Решение по дело №444/2014 на Районен съд - Стара Загора

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№            09.08.2016г.            Гр. ...

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 11 юли                            2016 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                            Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: Е.Д.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 444, по описа за 2014 година.

 

 

 

       Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.34 от ЗС във вр. с чл.341 и сл. от , като производството е във фаза след допускане на делбата.

 

  С влязло в законна сила Решение № 1076/27.10.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснат до съдебна делба следния недвижим имот: апартамент № 28, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.327.1.12, находящ се в гр...., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г.на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, адрес на имота : гр...., п.к. 6000, ул."Цар И. Шишман" № 109, вх.Б, ет.4; самостоятелният обект се намира в сграда № I, разположен в поземлен имот с идентификатор 68850.514.327; предназначение на самостоятелния обект : Жилище, апартамент; брой нива на обекта : 1; посочена в документа площ : 101.80 кв.м; прилежащи части: избено помещение №9 и таванско помещение №6; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.514.327.1.11; под обекта: 68850.514.327.1.9; над обекта: 68850.514.327.1.15, а по документ за собственост- апартамент застроен върху 101.80 кв.м.,  намиращ се на четвърти етаж, построен върху държавно дворно място, находящо се в град ..., ул. Димитър Благоев, № 109-Б, представляващо парцел 1-ви от квартал 43„б" по плана на град ..., целият парцел от 1921.50 кв.м., при граници на същия : от север - ул."Боруйград", от изток- ул.Димитър Благоев, от юг-парцел VIII-154 и парцел III-167, от запад-парцел III-167 и ул.Ас.Велчев, с отстъпено право на строеж на ЖСК "Трудова слава" от град ... върху 1536.50 кв.м., с изложение изток-запад-север, състоящ се от: две спални, хол, всекидневна с бокс, килер, баня, клозет, антре и балкон при граници: от изток-ул.Дим. Благоев, от север- ул.Боруйград, от запад-двор, от юг-апарт. на И.С.И., ЗАЕДНО с едно избено помещение под № 9 при граници: от изток-ул.Дим. Благоев, от запад-коридор, от север-мазе на Нико Динев Тенев, от юг-мазе на Георги Богданов И., както и едно таванско помещение под № 6 при граници: от изток-ул. Дим. Благоев, от запад-коридор, от север-ул.Боруйград, от юг-таван на И.С.И.,     

 при квоти: 1/ 6 ид.ч. за В.Х.К., 4/6 ид.ч. общо за Н.Х. К. – ... и П.И.Г., /от които 1/6 ид.ч. е лична собственост на Н. К. – ...  и 3/6 ид.ч. придобити в режим на СИО с П.Г./; 1/6 ид.ч. за И.П.Г..

       Ответницата Н. К. ... е предявила претенция по чл. 349, ал.2 от , за възлагане в нейн дял /който е общ с ответника П.Г./ на допуснатия до делба недвижим имот.

       Ответниците Н. и П. Георгиеви предявяват против ищеца, по реда на чл. 346 от , претенция за заплащане на направени необходими разноски и подобрения процесния имот, състоящи се в: подмяна на остаряла подова настилка с нова ламинатна такава във всички помещения, подмяна на стара и негодна дограма с РVС дограма във всички помещения, влагане на строителни материали и вградено кухненско оборудване, полагане на нова шпакловка, мазилка във всички помещения на имота, основен ремонт на баня, тоалетна и мокро помещение – полагане на нов фаянс и теракот, на нови мазилки, тавански покрития, подмяна на всички санитарни уреди, подмяна на всички принадлежности.

      По така предявената претенция ищецът навежда доводи за неоснователност на същата.

      Ищецът, по реда на чл. 346 от , предявява против ответниците претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от правото му на ползване на собствената му 1/6 ид.ч. от процесния имот за периода 15.11.2012г. до 14.04.2016г., представляваща дължим ежемесечен наем да процесния имот от 100 лв. ежемесечно, дължим поравно от тримата ответници, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

     Ответниците възразяват срещу претенцията на ищеца, като твърдят, че същият не е бил лишен от правото си на ползване на собствената си ид. част от имота. Обосновават защитата си на твърдението, че ищецът е отказал предоставеното му ползване на съответстващата му ид. част от имота.

       По делото е назначена съдебно – техническа експертиза с вещо лице С.К., чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изпълнено. Видно от същото, допуснатият до делба недвижим имот  - апартамент № 28, с идентификатор 68850.514.327.1.12, находящ се в гр...., ул."Цар И. Шишман" № 109, вх.Б, ет.4, е неподеляем. Средната пазарна стойност на имота вещото лице е оценило на 93 600 лв.

 

       От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност  съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         

      ПО ПРЕДЯВЕНАТА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ В ДЯЛ НА ИМОТА:

 

 Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура.  

 

 

 

Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен - чрез изнасяне на публична продан (чл. 348 от ), или при наличието на определени предпоставки, възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете - чл. 349 от ; ако имотът е поделим и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий - чл. 350 и чл. 352 от ;  ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл. 353 от .

      

 

 

 

За да се извърши преценка за това, кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, включително тяхната стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и т.н.

      

 

 

 

Имотът би бил поделим, тогава, когато, при спазване на всички законови изисквания, позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността. Безспорно по делото се установява, че процесният делбен имот е неподеляем.  От същия имот не могат да се обособят дялове, които да съответстват на броя на страните и да отговарят на техните права. Никой от съделителите не може да получи реален дял, според правата си в съсобствеността.

 

 

 

 

 

      Съгласно чл. 348 , когато някой имот е неподеляем и не може да се постави в един от дяловете, понеже не може да бъде разделен на толкова дяла, колкото са съделителите, съдът следва да постанови той да се изнесе на публична продан, като страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. Изключения от този способ за извършване на делба са въведени с нормите на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК - при наличие на предпоставките, визирани в хипотезите на същите правни норми, съдът следва да извърши делбата чрез възлагане на неподеляемия имот на правоимащия съделител, а не да го изнася на публична продан по реда на чл. 348 .

      Съгласно чл. 349, ал. 2, изр. І ГПК "ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари ...". Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна с правопораждащия съсобствеността юридически факт, от друга - с обекта на съсобствеността и от трета страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител:

по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се ликвидира само възникналата в резултат на наследяване съсобственост. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт (прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване, правна сделка за част от имота и др.) възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо; делбеният недвижим имот следва да има характеристики на жилищен имот и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.

      По отношение на съделителя, заявил възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот и да е живял в имота при откриване на наследството.

      Кумулативното наличие на посочените изисквания очертава основателността на претенцията за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК.

      Ответниците твърдят, че в процесния имот са живеели към момента на откриване на наследството от починалия наследодател Пенка К., поч. на 01.08.1991г. и продължават да живеят понастоящем. Това твърдение не се оспорва от ищеца. Видно от изслушаните в първата фаза на производството свидетели се установява, че действително ответниците са живеели и продължават да живеят в делбения имот.

 От събраните по делото доказателства се установява, че делбеният  недвижим имот е придобит от Христо К. по време на сключен с Пенка Цонкова К. граждански брак.Пенка К. е починала на 01.08.1991г. в гр. ..., като е оставила за свои законни наследници съпруга си Христо К. и двете им деца В.К. /ищецът по делото/ и Н.Х. К. – ... /първата ответница по делото/. Съпругът Христо К. е починал на 15.05.2008г. в гр. ..., като е оставил за свои законни наследници двете си деца – ищецът и първата ответница.   С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № 169, том XVI, дело № 4488/1993г. на Старозагорския нотариус, бащата на ищеца -  Христо В.К.  е прехвърлил на дъщеря си – първата ответница Н.Х.К. 1/2 ид.част от процесния недвижим имот. По време на прехвърлителната сделка ответницата Н. К. е била в сключен с втория ответник П.Г. граждански брак. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 53 том XXVII от 27.11.1997г. на Старозагорския нотариус, Христо В.К. продал на дъщеря си Н.Х.К., по време на брака й с втория ответник И.П.Г., собствената си 1/6 ид.част от процесния недвижим имот. С договор за дарение на недвижим имот от 11.05.2010г. /представен по делото/ първите двама ответници са дарили на сина си - третият ответник И.П.Г. 1/12 ид.част от процесния недвижим имот. Между същите страни по договора е извършена и покупко-продажба от 11.05.2010г., обективирана в нот. акт № 12, том ІІІ, рег. № 1836, дело № 137/2010г., като първите двама ответници са продали на третия ответник 1/12 ид.част от имота.

 Предпоставките за поставяне в дял на сънаследник на неподеляем жилищен имот се извеждат от законовата разпоредба, но преди да се пристъпи към анализ за тяхното наличие или липса в конкретния случай, трябва да се има предвид разрешението, дадено относно приложението на чл. 349, ал.2 от ГПК  от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1/2004 г., ОСГК.  

 

 

 

В т.8 на посоченото Тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата, се приема, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 349, ал.2 от ГПК е недопустимо. Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан. В мотивите на ТР се сочи, че комбинирана (смесена) съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Доколкото с възприетото становище по т.7 се приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 349, ал.2 от ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на посоченото основание.

      В конкретния случай съсобствеността между съделителите е комбинирана (смесена) - същата възниква въз основа на различни юридически факти - за ищеца: наследяване, за ответниците Н. и П.Г. – наследяване и договор за покупко- продажба, за ответника И.Г. – договор за покупко – продажба и договор за дарение. При тези безспорни данни за наличие на комбинирана съсобственост по отношение на делбения имот и изискването за кумулативно наличие на горните три условия, претенцията на ответниците Н. ..., П.Г. и И.Г., като неоснователна следва да бъде отхвърлена, без да съществува необходимост от разглеждане на останалите предпоставки, посочени по-горе. 

 

 

 

 

 

  Не е възможно приложение на способа на чл. 353 от . Съгласно тази правна норма, в случаите, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите. Този способ може да намери приложение, когато делбената маса включва имоти, равни или повече на брой от броя на съделителите и поради това, всеки един от съсобствениците може да получи реален дял, а настоящият случай не е такъв.

 

 

 

 

Единственият възможен в случая способ за приключване на делбата е регламентираният в чл. 348 от - публичната продан.

 

 

 

 

На основание чл. 354 от , всеки от съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота. Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между страните, според техните права в съсобствеността.

 

     ПО ПРЕТЕНЦИЯТА на В.К. против ответниците по реда на чл. 346 от , с правно осн. чл. 31, ал.2 от ЗС:

     

     Ищецът е предявил претенция с правно осн. чл.31, ал.2 от ЗС, за лишаване от право на ползване на собствената му 1/6 ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот за сумата от 100 лв. месечно, платима поравно от тримата ответници, представляваща месечна наемна цена за периода 15.11.2012г. до 14.04.2016г.

     Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато някой от съсобствениците ползва лично целия съсобствен имот, той дължи обезщетение от деня на писменото поискване. Под лично ползване се разбира служенето с имота за задоволяване на личните на съделителя и семейството му нужди. 

         По делото не е спорно, а и от събраните доказателства, се установява, че ответниците Н. и П. Георгиеви, заедно с детето си И.Г.  са живели / и продължават да живеят/ в делбения имот. Т.е., съдът приема за установено, че ответниците през исковия период са ползвали допуснатия до делба имот.

        Видно от покана, изпратена по телепоща, от ищеца до тримата ответници по делото, В.К. е поискал заплащане на обезщетение за лишаване от правото му на достъп до имота. Предложил е също доброволно уреждане на подялбата на имота, като ответниците да предприемат действия по изкупуването на собствената му ид.част от имота на цена, не по- ниска от съответната данъчна оценка.

   По делото категорично се доказват няколко правно значими за дължимата преценка факти: писмено искане за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване; ищецът не ползва съсобствения имот.

 

        

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно разп. на чл. 31, ал.2 от ЗС, всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, представлява лично ползване на имота от този съсобственик. Претенцията за обезщетение по този текст ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това  

 

 

 

той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; 

 

 

 

 той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/.  

 

 

 

 

 

 

 

Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал.2 от ЗС право да получи обезщетение.

      

 

 

 

От събраните по делото доказателства е явно, че ищецът не ползва пряко и непосредствено имота. В случая, обаче липсват данни и доказателства, че ищецът е отправил искане до ответниците  да си служи с вещта - да ползва жилището и да му е било отказано /ТР № 7/2012 г., Решение № 172 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 996/2010 г., III г. о., ГК по чл. 290 от /.Нито от събраните по делото гласни доказателства /в първата фаза на производството/, нито от останалите  доказателства по делото, може да се обоснове извод, че ищецът е имал желание да ползва процесния имот и е направил такова искане до ответниците. С представената от ищеца покана  директно се иска заплащане на обезщетение за това, че не ползва собствената си идеална част от имота, като липсват данни ответниците да са се противопоставили на това ползване. След като се установява липсата на един от кумулативно изискуемите елементи, обосноваващи основателността на претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС, ирелевантно се явява обстоятелството дали ищецът е имал достъп до жилището. Именно в този смисъл е наведеното от пълномощника на ответниците възражение, че ищецът по реда на чл. 176 от , в производството пред въззивната инстанция е заявил, че никой не му е оказвал натиск да напуска жилището и че винаги е имал достъп до него.

       

 

 

 

В тежест на ищеца по претенцията е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав, който обуславя претендираното от него право на обезщетение. Доколкото в случая това не е изпълнено, като по делото не се установява, че ответниците пречат имота да се ползва от ищеца, претенцията на последния се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, ведно с акцесорното искане за присъждане на законна лихва.

 

ПО ПРЕТЕНЦИЯТА НА ОТВЕТНИЦИТЕ против ищеца по реда на чл. 346 от  за заплащане на направени необходими разноски и извършени подобрения:

 

 Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, а чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погИ.ето на имота.

       Видно от заключението по съдебно – техническата експертиза с вещо лице инж. К.Й. /както и от допълнителното заключение/, се установява, че в банята и тоалетната на делбения апартамент са извършени ремонтни дейности – подмяна на фаянс и теракота, полагане на „фриз”, монтиран окачен таван с вградено осветление, монтирана нова тоалетна чиния – моноблок, мивка с конзола, огледало, бойлер, ел. печка за отопление, спирателен кран, холендери, водомер, 2 бр. сифони, филтър груби частици и филтър финни частици, аксесоари в тоалетната, смесител в баня, смесител с душ. Общата стойност на изброените ремонтни дейности възлиза на 6 181.22 лв. / вкл.печалбата на изпълнителя/. Вещото лице посочва, че в апартамента е извършена подмяна на РVС дограма, чиято стойност възлиза на 8 699.63 лв. Посочва също, че в кухненския бокс на жилището също е извършван основен ремонт – положена е настилка от гранитогрес, шпакловка по тавани и стени, боядисване с латекс, като общата стойност на СМР възлиза на 1 615.92 лв.  Според експерта, стойността на поставените в банята и кухнята ел.уреди и вградени мебели възлизат на обща стойност от 4087.96 лв. В заключението си експерта посочва, че общата приблизителна стойност на вложените средства в ремонти на процесното жилище възлиза на 15 899.10 лв.

      Видно от приетите като доказателства по делото „Оферта” за ремонт на баня – тоалетна на процесния апартамент, изготвена от изпълнителя Л. Вълканов, заедно с Протокол от 15.04.2011г. за предаване на обект – баня – тоалетна, се установява, че по възлагане на ответника П.Г. е извършен ремонт в баня и тоалетна на апартамента на обща стойност от 6 150 лв.

     От представените по делото „Поръчка за РVС дограма” № 204/18.09.2012г. и Протокол за монтаж от 04.10.2012г., издадени от „НАТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД гр. София, се установява, че в апартамента ответниците са извършили подмяна на дограмата, възлизаща на обща стойност от 8 352 лв.

       Като взе предвид изложеното по- горе, съдът приема за установено, че ответниците са извършили посочените ремонтни дейности в жилището -  подмяна на остаряла подова настилка, подмяна на РVС дограма във всички помещения, влагане на строителни материали и вградено кухненско оборудване, полагане на нова шпакловка, мазилка във всички помещения на имота, основен ремонт на баня, тоалетна и мокро помещение – полагане на нов фаянс и теракота, на нови мазилки, тавански покрития, подмяна на всички санитарни уреди, подмяна на всички принадлежности. Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че извършените ремонтни дейности представляват необходими разноски. Както е посочено по- горе н 

 

 

 

 

 

 

 

еобходими разноски са разноските, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Полезни разноски са онези разноски, които водят до увеличение на стойността на вещта. В теорията и практиката тези разноски се означават с термина "подобрения". За разлика от необходимите, полезните разноски не са наложителни, запазването и поддържането на вещта не е обусловено от тяхното извършване, но ако са направени, те имат за последица обективно увеличение на стойността на общата вещ. В случая, липсват доказателства за извършени подобрения в апартамента, вследствие на които да се е увеличила стойността му.

 Всеки съсобственик, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, е длъжен да участва в необходимите разноски, съразмерно на частта си. Без значение в случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат от действия по управление на вещта. Преценката относно наложителността на разноските следва да се извършва за всеки конкретен случай, съобразно доказателствата по делото.

      Безспорно

 

 

 

 

 

 

, ответниците живеят в делбеното жилище, като те са поели разноските по поддържане на жилището, които се налагат от обитаването в него. Извършените ремонтни работи представляват необходими разноски за поддържането и запазване на жилището в състояние, годно за живеене. Относно стойността на извършените ремонтни дейности в баня и тоалетна съдът възприема като годно доказателства представените оферта и протокол за предаване на обект – баня и тоалетна, от които е видно, че общата стойност на ремонта се равнява на 6 150 лв. От  заключението на вещото лице, е видно, че подмяната на РVС дограмата в процесното жилище възлиза на 8 699.63 лв., а по представени от ответниците документи се установява, че за подмяната ответниците са заплатили 8 352 лв. Стойността на вложените средства по кухненското оборудване в апартамента, съобразно изчисленията на вещото лице възлизат на 3045 лв. Или общо направените от ответниците необходими разноски по апартамента се равняват на 17 547 лв., която сума, изчислена съразмерно определения за ищеца дял в делбения имот, се приравнява на 2 924.50 лв. В този размер ищецът В.К. следва да поеме разноските, необходими за запазване и поддържане на имота. Тъй като ответниците са предявили претенцията си срещу ищеца за сумата от 18 000 лв. / в какъвто смисъл е и протоколното определение на съда от с.з. на 28.03.2016г./ то претенцията се явява основателна и доказана до размера на 2 924.50 лв., като в останалата част – до претендираните 18 000 лв. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

 На основание чл. 71 от и чл. 355 от и във връзка с чл. 8 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на съдебната власт  такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, която изчислена за всеки от съделителите е: за ищеца В.К. – дължимата държавна такса върху стойността на притежаваните от него 1/6 ид.ч. от недвижими имот  възлиза на 624 лв.;  за ответниците Н. и П. Георгиеви дължимата държавна такса върху стойността на притежаваните от тях 4/6 ид.ч. от недвижими имот  възлиза на 2 496 лв.; за И.Г. дължимата държавна такса върху стойността на притежаваната от него 1/6 ид.ч. от недвижимия имот  възлиза на  624 лв.

 

 На основание чл. 355, изр. второ ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК, държавна такса следва да се присъди и по съединените във втората фаза на делбата искове по сметки- в размер на 4 % върху цената на всеки от исковете. Ищецът следва да заплати държавна такса върху отхвърлената претенция с правно осн. чл. 31, ал.2 от ЗС – сумата от 164 лв. Ответниците следва да заплатят сумата от 603.02 лв., представляваща държавна такса върху отхвърлената част от претенцията с правно осн. чл. 30, ал.3 от ЗС, а ищецът В.К. – сумата от 116.98 лв. – дължима държавна такса върху уважената част от същата претенция.

Направено е искане от всички ответниците за присъждане на съдебни разноски.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 355 вр. чл. 78 от страните заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им,то съда съобрази следното:

 

 

 

 

Съгласно списък на разноските по чл. 80 от , представен от ответниците, направените разноски по производството по извършване на делбата и претенциите по сметки са в общ размер на 1 800 лв. /вкл. представеното допълнително б.б. за довнесена така от 100 лв. за възнаграждение за вещо лице/. Ищецът следва да заплати на ответниците сумата от 300 лв., съответстваща на притежаваната от него 1/6 ид.част.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      Водим от гореизложеното съдът

 

                   Р  Е  Ш  И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.327.1.12, находящ се в гр...., общ...., обл.... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г.на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АЕКК, адрес на имота : гр...., п.к. 6000, ул."Цар И.Шишман" № 109, вх.Б, ет.4, ап.28; самостоятелният обект се намира в сграда № I, разположен в поземлен имот с идентификатор 68850.514.327; предназначение на самостоятелния обект : Жилище, апартамент; брой нива на обекта : 1; посочена в документа площ : 101.80 кв.м; прилежащи части: избено помещение №9 и таванско помещение №6; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.514.327.1.11; под обекта: 68850.514.327.1.9; над обекта: 68850.514.327.1.15, а по документ за собственост- апартамент застроен върху 101.80 кв.м.,  намиращ се на четвърти етаж, построен върху държавно дворно място, находящо се в град ..., ул. Димитър Благоев, № 109-Б, представляващо парцел 1-ви от квартал 43„б" по плана на град ..., целият парцел от 1921.50 кв.м., при граници на същия : от север - ул."Боруйград", от изток- ул.Димитър Благоев, от юг-парцел VIII-154 и парцел III-167, от запад-парцел III-167 и ул.Ас.Велчев, с отстъпено право на строеж на ЖСК "Трудова слава" от град ... върху 1536.50 кв.м., с изложение изток-запад-север, състоящ се от: две спални, хол, всекидневна с бокс, килер, баня, клозет, антре и балкон при граници: от изток-ул.Дим. Благоев, от север- ул.Боруйград, от запад-двор, от юг-апарт. на И.С.И., ЗАЕДНО с едно избено помещение под № 9 при граници: от изток-ул.Дим. Благоев, от запад-коридор, от север-мазе на Нико Динев Тенев, от юг-мазе на Георги Богданов И., както и едно таванско помещение под № 6 при граници: от изток-ул. Дим. Благоев, от запад-коридор, от север-ул.Боруйград, от юг-таван на И.С.И..

Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена както следва: 1/6 за В.К., 4/6 за Н. и П. Георгиеви и 1/6  за Иван Г..

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Х. К. – ..., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 6, чрез адв. А.Д. ***,  с правно основание чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане в нейн дял, /който е в обща съсобственост с П.И.Г., ЕГН ********** ***/, допуснатия до делба недвижим имот: апартамент № 28, с идентификатор 68850.514.327.1.12, находящ се в гр....,  ул."Цар И. Шишман" № 109, вх.Б, ет.4, като неоснователно.

 

ОТХВЪРЛЯ, предявената по реда на чл. 346 претенция по сметки, от В.Х.К., ЕГН ********** ***, адрес за призоваване: гр. ..., ул.”Захари Княжески” 83, ет.1, ап.2, чрез адв. П. ***, против Н.Х. К. – ..., ЕГН ********** от гр. ..., ул.”Цар И.Шишман” № 109, вх. Б, ет.4, ап.28, съдебен адрес:***, офис 6, чрез адв. А.Д. ***, П.И.Г., ЕГН ********** от гр. ..., ул.”Цар И. Шишман” № 109, вх. Б, ет.4, ап.28, съдебен адрес: гр. София, ул.”Позитано” 9а, ет.2, офис 6, чрез адв. А.Д. – АК – София, и И.П.Г., ЕГН ********** гр. ..., ул.”Цар Иван Шишман” № 109, вх. Б, ет.4, ап.28, съдебен адрес: гр. София, ул.”Позитано” 9а, ет.2, офис 6, чрез адв. А.Д. – АК – София,   за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС в размер на 100 лв., месечно, платими поравно от всеки от ответниците Н. и П. Георгиеви и И.Г., за периода 15.11.2012г. до 14.04.2016г., за лишаване от право на ползване  на собствената на В.К. 1/6 ид.ч. от апартамент № 28, находящ се в гр....,  ул."Цар Иван Шишман" № 109, вх.Б, ет.4,  ведно с искането за законна лихва върху всяка просрочена вноска, като неоснователна.

   ОСЪЖДА В.Х.К., с п.а., да заплати на Н.Х. К. – ...,с п.а., П.И.Г.,с п.а., и ИВАН П.Г., с п.а., сумата 2 924.50 лв. /две хиляди деветстотин двадесет и четири лева и 50 стотинки/, представляваща 1/6 ид.ч. от стойността на извършени необходими и полезни разноски за запазване на делбения имот:  подмяна на остаряла подова настилка, подмяна на РVС дограма във всички помещения, влагане на строителни материали и вградено кухненско оборудване, полагане на нова шпакловка, мазилка във всички помещения на имота; основен ремонт на баня, тоалетна и мокро помещение – полагане на нов фаянс и теракота, на нови мазилки, тавански покрития, подмяна на всички санитарни уреди, подмяна на всички принадлежности, в апартамент №28, в гр...., ул."Цар Иван Шишман" № 109, вх.Б, ет.4, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до претендираните 18 000  лв., като неоснователна и недоказана.

 

       ОСЪЖДА В.Х.К., ЕГН ********** от гр. София, ул. „Даме Груев” № 34, ап.13, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на съдебната власт, сумата от 904.98 лв./деветстотин и четири лева и 98 стотинки/, представляваща дължима по делото държавна такса.

      

      ОСЪЖДА Н.Х. К. – ..., ЕГН ********** от гр. ..., ул.”Цар И.Шишман” № 109, вх. Б, ет.4, ап.28, и  П.И.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. София, ул.”Позитано” 9а, ет.2, офис 6, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата по бюджетната сметка на  съдебната власт, сумата от 2 496 лв./ две хиляди четиристотин деветдесет и шест лева/, представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела им.

 

     ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН ********** гр. ..., ул.”Цар И.Шишман” № 109, вх. Б, ет.4, ап.28, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на  съдебната власт, сумата от 642 лв. /шестстотин четиридесет и два лева/, представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела му.

      ОСЪЖДА Н.Х. К. – ..., с п.а. П.И.Г., с п.а. и ИВАН П.Г. с п.а., ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата по бюджетната сметка на  съдебната власт, сумата от 603.02 лв. /шестстотин и три лева и 02 стотинки/, представляваща държавна такса върху отхвърлената част от претенцията с правно осн. чл. 30, ал.3 от ЗС.

       ОСЪЖДА В.Х.К., с п.а., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х. К. – ..., с п.а. П.И.Г., с п.а. и ИВАН П.Г., сумата от 300 лв. за направени по делото разноски.

 

       Решението е подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

                       

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :