РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Враца, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.03.2021 /двадесет
и трети март две хиляди двадесет и първа/ година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
галина герасимова
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАН дело № 641 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община Враца, депозирана чрез ст.
юрисконсулт Е.Д., против Решение № 317/11.11.2020 г., постановено но АНД № 838/2020
г. по описа на Районен съд – Враца. С
оспореното решение е отменено Наказателно постановление № АПИО-517/29.07.2020
г. на Кмета на Община Враца, с което за нарушение на чл. 2, т. 5 във вр. с чл. 29,
ал. 1, т. 3 от Наредба за осигуряване на обществения ред, опазване на околната
среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца, на С.И.Н. *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
В касационната жалба
са релевирани възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Касаторът не е съгласен с приетото от първостепенния
съд основание за отмяна на НП, като излага подробни аргументи, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, а нарушението, за което е санкциониран ответника е доказано по
безспорен и категоричен начин. Иска се отмяна на съдебно решение и
постановяване на ново, с което да бъде потвърдено НП.
В съдебно заседание,
касаторът редовно призован не се представлява.
Ответникът по касация
– С.И.Н. редовно призован, не се явява и не се представлява.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, като споделя изложените в оспореното решение мотиви за
незаконосъобразност на НП и моли решението, като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Административнонаказателната
отговорност на ответника е ангажирана за това, че на 11.07.2020 г., около 12:00
часа, в гр. Враца, пред ресторант „Ч.“ извършва действия, несъвместими с нормите
за морал и поведение на обществено място, нарушаващи обществения ред,
изразяващи се в предизвикване на скандал със служителите на ресторанта. Нарушението
било констатирано от повиканите на място полицейски служители, пред които скандалът
продължил и след изясняване на случая съставили на Н. АУАН № 433/2020 г. серия
АА, бл. № 820904 за нарушение на чл. 2, т. 5 от Наредба за осигуряване на
обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на
територията на Община Враца. Нарушителят отказал да подпише съставения му акт и
разписката, неразделна част от него, удостоверяваща факта на
връчване на препис от последния. Този отказ бил удостоверен с подписа на св. С.И.И.
Последвало издаване на НП № АПИО-517/29.07.2020
г. на Кмета на Община Враца, с което за констатираното нарушение на чл. 2, т. 5
и на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от Наредба за осигуряване на обществения
ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на
Община Враца, на касационния ответник е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50,00 лева.
За да отмени НП с оспореното решение районният съд е приел, че същото е
издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила на ЗАНН, относно дължимото съдържание на АУАН и
издаденото въз основа на него НП. Посочено е в мотивите, че описанието на
нарушението е твърде общо, неконкретизирано, неиндивидуализирано и описано само
като „скандал със служителите на ресторанта“ лишава съда от възможността да
прецени, чрез какви точно действия е извършено нарушението. Липсата на
конкретизация е прието за съществено процесуално нарушение изразяващо се в
неспазване на изискванията в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Първостепенният
съд е установил и липса на достатъчна конкретизация относно мястото на
нарушението, като с посочването в НП „пред ресторант Ч. на обществено място“ освен,
че е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН е нарушена и т. 4 от същата
разпоредба, касаеща изричното посочване на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Като последно отменително основание съдът е посочил
нарушение на чл. 43, т. 5 от ЗАНН, поради невръчването на препис от АУАН на нарушителя.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП не са
съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Районният
съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора
доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал
всички факти от значение за спорното право, но е извел изводи за допуснати порочни
действия в административнонаказателното производство, които касационната инстанция
не възприема.
Безспорно описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено
е законово вменено задължение за актосъставителя, а в последствие и за
наказващия орган, неизпълнението на което би имало за последица отмяна на
санкционния акт от съда. В случая обаче в АУАН и издаденото въз основа на него
НП нарушението е описано като „извършване на действия, несъвместими с нормите
за морал и поведение на обществено място, изразяващи се в предизвикване на
скандал със служителите на ресторант „Ч.“ пред ресторанта“. Така формулирано
нарушението кореспондира със състава на нарушението по чл. 2, т. 5 от Наредба за
осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на
имуществото на територията на Община Враца. Съгласно цитираната
разпоредба, на
територията на Община Враца се забранява извършването на неприлични и
непристойни действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение по
улици, площади и други обществени места, както и неприлични изрази,
оскърбително отношение и държание към гражданите и органите на властта или
предизвикване на скандал, сбиване и други действия, с които се нарушава
обществения ред и спокойствие. Значението на думата „скандал“ в
Тълковния речник на българския език е описано като: шумна и неприлична
караница; кавга; предизвикателна постъпка, която е в противоречие с обществения
морал и възмущава голяма част от хората. Това значение на думата напълно
съответства с цитираното по-горе описание в обстоятелствената част на НП и е достатъчно
за очертаване кръга на доказателственорелевантните факти, преценката на
конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител, без
да е необходимо в конкретика да се посочват и изброяват евентуално използваните
обидни квалификации, заплахи, закани и пр., които биха били предмет на друго
производство.
Мястото на нарушението така, както е описано в НП – в гр. Враца, пред
ресторант „Ч.“ е в състояние да изпълни изискването на процесуалния
административен закон, тъй като в достатъчна степен очертава предмета на
доказване в производството, не въвежда в заблуждение, доколкото ресторант с
такова име е един единствен в гр.Враца, местонахождението му е общоизвестно и
позволява съда, а и страните да формират еднозначни и непротиворечиви изводи от
фактическа и правна страна, без да е задължително, в конкретния случай
изписването на точен адрес или конкретни GPS координати. Не е ограничено
правото на защита на наказаното лице, за което от доказателствата по делото се
установи, че мястото също е известно. Именно защото ресторанта и
местонахождението му са общоизвестни, няма никакво съмнение, че мястото пред
него е „обществено“ – на открито, навън, на тротоар на бул. „В.К.“, където по
всяко време и по всякакъв повод могат да имат достъп неограничен брой граждани.
Касационната инстанция не споделя и извода на въззивния съд, че е нарушена
нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, тъй като не е връчен препис от съставения
АУАН на ответника.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда, че актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него и се предявява на
нарушителя, да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да
уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Ал. 2 на текста, урежда
хипотезата на отказ да бъде подписан съставения и предявен по реда на ал. 1
АУАН, като изисква отказът да бъде удостоверен с подписа на един свидетел. В
конкретния случай АУАН е бил предявен при хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН,
което обстоятелство се потвърждава и от дадените и необорени в с.з. свидетелски
показания. С отказа да бъде подписан АУАН нарушителят заявява изричното си
нежелание да се запознава със съдържанието му. Точно поради това,
законодателят, като гаранция за законосъобразно предявяване на акта при
хипотезата на отказ, изисква този факт да бъде удостоверен с подписа на един свидетел,
което е било сторено. Вярно е, че чл. 43, ал. 5 ЗАНН задължава актосъставителя
да връчи на нарушителя препис от акта. Връчването на препис от акта е действие,
различно от действието по предявяване на същия, но в случая и това задължение е
било изпълнено. Както вече бе посочено, Н. е отказал да подпише и разписката, неразделна част от АУАН,
удостоверяваща факта на връчване на препис от последния и този отказ законосъобразно
е бил удостоверен с подписа на св. С.И.И.
В този смисъл, не само не е налице допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при предявяване на АУАН, а изобщо липсва нарушение, като
АУАН е бил предявен и връчен по предвидения от закона, ред.
Правната квалификация
на нарушението съответства на фактическото му описание, като в достатъчна
степен са посочени елементите, които определят и индивидуализират вмененото
административно нарушение и правилно е приложена санкционната
норма по чл. 29, ал. 1, т. 3 от Наредбата. С оглед на факта, че за
констатираното нарушение е наложено наказание в минимален размер, не следва да
се обсъжда наличието на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства при
определянето му, а същото следва да се
приеме за справедливо. Не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят
да се приеме за маловажен, тъй
като нарушението засяга общественият ред, свързан с морала и поведението на
гражданите по улици, площади и други обществени места.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените, и като е обосновал краен резултат за отмяна на
издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено. След отмяната му и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК,
касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При
осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения
настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде
изцяло потвърдено.
Затова
и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.
221, ал. 2 и чл.
222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 317/11.11.2020 г., постановено но АНД № 838/2020 г. по
описа на Районен съд – Враца., с което е отменено НП №
АПИО-517/29.07.2020 г. на Кмета на Община Враца и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № АПИО-517/29.07.2020
г. на Кмета на Община Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.