За да се произнесе взе предвид следното: Производстовото е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК и е образувано по искова молба, подадена от Община Ардино,в която се сочи, че на основание Заповед № РД-0070/01.10.2009 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане - Ардино, към Агенцията за социално подпомагане, Росица Славчева Илиева била настанена в „Защитено жилище"- делегирана държавна дейност към Общинска администрация- Ардино. Росица Славчева Илиева била Тежка олигофрения и не била в състояние да осъществи нормален словесен контакт, не говорела, но разбирала част от смисъла на човешки говор, изпълнявала и можела да разбира само ограничен брой инструкции от определени ежедневни дейности. Не била в състояние да се грижи сама за себе си, нито да взема самостоятелни решения. Хората, които се грижели за нея, били от персонала на „Защитеното жилище" при общинска администрация-Ардино, като ежедневието налагало да се подписват медицински документи за лечението на Илиева , да се получава социалната й пенсия, а тя не била в състояние да упражнява тези дейности. Поради това ищецът моли съдът да постанови решение, с което да се постави Росица Славчева Илиева с ЕГН ********** под запрещение. Представя писмени Съдът намира, че така предявения иск е недопустим, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Съображенията на съда за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 336 от ГПК производството за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от лигитираните лица- съпруга, близки роднини, прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. Целта на производството за поставяне под запрещение е да се даде правна защита на онези физически лица, които поради слобоумие или душевна болест не са в състояние да се грижат за своите работи изобщо или отчасти, както и да се защитят обществените интереси от действията и бездействията на такива лица. За да се определи кой има интерес от поставяне под запрещение на едно лице, следва да се изхожда от характера на производството. Съобразно т. 6 на ТР 1/19.05.2004 год. на ВКС: "Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи". Следователно правен интерес от подаване на такава искова молба, извън кръга на близките роднини и съпруга /както е посочено и в Постановление № 5/1979 год. от 13.02.1980 г. на Пленума на ВС/, е налице тогава, когато от действията на определено, физическо лице се засяга правната сфера на ищеца, като пряка последица от увреждане на правната сфера на болното лице- ответник, и то по начин, срещу който ищецът няма друг способ за противодействие. Съобразно даденото разрешение в Определение № 97 от 29.\/1.1974 г. по гр. ч. д. № 1906/74 г, II г. о., искът по чл. 5 ЗЛС е с цел защита интересите на лицата, страдащи от душевна болест и слабоумие, а не в интерес на трети лица. За юридическите лица не е налице правен интерес от водене на иск по чл. 5 ЗЛС срещу болно от душевна болест лице. В такива случаи е следвало да се потърси съдействие от Прокуратурата при наличие на изключителен обществен интерес от това. Именно в правомощията на Прокуратурата е да предяви иск по чл. 5 ЗЛС, когато следва да се защити обществен интерес. В конкретния случай ищецът- Община Ардино, не попада в кръга на лицата, които могат да предявят иска и няма правен интерес от предявяването му. Община Ардино е ЮЛ и не е активно легитимирана да предяви иск по чл. 5 от ЗЛС за поставяне на ответника под запрещение по реда на чл. 336 от ГПК. Освен изложеното съдът констатира, че в представените писмени доказателства презимето и фамилното име на Росица Славчева Илиева по копие от акта за раждане и личната карта са различни от посочените в копие от експертно решение на Специализирана психиатрична ТЕЛК-София и психо-педагогическа характеристика, в които е записана като Росица Наташина Любенова. По изложените съйображения производството като недопустимо следва да се прекрати, като препис от настоящото определение се изпрати на Окръжна прокуратура- Кърджали за преценка на необходимостта от предявяване на иск по чл. 5 ЗЛС срещу Росица Славчева Илиева и установяване на презимето и фамилното име на същото лице. Водим от изложеното съдът ╬ПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, подадена от Община Ардино, представлявана от Ресми Мехмед Мурад- кмет на общината против Росица Слевчева Илиева на основание чл. 5 от ЗЛС по реда на чл. 336 от ГПК и прекратява производството по делото. Препис от настоящото определение и копие от приложените към исковата молба доказателства да се изпратят на Окръжна прокуратура-Кърджали за преценка на необходимостта от предявяване на иск по чл. 5 ЗЛС срещу Росица Славчева Илиева с ЕГН ********** . Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщението за ищеца.
Председател:
|