗУТ,
респ., пар.127, ал.1 от ПЗР ЗУТ, е възложителят - собственик на земята или
носител на правото на строеж. Безспорен факт е издаването на удостоверението от
05.11.2019 година на основание заявление от търговското дружество „Л. 09“ ЕООД,
представлявано от К.К.. В удостоверението е посочено, че като доказателство при
издаването му е представена декларация с нотариално заверен подпис от К.К., в
качеството му на собственик на ПИ 10135.2623.4008, но по делото не се твърди и
не са ангажирани доказателства за притежавано право на собственост от
търговското дружество „Л. 09“ ЕООД върху постройките, предмет на
удостоверението за търпимост, респ. върху ПИ 10135.2623.4008. Правата на
дружеството върху имота произтичат от договора от 2010 година, с който
собственицата М.К. учредява в полза на „Л. 09“ ЕООД право на ползване, т.е. те
са ограничени до обема на предвидените от закона правомощия на ползвателя да ползва
вещта по предназначението й, да получава добивите от нея, без да я променя
съществено.
Безспорно в ПИ 10135.2623.4008,
собственост на М.К., е изпълнено строителството на двете сгради, предмет на
удостоверението за търпимост, така както са посочени в него - сграда 1 с площ
от 150 кв.м. и сграда 2 с площ от 67,20 кв.м., и двете, без наличие на
изискваните от закона строителни книжа. Посоченото в удостоверението време на
строителство – преди 31.03.2001 година, което е оспорено с жалбата, остана
недоказано в процеса. По делото не са ангажирани нови доказателства за времето
на строежа на двете постройки.
Между страните няма спор и
относно изграждането на подпорна стена като основа на Сграда 1 и
стоманобетоновата стена на полусутеренен етаж – Сграда 2, като част от
конструкция на двете, посочени по-горе сгради 1 и 2. Други доказателства за
времето на изпълнението на тази подпорна стена, освен Разрешение за строеж № 24
от 24.07.2009 година на Главния архитект на район „Приморски“ – Варна, по
делото не са представени.
Съгласно заключението на
първоначалната допусната по делото техническа експертиза изпълнението на двете
сгради в имота представлява строеж по смисъла на т.38, пар.5 от ДР ЗУТ, пета
категория /чл.137, ал.1, т.5, „а“ от ЗУТ, осъществено след 2003 година. Като
строеж е определена от вещото лице в допълнителното заключение и изпълнената на
основание Разрешение за строеж № 24 от 24.07.2009 година на Главния архитект на
район „Приморски“ – Варна подпорна стена – основа на Сграда 1 и
стоманобетоновата стена на полусутеренен етаж – Сграда 2, като част от
конструкция на двете сгради 1 и 2. Обстоятелството, че подпорната стена, представляваща
част от конструкцията на двете сгради с №1 и №2 притежава характеристиките на
строеж по смисъла на т.38, пар.5 от ДР ЗУТ, не води до различен извод относно
статута на самите сгради, които представляват строежи, независимо от тази
конструктивна част.
При категоричните доказателства
за придобиване на имота от жалбоподателката през 2008 година, изграждане на
подпорната стена на основание разрешение за строеж от 2009 година, отразяването
на строителството в ПНИ на СО „Горна Трака“ от 2006 година, съдът намира за
обоснован извода, направен в заключението на експертизата, за осъществяване на
строежа на сгради 1 и 2 след 2003 година. Този извод, наред с обстоятелството,
че при съдебното оспорване не бяха представени доказателства, които да
установяват строежа на сгради №1 и №2 във времето до 31.03.2001 година, водят
до опровергаване на приетото в удостоверението наличие на основание за
издаването му – изпълнение на строителството на сградите до 31.03.2001 година,
с оглед изискването на пар.127, ал.1 от ПЗР ЗУТ.
Отсъствието на съществени елементи
от фактическия състав на нормата на пар.127, ал.1 от ПЗР ЗУТ – осъществено
строителство в указания от закона срок – до 31.03.2001 година, издаването на
удостоверението на неправоимащо лице, без участие в производството и изразено
съгласие на собственика на вещта, обуславят извод за издаване на
удостоверението за търпимост в противоречие на закона.
При изложените съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт той следва да бъде отменен, поради което, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Удостоверение за
търпимост № 226 от 05.11.2019 година на главния архитект на район „Приморски“
при Община Варна, издадено по заявление вх.№АУ103711ПР/21.10.2019 година от „Л.
09“ ЕООД за строежи: Сграда 1 на транспорта със застроена площ от 150 кв.м. и
Сграда 2 на транспорта с площ от 67.20 кв.м., намиращи се в ПИ 10135.2623.4008
по плана на Селищно образование „Горна Трака“, по жалба на М.В.К., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: