Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Постъпила е искова молба вх.№ .../...2011 г., подадена от С. С. К. лично и със съгласието на майка й Л. М. М. против З. „Б. В. И. Г.” - С..Към момента на приключване на производството ищцата е навършила пълнолетие и поддържа предявените искове. Предявени са искове на основание чл. 226 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 200.50 лв. за имуществени вреди, заедно със законните лихви от момента на увреждането-3.1.2010 г. В исковата молба се твърди , че на 3.1.2010 г. около 16.50 часа на главен път 1-4 /С.-В./, при км 155.867 на моста над р.С. р. при управление на л.а. марка „Опел” модел „Тигра”, с рег.№ С ... ХВ, собственост на А. Б. И. от гр.С., правоспособния водач М. Н. А. нарушил правилата за движение по пътищата-шофирал със скорост над допустимата и загубил управление на лекия автомобил и навлязъл в лентата движение на лек автомобил „БМВ”, модел 525 с рег.№ ВТ ... ВМ, управлявано от собственика Е. А. А. В резултат на настъпилото ПТП е починал водача А. като наказателното производство по ДП № 5/2010 г. е прекратено. Твърди се ,че на ищцата е причинена средна телесна повреда като са й причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и имуществени вреди – 200.50 лв., като се излагат подробни съображения. Твърди се ,че автомобила „Опел”, управляван от А. е застрахован за гражданска отговорност при ответното дружество с полица № .../ 25.4. 2009 г., като договорът действа по време на деянието. Моли на основание чл. 226 ал.1 от КЗ ответникът да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 3.1.2010 г. до окончателното заплащане и разноските по делото. Приложени са доказателства,описани в 12 пункта. Постъпил е отговор от ответника, в който се оспорват исковете по основание и размер. Не се оспорва застрахователното правоотношение по горепосочената полица.Оспорват се доказателствата, приложени в исковата молба и описани в т. 1, т.2 и т.12., тъй като те не обвързват настоящия съд. Твърди се ,че не са представени доказателства за настъпило ПТП, че доказателствата към наказателното дело не обвързват настоящия съд. Оспорва се както настъпването на ПТП, така и вината на А. Твърди се ,че има съпричиняване от страна на ищцата ,която не е ползвала предпазен колан, както и от водача на МПС-то, в което се е возила тя. Твърди се ,че искът е прекомерно завишен, че не е налице безспорно установяване на връзка между вредоносното деяние и резултата. Твърди се ,че не дължи лихви от датата на деликта и се позовава на чл. 223 ал.2 изр.2 във връзка с чл.224 ал.1от КЗ. Претендира се заплащане на разноски по делото-юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. Великотърновският окръжен съд след като се запозна с твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по този иск произтича от закона и се поражда от право на третото увредено лице/в случая ищцата/ да търси обезщетение от ответното дружество. Това право на иск на третото лице се поражда след реализиране на риск по застрахователния договор на дружеството със застрахованото лице. Не се спори, че е сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на л.а. марка „Опел” модел „Тигра”, с рег.№ С ... ХВ, собственост на А. Б. И. Не се спори, че този автомобил, управляван от А. е застрахован за гражданска отговорност при ответното дружество с полица № .../ 25.4. 2009 г., като договорът действа по време на деянието. Видно е от приложеното по делото ДП № 5/2010 г. на РУП-Г.О., че на 3.1.2010 г. около 16.50 часа на главен път 1-4 /С.-В./, при км 155.867 на моста над р.С. р. при управление на л.а. марка „Опел” модел „Тигра”, с рег.№ С 86 80 ХВ, собственост на А. Б. И. от гр.С., правоспособния водач М. Н. А. е нарушил правилата за движение по пътищата-шофирал със скорост над допустимата, загубил е управление на лекия автомобил и е навлязъл в лентата за движение на лекия автомобил „БМВ”, модел 525 с рег.№ ВТ ... ВМ, управляван от собственика Е. А. А. Не се спори ,че в резултат на настъпилото ПТП е починал водача А. , а наказателното производство по ДП № 5/2010 г. е прекратено. За установяване обстоятелствата по настъпване на това ПТП по делото е допуснато и изслушано заключение на СТАЕ, което съдът изцяло приема като компетентно и безпристрастно. Вещото лице дава заключение за механизма на на настъпване на горепосоченото ПТП. Установява се ,че по това време пътната обстановка е била нормална за зимни условия, имало е добра видимост, като пътното платно е мокро. Посочено е също, че в участъка посока от В. към С. има пътни знаци за ограничение на скоростта на движение- 60 кв/ч, а в посока С.-В. ограничението на скоростта е 50 км/ч. Безспорно е установено ,че към момента на удара л.а. „БМВ” се е движел със скорост 93.6 км/ч, а л.а. „Опел”- със 71.3 км/ч., т.е. и двете коли са карали с по-голяма скорост от позволената за процесния участък. Установява се ,че процесното ПТП е настъпило вследствие загуба на устойчивост на „Опел”-а от неправилно въздействие на кормилната система и разлика в коефициента на сцепление от напълно износена задна дясна гума и по-голям коефициент на сцепление на задна лява гума при натискане на спирачка от страна на водача А., като колата се завърта обратно на часовниковата стрелка. При това завъртане задната част на „Опел”-а навлиза в лентата на движение на л.а. „БМВ” и се реализира челен удар между автомобилите. Вещото лице пояснява ,че ПТП е могло да бъде предотвратено от водача на „Опел”-а, ако не е въздействано върху педала на спирачката и кормилния механизъм. В тази насока са и приложените писмени доказателства към ДП № 5/2010 г. Не се спори, че ищцата при осъществяване на ПТП, се е намирала на задната седалка на л.а. „БМВ”, З. водача, като не е била с поставен предпазен колан. По делото безспорно се установява, както от изложението на ищцата в съдебно заседание, така и от показанията на свидетеля Т., че предпазния колан, на задната седалка в ляво е бил повреден и въпреки желанието на ищцата да го постави ,това не е можело да стане. Освен това от обяснението на вещото лице се установява с оглед скоростта, с която е реализирано ПТП, че при ползване на предпазнен колан е твърде възможно да няма увреждания като причинените, а уврежданията да са по-тежки. Във връзка с това съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Освен това по делото е безспорно установено както от писмените доказателства по делото, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че на ищцата е била нанесена вреда, изразяваща се в причинена лицевочелюстна фрактура, която е довела до трайно затрудняване на храненето и говора на К. в продължение на 45 дни. С оглед изложеното съдът счита ,че са налице всички комулативни елементи,ангажиращи отговорността на ответника. Освен посоченото по-горе наличие на застрахователно правоотношение по приложената застрахователна полица , е безспорно установено по делото противоправното деяние на водача А., в резултат на което е настъпила реално претърпяна вреда-лицевочелюстна фрактура на ищцата. Установена е безспорно и причинно-следствената връзка между претърпяната вреда и деянието, както и вината на дееца-починалия водач А.. Предвид изложеното съдът намира, че предявения пряк иск сдрещу ответното дружество е основателен и доказан. По отношение на размера на иска съдът го намира за основателен и доказан в предявения размер за имуществените вреди 200.50 лв./л.49 по делото/, както до размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди. Съгласно принципа на справедливото обезщетяване, уреден в чл. 52 от ЗЗД, присъдения размер следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта. Обезщетяването на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на претърпените болки и страдания, предизвикани от причената лицевочелюстна фрактура, лечението на същата и периода по възстановяване. Съдът като съобрази показанията на разпитаните свидетели приема ,че искът за неимуществените вреди е доказан до размер на 20 000 лв., а следва да бъде отхвърлен за разликата до 25 000 лв. като неоснователен и недоказан. Относно възражението на ответника за недължимост на претендираните лихви, съдът го намира за неоснователно. Съгласно чл. 84 ал.2 ЗЗД длъжникът се смята в забава без покана при непозволено увреждане, а съгласно чл. 86 ал.1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от датата на забавата. Поради това ответното дружество следва да обезщети изцяло всички вреди, причинени на увреденото лице,, включително и законовата лихва от адтата на увреждането, както се дължат от прекия деликвент. Относно разпоредбата на чл. 223 ал.2 във вр. с чл. 224 ал.1 от КЗ, съдът намира, че не намира приложения в н настоящия случай От пдоказателствата по делото се установява ,че ответникът е направил разноски по делото-250 лв. за депозит за вещо лице, както и размерът на юрисконсултското възнагрлаждение според тарифата е 950 лв. Ищцата е направила разноски в размер на 1008.02 лв. внесена държавна такса. По делото не се установява от ищцата от представените два броя договори за правна защита и съдействие, да е заплатена някаква сума катой хонорар на адвокатите. В единия договор е записано договорено възнаглаждение, което не е отбелядано, че е платено, а във втория договор липсва и договорена и заплатена сума. При този изход на спора следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата 806.42 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. Следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника 240 лв. разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА З. „Б. В. И. Г.” -ЕИК ..., гр.С.-1000, район Т., пл. П. № 5 да заплати на С. С. К. ЕГН * от с.К., община С., ул.”П. Т.” № 53 сумата 200.50 лв. –обезщетение за причинени имуществените вреди, както и сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, вследствие причиняване на лицевочелюстна фрактура при станало пътно транспортно произшествие на на 3.1.2010 г. около 16.50 часа на главен път 1-4 /С.-В./, при км 155.867 на моста над р.С. р. при управление на л.а. марка „Опел” модел „Тигра”, с рег.№ С ... ХВ, собственост на А. Б. И. от гр.С., като правоспособния водач М. Н. А. нарушил правилата за движение по пътищата-шофирал със скорост над допустимата и загубил управление на лекия автомобил и навлязъл в лентата движение на лек автомобил „БМВ”, модел 525 с рег.№ ВТ ... ВМ, управлявано от собственика Е. А. А., за което е образувано ДП № 5/2010 г. на РУП-Г.О., заедно със законна лихва върху присъдените суми, считано от увреждането-3.1.2010 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за неимуществените вреди за разликата от 20 000 лв. до 25 000 лв. като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА З. „Б. В. И. Г.” -ЕИК ..., гр.С., район Т., пл. П. № 5 да заплати на С. С. К. ЕГН * от с.К., община С., ул.”П. Т.” № 53 сумата 806.42 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. ОСЪЖДА С. С. К. ЕГН * от с.К., община С., ул.”П. Т.” № 53 да заплати на З. „Б. В. И. Г.” -ЕИК ..., гр.С., район Т., пл. П. № 5 сумата 240 лв. разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |