Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Крумовград ....19
.06. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Крумовградският
районен съд.............................…….........................колегия в
публичното
заседание
на деветнадесети май....……………........................................……..……….…....
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Иван Йорданов.............................
Членове :
.......................................................
Съдебни заседатели: ....................................................
Секретар
Емилия Василева....…............................................…..................……………….....
Прокурор.....................................……………………….………….........................……………...
като
разгледа докладваното от съдията Йорданов......……..................…….........................
АН.
дело № 15.. .........…......…….…..................
по описа за 2020 год..........…......................
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000003/27.01.2020 година издадено от началник на ОО
„АА” гр. Кърджали - Т.В.Т., с което на жалбоподателя Н.К.Г.
***, с ЕГН ********** в качеството му на д.на П.„Х.“ - Крумовград на основание чл.178б, ал.4, т.З от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 1000 лв., за
това, че на 07.01.2020 год., около 15.30 часа, в гр.Кърджали,
ул.’’Крайбрежна” №24А, в сградата на ОО „АА”- гр.Кърджали, при извършване на
комплексна проверка на П.„Х.”- гр.Крумовград, ул,”С.” №**, с разрешение
№3454/18,04.2013 год. и становище от отдел АНД с рег.№27-00-16-
358#5/19.12.2019 год., било констатирано следното нарушение: в качеството си на
д.на П.„Х.”-.Крумовград, ул,’’С.” №** на 01.07.2019 год., в сградата на П. „Х.”-
гр.Крумовград, ул,”С.” №**, не е определил със заповед лице от персонала, което
да отговаря на изискванията по т.1-3 на ал.2, чл.11а от Наредба №37/02.02.2002
год. на МТС, за да изпълнява функциите на ръководител на учебната дейност, с
което е нарушил разпоредбите на чл.11, ал.З от Наредба №37/02.08.2002 год. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното
обучение, издадена от МТС.
Недоволен от наказателното постановление останал
жалбоподателят Н.К.Г., който го обжалва в законоустановения седем дневен срок, като излага, че
НП е неправилно и незаконосъобразно. Моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло. Твърди, че при издаването му не били спазени изискванията на
чл.57 ал.1 от ЗАНН, както и не бил извършил констатираното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с адв.М., който поддържа жалбата.
Ответникът – ОО „АА” гр. Кърджали, редовно призован, не
се представлява.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срок и от лице срещу когото е издадено НП, поради което същата е процесуално
допустима.
Въз основа на съставения акт било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено лично на директора на П.на 03.02.2020
г., който подал жалба против същото до съда чрез АНО, която била входирана в
деловодството на ОО "АА"- Кърджали на 05.02.2020 г., поради което е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Районният съд провери основателността на
жалбата и изложените в същата доводи, както и тези на процесуалния представител
на жалбоподателя, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за
това, че при извършена комплексна проверка на П.„Х.“ - Крумовград от служители на ОО "АА"- гр. Кърджали, с
разрешение №3454/18,04.2013 год. и становище от отдел АНД с рег.№27-00-16-
358#5/19.12.2019 год., в качеството му
на д.на П.„Х.“ - Крумовград не е определил със заповед лице от персонала, което
да отговаря на изискванията по т.1-3 на ал.2, чл.11а от Наредба №37/02.02.2002
год. на МТС, за да изпълнява функциите на ръководител на учебната дейност, с
което е нарушил разпоредбите на чл.11, ал.З от Наредба №37/02.08.2002 год. за
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното
обучение, издадена от МТС.
Всичко това според АНО съставлявало
нарушение на чл.11а ал.3 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС за условията и
реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.
За така констатираното на 07.01.2020 г.
бил съставен АУАН с бл. № 256**1 от актосъставителя С.Г.С. – гл. инспектор при
ОО "АА"- гр. Кърджали, в присъствието на свидетеля Т.С.М. *** и жалбоподателя,
на който бил предявен и връчен срещу подпис. Жалбоподателят вписал в акта
собственоръчно, че имал възражения, които ще представи в писмена форма.
По делото са събрани и гласни
доказателства, като показанията на актосъставителя гл.инспектор С.С. и свидетеля Т.М. потвърждават фактическите констатации,
вписани в акта за установяване на административно нарушение.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви,
като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Приетата за установена от съда
фактическа обстановка се подкрепя и от свидетелските показания на свидетеля Ф.И.Х.,
приобщените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, копие на заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., копие от заповед № 959/31.07.2015 г., копие от заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. изменяща
заповед № РД-08-702/10.12.2013 г., НП №29-0000003/27.01.2020 г., с
разписка на получаване 03.02.2020 г. и известие за доставяне, Акт за
установяване на административно нарушение серия А-2018 №256**1 от 07.01.2020г., с дата на
получаване 07.01.2020 г.,
копие от учебен картон на кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категория/подкатегория „В“ № 3738866/28.10.2019 г. на А.С.М., учебен
дневник за теоретично обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност
за управление на МПС от категория В, група № 157411 с ръководител Т.Л.Я.,
придружително писмо, възражение от Н.К.; извадка на АУАН серия А-2012 №256**1/07.01.2020
г., становище от Асен Лазаров, гл.д.на дирекция „АИ“; копие на писмо,
рег.027-00-16-358 #4 /12.12.2019г. до гл.д.на дирекция „АИ“ гр.София;
копие на разрешение №3454, копие на списък
към разрешение №3454, копие на писмо, рег.№27-00-16-358 #2/29.11.2019г. с известие за
доставяне, копие на информация от Н.К.,
копие на трудов договор №004/08.08.2002г., копие на заповед №168/13.11.2017г.
на директора на П.„Х.“, копие на заповед №590/28.06.2019г. за прекратяване на
трудово правоотношение, копие на граждански договор №1/06.11.2019г., копие на
заявление, копие на писмо,
рег.№27-00-16-358/9/21.01.2020г., копие на възражение срещу АУАН, копие на
придружително писмо, копие на справка от регистъра за успешно издържали изпити
кандидати за придобиване на правоспособност, копие на констативен протокол за
извършена комплексна/тематична проверка
на УЦ за обучение на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от 07.01.2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията
на актосъставителя С.Г.С. и на свидетеля
Т.С.М..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
С АУАН и с НП на жалбоподателя е вменено нарушение на
чл.11а, ал.3 от Наредба № 37/02.08.2002. на МТС, която правна норма разписва,
че когато обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство се извършва в професионални училища, професионални гимназии,
професионални колежи и средни общообразователни училища с
професионални паралелки, директорът определя със заповед лице от персонала,
което отговаря на изискванията по т. 1-3 на предходната
алинея, за да изпълнява
функциите на ръководител на учебната дейност.
Това административно нарушение в НП е
привързано към санкционната норма на чл.178б,ал.4 т.3 от ЗДвП, която пък разписва, че се наказва с
глоба от 1 000
лв. лице, което разпореди или допусне извършване на дейността с ръководител на
учебната дейност, който не отговаря на изискванията, определени с наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 3.
От събраните по делото доказателства, разпита на
актосъставителя и свидетелите, представянето на АУАН, а така също и от
представените писмени доказателства към преписката не се установява от обективна и
субективна страна Н.Г. да е осъществил
административното нарушение на чл.11, ал.5 от Наредба №37, тъй като същият,
като д.на учебното заведение не е нарушил тази разпоредба, поради
обстоятелството, че Т.Л. е бил назначен
със заповед №168/ 13.11.2017 г. за ръководител на учебната дейност и която
заповед към 01.07.2019 г. не е отменена от директора на учебното заведение,
макар, че със заповед издадена на 28.06.2019 г. е прекратено трудовото
правоотношение с Т.Л. поради навършване на възраст за пенсиониране, считано от 01.07.2019 г., а и видно от представените
доказателства, с него е бил сключен и граждански договор, с който е бил определен
за изпълняващ длъжността и задълженията на ръководител учебна дейност. Освен
това, видно от разпита на актосъставителя С.Г.С. и на свидетеля Т.С.М. се установи, че Т.Л. отговаря на
всички изисквания на чл.11а, ал.2 от
Наредба №37 за заемането на тази длъжност.
От друга страна, дори и да се приеме, че е налице
нарушение, което е извършено от жалбоподателя, в конкретния случай са налице
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Още повече, че в случая АНО в
НП само е посочил бланкетно, че липсва основание за приложението му, без да
представи мотиви за това.
Процесното нарушение, по
начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, се отличава с
липса на завишена обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, тъй като от АНО не са представени
доказателства за нарушаване на учебния процес във връзка с обучението на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС в ръководеното
от жалбоподателя учебно заведение. В случая липсват каквито и да е било
доказателства, че жалбоподателят е извършвал и друг път подобни административни
нарушения. Липсват и доказателства, че са били причинени и други вреди от
нарушението. Също така липсват и доказателства, че жалбоподателят е системен
нарушител на ЗДвП.
Това налага извода, че е следвало административнонаказващият орган правилно да
приложи закона и да приеме наличието на "маловажен случай" по чл. 28 от ЗАНН. Преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват
се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира,
че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице (какъвто е
конкретния случай), но АНО
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона, тъй като АНО е бил длъжен да изложи мотиви за това в НП дали са
налице или не предпоставките за прилагането на чл. 28 от ЗАНН в случая. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 2007 г.
по тълк.дело № 1/ 2005 г. на ВКС - нак.колегия, съдът следва да съобрази това и
когато са налице основанията за приложение на този текст и квалифициране на
извършеното нарушение като маловажен случай, наказателното постановление е
незаконосъобразно поради издаването му в противоречие със закона.
По изложените съображения съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено, а жалбата на Н.К.Г. – д.на П.„Х.“ - Крумовград - уважена като
основателна.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В случая е направено такова искане от
процесуалния представител на жалбоподателя, като е представен договор за правна
защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв., а от представителя на ответната страна не е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Вземайки предвид
това, следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение в размер от 360 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" със седалище гр.София, именно същата в качеството й на
юридическо лице по чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация"
следва да понесе разноските по делото.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29-0000003/27.01.2020 г., издадено от Началник ОО „АА”-
гр.Кърджали, с което на основание чл.53 от ЗАНН на Н.К.Г.
***, с ЕГН **********, в качеството му на д.на П.„Х.“ – Крумовград, на основание чл.178б, ал.4, т.3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева, за нарушение на чл. 11а, ал.3 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на
МТС, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" гр.София, да заплати на Н.К.Г. ***, с ЕГН **********,
в качеството му на д.на П.„Х.“ – Крумовград, сумата от 360
лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на
глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Районен
съдия: