Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
град Велико Търново, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, в
публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря С.Ф. и
прокурора от ВТОП Весела Кърчева като разгледа докладваното от съдия
Калчев касационно адм. д. № 781/2022 г.
по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 285,
ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Същото е образувано касационна жалба, подадена от *** В. В.
като служебен защитник на ищеца С.Л.Б. и по касационна жалба лично от С.Л.Б., срещу Решение № 339/23.11.2022 г. по адм. дело № 157/2022 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново. Решението се оспорва като неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл.
209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В касационните жалби се излагат подробни доводи,
че е безспорно доказано лишаването на касатора от свиждане в ареста в гр. В.
Търново, въпреки изразеното желание за това от него и неговите близки, а
действията на администрацията на ареста, изразени в недостатъчни усилия да
осигурят включването на ищеца в графиците за свиждания са от естество да
предизвикат у пострадалия чувства на страх, безпокойство и малоценност, които
да го унижат и подтиснат. Решението се оспорва и в частта, в която касаторът е
осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, като се излагат
доводи, че в разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС не е предвидено
заплащането на такова възнаграждение. По тези съображения иска от съда да отмени
като незаконосъобразно оспореното решение и се уважи исковата претенция в пълен
размер. В съдебно заседание касационният жалбоподател взема участие лично и с
процесуалния си представител, като поддържат изложените съображения.
Ответникът по жалбата – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния
съд да бъда оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, становището на ответника и прокурора
в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационните жалби на Св. Б. и *** В. В. са процесуално допустими
като подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледани по същество жалбите се явяват неоснователни, поради
следните съображения:
Първоинстанционното производство пред Административен съд – Велико
Търново се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба на С.Л.Б., изтърпяващ наказание "лишаване от
свобода" в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", със седалище в гр. София, с която след изменението на иска се
претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 1200 лева, причинени от незаконното поведение на служители на
ответника, изразило се в неоснователното му лишаване от свиждане с негови
близки за периода на престоите му в ареста в гр. Велико Търново от 01.01.2021
г. до 01.10.2021 г., ведно с мораторната лихва от датата на завеждането на иска
до окончателното изплащане на сумата.
За да постанови решението си първоинстанционният съд подробно е
обсъдил и анализирал събрания по делото доказателствен материал, като е приел
исковата молба за недоказана по фактическите основания, изложени в нея. Съдът е установил от
представените по делото писмени доказателства, че за периода от 01.01.2021 г.
до 01.10.2021 г. ищецът С.Б. е провел 3 свиждания – на 19.06.2021 г., на 18.07.2021
г. и на 08.08.2021 г., в Затвора Ловеч, където изтърпява наказанието си,
съобразно утвърдения от началника на Затвора Ловеч график, като при всяко от
тях е получил и хранителна пратка. За същия период
ищецът е
пребивавал общо 10 пъти в Ареста в гр. Велико Търново, където е бил привеждан
от затвора в Ловеч на основание съответните писмени нареждания – арестантски
писма от Затвора в Ловеч, за явяване по НОХД № 410/2021 г. на ВТРС и ВЧНД
22/2021 г. на ВТОС, като престоите в ареста обикновено са с продължителност
около 24 или 48 часа. Съгласно Заповед №
Л-1688/21.12.2020 г. на началника на ОСИН – Велико Търново в Ареста В. Търново
е определен график за провеждане на свиждания между задържаните и техните
близки с цел осигуряване на ред и организация при провеждането им, като е
предвидено, че свижданията се провеждат в дните сряда, четвъртък и петък, в
периода от 8.30 ч. до 11.30 часа и от 13.00 часа до 16.30 часа, по изготвен
седмичен график, като се вземат предвид заявките на задържаните, но срещи на
задържаните със защитниците им се провеждат по всяко време при първоначално
задържане, а извън това други срещи със защитници се провеждат всеки ден от
8.30 ч. до 11.30 часа и от 13.00 часа до 16.30 часа. Предвидено е при
свижданията посетителите да внасят и храна. По време
на престоите на ищеца в Ареста, свиждане с негови близки е проведено на
14.04.2021 г.
При тези факти съдът е приел, че за целия процесен период ищецът е
бил задържан и лишен от свобода в Затвора в Ловеч, където нито се твърди, нито
се доказва да е препятствано правото на свиждане между Б. и негови близки, а
напротив – такива свиждания са проведени. Според съда законът защитава
контактите между лишения от свобода и близките му и възможността за общуване,
като не се интересува къде се случват тези срещи и дали са удобни като локация
на тези лица, извън обстоятелството, че лицето изтърпява наказанието си в
най-близкия до адреса си затвор, което в случая е така, и ако те са реализирани
или осигурени като възможност в затвора, не може да се претендира изобщо
нарушаване на чл. 3 при неосигуряване на такива допълнителни свиждания и в
ареста/арестите, в които лицето пребивава за кратко, след като е приведено в
тях от затвора.
На следващо място съдът, позовавайки се на разпоредбите на чл.
256, ал. 1 и ал. 4 от ЗИНЗС, Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. на ГД на ГДИН и Заповед
№ Л-1688/21.12.2020 г. на началника на ОСИН – Велико Търново, е приел, че по
делото не е доказано нарушение на задължението за свиждане, извършено от
служители на ответника в Ареста във Велико Търново. Изготвянето на график за свижданията е наложително за да се
конкретизират заявките за свиждания и тези за срещи със защитници, като
приоритет имат първо срещите със защитници, после свижданията заявени от
задържани и техните близки /защото нямат алтернативно място и време за
свиждания/ и накрая – при наличието на съответната възможност – свиждания на
задържани/лишените от свобода, които са приведени в съответния арест за кратко
и то за периода, в което такива свиждания са предвидени като възможни. Степенуването
на заявките е задължение на администрацията, така че да гарантира правата не
само на ищеца, но на всички пребиваващи по същото време в ареста. В конкретния
случай за периода на първите два престоя на ищеца в ареста свиждания изобщо не
са били възможни, защото датите на престоя – 25-26.01.2021 г. и 01-02.02.2021
г. отговарят на дните понеделник и вторник от седмицата и според Заповедта №
Л-1688/21.12.2020 г. на началника на ОСИН – Велико Търново тогава свиждания с
близки изобщо не се провеждат. По отношение на друг престой – от 13 до
15.04.2021 г., ищецът е заявил желанието си за свиждане и такова е проведено с
майка му и с неговата приятелка, като е получена и хранителна пратка. За останалите
7 престоя в ареста съдът е посочил, че от представените от ответника графици е
видно, че в дните на престой на ищеца, които са попадали в диапазона
сряда-петък, са провеждани множество други срещи със защитници, при което
обективно не е било възможно същият да бъде включен в графика за деня. Съдът е
изтъкнал и обстоятелството, че ищецът обичайно е бил придвижван в ареста в деня
преди делото, на което следва да се яви и на следващия ден е извеждан
обикновено преди обяд – около 11-11.30 часа, т.е. същият е имал много ограничен
възможен часови диапазон за провеждане на свиждане и е логично графикът на
свижданията да не може да отговори на тези негови щения и възможности
едновременно. Според съда с оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС е
неприложима и презумпцията за настъпили вреди съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Липсата на причинно – следствена връзка между страданията на ищеца и съобразеното
със закона поведение на ответника е мотивирало съда да отхвърли иска. На
основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ съдът е осъдил С.Б. да заплати на ответника разноски за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лв.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като
същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са събрани гласни и
писмени доказателства, които заедно с възраженията на ищеца, съдът е разгледал
и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е
необходимо тяхното преповтаряне. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод,
изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
останали недоказани твърденията на ищеца за незаконосъобразно бездействие от
страна на служители на ответника ГД "Изпълнение на наказанията" по
отношение на твърдените в исковата молба нарушения. До този извод съдът е
достигнал анализирайки както представените от ответника писмени доказателства,
така и представените такива от ищеца, вкл. и ангажираните от него гласни
доказателства. Настоящият състав изцяло споделя виждането, че след като в
затвора в Ловеч е определен график за провеждане на свиждания между
задържани/лишените от свобода и техните близки с цел осигуряване на ред и
организация при провеждането им и няма данни администрацията на Затвора - Ловеч
да е възпрепятствала свиждане на ищеца, за служителите в Ареста в Търново не е
съществувало задължение /а същевременно и обективна възможност, за което
свидетелстват представените по делото графици/ да осигурят практически
допълнителни такива свиждания, независимо от изразеното от ищеца и негови
близки желание. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по делото
не е доказано осъществяване на нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за ищеца да са
настъпили неимуществени вреди, както правилно е приел и първоинстанционният
съд.
Въз основа на гореизложените съображения, настоящият съдебен
състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение в частта, с което
е отхвърлен предявеният иск, като правилно, поради което следва да се остави в
сила.
Касационната жалба на С.Л.Б. в частта за разноските е недопустима,
тъй като процесуална възможност за оспорване на съдебния акт само в тази част
не е предвидена. В тази част касационната жалба следва да се приеме за молба за
изменение на решението в частта за разноските, по което първоинстанционният съд
следва да се произнесе с определение по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК. Поради това в тази част касационната жалба следва да се остави без
разглеждане, производството – да се прекрати, а делото да се изпрати на
първоинстанционния съд за произнасяне в производство по чл. 248 от ГПК вр. чл.
144 от АПК.
Ответникът по касация претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в представения писмен отговор.
Въпреки изхода на правния спор съдът намира, че претенцията на процесуалния
представител на ответната страна за разноски не следва да бъде уважена, тъй
като е неоснователна. В случая е налице специална законова регламентация за
отговорност за разноски по чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно която когато искът
се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
По аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК разноски по производството съставляват
заплатените от страната средства за възнаграждение на свидетели и вещи лица.
Следователно, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава
само до разноските по производството, които не включват разноски за
юрисконсултско възнаграждение. По делото няма доказателства, нито твърдения
разноски по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, вр. чл. 75 и чл. 76 от ГПК да
са били направени от ответната страна, поради което такива не ѝ се
дължат. Разпоредбите на
чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват
специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 339/23.11.2022 г. по адм. дело № 157/2022г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, IV състав, в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен предявения от С.Л.Б. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ в МП, гр. София иск за заплащане на обезщетение в размер на
1 200 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца от
незаконното поведение на служители на ответника, изразило се в неоснователното
му лишаване от право на свиждане с негови близки за периода на престоите му в
ареста в гр. Велико Търново от 01.01.2021 г. до 01.10.2021 г., ведно с
мораторната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане
на сумата.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната
жалба на *** В. В., като пълномощник на С.Л.Б., против съдебното решение в
частта за разноските, прекратява производството по делото в тази част и го
изпраща на Административен съд – Велико Търново, IV състав, за разглеждане по реда на чл.
248 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на
правосъдието, гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: