Определение по дело №2577/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6602
Дата: 12 февруари 2024 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20231110102577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6602
гр. София, 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110102577 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Ф. Й. срещу „Уиз Еър Унгария
Црт“ чрез „Уиз Еър Унгария – клон България“ КЧТ, с която е предявен установителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г.
за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет W64516 от
19.07.2022 г. по направлението Берлин - Варна, ведно със законната лихва за период от
25.10.2022г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 57741/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
С Решение № 20087 от 05.12.2023г., постановено по делото, съдът е уважил изцяло
така предявения иск.
В срока за обжалване на така постановеното решение ответникът „Уиз Еър Унгария
Црт“ чрез „Уиз Еър Унгария – клон България“ КЧТ е подал въззивна жалба срещу него.
С молба с вх. № 12615 от 15.01.2024г. ищецът С. Ф. Й. чрез неговия процесуален
представител адв. А. И. е заявил, че във връзка с постигнато извънсъдебно споразумение, на
15.01.2024г. получил пълно плащане на цялата сума, предмет на иска, в това число
обезщетение, лихви и разноски. С оглед на това е отпаднал правния му интерес от
производството и на основание чл. 232 ГПК оттегля иска и моли съдът да прекрати
производството по делото, както и да обезсили постановеното решение. Към исковата молба
е приложено пълномощно от ищеца за адв. А. И. с правомощията по чл. 34, ал. 3 ГПК,
поради което процесуалното действие по оттегляне на иска е редовно. С оглед подадената в
срок от ответника въззивна жалба, молбата за оттегляне на иска се явява депозирана преди
решението да е влязло в сила.
Тъй като оттеглянето се извършва след приключване на първото заседание по делото,
по аргумент за противното от чл. 232, изр. 1 ГПК, за породи правен ефект е необходимо
съгласието на ответника. В този смисъл в отговор на дадените от съда указания, с молба с
вх. № 37914 от 06.02.2024г. ответникът е заявил, че дава съгласието си за оттегляне на иска.
1
Моли съдът да прекрати съдебното производство и да обезсили постановеното решение.
Молбата изхожда от процесуалния представител на ответника адв. К. И., която също е
изрично упълномощена с правомощията по чл. 34, ал. 3 ГПК.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните, намира, че е налице предвиденото в
чл. 249 вр. чл. 232 от ГПК основание първоинстанционният съд да обезсили сам
постановеното от него решение и да прекрати производството по делото. Както е изяснено в
съдебната практика /в този смисъл Определение № 57/14.02.1977г., постановено по гр. д. №
300/77г. по описа на ВКС, II гр. о. както и Определение № 260154 от 17.01.2022г. на СГС по
т. д. № 1434/2020г./ в нормата на чл. 249 ГПК е предвидено, че съдът може сам да обезсили
постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се
спогодили и молят да се прекрати делото. Изявлението и на двете страни за прекратяване на
делото, за което се говори в чл. 249 ГПК, по своята същност представлява прекратяване на
делото в хипотезата на оттегляне на иска със съгласието на ответната страна.
Настоящата хипотеза е именно такава, поради което и предвид наличието на изрично
изявление от ищеца чрез упълномощения с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК процесуален
представител, направено преди влизане в сила на решението, както и предоставеното от
насрещната страна съгласие, постановеното по делото решение следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено поради оттегляне на иска. Като последица от
прекратяването на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да бъде обезсилена и
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК/.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 249 ГПК Решение № 20087 от 05.12.2023г.,
постановено по гр. д, № 2577/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 2577/2023г. по
описа на СРС, 175-ти състав, поради оттегляне на иска.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.10.2022г., издадена по ч.гр.д. № 57741/2022г. по описа на
СРС, I ГО, 175 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2