РЕШЕНИЕ
№ 650
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100502025 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. П. И., в
качеството й на майка и законен представител на малолетните деца А. А. З. и П. А. З., -
ищци по иска, чрез адв. Мелконян, срещу Решение №82/06.10.21г. постановено от
Районен съд Айтос по гр.д.№719/21г., в частта, с което са отхвърлени исковете на
въззивницата за изменение размера на дължимата от ответника А. А. З., над сумата 185
лева, до претендирания размер от 250 лева за детето А. и над 175 лева, до
претендирания размер от 250 лева за детето П..
Въззивницата изразяват недоволство от постановеното решение и претендират
отмяната му, с постановяване на въззивно решене, с което исковете да бъдат уважени в
пълен размер. Излага аргументи, че бащата живее и работи във Великобритания,
където стандарта на живот и доходите са по-високи от тези в България, поради което
би могъл без затруднение да заплаща по 250 лева месечна издръжка за всяко от децата.
Ответникът няма други алиментни задължения и е в трудоспособна възраст. Според
въззивницата тя полага основните грижи за децата, които са много. Съдът не е отчел
инфлационните процеси в страната от 2020г. насетне, както и значителното нарастване
на цените на хранителните продукти, консумативи и др.
Въззиваемият – ответник А. А. З. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба. В него излага съображения за потвърждаване на
решението. Бащата намира, че от предходното присъждане на издръжка за децата не е
изминало време, през което да са се променили условията, не е налице драстично
нарастване на цените, заниманията, посещавани от детето А. са взети предвид при
определяне на предходния размер на издръжката, а детето П. не посещава такива и е
освободено от такса за детска градина. Подробни съображения въззиваемият развива, в
защита на тезата си, че извън редовно заплащаните от него суми за месечна издръжка
на двете деца, подпомага майката чрез даване на пари за дрехи и закупуване на дрехи и
други стоки, лекарства и лечение, които посочва конкретно. Също подробно бащата
аргументира становището си, че по делото не са ангажирани доказателства,
1
удостоверяващи по-големи нужди на детето П. за медицински разходи, въпреки че
признава факта, че то си е счупило крака два пъти. Бащата заявява, че е участвал в
медицинските разходи по извършване на операция и лечение и винаги е участвал в
грижите за здравословното им състояние чрез средства и водене на лекар. Като краен
извод, въззивникът заявява, че поради епидемичната обстановка в света е останал без
работа и няма средства, за да дава издръжка в претендирания размер.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след преценка на представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила Решение
по гр.д. №322/20г. по описа на Районен съд Айтос. През време на брака им – на
02.12.2013г. е роздено детето А., а на 04.04.2016г. – детето П.. С посоченото съдебно
решение родителските права над децата а предоставени на майката; бащата е осъден да
заплаща месечна издръжка, в размер на 160 лева за всяко дете.
Ищцата твърди, че от определяне на този размер на издръжката, значително са
се променили обществено - икономическите условия в страната; увеличили са се
цените на хранителните стоки, увеличен е и размера на минималната работна заплата.
А. ще е ученичка във втори клас през учебната 22/22г., което увеличава разходите за
обучението й. претендира изменение на размера на издръжката от 160 лева на 250 лева
за всяко от децата.
Ответникът оспорва иска. Намира, че от определяне на предходния размер на
издръжката не е изминала и една година към датата на исковата молба и не са се
променили съществено обществено - икономическите условия в страната. Заявява, че
редовно заплаща определената му издръжка, дава допълнително парични суми за
децата, закупува им дрехи, лекарства и др. Заявява, че е останал без работа в следствие
на епидемичната обстановка и не разполага със средства, с които да осигури
претендираните от ищцата суми за всяко от децата.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото
доказателства, намира, че същото е като краен извод правилно и законосъобразно.
Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272
ГПК.
Съгласно нормата на чл.143 ал.2 СК, “Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си”. Съобразно разпоредбата на 142 СК, размерът на
издръжката следва да се съобрази с две кумулативно изискуеми предпоставки: нуждите
на издържания и възможностите на издържащия да я осигурява, като минималната
издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Към
датата на постановяване на настоящото решение, размерът на минималната работна
заплата е 650 лева, но само две седмици по – късно, от 01.01.22г., същият ще е в размер
на 710 лева. Следователно законовият размер на минималната издръжка е 177.50 лева.
В настоящия случай детето А. е на 8 години, а детето П. – на 5 години и
половина. От датата на определяне на предходния размер на издръжката е изминала
една година, през която ноторна е промяната на обществено – икономическите условия
в страната. Освен това, не са настъпили други, нови факти и обстоятелства, водещи до
необходимост от изменение на размера на издръжката над сумите, присъдени от АРС.
От друга страна, за да се постанови заплащането на издръжка в по-висок от
минималния размер, следва да се установи и възможност на дължащия родител да дава
такава. От представените по делото доказателства не се установява ответникът да има
такава възможност – същият няма доходи от трудово правоотношение. По негово
признание опитва да намери работа в Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия, но доказателствата сочат, че няма дългосрочно трудово
правоотношение, с постоянен и стабилен доход, намира инцидентно работа, която не
2
му позволява да осигури дори собствената си издръжка. Тук следва да се каже, че
макар да е ноторно, че в посочената държава доходите на работниците и служителите
са по-високи, то ноторен факт е, че и разходите за жилище и социално – битови
разходи също са по-високи. Последиците и усложненията от епидемичната обстановка
в следствие на COVID – 19 в света са многопосочни – от една страна нарастват цените
на стоките и услугите, в т.ч. и тези, които са необходими за отглеждането и
възпитанието на децата, но от друга страна намаляват доходите на работещите, а
предвид фалирането на много средни и малки бизнеси, голяма част от тях губят
работата си и възможностите за намиране на нова работа.
Освен това, по делото се установява, че бащата участва в издръжката на децата
и извън заплащане на определения със съдебното решение размер. Същият проявява
заинтересованост към нуждите на децата и оставил грижата и издръжката им изцяло
върху майката.
Ето защо, при отчитане на нуждите на децата, възможностите на бащата и
размера на минималната работна заплата от 01.01.2022г. – две седмици след
постановяване на настоящото решение, Бургаският Окръжен намира, че размерът на
издръжката за детето А., определен от районният съд следва да бъде потвърден.
Размерът на издръжката за детето П., считано от 01.01.22г. следва да бъде изменен -
въззиваемият следва да заплаща издръжка, в размер на 178 лева.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено,
като за периода след 01.01.22г., размерът на издръжката за детето П. следва да бъде
увеличен.
Въззиваемият не претендира присъждане на разноски.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №82/06.10.21г. постановено от Районен съд Айтос по гр.д.
№719/21г., в частта, досежно издръжката на детето П. А. З., считано от 01.01.2022
година И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която А. А. З. ЕГН********** с постоянен
адрес ***, следва да заплаща на детето П. А. З. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител И. П. И., като СЧИТАНО ОТ 01.01.2022 година, я увеличава от
175 на 178 лева.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3