РЕШЕНИЕ
№ 2455
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110133864 по
описа за 2023 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ,
предявен от „**************************” ЕООД с ЕИК
************************* против
„**********************************” АД, с ЕИК
*********************, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5 072.47 /пет хиляди и седемдесет и два / лева, от които главница - 4
914.13 лева, обезщетение за забава- 158.34 лева, считано от 03.02.2023 год. до
29.05.2023 год., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
застраховка „Каско” № ***************** от 22.07.2022 г., за настъпило
застрахователно събитие – увреждане на л.а. “*******************“, модел;
„***********************”, с peг. № *********************, в гр. София.
Ищецът твърди, че по силата на договор за финансов лизинг №
205223349348/16.08.2020 год., лек автомобил марка; „*******************”,
Модел; „***********************”, с peг. № *********************,
собственост на „****************** ЕООД с ЕИК *********************
бил отдаден на финансов лизинг на ищеца. Излага се, че процесният лек
автомобил бил застрахован в „************************ със застраховка
„Каско на МПС”, обективирана в Застрахователна полица №
0************************************ за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови, „Пълно Каско” от Общите условия на
Застрахователя. Посочва се, че договорът на застраховката е имуществена -
1
„Каско на МПС” била със срок на действие от 20.08.2022 год. до
19.08.2023.год, с уговорена застрахователна сума 63 794.00 евро /шестдесет и
три хиляди седемстотин деветдесет и четири евро/.
В периода на действие на застраховката на 09.01.2023 г. в 9.30 часа
сутринта ищецът установил, че на ул. “Златовръх”, където е била паркирана
леката кола, автомобилът бил ударен /вероятно от друг автомобил/,
вследствие на което била откачена и ожулена предната му броня.
Твърди се, че на 13.01.2023 год. ищецът подал заявление за изплащане
на обезщетение за вреди на МПС до ответника, като бил извършен и опис на
щетите по претенция № 10023030101045.
Сочи се, че с писмо изх. № Л-751/02.02.2023 г. застрахователят отказал
изплащане на обезщетение, поради „несъответствие между декларирано
обстоятелство за настъпване на застрахователно събитие и действителна
фактическа обстановка по механизма на неговото настъпване”.
Предвид изложените твърдения, моли за уважаване на предявения иск и
за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„**********************************” АД, в които взема становище, че
предявеният иск е неоснователен.
Не оспорва обстоятелството, че между страните да е сключена
застраховка „Каско на МПС”, обективирана в Застрахователна полица №
0************************************, със срок на действие от
20.08.2022 год. до 19.08.2023г.
Твърди, след направен оглед на МПС-то в деня на инцидента бил
съставен протокол, като след анализ на данните служителите на ответника
установили, че е налице несъответствие между заявения механизъм на
настъпване на събитието и описаните вреди, като съгласно становището на
експертите на застрахователя, събитието не е осъществено по посочения
начин. Поради това, на 02.02.2023 с писмо с изх. № Л-751, застрахователят
отказал за изплащане на застрахователно обезщетение на основание т. 11.4. от
Общите условия, поради установено несъответствие между декларираните
обстоятелства за настъпване на събитието и действителната фактическа
обстановка по механизма на настъпване на събитието.
Оспорва заявения в исковата молба механизъм на настъпване на
събитието.
Твърди, че е налице хипотезата на т. 11.4 от ОУ на застраховката – тъй
като било установено несъответствие между декларираните обстоятелства за
настъпване на събитието и действителната фактическа обстановка по
механизма на настъпване на събитието, т. е. твърди се, че е налице изключен
от покритието риск.
Оспорва и претенцията за обезщетение за забава, предвид акцесорния й
характер и поради твърдяната неоснователност на главния иск. Претендира
разноски.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска - в тежест на ищеца е да докаже в
кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно
застрахователно правоотношение със сочените в исковата молба параметри;
настъпване в срока на застрахователното покритие на твърдяното
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка с което са настъпили описаните вреди по МПС в претендирания
размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват
претендираното вземане, както и възраженията си в отговора, а при доказване
на горните факти от ищеца следва да докаже погасяване на дълга.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за
частично основателен по следните съображения:
Предвид становищата на страните и на основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1 т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, а именно че е сключен валиден договор за
застраховка имущество „Каско на МПС“ между страните относно л.а.
„*******************”, модел; „***********************”, с peг. №
*********************, със срок на покритие 20.08.2022 год. до
19.08.2023.г., което се установява и от приложената по делото
застрахователна полица „Каско“ от 22.07.2022г. (л.7 от делото);
Съдът приема тези факти за доказани включително като ги съпостави с
приетите по делото писмени доказателства.
От приложената по делото фактура № **********/30.03.2023г. с
доставчик „****************“ ЕАД и получател
„**************************” ЕООД /л.35-36/, с посочено основание
„ремонт след удар отпред“, се установява, че ремонтът на увреденото МПС,
марка „*******************”, модел; „***********************”, с peг. №
********************* е извършен от дружеството „****************“
ЕАД, възлиза на стойност 4095,11 лева. с ДДС.
От приложеното по делото платежно нареждане /л.38/, се установява, че
ищецът е превел по сметка на „****************“ ЕАД сума в размер на
6429,90 лв., на основание „Фактура ********* и проформа от 31.03.2023г.“.
От приложеното по делото заявление за изплащане на обезщетение за
вреди на МПС от 13.01.2023г, се установява, че ищцовото дружество е
заявило изплащане на причинени вреди, по отношение на процесното мпс,
изразяващи се в „откачена и ожулена предна броня“.
3
От приложения опис на щетите по претенция № 100230301101045 от
09.01.2023г.,/л.31/ се установява, че е извършен оглед на процесното мпс, при
който са описани следните претенции, а именно „облицовка пр. броня“, „п
вън л дистан пръст“.
От приложеното по делото уведомление от ответника до ищеца, се
установява, че застрахователното дружество отказва да изплати обезщетение,
поради констатирано от него несъответствие между декларираното
обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие и действителната
фактическа обстановка по механизма на неговото настъпване.
За механизма и вредите е прието заключение на САТЕ, което се
кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Като е взел
предвид и данните при застрахователя, вкл. чрез онагледяване на вредите по
МПС чрез снимков материал, експертът е посочил, че от техническа гледна
точка, щетите в лявата предна част на МПС „******************* Е400“,
рег.№ *********************, е възможно да се намират в причинно-
следствена връзка с декларирания механизъм на настъпване на
произшествието - удар понесен от автомобила в паркирано състояние.
Вещото лице е посочило че към датата на настъпване на ПТП-09.01.2023 г. и
без остойностяване на уврежданията в дясната част на автомобила, размерът
на щетите по л.а. „******************* Е400“, рег.№
*********************, възлиза на 3814,06 лв.
В открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2024г., е изслушано
вещото лице, което посочва, че повредите от дясната част на мпс-то не биха
могли да се получат при декларирания механизъм на настъпване на
произшествието.
При тези доказателства, съдът приема, че соченият от ищцовото
дружество механизъм на получаване на вредите, е доказва само и единствено
причинените на МПС „******************* Е400“, рег.№
********************* вреди от лявата предна част на автомобила. Вредите
са установени по вид и размер, като експертът сочи, че от техническа гледна
точка могат да се получат при сочения механизъм, а размерът на средствата,
които следва да се вложат за възстановяване на автомобила, възлиза на
3814,06 лева.
С оглед изложеното, всички елементи от фактическия на претенцията са
доказани – налице е валидно застрахователно правоотношение, в срока на
покритието по което е настъпило твърдяното събитие, за което ответникът
носи риска /увреждане следствие на верижна катастрофа, причинена от друго
превозно средство/, а в причинна връзка с него са настъпили описаните вреди
по МПС, в лявата предна част, поради което и искът се явява основателен до
размера на 3814,06 лв., като за разликата до пълно предявения размер от
4914,13 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ срокът за плащане е 15 работни
дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
4
задълженията си да представи всички доказателства – чл. 108, ал. 1 КЗ. Видно
от приложеното по делото уведомление от 02.02.2023г. от ответника до
ищеца, се установява, че застрахователното дружество отказва да изплати
обезщетение. Следователно от 03.02.2023 г. ответникът е в забава. За периода
03.02.2023 г. – 29.05.2023 г. законната лихва върху главницата от 3814,06 лв.
възлиза в размер на 140,35 лв., до който размер акцесораната претенция на
ищеца се явява основателна, като за разликата до пълно предявения размер от
158,34 лв., следва да се да се отхвърли като неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят на ищеца. Направено е
искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени
такива в размер на: 203 лева – платена ДТ; 400 лева – депозит САТЕ и 1440
лева с ДДС – платено адв. възнаграждение или общо 2043 лв., който следва да
се възложат на ответника съобразно уважената част от исковата претенция а
именно 1599,87 лв. (78,31 % уважена част)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Дължимите разноски в
настоящото производство са в размер на 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати разноски на
ответника в размер на 21,69 лв. (21,69 % отхвърлена част)
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА********************, с ЕИК *********************, със
седалище и адрес на управление: град ************************* да
заплати на „**************************” ЕООД с ЕИК
*************************, с адрес: гр. ******************, следните
суми: 3814,06 лв. - представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек автомобил марка;
„*******************”, Модел; „***********************”, с peг. №
*********************, в резултат на ПТП, настъпило на 09.01.2023г. в гр.
София, съставляващи покрит риск по застраховка „Каско на МПС“ съгласно
полица № ***************** от 22.07.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 19.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 140,35 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за периода за периода 03.02.2023 г. –
29.05.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата над 3814,06 лв.
до предявения размер от 4914,13 лв., както и искът за мораторна лихва върху
главницата, за разликата над 140,35 лв. до предявения размер от 158,34 лв.
5
ОСЪЖДА „ЗАД „Армеец” АД, с ЕИК *********************, със
седалище и адрес на управление: град ************************* да
заплати на „**************************” ЕООД с ЕИК
*************************, с адрес: гр. ******************, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 1599,87 лева, представляваща направени
разноски пред СРС.
ОСЪЖДА „**************************” ЕООД с ЕИК
*************************, с адрес: гр. ******************, да заплати на
************************, с ЕИК *********************, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа” № 2, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 21,69 лева, представляваща направени
разноски пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6