№ 1931
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330203968 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-0273-000124 от
21.04.2022г. на Началник РУ Хисар при ОД на МВР – Пловдив, с което на П.
И. А., ЕГН:**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер
на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По съображения изложени в жалбата, жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител – адв. М. Т., моли съда да отмени
наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Релевира доводи,
че административнонаказателното производство е следвало да бъде
прекратено, тъй като е изтекъл едногодишният срок от извършване на
нарушението, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява, нито се
представлява от процесуален представител. В писмено становище,
депозирано преди съдебното заседание, процесуалният й представител, моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление и претендира разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се прави искане за
потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските
за адвокатско възнаграждение. Не се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателката П. И. А. бил съставен АУАН №175/22, бл.
№150515 от 16.03.2022г. за извършено на 02.04.2021г. около 10.42 часа в с.
Песнопой, обл. Пловдив, с посока на движение от гр. Баня към с. Песнопой,
нарушение за превишаване на разрешената скорост с 63 км/ч. при управление
на МПС – собствения й лек автомобил „БМВ 525 Д“, с рег. №***. Моторното
превозно средство, собственост на жалбоподателката, се движело със 113
км/ч, при разрешена скорост за населеното място от 50 км/ч. Посоченото
нарушение било установено и заснето с автоматизирано техническо средство
– система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен номер на радара TR4D-511 в
снимка към клип №18238. В снимката скоростта била отразена като 117 км/ч
и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза на
водача.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на П. И. А., ЕГН:**********, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
2
правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, тъй като на 02.04.2021г. около 10.42 часа в с. Песнопой, обл.
Пловдив, с посока на движение от гр. Баня към с. Песнопой същата е
управлявала МПС – лек автомобил „БМВ 525 Д“, с рег. № ***, нейна
собственост, като се е движила с установена скорост от 113 км/ч при
разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Посоченото е превишение
на разрешената скорост за управление на МПС в населено място с 63 км/ч в
повече. Безспорно е и обстоятелството за собствеността на автомобила, видно
от приложената по делото справка на КАТ за регистрация на МПС. На
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП и неустановяване на друго лице, което да е
управлявало процесния автомобил по това време и място, правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
А..
При извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че при
издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, обуславящо неговата незаконосъобразността и налагащо отмяната
му.
НП е издадено след изтичане на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН
преклузивен едногодишен срок. Съобразно правилата на чл.34, ал.1 от ЗАНН,
в общия случай, какъвто е и настоящият, не се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява,
когато не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. От доказателствата по делото се установява, че
на 24.03.2022г. жалбоподателката е подписала декларация, че на 02.04.2021г.
около 10.42 часа тя е управлявала лекия автомобил. Т.е. от тази дата
нарушителят се счита открит. АУАН е съставен в тримесечния срок на чл.34,
ал.1 от ЗАНН. НП обаче е издадено след изтичане на едногодишния срок,
предвиден в същата разпоредба. Независимо, че АУАН е съставен в рамките
на тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН, то изтичането на една
година от извършване на нарушението е пречка за предприемане на
процесуални действия по санкциониране на нарушителя, с оглед
алтернативността на двете хипотези.
3
С оглед на горното следва да се приеме, че в случая към момента на
издаване на НП е съществувала абсолютна процесуална пречка за развитие на
административнонаказателно производство и същото е опорочено. Съответно,
като не е преценил обективно горното обстоятелство и не е прекратил
административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал един
незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателката има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена,
като видно от представеното адвокатско пълномощно са заплатени 500лв. за
възнаграждение на адв. М. Т.. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, съдът
намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. В случая
е направено възражение за прекомерност на разноските. Същото съдът
намира за основателно, тъй като правният интерес не е висок, делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, приключило е в две съдебни
заседания, като в едното от тях не е бил даден ход, разпитан е един свидетел,
без процесуално представителство в съдебната зала от адвокат, като в хода на
процеса не са настъпили никакви усложнения. Поради това и въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр.
чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0273-000124 от 21.04.2022г.
на Началник РУ Хисар при ОД на МВР – Пловдив, с което на П. И. А.,
ЕГН:**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер
на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
/три/ месеца за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на П. И. А.,
ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5