Р Е Ш Е Н И Е № 39
гр. Сливен, 22.02.2022 год.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в публичното заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева и с участието на
прокурора….............. като разгледа докладваното
от съдията Бозукова административно дело
№ 445 по описа за 2021 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.27 от Закона за общинската собственост ЗОС/.
Образувано
е по жалба на М.К. *** срещу Заповед № РД-15-2158/06.12.2021 г. на Кмета на
Община Сливен, с която се отчуждават в полза на Община Сливен 111 кв. м. земя,
м. “Дюлева река“, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.417.164
по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, селищно
образувание „Изгрев”, землище гр.Сливен и е определено дължимо парично
обезщетение в размер на 2 800 лева, което да се изплати както следва: на М.К.К., .на *** – сума в размер на 2 489 лева и на Н.Д.Д., .на *** – сума в размер на 311 лева, като жалбата е
насочена срещу частта от заповедта, с която е определено дължимо парично обезщетение
за предвидената за отчуждаване земя във връзка с изграждането на обект публична
общинска собственост - улица от о.т. 1215, през о.т. 1278, о.т. 1277 до о.т. 1079
за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 928/30.03.2006
г. на Общински съвет - Сливен.
В
жалбата и допълнението към нея от 07.01.2022г. се твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения в
противоречие с материално правни разпоредби - чл.21 ал.1 и чл.22 от ЗОС, и
несъответствие с целта на закона. Оспорващият счита заповедта и за нецелесъобразна.
Счита, че при определяне на обезщетението не са били съобразени разпоредбите на
чл.22 ал.5 от ЗОС и определеното обезщетение не било равностойно, тъй като не
били съобразени оградата и трайните насаждения в имота. Оспорващият намира
за целесъобразно да бъде отчужден целият имот, а не само 111 кв.м. от него, за
да се реши окончателно въпросът с проходимостта и достъпа до имотите в
местността. Моли съда да постанови решение, с което измени оспорената
заповед, като незаконосъобразна по отношение определеният размер на дължимото
парично обезщетение. Претендира разноски.
В
съдебно заседание оспорващият се явява лично и поддържа жалбата, като моли съда да я уважи.
Ответната
по жалбата страна - Кметът на Община Сливен, чрез процесуалния си представител
- ст. юрисконсулт Е. М. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Н.Д.Д., редовно призован за съдебното
заседание по делото, не се явява, не изпраща представител и не изразява
становище.
От събраните доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно нот. акт № 31 т.III д.№ 85/2068 г. на нотариус при РС
Сливен, /л.14 от делото/, удостоверение от 15.09.2021г. за наследници на К.М.К.,***
/л.16/ и скица № 15-390095/12.04.2021г. от СГКК Сливен /л.13/, М.К.К. се легитимира като .на имот с идентификатор 67338.417.164
по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, селищно
образувание „Изгрев”, местност „Дюлева
река”.
Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на
обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на улица от о.т. о.т.
1215, през о.т. 1278, о.т. 1277 до о.т. 1079 за осигуряване на достъп до имоти в
местността „Дюлева река“ във връзка с прилагане на влязъл в сила ПУП , одобрен
с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, за който липсват
данни да е обжалван от оспорващия /л.10/. Отчуждителното
производство е започнало и във връзка със заявления, подадени от граждани на
гр. Сливен – А. Ц., Д. Р., Д.С. и З. Ш., за да се осигури достъп до имотите им.
/л.6-9/.
По
отношение на подлежащите на отчуждаване имоти Община Сливен възложила оценка и
такава била изготвена през септември 2021 г. от лицензирана компания - „Оценителска компания" ООД гр. Сливен с лицензиран оценител
и. М. Пе.., съгласно която отчуждаваните 111 кв.м. от
имот, собственост на оспорващия и на Н.Д., представляваща част от ПИ 67338.417.164
е оценена на общо 2 800 лева, като ** ид.ч., представляващи
дела собственост на оспорващия са оценени на 2 489 лева /л. 18 от делото/.
За да определи пазарната цена на отчуждаваната част от имот в общ размер на 2
800 лева, лицензираният оценител е ползвал стойност при използване на
нормативния метод и метод на пазарните сравнения (сравнителен подход с
аналози).
С
обявление ОРД 03-891/19.10.2021г., /л.28/ процедирано
по реда на чл.25, ал.1 от ЗОС, са уведомени собствениците, че се открива
процедура по отчуждаване на имотите за задоволяване на общинска нужда, която не
може да бъде задоволена по друг начин. Обявлението е публикувано в два
централни (вестник „24 часа", вестник „България Днес" от 25.10.2021
г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" бр.42/25.10.2021 г.),
както и на интернет страницата на общината (л.29 и сл. по делото).
Със
Заповед № РД 15-2158/06.12.2021 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл.
25, ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост за задоволяване на
общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие
с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени
мероприятия и устройствени зони на местностите „Андреева
чешма”, „Дюлева чешма” и „Сухата чешма” СО „Изгрев”, землище Сливен, одобрен с
Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, предвиждащ реализиране
на улица от о.т. 1215, през о.т. 1278,
о.т. 1277 до о.т. 1079 за осигуряване на достъп до имоти в местността „Дюлева
река“ и при спазване на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗОС, е наредено да се
отчуждят в полза на Община Сливен 111 кв. м. земя, м.“Дюлева река“,
представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.417.164 по
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, селищно образувание
„Изгрев”, землище гр.Сливен и е определено дължимо парично обезщетение за
предвидената за отчуждаване земя, както следва: на М.К.К.,
.на *** сума в размер на 2 489 лева и на
Н.Д.Д., .на *** сума в размер на 311 лева или общ размер на паричното
обезщетение, което следва да се изплати на наследниците на К.К. в размер на 2 800 лева.
Процесната заповед на кмета на община Сливен е обявена на интернет страницата на
общината (л.35 по делото), на информационното табло /л.34/ и е изпратена на
оспорващия К. с писмо изх. № 9400-25320/08.12.2021 г./л.36/ и получена от него
на 15.12.2021г. /л.37/.
По
делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза
изготвена от в.л. И.Х.И., от което се установява, че според действащият към
момента „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени
мероприятия и устройствени зони на местности в
селищно образувание „Изгрев", землище гр. Сливен", одобрен с Решение
№ 928/30.03.2006г. на Общински съвет Сливен, се предвижда провеждане на улица
от 1215, през о.т. 1278, о.т. 1277 до о.т. 1079 в местност „Дюлева река“ . За
тази цел, видно от представената на л. 11 по делото скица-проект, се отчуждават
части от имот, собственост на оспорващия и на заинтересованата страна Н.Д.,
както следва - 111 кв. м. земя, м.“Дюлева река“, представляваща част от
поземлен имот с идентификатор 67338.417.164 по кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, землище
гр.Сливен, като за отчуждаваната част е определено дължимо парично обезщетение,
както следва: на М.К.К., .на *** сума в размер
на 2 489 лева и на Н.Д.Д., .на *** сума в размер на 311 лева или пазарната стойност на предвидената
за отчуждаване на част от имота по метода на пазарните сравнения е определена
от Община Сливен в общ размер на 2 800 лева.
|
От огледа на място на 25.01.2022г. вещото лице е установило, че отчуждителното мероприятие ще засегне част от имота,
собственост на оспорващия и на Н.Д. с площ 111 кв.м. /ивица във формата на
триъгълник/ по североизточната имотна
граница, засягаща почти цялата
северозападна имотна граница. На място имота има трайно материализирани
граници, ограден е със стоманобетонни колове и стоманена бодлива тел, с
височина на оградата от 1,30 м., като оградата е в добро състояние. В имота
има изградена конструкция за лозови насаждения от стоманобетонови
колове с обща дължина 22 м., както и
трайни насаждения – лешник на 6 г., дюля на 6 г., два бадема на 4 г., круша
на 25 г. и лози - винен сорт, неподдържани и неподлежащи на оценяване. |
Използвайки
метода на сравнителната стойност и съобразявайки нормата на чл.22 от ЗОС вещото
лице дава заключение относно размера на дължимото обезщетение за предвидената
за отчуждаване част от имот, собственост на оспорващия и на Н.Д., както следва:
стойност на наличните в отчуждаваната
част трайни насаждения – 124 лева; пазарна стойност на земята от 111кв.м. –
3 872 лева, пазарна стойност на подобренията - ограда и конструкция за
лозе в размер на 281 лева или общо пазарна стойност на предвидената за
отчуждаване част от имота по метода на пазарните сравнения е определена от вещото
лице в общ размер на 4 277,00 лева.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства, изслушаната, приета и неоспорена от страните експертиза,
която съдът изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена. Въз
основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното
административно обжалване. Административният акт, предмет на делото, е получен
от оспорващия на 15.12.2021 г. Жалбата е подадена в съда на 21.12.2021 г. т. е.
в срока по чл.27 ал.1 от ЗОС. Оспорващият се легитимира като .на засегнатия от
отчуждаването имот, поради което има непосредствен правен интерес от
оспорването.
По основателността на жалбата:
По доводът на оспорващия, че проблемът с проходимостта и достъпа до
имотите няма да бъде решен, ако не се отчужди целия имот, съдът не дължи
произнасяне, доколкото този въпрос и изобщо въпросът за обема на общинската
нужда за реализиране на мероприятието по изграждане на улица и дали и как тази
нужда е задоволена, представлява въпрос по целесъобразност и не е от
компетентността на съда.
Жалбата срещу заповедта, в частта относно определената оценка, е
основателна. Производството е във връзка с отчуждаване на имот - частна
собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост,
и е извършено по реда на ЗОС. Отчуждаването е извършено въз основа на влязъл в
сила ПУР, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен, за
който липсват данни да обжалван от оспорващия и неговия праводател.
В случая планът, одобрен на основание чл. 16,
ал. 7 от ЗУТ (в относимата
редакция), е различен от плана по чл.16 ал.1. Той има за предмет само уличната
регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите.
Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът
по чл. 16,
ал. 7 от ЗУТ е такъв по чл. 110,
ал. 1, т. 2 от ЗУТ и той няма незабавно отчуждително
действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие
по чл. 16,
ал. 1-6 от
закона. В зависимост от предвижданията му то
настъпва или по реда на чл. 17 от ЗУТ - със сключване на окончателния
договор, или по реда на ЗДС и ЗОС вр. чл. 205 от ЗУТ, респ. чл. 209 от ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане
на обекти на публична собственост. (Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г., II о.,)
Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС за
израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5
години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за
изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на
държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно
решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на
сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен
и изтичането им преклудира възможността за
отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е
наредил отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за
изграждане на процесната улица – публична общинска
собственост и след като е преклудирана възможността
за отчуждаването на имота по реда на ЗОС.
Съобразно обаче разпоредбата на чл. 208,
ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната
собственост или по Закона за общинската
собственост, започнало след изтичане на сроковете
по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира
до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот.
Производството за изменение на подробния устройствен
план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване
на отчуждителното производство. Очевидно, приетата
след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете
по чл. 208,
ал. 1 от ЗУТ. Доколкото по делото липсват данни, че
оспорващият е инициирал процедура за изменение на ПУП, съдът приема, че липсва
основание за спиране на производството по отчуждаване.
Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване, съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС във вр. с § 7
ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване
на обществени потребности от общинско значение и според чл.3, ал.2 от ЗОС са
публична общинска собственост. Отчуждителното производството
е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти -
публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и
основанията посочени в чл.21 ал.1 от ЗОС.
Оспорената Заповед № РД 15-2158/06.12.2021 г. /л.33 от делото/ на Кмета
на Община – Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал.
1 от ЗОС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са
спазени изискванията на чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във вр.
с чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като е спазена писмената формата и акта съдържа
правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта
са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОС и АПК, като са
предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите
на акта за започналата процедура по отчуждаване. Заповедта е съобразена и с
целта на закона и с принципа, че задоволяването на обществения интерес следва
да бъде съчетано с получаването от собственика на отчуждения имот на
равностойно обезщетение за отнетата собственост, съобразно разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗОС. Съдът следва да отбележи, че независимо, че е инициирано по
искане на собственици на съседни имоти, отчуждаването е предприето за
реализация на обществено мероприятие по чл.205 т.1 от ЗУТ – улица, която става
публична общинска собственост.
Изслушаната по делото експертиза изготвена от вещото лице И.Х.И. е дала
оценка на предвидения за отчуждаване имот малко по-висока от определената от
административния орган. В заключението на вещото лице са съобразени разпоредбите
на чл.22 от ЗОС, местоположение на имота, неговия статут, както и извършени
сходни продажби на недвижими имоти в близък период. В този смисъл оценката
определена от вещото лице И.Х.И. – 4 277 лева съответства в пълна степен на изискването
по чл.22 ал.5 от ЗОС равностойното парично обезщетение да се определи въз
основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имотите преди
влизането в сила на подробния устройствен план. По
този начин стойността на отчуждаваната част
- 111 кв.м. от имота на оспорващия и на Н.Д. следва да бъде 4 277 лева
или справедливата пазарна стойност на *** от 111 кв.м. земя в м.”Дюлева река”, представляваща
част от поземлен имот с идентификатор 67338.417.164, собственост на оспорващия М.К.
възлиза на 3 801,78 лв. Изложеното налага извод, че оспореният
административен акт, в частта, в която е определена оценка и размер на
дължимото парично обезщетение за *** от отчуждената част от имот с
идентификатор 67338.417.164 в размер на 2 489 лв., е незаконосъобразен, поради
противоречие с чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Ето защо оспорената
заповед следва да бъде изменена, като се приеме определената от вещото лице
оценка на предвидената за отчуждаване 111 кв.м. от имот с идентификатор 67338.417.164
по КККР на гр.Сливен, съответно се увеличи размера на дължимото на М.К.К. парично обезщетение за неговите *** от предвидената за
отчуждаване 111 кв.м. земя както следва: от 2 489 лв. на 3 801,78 лв. Размерът на дължимото на Н.Д. обезщетение
не се изменя, тъй като по отношение на него заповедта е влязла в сила,
доколкото не е подадена жалба.
С оглед уважаването на жалбата на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община
Сливен следва да заплати на оспорващия направените по делото разноски. На
възстановяване подлежат разноските за депозит за експертиза в размер на 300 лв.
и за държавна такса в размер на 10 лева. Предвид изложеното Община Сливен
следва да заплати на оспорващия сумата от 310 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед № РД-15-2158/06.12.2021 г. на Кмета
на Община Сливен, с която се отчуждават в полза на Община Сливен 111 кв. м.
земя, м. “Дюлева река“, представляваща част от поземлен имот с идентификатор
67338.417.164 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сливен,
селищно образувание „Изгрев”, землище гр.Сливен и е определено дължимо парично
обезщетение в размер на 2 800 лева, което да се изплати както следва: на М.К.К., .на *** – сума в размер на 2 489 лева и на Н.Д.Д., .на *** – сума в размер на 311 лева, като завишава оценката на дължимото на М.К.К. парично обезщетение за неговите *** от 111 кв.м. предвидена
за отчуждаване земя от поземлен имот с идентификатор 67338.417.164 и увеличава
размера на обезщетението от 2 489 лева на 3 801,78 /три хиляди
осемстотин и един лева и 0, 78 / лева.
ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на М.К. *** ЕГН **********
***, сумата 310,00 (триста и десет) лева, направени по делото разноски.
Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.
Решението на основание чл. 27 ал.6 от ЗОС не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: