Решение по дело №41/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София на Комисията за защита на потребителите, оправомощен да издава наказателни постановления по Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушения, установени от служители на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП против Решение № 214 от 28.12.2023 г., постановено по АНД № 20233330200502/2023 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено наказателно постановление № В 003906 от 04.08.2023 г., издадено от и.д. директор на РД – Варна при ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 210а ЗЗП на „Билла България“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв. за нарушение на чл. 68в във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗП да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на стоките или услугите, включително за състава на продуктите. Предлагало е продукт, чието съдържание не отговаря на описанието на опаковката, което представлявало използване на заблуждаваща търговска практика. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът счита жалбата за неоснователна. Възразява, че опаковането и етикетирането на стоката е задължение на производителя, а търговецът само я предлага за продажба, като няма право да променя информацията върху етикетите. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на разноски.

Разградската окръжна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 18.04.2023 г. в магазин „Билла“, находящ се в гр. Разград, ул. „Дунав“ № 40, стопанисван от „Билла България“ ЕООД, са били изложени за продажба 43 опаковки протеинов бар Born Winner Ceto High Protein 33% Cookiess and Chocolate, 75 гр, с обявена цена 4,69 лева. При изследване в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти-Омнилаб“ при „Ди енд Ви Консулт“ ООД са бил установени следните отклонения: 1. съдържание на въглехидрати - 37,50 гр на 100 гр в продукта, вместо 8,4 гр на 100 гр по етикет; 2. съдържание на захари - 28,16 гр на 100 гр в продукта, вместо 4,2 гр на 100 гр по етикет; 3. съдържание на хранителни влакнини - 3,53 гр на 100 гр в продукта, вместо 30 гр на 100 гр по етикет. Въз основа на резултата от изследването контролният орган е приел, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеиновия бар. Поради това на дружеството е съставен АУАН № 003906 от 20.07.2023 г. за нарушение по чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Въз основа на акта е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 210а ЗЗП на „Билла България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил наказателното постановление по съображения, че поведението и действията на търовеца се свеждат само и единствено до излагане на артикула за продажба в търговския обект и обозначаването на продажната цена на същия. Определянето на една търговска практика като нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП предполага установяване на поведение, проявено чрез действие или бездействие от страна на търговеца, довело до предоставяне на невярна информация. В случая информацията за съдържанието на протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от дружеството, което само предлага за продажба дадения артикул. Изведен е извод, че не са налице основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца за нарушение на чл. 68д, ал. 1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. В чл. 68г, ал. 4 ЗЗП е указано, че нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

В разглеждания случай административнонаказващият орган е приел, че е налице една от хипотезите по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, включваща кумулативно следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и подвеждаща информация, и 3) вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

Съгласно определението, дадено в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

Общите принципи, изисквания и отговорности относно информацията за храните, предоставяна на потребителите, са установени в Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Съгласно член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза. Съгласно член 8, пар. 2 от регламента стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. В член 8, пар. 3 е указано, че стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

Следователно, производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, а търговецът, който предлага на крайния потребител закупената от производителя стока, е задължен да не я доставя, ако въз основа на информацията, с която разполага, знае или предполага, че тази стока не отговаря на нормативните изисквания.

Безспорно е по делото, че „Билла България“ ЕООД е предлагало за продажба стоките Born Winner Ceto High Protein 33% Cookiess and Chocolate, доставени от производителя, които са били предварително опаковани и етикирани. Липсват доказателства, че търговецът е разполагал с информация, която да обоснове знание или предположение, че съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в артикулите не отговаря на означеното на опаковката им. Дружеството не е осъществявало търговска практика, изразяваща се в изброените в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП форми, която да е свързана с представяне на невярна или заблуждаваща информация относно хранителните стойности на стоката. При това не е осъществен фактическият състав по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, не е нарушена забраната по чл. 68в ЗЗП за нелоялна търговска практика и не възниква отговорност по чл. 210а ЗЗП.

В подкрепа на горните изводи е Решение № 2894 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2023 г., VII о.

При правилно приложение на материалния закон въззивният съд е отменил наказателното постановление, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 3300 лв. Но жалбоподателят прави възражение за прекомерност, което е основателно. Съдът съобразява задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22, съгласно което националният съд е длъжен да откаже да приложи Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения като противоречаща на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Делото не представлява фактическа и правна сложност. В касационното производство е проведено едно открито съдебно заседание. Оказаната на ответника правна помощ се изразява в изготвяне на отговор на касационната жалба и допълнително писмено становище, без да са ангажирани писмени доказателства. При това уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 3300 лв. е прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален на 2000 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 214 от 28.12.2023 г., постановено по АНД № 20233330200502/2023 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „Билла България“ ЕООД, ЕИК ********* за разноски в касационното производство сумата 2000 лв.

Решението е окончателно.