№ 7929
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110121635 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 12.12.2023г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против “О.К.” ЕООД за сумата 3431,98 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в **********************+ офис
(разположен на две нива), с абонатен номер 431225, за периода м. май 2021г.- м. април
2022г., с която длъжникът се обогатил, за сметка на обедняването на кредитора, сумата
707,45 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.07.2021г.- 28.11.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 68510 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.02.2024г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ. Ищецът сочи, че независимо от това, през периода м. май 2021г.- м. април 2022г.
доставил на ответника топлинна енергия, поради което последният се обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, по отношение на „О.К.“ ЕООД съществуването на вземането
на “Т.С.“ ЕАД сумата 3431,98 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
1
процесния топлоснабден доставена в обект, намиращ се в **********************+ офис
(разположен на две нива), с абонатен номер 431225, за периода м. май 2021г.- м. април
2022г., с която длъжникът се обогатил, за сметка на обедняването на кредитора, сумата
707,45 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.07.2021г.- 28.11.2023г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се релевира
твърдения, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния недвижим
имот, представляващ магазин „С1“ и офис, находящ се в ***************, поради което има
качеството небитов клиент на топлинна енергия, предвид което спрямо него намира
приложение разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Ответникът счита, че не е обвързан от
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД, тъй като между страните не е сключен договор. Същият
оспорва процесният имот да е топлоснабден, с доводи, че в същия липсват отоплителни
тела, тръби и топлопреносни щрангове от мрежата на ответника, посредством които да се
отдава топлинна енергия.
Ответникът оспорва да е в забава в изпълнение на задължението да плати цената на
доставената енергия, с аргументи, че не е получил покана.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни, поради което
моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***********, дело
№ 655/2019 г. от 19.09.2019 г., по силата на който “О.К.“ ЕООД е придобило собствеността
на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.803.1960.1.29, с адрес: ************************* в сграда с идентификатор
68134.803.1960.1, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой
нива на обекта: две, представляващ съгласно акт за собственост: магазин С1+офис, целият
със застроена площ от 1 140, 01 кв.м., разположен на две нива в сградата: на първо ниво на
сутерен I, кота -4,81 метра, второ ниво- на партер, кота 0 метра.
От заключението на съдебно- техническата експертиза (СТЕ) се установява, че общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. От
отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество.
За процесния период за имота не е начислена топлинна енергия за отопление на имота.
Начислена е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия
за БГВ- служебно за 1 потребител.
Вещото лице е посочило, че обектът се намира в топлоснабдена сграда и е разположен
на кота -1. Отоплителната инсталация в сградата завършва на кота 0- партер. В процесното
помещение няма части от отоплителната инсталация на сградата по проект- няма тръби,
радиатори и разпределителни кутии. По проект процесният имот се вентилира.
2
Според експерта, имотът не е свързан с водната и отоплителната инсталация на
сградата.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Съобразно твърденията, изложени в исковата молба (идентични с тези в подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), главните спорни права
намират своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както е приел и първоинстанционният
съд в обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост
следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от
един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без
основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При
хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се по-
малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването
и обогатяването не е причинно- следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и
обратното. Те двете обаче трябва да са последица от други общи за двете предпоставки
факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и
обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това
е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази
сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на
ползващия за сметка на обедняването на ищеца.
В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Според § 1, чл. 43 ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за
процесния период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиент
3
на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.).
В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Съгласно §1, т.3 от ДР на Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването,
„инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и
хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на клиентите.
В случая по делото не е спорно, че процесната сграда е топлоснабдена. Според
заключението на СТЕ процесният обект е разположен на кота -1. Отоплителната инсталация
в сградата завършва на кота 0- партер. В процесното помещение няма части от
отоплителната инсталация на сградата по проект- няма тръби, радиатори и разпределителни
кутии, и същото не е свързано с водната и отоплителната инсталация на сградата.
В светлината на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в имота не се доставя
топлинна енергия от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ и ответникът не се е
обогатил неоснователно за негова сметка, спестявайки разход за стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск за установяване
вземането на ищеца за сумата 3431,98 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в процесния топлоснабден доставена в обект, намиращ се в
**********************+ офис (разположен на две нива), с абонатен номер 431225, за
периода м. май 2021г.- м. април 2022г., с която длъжникът се обогатил, за сметка на
обедняването на кредитора.
Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Неоснователността на главния иск обуслаея неоснователността на акцесорния иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на сумата 707,45 лева за периода
01.07.2021г.- 28.11.2023г.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските в заповедното и исковото производство. Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Конкретиката на случая сочи, че ответникът претендира адвокатско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания,
като са представени доказателства за действително извършване на разноските.
Относно направеното от ищеца възражение за прекомерност:
4
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, § 1
ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
5
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на
заповедното производство не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с
техническата дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния
спор и необходимостта от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката
относно основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при
образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много
по- висок размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита,
че възнаграждение в размер на 50лв. напълно съответства на правната и фактическа
сложност на делото и на осъществената защита.
Ето защо договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева се явява
прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде
намалено на 50 лева.
Ответникът не е представил доказателства да е направил разноски в
първоинстанционното исково производство и такива не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *************, против „О.К.“ ЕООД, с
ЕИК *************, обективно кумулативно съединени искове да бъде признато за
установено по отношение на „О.К.“ ЕООД, с ЕИК ************* съществуването на
вземането на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *************, за сумата 3431,98 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в процесния топлоснабден доставена в обект, намиращ
се в **********************+ офис (разположен на две нива), с абонатен номер 431225, за
периода м. май 2021г.- м. април 2022г., с която длъжникът се обогатил, за сметка на
обедняването на кредитора, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и сумата 707,45
лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.07.2021г.- 28.11.2023г., с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 02.02.2024г. по ч.гр. дело № 68510 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 170 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *************, да плати на „О.К.“ ЕООД, с ЕИК
*************, сумата 50 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №
68510 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице- помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7