М О Т И В
И
към
присъдата по НЧХД N 364/2019 г. по описа на РС -
Девня
Девненски районен съд е приел за
разглеждане частна тъжба, подадена от Д.М.К., ЕГН: ********** срещу Г.Д.Г.,
ЕГН: **********, съдържаща твърдения за извършени от последния на 17.10.2019 г.
престъпления по чл. 144 ал. 1 и по чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК –
отправена му закана с престъпление против личността и публично нанесена му обида.
С тъжбата се претендира и
заплащане от страна на подсъдимия на сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от тъжителя неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл. 144 ал. 1 от НК и сумата от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на деянието по
чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК. Така предявените граждански искове са
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес и на основание чл. 82 ал.
2 от НПК тъжителят е конституиран като граждански ищец.
В с. з. частния тъжител,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа тъжбата, като моли
съда да признае подсъдимия за виновен въз основа на ангажираните от обвинението
доказателства, като не кредитира показанията на свидетелите на защитата, поради
тяхната предубеденост от изхода на делото. По отношение на наказанията,
счита,че същите следва да бъдат определени в среден размер. Поддържа и
предявените граждански искове, като моли съда да ги уважи в пълен размер.
Подсъдимият, редовно призован, се
явява и участва в производството лично и чрез упълномощен защитник. В хода на
съдебното следствие той дава обяснения, като категорично отрича да е извършвал
деянията, описани в тъжбата. Заявява, че в деня и часа, посочен в тъжбата не се
е срещал изобщо с частния тъжител, като описаното в нея не отговаря на
истината.
Защитникът на подсъдимия счита, че
от показанията на свидетелите А., И., Б. безспорно се установява, че
подсъдимият не е извършил деянието, поради което моли той да бъде признат за
невиновен по възведеното срещу него обвинение. По отношение на предявените
граждански искове не изразява становище.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Г.Д.Г. и ч. тъжител Д.М.К. *** и се познавали
добре. От около две години двамата не били в добри отношения, тъй като частния
тъжител се закачал с приятелката на подсъдимия.
На 27.10.2019
г. в около 19 – 19, 30 часа ч. тъжител К. управлявал л.а *** /собственост на майка му/,
като се движел по ул. “***“ в гр. Вълчи дол. Заедно с него в автомобила били
свидетелите Д. Р. Д., който седял на предната дясна седалка и свид. А. Й.И.,
който седял на задната седалка. На края на улицата имало знак „Стоп“, след
който се излизало на Т – образно кръстовище, водещо наляво за центъра на града и
надясно за изхода на града в посока гр. Суворово. Спирайки на знака „Стоп“ към
автомобила на ч. тъжител се приближил лек автомобил марка „***“, черен на цвят
с водач подс. Г., който бил сам в автомобила си. Като се изравнил с автомобила
на ч. тъжител, подсъдимият спрял автомобила си до неговия, свалил предния ляв
прозорец и започна да го псува, да го обижда и да се заканва със следните думи:
“Ей Д., ще ти еба майката“, „педераст такъв“, „ще ти счупя главата“. Думите на
подсъдимия били добре възприети както от ч. тъжител, така и от свидетелите,
пътуващи в неговия автомобил, чиито прозорци били отворени. Веднага след това
подс. Г. подал газ и потеглил с автомобила си в неизвестна посока.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за установена след обстоен анализ на всички
събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Доказателствата,
за събитията описани в частната тъжба са единствено гласни.
По делото
се очертават две групи свидетели, описващи по различен начин действията на
подсъдимия в интервала от 19 ч. до 19, 30 часа на 27.10.2019 г. От една страна
това са свидетелите Д. и И., които описват фактическа обстановка идентична с
тази, изложена в тъжбата, а от друга – свидетелите А., И. и Б., които потвърждават
версията на подсъдимия, че от около 18, 30 часа до около 21, 00 часа на същия
ден подс. Г. е бил заедно с приятелката си – свид. Й. И. първоначално в бар „***“
на гр. Вълчи дол, след което в дома на свид. Д.в Б.в и не се е срещал с ч. тъжител
в този часови диапазон.
Свид. И.
твърди, че подсъдимия е я взел от дома й, находящ се на ул. „Хр. С.“ в гр.
Вълчи дол в около 18, 30 часа, като веднага след това са отишли в кафе „***“
/наречено от нея „Бай М.“/, намиращо се в центъра на града, пътувайки по
главната улица и след това завивайки наляво до бара. Заявява, че са стояли в
заведението до около 19, 20 – 19, 30 часа, като този факт потвърждава и свид. Е.А.
- майка на подсъдимия /с разлика от около 5-10 мин./.
Свид. Д.
Б. заявява пред съда, че в около 19, 30 – 20, 00 часа са се срещнали с
подсъдимия и неговата приятелка на спирка до училището, след което са отишли в
дома му, където са стояли около час и са си тръгнали. Същото потвърждава и
свид. Й. И., която заявява, че след това двамата с подсъдимия са се прибрали в
неговия дом.
Всъщност,
единствената от тези трима свидетели, която потвърждава версията на подсъдимия,
че въпросната вечер не се е срещал с ч. тъжител е свид. Й. И.. Анализирайки
внимателно показанията на останалите двама свидетели, възможността описаните в
тъжбата събития на ул. „***“ да са се случили не е изключена, като това е могло
да се случи именно в диапазона от около 19, 20 – 19, 30 часа, както е заявено в
тъжбата. Свид. И.а твърди, че през това време двамата с подсъдимия са посетили
близкия магазин /“магазина на И.“/, където са се бавили около 10 минути –
време, през което подсъдимият няма потвърдено алиби, извън показанията на
своята приятелка, и време достатъчно да бъдат осъществени действията, описани в
частната тъжба на място, намиращо се в непосредствена близост до местното
заведение „Милениум“ /видно от служебно изготвената и общодостъпна разпечатка
от „Google My Maps“/.
Показанията
на свид. И. съдът анализира не само съпоставяйки ги с показанията на другите
свидетели, но и в светлината на интимната й връзка с подсъдимия датираща от
около две години до настоящия момент /вкл. и по време на процеса/. Това
обстоятелство само по себе си дава основание за съмнение в обективността и
добросъвестността на нейните показания, но съвсем не е единственото. Показанията
на тази свидетелка противоречат коренно на показанията на двама свидетели,
които под страх от наказателна отговорност категорично твърдят, че лично и ясно
са възприели /зрително и слухово/ действията на подсъдимия. Свид. Д. добре е
разпознал подс. Г., а свид. И. добре описа същия и го посочи в съдебната зала.
По делото не са налични никакви данни за каквато и да било заинтересованост на
тези свидетели от изхода на делото. Дори и да се приеме, че свид. Д. е приятел
с ч. тъжител /за което по делото няма данни, а би било само предположение/, то
свид. И. не се намира в никакви отношения нито с ч. тъжител, нито с подсъдимия
по делото. При последователността и липсата на противоречие в показанията на
свидетелите на обвинението и при липса на заинтиресованост, съдът няма никакво
основание да не ги кредитира.
Не така
стоят нещата със свидетелите, ангажирани от защитата, всеки един от които е пряко
заинтересован от изхода на делото – свид.
И. поради интимните си отношения с подсъдимия, свид. А. заради близката си
родствена връзка с подсъдимия, а свид. Б. като близък негов приятел. Констатират
се и известни разминавания между
показанията на тези свидетели и твърденията на самия подсъдим. Така
например, съобразно показанията на свидетелите И. и Б. би следвало да се
приеме, че тя и подс. Г. са се прибрали в неговия дом в около 21, 00 часа, докато
подсъдимия твърди, че това е било в около 22, 00 часа. Той заявява, че когато
са се прибрали майка му е била в дома им, докато свид. А. сочи обратното.
Всички тези макар и недотам съществени противоречия допълнително разколебават
достоверността на показанията на тези трима свидетели. Прибавени към безспорната
заинтересованост на тези свидетели, съдът не кредитира с доверие техните
показания, а приема, че те са ангажирани, за да обслужат защитната версия на
подсъдимия. Последният, както сам заяви има и безусловен мотив да извърши
описаните в тъжбата деяния предвид острия конфликт между него и ч. тъжител. Поведението
му разкрива типична реакция на мъж, раздразнен от факта, че някой закача
приятелката му и почувствал се длъжен да защити собственото си и нейното достойнство.
Прави
впечатление и факта, че точно през времето по което се твърди да са извършени
деянията, по данни на подсъдимия и неговата приятелка те са били с други техни
познати. Никой от тях не е поискан ода бъде разпитан като свидетел по делото, з
ада потвърди алибито на подсъдимия. В случай, че имаше такова един невинен
човек не би се поколебал да ангажира всички възможни доказателства, за да
докаже пред съда своята невинност. Единствено върху показанията на неговото
приятелка няма как да съдът да изгради убеждението си в неговата невинност,
поради гореизложените съображения.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна, че подс. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 144 ал. 1 от НК,
като на 27.10.2019
г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна се заканил с престъпление против личността на Д.М.К., като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, както и че по същото време и на същото място е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК, казвайки нещо унизително за честта и достойнството на Д.М.К. в негово присъствие, като обидата е нанесена публично. Поради
това и съдът призна подсъдимия за виновен по възведеното срещу него по тъжба на
пострадалия обвинение.
От обективна
страна престъплението по чл. 144 ал. 1 от НК е осъществено чрез думите „ще ти счупя главата“, като по
естеството си това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му у пострадалия. Дали същата е възбудила такъв страх е въпрос
ирелевантен за съставомерността на деянието, който има значение по отношение на
гражданския иск, аргументи за което ще бъдат изложени по – долу.
Престъплението
по чл. 146 ал. 1 от НК е извършено чрез изречените от подсъдимия думи
„педераст, ще ти еба майката“, които са отправени в присъствието на пострадалия
и безспорно са унизителни за честта и неговото достойнство.
Квалифициращото
обстоятелство по т. 1 на чл. 148 от НК се обуславя от факта, че обидата е
нанесена на обществено място, пред повече хора, които са я възприели, като
деецът безспорно е съзнавал това предвид непосредствената близост на двата
автомобила и свалените им стъкла.
От субективна страна и
двете деяния са извършени при пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния
им характер, предвиждал е техните общественоопасни последици и пряко ги е
целял.
При определянето на този размер
съдът отчете степента на обществената опасност на деянието и дееца, като взе
предвид и подбудите, мотивирали го да извърши конкретното престъпление, прецени
и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността и съответно
спази изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, относно
постигането на целите на наказанието.
Степента на обществената опасност на деянията и на дееца съдът прецени като
невисока, като отчете, че към момента
на извършване на деянието и към настоящия момент подсъдимият не е осъждан, няма
налагани наказания по реда на чл. 78 А от НК. Младата възраст и безупречните характеристични
данни на подсъдимия също се отчетоха като смекчаващи неговата отговорност
обстоятелства. Също като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
съдът прецени и факта, че до известна степен неговото поведение е било
провокирано от действията на пострадалия, извършени в един по - ранен момент по
отношение на приятелката на подсъдимия.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме наличието
на основания за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на
деянието по чл. 144 ал. 1 от НК – от една страна многобройните смекчаващи
отговорността му обстоятелства и липсата на отегчаващи такива и от друга - след
като прецени, че предвиденото в разпоредбата наказание лишаване от свобода,
дори и в минимален размер, би се оказало несъразмерно тежко в настоящия случай.
Затова съдът го замени с наказание пробация, като наложи на подсъдимия двете
най – леки пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с минимална
продължителност от шест месеца и минимална периодичност – два пъти
седмично.
По същите съображения за
престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК съдът определи предвиденото
наказание глоба в минимален размер – 3 хилади лева, наложи му и кумулативно
предвиденото наказание – обществено порицание.
При наличието на основания за приложението на
разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, съдът групира така наложените му наказания,
като му определи общо наказание по – тежкото измежду двете, а именно пробация.
На основание чл. 23 ал. 2 от НК съдът присъедини към така
определеното общо наказание наказанието обществено порицание.
Предвид наличието на многобройните смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът не присъедини нито изцяло,
нито отчасти наказанието глоба.
Съдът намира, че така определеното по вид и
размер общо наказание, съответства в най - голяма степен на целите на
генералната и специалната превенция, като в същото време е и достатъчно
за постигане на превъзпитателен
и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така
и върху останалите членове на обществото. Съдът счита, че то ще даде възможност на подсъдимия да осъзнае
противоправната същност и моралната укоримост на извършеното от него, както и
оценката на обществото по отношение на такъв вид поведение.
Предвид признаването на подс. Г. за виновен, претенциите
на пострадалото лице за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени
вреди в резултат на деянията се явяват доказани по основание. Безспорно е, че
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тази
отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка
и непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. В случая са налице всички елементи на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и
вина. Според
съда обаче обезщетение в претендираните размери за двете деяния не би било
съответно на принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Това е така, тъй като претенцията на граждански ищец за обезщетение от
5 000 лева за първото деяние и 8 000 лева за второто се явява прекомерно
завишена и несъответна на причинените неимуществени вреди. Безспорно в резултат на двете деяния ч. тъжител е
претърпял чувства на смут, притеснение, неудобство, унижение, но
продължителността на това състояние е краткотрайна, което предопределя и
неоснователност на претендираните суми от 5 000,
съответно 8 000 лева. Моралните
вреди са от категорията на неимуществените и са неизмерими с пари и затова,
размерът на следващото се за тях обезщетение се определят на принципа на
справедливостта. При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди в настоящия случай, съдът взе предвид възрастта на пострадалия, естеството на заканителните думи, липсата на данни за изпитан реален
страх у пострадалия за
осъществяването на заплахите, както разбира се и това, че той сам с поведението
си е предизвикал агресията на подсъдимия. Ето
защо и като съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдебният състав намери, че
суми в размер на 800 лева и на 1 200 лева са справедлив и достатъчен
паричен еквивалент за репариране на претърпените от пострадалия неимуществени
вреди в резултат на осъществените от подсъдимия две деяния.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати направените от ч. тъжител разноски, които са
в доказан размер от 16 лева – държавна такса за завеждане на делото.
С допълнително определение съдът осъди подсъдимия да
заплати и сумата от 100 лева, представляваща общия размер на дължимите държавни
такси върху уважените размери на предявените в настоящото наказателно дело
граждански искове, съгласно разпоредбата на чл. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: