№ 4439
гр. София, 23.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513951 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20181167/07.09.2021 г. по гр. д. № 7145/2021 г. на СРС, 25 състав, е
признато за установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 ГПК, предявени от „Т.С.“ ЕАД против Й. И.Б., че ответницата дължи на ищеца
сумата 1502,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот на адрес гр. София, ж. к.
„******* аб. № 239006 и сумата от 29,49 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
върху сумите от 10.09.2020 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по гр. д. № 43625/2020 г. по описа на СРС, 25 състав,
като е отхвърлена претенцията за установяване дължимост на главница за сумата над
1502,12 лв. до пълния предявен размер от 1614,63 лв. и за периода м. 05 - м.07.2017 г.,
претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за доставена ТЕ в
размер на 225,39 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2020 г., претенцията за
установяване дължимост на цена на извършена услуга за дялово разпределение за сумата
над 29,49 лв. до пълния предявен размер от 30,89 лв. и претенцията за установяване
дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 6,43 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 01.09.2020 г. Осъдена е Й.
И.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД направените по ч. гр. д. № 43625/2020 г. по описа на СРС, 25
състав разноски в размер на 30,63 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство
съобразно уважената част от исковете в размер на 243,34 лв., както и на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да
заплати на адвокат С.К. К. на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от
1
77,66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частите, с които са отхвърлени
претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за доставена ТЕ в
размер на 225,39 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2020 г. и претенцията за
установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 6,43 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 01.09.2020 г., е
подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. П.. В жалбата се
твърди, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно. Моли се за
отмяна на решението и за уважаване на исковете. Не са заявени доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата Й.
И.Б., чрез адвокат С.К., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да
бъде оставена без уважение. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частите, с които са уважени
предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответницата Й. И.Б., чрез адвокат С.К.. В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно. Моли се за отмяна на
решението и за отхвърляне на исковете. Не са заявени доказателствени искания.
Претендират се разноски. В жалбата е направено допълнително искане за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, присъдени в полза на „Т.С.“ ЕАД с
доводи, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде намалено съгласно
отхвърлената част от исковете.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
чрез юрисконсулт И.М., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата
да бъде оставена без уважение. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивните
жалби от третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че във въззивната жалба
на Й. И.Б. се съдържа искане за изменение на обжалваното решение в частта за разноските
по реда на чл. 248 ГПК. Компетентен да се произнесе по молбата е районният съд, поради
което делото пред въззивната инстанция следва да бъде прекратено и изпратено на СРС, 25
състав, за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК, обективирана във въззивната жалба.
След извършване на дължимите от районния съд процесуални действия делото следва да
бъде върнато на настоящия съдебен състав за разглеждане и произнасяне по постъпилите
въззивни жалби.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 13951/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, ІI - В въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 25 състав, за произнасяне по искането по чл.
248 ГПК, обективирано във въззивната жалба вх. № 25141013/21.09.2021 г. на Й. И.Б., за
изменение на решение № 20181167/07.09.2021 г. по гр. д. № 7145/2021 г. на СРС, 25 състав,
в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3