Решение по дело №10258/2023 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№224

гр. В. Търново, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ИВЕЛИНА  ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ   ДИАНКА  ДАБКОВА

 

при секретар	;=K=	и с участието
на прокурора	СВЕТЛАНА И.	изслуша докладваното
от съдия	ЧЕМШИРОВ
по касационно наказателно-административен характер дело №10258 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Л.И. ***, чрез *** Ал. Ч. от ВТАК, срещу Решение №414/26.07.2023г. по АНД №757/2022г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-1275-000313/20.04.2022г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново /НП/, с което на касатора за нарушение по чл. 44, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и Д.И. е осъдена да заплати на ОД на МВР – Велико Търново разноски в размер на 80 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата – началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, не се явява, не се представлява и не взема становище по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище са неоснователност на подадената жалба и предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №414/26.07.2023г. по НАХД №757/2022г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №22-1275-000313/20.04.2022г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, с което на Д.Л.И. за нарушение по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни – издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежават нормативно установените реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – място, време, както и другите съставомерни признати на самото нарушение, като са представени и доказателства, подкрепящи административното обвинение. Посочил е, че материалните щети от ПТП като част от фактическия състав на процесното нарушение са безспорно установени, като без да са конкретизирани в АУАН и НП, доказват настъпването на ПТП по смисъла на §, 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Намерил е за правилна дадената правна квалификация на нарушението, установил е формата на вина – небрежност, като е приел за доказани всички признаци на съставомерно нарушение по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП. Посочил е, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното НП. 

Така постановеното решение е правилно.

При разглеждането на делото съдът правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. От обективна страна по делото е прието, че на 30.03.2022г. около 18:35 часа, в с. Миндя, обл. В. Търново, ул. „Четиринадесета“, до дом №1, е настъпило ПТП с материални щети между л.а. „Ауди А8“, с рег. № ...., управляван от Д.И., и л.а. „Опел Астра“ с рег. №ВТ 4734 АТ, управляван от Павел К.. На място служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново са съставили Протокол за ПТП №1820177 и са направили снимки на материалните щети на автомобилите. След преценка, че вина за настъпилото ПТП има водача на л.а. „Ауди А8“ - Д.И., тъй като в нейната лента за движение били разположени контейнери за смет, контролните органи съставили АУАН №588456 на И. за това, че не спира преди препятствие на пътя (два броя контейнера за смет), които са частично на платното за движение, и вследствие на това ги заобикаля и не пропуска насрещно движещият се лек автомобил Опел Астра“ с рег. №ВТ 4734 АТ, като при разминаване се сблъскват и се реализира ПТП с леки материални щети по автомобилите. АУАН е подписан без възражения, като такива са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. След извършена допълнителна проверка, възраженията са намерени за неоснователни и от началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико Търново е издадено обжалваното пред районния съд НП №22-1275-000313/20.04.2022г., с което за извършено от Д.И. административно нарушение по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че по същество извършеното от касаторката деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение. Направените изводи от фактическа страна от въззивния съд са последователни, логични и обосновани от доказателствата, поради което се споделят от настоящата инстанция. Не следва да се преповтарят и правните изводи на съда и мотивите, изложени по повод поддържаните и понастоящем възражения, тъй като те са правилни и обосновани от гледище на доказателствата и на закона.

Неоснователно се поддържа от касаторката наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуални правила. Според чл. 348, ал. 3 от НПК нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. Нито една от изброените хипотези не се установява.

Правилно и законосъобразно ВТРС е приел, че не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да са ограничили съществено правото на защита на касаторката, за което са изложени адекватни мотиви, които се възприемат от настоящия състав. АУАН и НП имат всички предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, И. е била наясно какво административно обвинение ѝ се предявява, какви доказателства са събрани в хода на административнонаказателното производство, като ѝ е дадена възможност да заема становище по тях, както и да иска събиране на други доказателства, потвърждаващи нейната теза.

Не се споделя възражението относно  липсата на данни и доказателства за компетентността на административния орган, издал наказателното постановление. Видно от приобщените по въззивното дело доказателства е, че е налице Заповед рег. №8121з1632/02.12.2021г. /л.10 и л.11/, с която министърът на вътрешните работи е определил длъжностните лица, компетентни да издават наказателни постановления по ЗДвП, сред които са  началниците на СПП при ОДМВР и началниците на сектори СПС при ОДМВР /т.3.7/. В случая, органът, издал НП №22-1275-000313/20.04.2022г. заема длъжност „началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Велико Търново, поради което същият се явява надлежно упълномощен да издава наказателни постановления по ЗДвП.

Настоящият състав намира за неоснователно поддържаното в касационната жалба оплакване, че фактическата обстановка не е изяснена. Районният съд е изпълнил вмененото му в чл. 13, ал. 1 от НПК задължение да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателката в него производство доводи и възражения. Съдът е приобщил допустими и относими доказателствени средства. Всички доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, правилно са кредитирани от съда, при липса на безспорно оборващи ги такива. В производството пред ВТРС от И. не са оборени фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяване на обжалваното решение. Противно на поддържаното от касаторката, показанията на свидетеля К. са обсъдени, като същите правилно са кредитирани от съда като кореспондиращи с показанията на свидетелите на ответника и със събраните по делото писмени доказателства. С оглед на това няма основание настоящата инстанция да ревизира изводите на съда.

Не е налице и противоречие на съдебното решение със закона. В случая касаторката не оспорва, че именно в нейната лента за движение е имало препятствие – два броя контейнери за смет. Предвид това и при невъзможност да извърши безопасно разминаване, същата е била длъжна да намали скоростта или да изчака и пропусне насрещно движещото се пътно превозно средство. Обстоятелството, че сблъсъкът между автомобилите се е осъществил в края на заобикаляне на препятствието, не означава, че касаторката не е извършила нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Наличието на удар сочи недвусмислено, че И. не е могла да се размине безопасно с насрещно движещото се превозно средство, поради което е следвало да намали или да спре, за да го пропусне. Несъстоятелно е твърдението й, че другият водач е следвало да спре, тъй като задължението по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП е само за онзи, чиято пътна лента е заета. При това положение именно касаторката като водач, в чиято пътна лента има препятствие, е била длъжна да предприеме мерки за безопасното разминаване между двата автомобила, за да избегне удара между тях, и като не го е сторила, допускайки ПТП с насрещно движещото се моторно превозно средство, е извършила виновно нарушение по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП. С оглед на това, правилен е изводът на въззивния съд, че И. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на вмененото ѝ нарушение по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, съответно правилно е приложена и санкционната норма по чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от същия закон. Като е приел същото районният съд правилно е тълкувал и приложил закона.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №414/26.07.2023 г. по АНД №757/2022г. по описа на Великотърновския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :                 1.

 

 

 

2.