№ 15266
гр. С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.М.Ш.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110115079 по описа за 2022 година
Производството по чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. за установяване
съществуването на следните вземания по отношение на Л. Л. С., ЕГН
********** – 2 010,34 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., 22,49 лв. такси за дялово разпределение
през периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, 361,18 лв. лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 02.12.2021 г. и 4,87
лв. лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за
периода 31.12.2018 г. – 02.12.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот в
гр. С., ж.к. „Л.”, .., аб.№ . и за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 72 541/2021 г. на СРС, 153 състав.
Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
1
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът не е изразил становище в срока за отговор по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
От приетия по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 28.07.2016 г. се установява, че
ответникът С. е била вещен ползвател на ап.. в гр. С., ж.к. „Л.”, .., към исковия
период, което не се оспорва по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В този смисъл
ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в
имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № ..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
2
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „Н.И.” ООД, видно от приетите по
делото решение на общото събрание на етажната собственост от 06.06.2002 г-
и договор с фирмата за дялово разпределение от 19.06.2002 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети изравнителни сметки и
протоколи за отчет от топлинния счетоводител „Н.И.” ООД за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., касаещи ап.. в гр. С., ж.к. „Л.”, .., както и
съобщения към фактури за същия период, издадени от ищеца в качеството му
на топлофикационно дружество. Посочените писмени доказателства не са
оспорени от ответника, с оглед на което следва да бъдат кредитирани. В
процесния топлоснабден имот до 08.01.2019 г. е имало два присъединени към
отоплителната инсталация радиатори без уреди, като на 08.01.2019 г. е
монтиран топломер с дистанционен отчет на единствения останал
присъединен радиатор. В банята е била налична щранг-лира без монтиран
топломер. В имота не е имало надлежно узаконен индивидуален водомер за
топла вода. На ответника е начислявана топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация и щранг лира, топлинна енергия за отопление на имота по
показания на индивидуалния топлинен разпределител и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на база един потребител.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба №
16-334/2007 г. за топлоснабдяването/. При изчисляване на сумата за
3
действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за
месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото ответникът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира изравнителните сметки, които са отчели реално доставеното
количество топлинна енергия през исковия период, което е на обща стойност
1 977,34 лв.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 22,49 лв.
/съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ../06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ответникът не доказа погасяване на задължението за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия в общ размер на 1 977,34 лв. и на
таксите за дялово разпределение в общ размер на 22,49 лв. през процесния
исков период, поради което исковете за главница следва да се уважат до
посочените размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
4
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 02.12.2021 г. възлиза на 355,25 лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
процесната обща фактура за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. обаче следва
да се съобрази и чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
5
извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
вкл./, според който мораторна лихва не се дължи за посочения период на
извънредното положение. При съобразяване на тази разпоредба и на
основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху
дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 12.03.2020 г. и
периода 09.04.2020 г. – 02.12.2021 г. възлиза на 340,45 лв., до който размер
акцесорната претенция се явява основателна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски в общ размер на 95,59 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 95,59 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Л. Л. С.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумите: 1 977,34 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., 22,49 лв. такси
за дялово разпределение през периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот -
ап.. в гр. С., ж.к. „Л.”, .., с аб.№ ., ведно със законна лихва за периода от
17.12.2021 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 340,45 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и периода
6
09.04.2020 г. - 02.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 72 541/2021 г. на СРС, 153 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница на цена за доставена топлинна енергия за
разликата над присъдената сума 1 977,34 лв. до пълния предявен размер
2 010,34 лв., исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за разликата над присъдената сума 340,45 лв.
до пълния предявен размер 361,18 лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020
г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4,87 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.12.2018 г. - 02.12.2021 г.
ОСЪЖДА Л. Л. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 95,59 лв. - разноски в заповедното
производството, както и сумата 95,59 лв. - разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД – „Н.И.” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7