№ 640
гр. Пазарджик, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201058 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АТ. ЗДР. ХР., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „Г.“ № 11, ет.1, против Електронен фиш Серия К № 2577079 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на ЕФ, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага обосновани
доводи по същество. Прави искане за присъждане в полза на жалбоподателя на
сторените от него разноски за заплатен адвокатски хонорар.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява законов или процесуален
представител. По делото няма представено писмено становище по същество. Не е
направено искане за присъждане на разноски, нито възражение за прекомерност на
претендираните такива от ответната страна.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид
изложените в същата аргументи и становището на представителя на въззивника,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 14.02.2019 г., в 08,58
часа, в обл. Пазарджик, на гл. път ІІ-37 км 120+802, в посока АМ Тракия, при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/час с пътен знак В26, е управлявала лек автомобил
„***“ с рег. № ***, като се е движила с превишена скорост от 100 км/час. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС) ARH
САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 100 км/час,
т.е. превишение на скоростта от 40 км/час, но от това превишение били извадени 3
км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство
при засичане на движение със скорост до 100 км/час, което би било в полза на
жалбоподателката и така се формирало превишението от 37 км/час. По този начин бил
нарушен чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е
връчен лично на санкционираното лице на 16.06.2021 г., видно от разписка за
връчването му (л.6). Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице чрез АНО
до съда, която била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 24.06.2021
г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-
дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- снимки от
АТСС.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
Първо следва да се каже, че при извършената проверка за законосъобразност на
санкционния акт, съдът намира, че ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, разписваща
задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Т.е. в настоящия случай
процесният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
2
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство
не се доказа по безспорен начин фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
На първо място при установяването на административното нарушение с АТТС
ARH САМ S1 с № 11743bb не са били изпълнени императивните изисквания на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата). Съгласно
чл.10 ал.3 от цитирания нормативен акт при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Това изискване не е
спазено. Съставен е протокол за използване на АТСС по чл.10 ал.1 от Наредбата (л.5),
за чиито реквизити коментар ще бъде изложен по-долу, но към протокола не е
изготвена и приложена снимка на разположението на уреда- мобилното АТСС. Такава
снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че
в конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от пътя
автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта, снимката
има за предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в
протокола и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване
и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи.
Изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата има за цел да се установи по
категоричен начин дали е спазено и друго изискване на наредбата- това по чл.8, а
именно при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Конкретният случай е точно такъв. Според посоченото в ЕФ, жалбоподателката
е управлявала процесното МПС с превишение на скоростта, съгласно допълнително
въведеното ограничение в извън населено място със знак В26 от 60 км/час при
разрешена 90 км/час. Видно обаче от Протокола за използване на АТСС е, че уредът за
контрол е бил разположен не в извън населено място, още по-малко на посоченото в
3
ЕФ за място на нарушението, а в населено място- с. Звъничево, на ул. „13-та“ № 10 в
посока за гр. Пазарджик. Освен това в протокола липсва реквизит, че е било налице
въведено ограничение на скоростта със знак, както и какво е било ограничението, още
по-малко на какво разстояние е бил този знак от АТСС. При тези данни в протокола и
при липсата на съпровождаща го снимка за разположението на АТСС, не би могло да
се провери къде точно се е намирал уредът за контрол на какво разстояние от знака,
въвеждащ допълнително ограничение на скоростта. Тези данни не могат да бъдат
установени и от изготвените снимки от АТСС. Освен това GPS-координатите,
посочени в снимките, което следва да посочат точното местоположение на уреда за
контрол, чрез проверка в общодостъпния сайт Гугъл карти не съответстват на мястото
за контрол отразено в Протокола за използване на АТСС.
На следващо място в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в 08,58 часа
на 14.02.2019 г. Съгласно протокола за използване на АТСС обаче АТСС е била в
работен режим от 13,00 часа до 17,00 часа. Тоест към часа на извършване на
нарушението процесното АТСС не е извършвало засичане на скорост.
Освен това в Протокола за използване на АТСС е посочен само общия брой на
установените с уреда нарушения. Не са обаче посочени номера на първото и
последното статични изображения. Това лишава съда от възможност да прецени дали
засечените изображения за процесното МПС са били направени от процесното
използвано АТСС и дали те попадат във времевия диапазон за неговата работа и то на
съответното място за контрол, съгласно отразеното в протокола, а от там и извършено
ли е нарушение за превишена скорост от жалбоподателката с процесното МПС, къде и
кога е осъществено.
Всичко това води до съмнение, че на посочените дата, час и място е било
заснето нарушение за превишена скорост на управлявания от жалбоподателката
автомобил с твърдяното АТСС.
Изложеното до тук води до извода, че нарушението, за което е санкционирана Х.
е доказателствено необезпечено и не е доказано до необходимата степен на
несъмненост. Това води до порочност на издадения ЕФ и е основание за неговата
отмяна.
При този изход от делото- отмяна на ЕФ, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане в нейна полза на
сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Това искане е направено
своевременно преди делото да бъде обявено за решаване. Жалбоподателката има право
на такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на ЕФ по изложените
по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към
4
чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.21) и
списък на разноските (л.22), от които се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателката е заплатила в брой на адвокат
Л.М. от ПзАК, който е реализирал процесуално представителство по делото. При това
положение ОДМВР- Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в
полза на жалбоподателката посочените по-горе съдебни разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в
настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2577079 издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на АТ. ЗДР. ХР., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Г.“
№ 11, ет.1, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на
чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ
на АТ. ЗДР. ХР., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Г.“ № 11, ет.1, разноски
в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5