№ 50
гр. Габрово, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500489 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез
юрисконсулт Р. Иванова, против разпореждане от 30.11.2021 г. постановено
по ч. гр. д. № 1389/2021 г. от Габровския районен съд, в частта, в която е
отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Р. СТ. Ш. за присъждане на
лихва за забава в размер на 22,60 лв. за периода от 16.03.2019 г. - дата на
изпадане в забава на длъжника до 31.07.2019 г. - датата на предсрочната
изискуемост и законна лихва в размер на 136, 83 лв. дължима от 31.07.2019 г.
- датата на предсрочната изискуемост до 25.11.2021 г.
Твърди се, че съдът не разполага с правомощия да се произнася по
валидността сделката, от която заявителя черпи права, за което излага
подробни доводи. Твърди се, че заповедният съд неправилно не отчел и
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправна
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съотношението между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услуга, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга,
при условия, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като
неправилно е извършил именно такава преценка. Съдът неправилно
обосновал отказа си за лихвите заключавайки, че договорната разпоредба
уреждаща законната лихва е нищожно на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Излагат се доводи в подкрепа на твърдяното. Моли да се отмени
разпореждането в обжалваната част и да се постанови да се издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните лихви.
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. СТ. Ш., за сумата от 709,71
лв. главница по договор за потребителски кредит, сумата от 364,57 лв.
договорно възнаграждение за периода 15.04.2019 г.- 31.07.2019 г., сумата от
284,22 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет ; сумата от 30 лв.
представляваща незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, 22, 60 лв. лихва за забава от 16.03.2019 г. - датата на изпадане на
длъжника в забава до 31.07.2019 г. - датата на предсрочната изискуемост и
сумата от 136, 83 лв. лихва дължима от 31.07.2019 г. - датата на предсрочната
изискуемост до 25.11.2021 г.
Първоинстанционният съд е приел, че следва да се издаде заповед за
изпълнение за претендираните суми за главница, договорна лихва и разноски
по заповедното производство, като е отхвърлил искането за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК за претендираните суми за пакет допълнителни
услуги и незаплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, като основаващи са вероятно неравноправни клаузи и
противоречащи на закона, като е отхвърлено и искането за лихва за забава,
тъй като е приел, че същите на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД противоречат
на закона
Постановеният отказ в обжалваната част е правилен и законосъобразен,
но по други мотиви.
Съдът няма задължение в заповедното производство, след като приема,
че част от претендираното вземане се основава на вероятно неравноправни
клаузи и противоречащи на закона, да преизчислява претендираната лихва за
забава, след като заявителят в подаденото заявление не е посочил точно върху
кои суми и за какъв период търси мораторната лихва, а я е претендирал общо
върху цялото търсено вземане. Искането за лихва за забава, за която не се
сочат отделни суми по основание, а се сочи като основание цялото
претендирано вземане, не се явява нередовност на заявлението по чл. 410 от
ГПК, за което съдът няма задължение да дава указания за уточняване на
претенцията на заявителя.
Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и
законосъобарзен и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без
уважение като неоснователна.
Воден от гореизложенто, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.11.2021 г. постановено по по ч. гр. д.
№ 1389/2021 г. от Габровския районен съд, в частта, в която е отхвърлено
частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против длъжника Р. СТ. Ш., ЕГН **********, за
присъждане на лихва за забава в размер на 22,60 лв. за периода от 16.03.2019
г. - дата на изпадане в забава на длъжника до 31.07.2019 г. - датата на
предсрочната изискуемост и законна лихва в размер на 136, 83 лв. дължима от
31.07.2019 г. - датата на предсрочната изискуемост до 25.11.2021 г., като
2
правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3