Р Е Ш Е
Н И Е
№ 4889
гр.Варна, 22.12.2016год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение, шестнадесети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р.ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Г. Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16500 по описа на съда за
Предявеният за разглеждане в настоящото производство
иск, намира своето правно основание в разпоредбите на чл.226 от КЗ/отм./.
Ищецът Н.Д.Б., ЕГН: ********** претендира от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника З. „Л.И.” АД, ЕИК: * да заплати на ищеца сумата от 3 000лв.
/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания за период от един месец в
резултат на ПТП, станало на 18.07.2015год. около 11.00часа на * град Варна, имуществени
вреди - счупени диоптърни очила на стойност 820лв.
/осемстотин и двадесет лева/ и платена такса за медицинско удостоверение в
размер на 40лв. /четиридесет лева/, ведно със законната лихва, считано
от датата на застрахователното събитие-18.07.2015год.до окончателното изплащане
на сумата. Претиндира за присъждане на сторените по
делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
На 18.07.2015г. около 11.00 часа,
ищецът управлява мотопед марка „*"
с ДКН *, модел „*", свидетелство за per.
№ *, собственост на Г. М. Д. ЕГН ********** *** по ул."*" посока
кооперативен пазар и в близост до №* пред него
внезапно излиза таксиметров автомобил марка „*" модел „*" с ДКН * свид.за per. № * собственост
на Д. И. С. ЕГН ********** *** с водач Х. Й. К. ЕГН ********** ***, което МПС при
извършване на неправилна маневра обратен завой при наличие
на пътна маркировка № 1 отнема предимството на ищеца, който с цел да
предотврати сблъсък с лекия автомобил завива рязко наляво и пада върху асфалта,
вследствие на което получава множество травми и наранявания по тялото. Откаран
е с линейка на бърза помощ в ЦСМП гр.Варна, където му е оказана първа помощ.
ПТП е посетено от служители на МВР и на виновния водач Х. Й. К. е съставен АУАН
№ 209115 от 18.07.2015г. Впоследствие на 09.11.2015г. е издадено НП и му е
наложено административно наказание „глоба", която е заплатена от водача.
Ищецът притежава СУМПС № * с валидност до
22.11.2015г.
МПС
управлявано от виновния водач притежава застраховка „Гражданска
отговорност" в З. „Л.И." АД с ЕИК * полица № BG22115000594430
с валидност до 18.02.2016г.
От
падането върху асфалта ищецът получава травматични увреждания, изразяващи се в
масивен подкожен хематом в областта на седалището в ляво и цялата дължина на
лявото бедро, разкъсно контузна
рана по задната повърхност на левия лакът, контузия на лявата лакътна става, лявата глезенна
става и гръдния кош, ожулвания в областта на левия лакът, лявата подбедрица и лявото ходило.Вследствие на падането са се
счупили диоптърни очила с метална рамка, закупени от
ищеца на 09.09.2013г. от магазин „*" в гр.* * на стойност 820 лева, видно
от приложения касов бон. Очилата са описани в констативния протокол за ПТП с
пострадали лица в графа „Други материални щети".
В
резултат на ПТП ищецът претърпява неимуществени вреди, изразяващи се в страх,
болки и страдания за период около един месец, които съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и практиката на съдилищата счита, че следва да се репарират с
парична сума в размер на 3000 лева, претърпял е имуществени вреди, изразяващи
се в счупване на диоптърни очила на стойност 820 лв.
и заплатена такса за медицинско удостоверение в размер на 40 лв.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв.
С. Р. от САК оспорва изпяло предявените искове по основание и
размер. Оспорва механизма на настъпилото пътно -
транспортно произшествие. Твърди, че не е изяснена в цялост фактическата
обстановка, механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Оспорва
обстоятелството, че пътно - транспортното произшествие е настъпило с оглед
виновно и противоправно поведение на водача Х. К..
Липсват данни за пътните и атмосферните условия и видимостта по време на
настъпване на пътно - транспортното произшествие.
Твърди, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия. Счита, че той е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат като се е движел по пътното
платно, с превишена и несъобразена в градски условия скорост, в нарушение на
чл.21 от ЗдвП. С нарушаване на посочената разпоредба
пострадалият водач е допринесъл за настъпване на ПТП.
В случай, че се установи, че е налице съпричиняване,
то същото е основание за намаляване на евентуално присъдения размер на
обезщетение съгласно чл.51, преда.2 - ро от ЗЗД,
доколкото никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение.
Оспорва
всички направени твърдения от ищеца за характера, интензитета, и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Счита, че
са предявени в завишен размер и не отговарят на действително претърпените
вреди. Оспорва Констативен протокол за ПТП № 2183 от 18.07.2015г.
По отношение на иска за претърпени имуществени вреди, оспорва изцяло
същия. Счита, че не е доказан по основание и размер. От представената касова
бележка не е ясно за каква покупка се касае. Липсват индивидуализиращи белези
както на артикула, така и на купувача.
Претендираните размери на обезщетението за
неимуществени вреди не кореспондират с установената трайна съдебна практика по
сходни съдебни казуси, както и със социално - икономическата обстановка в
страната. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ищеца, че
търсеното обезщетение не е завишено. Същевременно, обезщетението следва да е
съобразено със съдебната практика по сходни случаи и със
социално-икономическата обстановка в страната.
Оспорва изцяло претенцията за
присъждане на лихва от деня на събитието
до предявяването на исковата молба като неоснователна.
Оспорва изцяло иска за
присъждане на законна лихва като неоснователен. На първо място, с оглед
разпоредбата на чл. 409 от Кодекса за застраховането/ДВ бр. 102/29.12.2015г/
застрахователят дължи законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетени,
но след изтичане на срока по чл. 405, т.е. след изтичане на срока за
произнасяне, респ. след представяне на доказателства за банкова сметка *** -
ищеца. В конкретния случай, ищецът не е отправял претенции спрямо
застрахователя.
С оглед изложените съображения претенцията за лихва се явява
неоснователна и недоказана. Моли за отхвърляне на предявените от ищеца искове като
неоснователни.Моли за присъждане на направените в производството разноски, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представителите
адв. К.К. от ВАК поддържа
иска. В хода по същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се
явява , не изпраща представител.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото протокол за ПТП с пострадали
лица №2183 се установява, че на
18.07.2015г. около 10.20 часа, ищецът при управление на мотопед марка „*" с ДКН *, модел „*", свидетелство
за per. № *,
собственост на Г. М. Д. ЕГН ********** ***, претърпява ПТП в резултат на
неправилна маневра обратен завой при
наличие на пътна маркировка е с отнето предимството . Неправилната маневра е
осъществена от водача на автомобил марка „*" модел „*" с ДКН * свид.за per. № * собственост
на Д. И. С. ЕГН ********** с водач Х. Й. К. ЕГН ********** . При така
осъщественото ПТП в протокола за ПТП са констатирани деформации по ППС на
ищеца, деформирани и счупени един брой диоптърни
очила с метална рамка.
За
горепосоченото ПТП е съставено наказателно постановление, с което е ангажирана
отговорността на Х. Й. К. за това, че на 18.07.2015год. около 10.20часа в град *, на ул.* като водач на
лек автомобил-* * с рег.№ * не съобразява поведението си със пътните знаци и
маркировка. Управлявайки лек автомобил
собственост на Д. И. С. до №* предприема
маневра обратен завой нарушавайки пътна маркировка М-1 от ЗДВП като отнема
предимството на насрещно движещият се мотопед * и го принуждава да използва
рязко спирачки при което пада, с което става причина за ПТП. От ПТП Н.
Д.Б. е отведен до МБАЛ-Св.Анна и освободен с контузия на ляв лакът и гръден
кош.
Няма
спор между страните, а и от приетото извлечение от Гаранционен фонд се
установява, че в периода на ПТП , МПС с рег.№ * има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” със ЗК ЛЕВИНС
АД.
Към
доказателствата по делото е прието медицинско удостоверение №713/2015год.,
издадено от МБАЛ „Св.Анна-Варна”АД на 24.07.2015год. в което е констатирано, че
след претърпяно ПТП, като водач на метопед , ищецът е
със следните увреждания: Контузия на лице. Разкъсно-контузна
рана на лакът. Контузия на ляв лакът. Контузия на гръден кош. Контузия на ляв
глезен. Контузия на ляво бедро. Разкъсно – контузна рана на левия
лакът. Дадено е заключение, че се касае за масивен подкожен хематом в областта
на седалището в ляво и цялата дължина на лявото бедро, разкъсно
– контузна рана по задната повърхност на левия лакът,
контузия на лявата лакътна става, лявата глезенна става и гръдния кош, ожулвания в областта на левия
лакът, лявата подбедрица и лявото ходило. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари и тангенциално действие с или върху
твърди, тъпи предмети, вкл.такива с подчертани ръбове или груба повърхност и
биха могли да се получат по указаните време и начин. В своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Приети
по делото са касов бон от 24.07.2015год. за сумата от 40лв., издаден от
МБАЛ”Света Анна-Варна”АД и касов бон от 09.09.2013год. за сумата от 820лв.,
издадено от „*”ООД.
Към
доказателства по делото е приета служебна бележка, издадена от „*” ООД,
съгласно която Н.Д.Б. е направил покупка на диоптрични очила на 09.09.2013год.
на стойност в размер на 820лв. и му е издаден касов бон.
От
заключението на ВЛ по САвт.Е., което съдът цени като
обективно и компетентно дадено се установява следното: При процесното
ПТП , поради внезапно възникнала опасност в лентата за движение на мотопед от
навлязло в нея друго превозно средство, водачът на мотопеда рязко е отклонил
посоката на движение наляво на управлявания от него мотопед, при което мотопеда
губи устойчивост и пада с лявата си странична част на пътната настилка. От
падането на мотопеда са причинени описаните в протокола „деформации на лява
част”, а водачът Б. получава телесни наранявания.Контакт на движещия се и
изгубил устойчивост мотопед с навлезлия в пътната му лента лек автомобил не е
осъществен, предвид на което експертизата прави извод, че водачът на мотопеда е
предприел успешен опит за предотвратяване на сблъсъка, чрез заобикаляне, но не
е имал време за задействане на спирачните механизми на мотопеда. Опасността за
водача на мотопеда е възникнала в рамките на дължината на опасната зона за
спиране на управлявания от него мотопед. Експертизата не намира данни за наличие
на спирачни следи от гумите на автомобила и на мотопеда по пътната настилка в
района на местопроизшествието. Доколкото не се намират други данни, предвид
датата на настъпване на произшествието експертизата приема, че пътната настилка
в района на произшествието е сух асфалт. Съгласно експертизата не е налице нито
един от изискуемите параметри , за да бъдат изчислени скоростите на движение на
автомобила и на мотопеда към момента на възникване на произшествието.По тази
причина експертизата не може да даде категорични и обосновани отговори на
въпросите за величината на скоростите на движение на автомобила и на мотопеда ,
към момента на настъпване на удара и към момента преди това. Към момента преди
настъпване на произшествието не е имало препятствия, които да ограничат
видимостта на водачите един към друг.Произшествието става в лентата на движение
на мотопеда. Водачът на мотопеда не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез спиране. Водачът на мотопеда е направил успешен опит за
предотвратяване на сблъсъка, чрез заобикаляне. Водачът на автомобила „* *” с
рег.№* е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието.
По
делото е приета СМЕ. Съгласно заключението на СМЕ се установява, че в резултат
на ПТП, на 18.07.2015год. като водач на мотопед Н. Д.Б. е получил масивен
подкожен хематом в областта на седалището в ляво и цялата дължина на лявото
бедро, разкъсно-контузна рана по задната повърхност
на левия лакът, контузия на лявата лакътна става,
лявата глезенна става и гръдния кош, ожулвания в
областта на левия лакът, лявата подбедрица и лявото
ходило. Описаните травматични увреждания са резултат на удари и тангенциално действие
с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на седалището, левия
долен крайник и левия горен крайник. В своята съвкупност описаните травматични увреждания
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Сам по себе
си установеният хематом обуславя временно разстройство на здравето неопасно за
живота, ако настъпят усложнения във връзка с този хематом-ев.мастна
емболия, тромбоемболия, същите биха могли да доведат
до опасност за живота на Б..В конкретния случай няма данни за развили се такива
усложнения.
В
полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля В. Д. Б.-съпруга на ищеца. В
показанията си пред съда , свидетелката заявява следното: В средата на месец юли миналата година ищецът й се
обажда по телефона, че е блъснат. Това се е случило много близо до тях – на ул.*. Те живеят на
При тази
установеност на делото от фактическа страна,
съдът извежда следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на МПС-то, чийто водач е причинител на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на виновния водач за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по този ред е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност", между собственика на МПС-то, чийто
водач е пряк причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на деликвента, като застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото деликвента е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
В настоящия случай
безспорно установени по делото е,
че към момента на соченото от ищеца ПТП е
налице валидно сключен договор за застраховка”Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил марка „*" модел „*"
с ДКН *. Безспорно се установи по делото, че водачът на автомобил марка „*"
модел „*" с ДКН * е виновен за настъпването на процесното
ПТП. Предвид на това се
извежда извод, че застрахователят следва да обезщети вредите, причинени виновно
от водача на МПС-то по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
За ангажиране на отговорността
на застрахователя по сключена задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на водач на МПС за вреди причинени на трето лице е необходимо
ищецът да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са
пряк резултат от противоправно поведение на водача,
на застрахованото МПС.
В случая с влязлото в сила наказателно постановление е ангажирана по
административен ред отговорността на водача, на автомобил
марка „*" модел „*" с ДКН * за това, че неспазвайки правилата за
движение, виновно е причинил процесното ПТП. В подкрепа на този факт е и неоспореният констативен протокол за ПТП,
където са посочени участниците в процесното ПТП и
подробно е описана фактическата обстановка, при която е настъпило
произшествието. Доколкото наказателното постановление е влязло в сила като
необжалвано от нарушителя, причинителят на вредата с конклудентни
действия е признал правонарушението, в т.ч. механизма на извършването му и
вината, която е предпоставка за ангажиране на административно - наказателната му
отговорност. Предвид на това съдът намира, че поведението му е в причинна
връзка с настъпилото произшествие.В тази насока е и заключението на ВЛ по САВт.Е., приобщено като доказателство по настоящото дело. Предвид
на това , съдът намира предприетото от страна на ответника оспорване на
механизма на процесното ПТП с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца за
неоснователно и недоказано.
С оглед изложеното, съдът намира, че са
изпълнени предпоставките на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта
на наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност" с ответника са възникнали основанията по чл. 226 от КЗ за
ангажиране на отговорността му за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца в резултат на виновното и противоправно
поведение на прекия причинител. В тази връзка съдът приема, че искът срещу ответника
е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът съобрази, че справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт,
не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени
адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно
посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото
нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и
законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3
и 4 от ДР на КЗ.
Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да
обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и
същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл е и
даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и
съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на
ВКС практика - Решение № 83
от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012
г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица други. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във
физически, психологичен и емоционален
план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление
болки и страдания, а продължават и след това.
В процесния случай, за да
определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази, че при ПТП-то ищецът
е получила травматични увреждания, изразяващи се в
масивен подкожен хематом в областта на седалището в ляво и цялата дължина на
лявото бедро, разкъсно – контузна
рана по задната повърхност на левия лакът, контузия на лявата лакътна става, лявата глезенна
става и гръдния кош, ожулвания в областта на левия лакът, лявата подбедрица и лявото ходило. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота. /заключение на СМЕ/. В резултат на тези увреждания, ищецът в продължение на един месец
не може да спи на лявата си страна. Ползва обезболяващи по цял ден.
/св.показания на В. Д. Б./.
Предвид горното
съдът намира, че ищецът следва да бъде обезщетена за претърпените от него неимуществени вреди с
парична сума в размер от 1 500лв.,
като за разликата до претендираните 3000лв.,искът
следва да се отхвърли.
Ищецът следва
да бъде обезщетен и със претърпените от него имуществени вреди в резултата на процесното ПТП в претендирания
размер от 820лв. за очила и 40лв. за медицинско удостоверение. Тези вреди от
ангажираните в хода на делото доказателства се установява, че са в резултат на процесното ПТП. Същите са доказани по размер от приетите по
делото касови бонове.
Като законна последица от уважаване на главния иск , следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
увреждането – 18.07.2015год. до окончателното изплащане.
Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция на ищеца следва да се присъдят
разноски, съобразно уважената част от иска. Съгласно списъка на разноските по
делото, ищецът претендира следните суми : 800лв. платено адвокатско
възнаграждение, 152.80лв. държавна такса, 120лв. депозит на ВЛ, 25лв.депозит за
свидетел, 40лв. за медицинско удостоверение и 5лв. за съдебно удостоверение.От
така претендираните разноски ищецът няма право на
сумата от 40лв. за медицинско удостоверение, тъй като същата е предмет на иска
за имуществени вреди и 25лв. за призоваване на свидетел, тъй като такива не са
сторени. Т.е. от общо доказаните като сторени, като дължима разноски в размер
от 1077.80лв., съобразно уважената част от иска следва да се присъдят разноски
в размер от 658.97лв.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника
следва да се присъдят сторените по делото разноски. Сторените от ответника
разноски възлизат в размер от 190лв. и се изразяват в депозит за ВЛ-ца. От тези разноски, съобразно отхвърлената част от
иска, следва да се присъдят разноски в размер от 73.83лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. К. „Л. И.”,
АД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление
***, представлявана от управител М. С.а М. - Г. ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Д.Б., ЕГН:********** с адрес: ***, чрез адв.К.К. от ВАК, със съдебен адрес:*** следните суми: сумата от 1500лв./хиляда
и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания за период от един месец в
резултат на ПТП, станало на 18.07.2015год. около 11.00 часа на * град Варна, като за разликата до претендираните 3000лв./три хиляди лева/ отхвърля иска, имуществени вреди - счупени
диоптърни очила на стойност 820лв. /осемстотин и
двадесет лева/ и платена такса за медицинско удостоверение в размер на 40лв.
/четиридесет лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на
застрахователното събитие - 18.07.2015год.до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226,ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА
З. К. „Л. И.”, АД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление ***,
представлявана управител М. С.а М. - Г. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.Б., ЕГН:********** с
адрес: ***, чрез адв.К.К.
от ВАК, със съдебен адрес:***, сумата от 658.97лв./шестстотин петдесет и осем лева,
деветдесет и седем ст./, представляваща сторени съдебно деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА
Н.Д.Б., ЕГН:********** с адрес: ***,
чрез адв.К.К. от ВАК, със
съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на З.
К. „Л. И.”, АД, ЕИК: * със седалище и
адрес на управление ***, представлявана управител М. С.а М. - Г. сумата от 73.83лв./седемдесет и три лева, осемдесет и
три ст./ ,
представляваща сторени съдебно деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА
/