Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 14447 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на М.А.Б. срещу П.Х.Г.
за прогласяване нищожността на завещание от М.М.Б.от
07.03.2016 г., тъй като не било написано и подписано от лицето, посочено като
негов автор, евентуално за унищожаването му поради неспособност на М.Б.да
извършва завещателни разпореждания.
Ищцата твърди в подадената то нея искова молба, че оставеното
от сина й М.М.Б.в полза на П.Х.Г. завещание от
07.03.2016 г. е нищожно, тъй като не било написано и подписано от него.
Отделно от това, към 07.03.2016 г. М.Б.не бил в състояние
да състави завещанието поради тежкото си здравословно състояние и невъзможност
да се грижи за своите работи.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата П.Х.Г. е оспорила
предявените срещу нея искове с твърдения, че изключително тя полагала грижи за М.Б.до
смъртта му. Б.напълно съзнавал и могъл да преценява действията си по извършване
на завещателното разпореждане.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН.
Не се спори между страните и се
установява от удостоверение за наследници № РОБ17-УГ01-516/03.02.2017 г. на СО,
район „Оборище“, че М.М.Б.е починал на 11.07.2016 г.,
за което е съставен акт за смърт № 0348/12.07.2016 г., както и че за свои
наследници по закон е оставил майка си М.А.Б. и баща си М.Г.Б..
На 07.03.2016 г. М.М.Б.съставил завещание, с което е завещал на П.Х.Г. цялото
си имущество, част от което е конкретно описано.
За ищцата, в качеството й на
наследник по закон на М.М.Б.е налице правен интерес
да се прогласи нищожността на разпоредителната сделка, доколкото със
завещанието се отричат нейни наследствени права и същото съдържа общи завещателни разпореждания, с които на ответницата е
придадено качеството на универсален наследник.
Завещанието е едностранна
формална сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото си имущество или с
част от него в полза на друго лице след смъртта си. За да е действителна
сделката, тя следва да отговаря както на общите правила на ЗЗД (чл. 44 вр. чл.
26, ал. 1 и 2 от ЗЗД), така и на особените изисквания на закона. За да не
страда от порока „нищожност“ завещанието следва да бъде направено в полза на
лице, което има право да получава по завещание, завещанието или изразеният в
него мотив не трябва да противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави,
както и условието или тежестта да не са невъзможни (чл. 42 от ЗН). В зависимост
от това дали то е нотариално или собственоръчно, трябва да са спазени
специалните изисквания за форма. В случая се твърди порок във формата на
завещанието – не било написано и подписано от завещателя, каквото е изискването
на чл. 25, ал. 1 от ЗН.
В съдебно заседание на 29.03.2019
г. е изслушана и приета съдебно-графическа експертиза, според заключението на
която ръкописният текст на завещанието от 07.03.2016 г. не е изпълнен от М.М.Б.,
нито подписът е на лицето, което се сочи като автор на завещанието.
Това доказателство налага
безспорния извод, че текстът на завещанието не е написано от завещателя, нито
той се е подписал под него. Кое е лицето, написало текста на завещанието и
положило подпис от името на М.М.Б.е без значение от
гледна точка на изводите за нищожност на атакуваната сделка.
Констатираните недостатци на едностранната сделка попадат под хипотезата
на нищожност на завещанието поради неспазване на предвидената в закона форма. Нарушено
е както изискването саморъчното завещание от 07.03.2016 г. да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, така и да е той да е положил подпис. Последица
от нищожността е, че завещанието не е породило целените правни последици – да
премине в патримониума на наследника имущество на наследодателя, негова
собственост към момента на откриване на наследството.
Предвид основателността на иска
за нищожност на завещанието от 07.03.2016 г., не подлежи на разглеждане
евентуалният иск за неговата унищожаемост.
Предвид основателността на иска,
ответницата следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски за
производството. М.Б. има право на разноски за едно адвокатско възнаграждение,
като такова е уговорено в размер на 400 лева и заплатено съгласно договор за
правна защита и съдействие от 27.02.2017 г. На ищцата се дължи и заплатения от
нея депозит за съдебно-медицинска експертиза.
Тъй като Б. е била освободена от
заплащане на държавна такса, П.Г. дължи да заплати по сметка на СГС сумата от
1 040 лева, както и депозит за съдебно-графическа експертиза в размер на
300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожно, по
предявен от М.А.Б., ЕГН ********** срещу П.Х.Г., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН, саморъчно
завещание от 07.03.2016 г. на М.М.Б.в полза на П.Х.Г.,
обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 15.08.2016 г. по
нот.д. № 13/2016 г. по описа на нотариус рег. № 384 на НК, поради ненаписване и
подписване на завещанието от него.
Осъжда, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, П.Х.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.А.Б., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 800 лева разноски за производството.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, П.Х.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на СГС сумата
от 1 340 лева разноски.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: