№ 2753
гр. Варна, 22.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501552 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 265823 /02.06.2022г., подадена от Р. Н. АТ., ЕГН
**********, с адрес: ************** и Г. Н. П., ЕГН **********, с адрес:
********************, срещу решение № 260 280 / 18.05.2022г., постановено по гр.д. №
2857 / 2021г. на ВРС, 20 с-в, В ЧАСТТА, с която всяка от жалбоподателките е осъдена да
заплати Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Долни чифлик, Фуражен цех, сумата от 5811,70 лв.,
представляваща припадащата се на ответницата част от обща сума в размер на 18938,40 лв.,
с която се е увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № 115025, обособен в
парцел № 25 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик,
находящ се в местност „Али Кочевото“, вследствие на извършените от арендатора по
договор за аренда № 52 от 29.03.2004 г. в периода 2004 г. - 2005 г. подобрения в имота,
изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – 610 бр. ябълкови дръвчета - 110 бр. сорт
„Айдъред“ и 500 бр. сорт „Златна превъзходна“, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 25.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ. Жалбоподателките са осъдени да заплатят и сторените
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
2/ въззивна жалба вх. № 266 184 /14.06.2022г., подадена от Потребителна
кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Долни чифлик, Фуражен цех, представлявана от Вл. М. Минев – управител, срещу решение
№ 260 280 / 18.05.2022г., постановено по гр.д. № 2857 / 2021г. на ВРС, 20 с-в, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу Р. Н. АТ., ЕГН **********, с адрес:
************** и Г. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ********************, за разликата
над сумата от 5811,70 лв. до пълния претендиран размер от 9469,20 лв. по отношение на
всяка една от тях, като неоснователни. Жалбоподателят е осъден и за разноските
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Във въззивната жалба вх. № 265 823 /02.06.2022г., подадена от Р. Н. АТ. и Г. Н. П.,
се излага, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и
1
постановено при нарушение на процесуалните правила. Фактическите и правните изводи на
съда не съответствали на събраните по делото доказателства и/или били изградени въз
основа на едностранно обсъждане на доказателствата по делото.
На първо място излага, че неправилно съдът е приел, че арендният договор бил
сключен на 29.03.2004 год. Съгласно изискванията на чл.З от ЗАЗ договорът за аренда се
сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.От представения
договор за аренда е видно, че нотариалната заверка на подписите на страните е от
20.05.2004 год. - рег.№3110/20.05.2004г. по регистъра на нотариус Александър Александров,
с район на действие PC-Варна. Договорът за аренда е за срок от 15 години, т.е. същият се
прекратява поради изтичане на срока му на 20.05.2019 год. Разпоредбата на чл.6 ал.4 от ЗАЗ
изисквала при прекратяване на договора за аренда да бъде съставен протокол за връщане на
обекта, а такъв не бил съставен. В чл.6 от раздел IV на договора ищецът/ арендатор/ по
договора бил поел задължението да заплати на „Интерфрукт Камчия" АД гр.Долни чифлик в
срок до 31.12.2004 год. остатъчната стойност на градината. Това било една индиция ,
доказваща по безспорен начин, че към датата на сключване на договора за аренда имотът,
предмет на аренда не е нива, а градина. Имотът бил описан като нива на база документите за
собственост на арендодателя. В писмената си покана до жалбоподателките ищецът-
арендатор по договора за аренда претендирал да му бъде заплатена остатъчната стойност на
засадените трайни насаждения, а съгласно тройната експертиза, назначена по делото,
остатъчната стойност на насажденията към датата на прекратяване на договора е нула.
Твърди недобросъвестност на ищеца, тъй като същият не бил предал на
арендодателите обекта по надлежния ред, срещу опис и обекта на договора за аренда не
можел да се ползва нито като овощна градина, нито по първоначалното му предназначение-
за нива. Нещо повече, арендаторът сам бил унищожил евентуалните дръвчета върху
1000кв.м. в имота ,без нито да попита арендодателите ,нито да отрази тези действия по
надлежния ред. Арендаторът изоставил грижата за градината, а собствениците на имота
следвало да вложат труд и средства, за да възстановят имота, предмет на договора за аренда:
насажденията са негодни за ползване по предназначение, а за да се ползва имота като нива
същите следва да бъдат изкоренени, имотът почистен от къпини, увивни растения и др. По
делото не са събрани доказателства, които по един категоричен начин да доказват от кой
момент арендаторът не полага грижи за овощната градина. На база твърде противоречиви
писмени доказателства съдът приема, че периодът на създаване на овощната градина е през
2004 год. Съдът не е положил нужните усилия да установи точния период на засаждане на
дръвчетата, както и вноса на ябълковите дръвчета. Най-подходящия период за засаждането
им е края на месец октомври до началото на месец март. Изводите на експертизата,
основаващи се на чл.11 ал.З от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, са
категорични, че насаждения, дървета, храсти, растения и др. независимо от възрастта им,
както и такива, които са завършили плододоващия период се оценяват само като материал за
отопление, строителство, мебели и др. Вещите лица по тройната експертиза сочат, че
процесните ябълкови дръвчета като дърва за огрев са на стойност 1 200.00 лв. Тройната
експертиза е категорична, че към датата на прекратяване на договора за аренда не са
извършвани агротехнически мероприятия, като резитба, окопаване и растително-защитни
мероприятия, клоните на дърветата са вплетени, че ябълковата градина е изоставена от 2-3
години, т.е. още преди да изтече срокът по договора за аренда. Всичко това доказва по
безспорен начин, че ищецът е използвал ябълковата градина с цел субсидиране, което е
започнало през месец март 2007 год., получил е субсидията и е изоставил ябълковите
насаждения. Вещото лице Б. сочи, че дърветата са изоставени още през месец март 2019 год.
Оспорил е изцяло заключението по експертизата и е поискал нова, доколкото в.л. Б. по гр.д.
11066 /2019г. е посочила цена за дръвче в същия масив – 11,74 лв. Отделно в тройната
експертиза били оценени 610 бр.ябълкови насаждения , като стойността име определена на
15 067.00 лв. Като дърва за огрев съща оценката е на база 610 бр. В заключение експертизата
2
сочи,че увеличената стойност на имота в следствие на засадените в него трайни насаждения
е 16 267.00 лв. т.е. сумира стойността на 610 бр. дръвчета като насаждения и прибавя сумата
от 1 200 лв.- стойността на 610 бр. дръвчета като дърва за огрев. Съдът неправилно гради
своите изводи на тази база, тъй като ако дръвчетата са отглеждани с грижата на добър
стопанин и те са в период на плододаване, то те трябва да се ценят като насаждения, а щом
същите не са стопанисвани по надлежния ред съгласно Наредбата за базисните цени на
трайните насаждения следва да се ценят единствено и само като дърва за огрев. Тройната
експертиза дава заключение, че са налични 422 брой ябълкови дръвчета, а оценката им е
дадена на база 610 бр.дръвчета.
Арендаторът не бил изпълнил задължението си по чл.4 раздел IV от договора за
аренда: ,Лрендаторът има право да изменя и подобрява земята само в случай, че това не се
отразява върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора" . Ако
приемем.че имотът е нает като нива, а не с насажденията, то тогава арендаторът е длъжен да
разчисти за своя сметка имота, за да се ползва след прекратяването на договора като нива.
По делото е приложен снимков материал, по- точно към единичната експертиза, който не е
оспорен и от който ясно се вижда какво е състоянието на имота, а също и състоянието на
ябълковите насаждения. В чл.5 от раздел VI на договора за аренда е записано, че ако
договорът се прекрати преди изтичане на стопанската година, арендодателят дължи
стойността на още неотделените, но подлежащи на отделяне плодове. Договорът се
прекратява поради изтичане на 20.05.2019 год. Стопанската година изтича на 01.10.2019 год.
Ябълковите плодове се събират след месец юни най-рано.Това също е индиция, че
арендаторът е изоставил овощните дръвчета, защото не претендира заплащане стойността на
неотделилите се плодове.
Твърди още, че към датата на постановяване на решението на първата инстанция
извършените подобрения-засадените на ябълкови дръвчета са негодни за ползването им по
предназначение, поради неполагане на грижи на добър стопанин от страна на арендатора и
поради тази причина в най-добрия случай те следва да се ценят единствено и само като
материал за огрев и то на база 422 бр. дръвчета. Молят съда да отмени решението в
обжалваната част изцяло или да намали размера до стойността на 422бр. дръвчета за огрев,
както и да им присъди сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , с който се оспорват
доводите изложени във въззивната жалба. Сочи, че жалбата е неоснователна.
По отношение на датата на сключване на договора сочи, че не се отразява на
правилността на решението. Признава, че нотариалната заверка е с по-късна дата, но това не
е от значение. Липсата на протокол за предаването също не засяга правилността на
решението. Тези възражение не са били своевременно релевирани пред ВРС. Останалите
доводи в жалбата също са неоснователни. Клаузата на чл. 6 от раздел IV от договора не
сочи, че преди сключването на договора в имота е имало ябълкова градина. В поканата до
ответниците ищецът действително е посочил, че се касае за остатъчна стойност, като обаче,
претенцията му в настоящото производство е за увеличена стойност на обекта, което е
различно. Оспорва твърденията за недобросъвестност, като сочи, че е стопанисвал имота до
края на срока на действие на договора, като за градината до него момент е полагана нужната
грижа, предвид, че и последната реколта през есента на 2018г. е прибрана. Тези възражения
за недобросъвестност също не са релевирани в срок. По отношение на твърдението, че
ищецът бил унищожил дръвчета върху 1000 кв.м. също сочи, че не е направено пред
първата инстанция, а и същото било лишено от логика. Ответниците не са оспорили
своевременно представените писмени доказателства, както необосновано се излагало във
въззивната жалба. Оспорва и възражението, че ВРС не бил положил нужните усилия да
установи точния период на засаждане и вноса на ябълковите дръвчета, като твърди, че
3
първоинстанционният съд е обсъдил обстойно всички събрани доказателства. Оспорва и че
тройната експертиза не следвало да бъде кредитирана – същата била категорична и ясна, а
изчисленията на съда са базирани на 422 бр. дръвчета. Оспорва и всички останали
възражения на ответниците. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и
да потвърди решението в тази обжалвана част.
Във въззивна жалба вх. № 266 184 /14.06.2022г., подадена от Потребителна
кооперация „Сотир Костов“ се излага, че в обжалваната част решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата по
делото. Твърди, че изводите на съда за това кога са посадени дръвчетата и за това, че е било
налице съгласие за извършване на подобренията са правилни и законосъобразни. Оспорва,
обаче, че се налага коригиране на цената на дръвчетата с 10 %. Сочи, че към края на 2018г.,
когато е прибрана последната реколта безспорно се установява, че е положена нужната
грижа, поради което към датата на прекратяване на договора – 29.03.2019г. ябълковата
градина е била в добро състояние. Твърди, че неправилен е изводът на съда, че суми се
дължат само за 422бр. дръвчета, а не за 610 бр., колкото са засети и колкото безспорно се
установява, че са били засети. Сочи, че след като градината е била изоставена от
собствениците си повече от три години, след връщането й от ищеца, нормално било част от
дърветата да са унищожени. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да
осъди ответниците да заплатят и остатъка от сумите, като съответни на ищеца се присъдят и
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. Н. АТ. и
Г. Н. П., с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че към
датата на сключване на договора за аренда, вече са били засадени овощни дръвчета, като
представените от ищеца писмени доказателства били неверни и не касаели имота на
ответниците. Показанията на св. П. не следвало да се кредитират, тъй като тя била служител
на ищеца, като същата свидетелствала и по другите дела срещу бившите арендодатели.
Преповтарят доводите си изложени във вече подадената от тях въззивна жалба. Твърдят, че
направеното увеличение на иска е незаконосъобразно, защото едновременно се изменяло
основанието и размера. Молят съда да остави без уважение жалбата, както и да им се
присъдят разноски.
ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от
ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над
диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане
1/ въззивна жалба вх. № 265823 /02.06.2022г., подадена от Р. Н. АТ., ЕГН
**********, с адрес: ************** и Г. Н. П., ЕГН **********, с адрес:
4
********************, срещу решение № 260 280 / 18.05.2022г., постановено по гр.д. №
2857 / 2021г. на ВРС, 20 с-в, В ЧАСТТА, с която всяка от жалбоподателките е осъдена да
заплати Потребителна кооперация „Сотир Костов“ , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Долни чифлик, Фуражен цех, сумата от по 5811,70 лв.,
представляваща припадащата се на ответницата част от обща сума в размер на 18938,40 лв.,
с която се е увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № 115025, обособен в
парцел № 25 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик,
находящ се в местност „Али Кочевото“, вследствие на извършените от арендатора по
договор за аренда № 52 от 29.03.2004 г. в периода 2004 г. - 2005 г. подобрения в имота,
изразяващи се в засаждане на трайни насаждения – 610 бр. ябълкови дръвчета - 110 бр. сорт
„Айдъред“ и 500 бр. сорт „Златна превъзходна“, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 25.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ. Жалбоподателките са осъдени да заплатят и сторените
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
2/ въззивна жалба вх. № 266 184 /14.06.2022г., подадена от Потребителна
кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Долни чифлик, Фуражен цех, представлявана от Вл. М. Минев – управител, срещу решение
№ 260 280 / 18.05.2022г., постановено по гр.д. № 2857 / 2021г. на ВРС, 20 с-в, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу Р. Н. АТ., ЕГН **********, с адрес:
************** и Г. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ********************, за разликата
над сумата от по 5811,70 лв. до пълния претендиран размер от по 9469,20 лв. за всяка една
от тях, като неоснователни. Жалбоподателят е осъден и за разноските съразмерно с
отхвърлената част от исковете
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2022г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
УКАЗВА на въззивниците Р. Н. АТ. и Г. Н. П. в седемдневен срок от уведомяването
да представят адвокатско пълномощно към адв. О.С. с дата, предхождаща датата на
депозиране на въззивната жалба в съда – 02.06.2022г. / приложеното пред първата инстанция
не съдържа изрично посочване, че упълномощаването е и за въззивната инстанция/, а в
случай, че не са го упълномощили надлежно, то да потвърдят с писмена молба, изходяща
лично от всяка една от тях, извършените от адвокат С. действия по подаване на въззивната
жалба и отговора на въззивната жалба, подадена от насрещната страна, без представителна
власт, или преподпишат лично в деловодството на съда посочените документи и представят
доказателство за представителна власт на адв. С. за последващи процесуални действия.
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивниците Р. Н. АТ. и Г. Н. П., че при неизпълнение
производството пред въззивната инстанция ще бъде прекратено и делото върнато на ВРС за
администриране.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
5
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, като на въззивниците Р.
Н. АТ. и Г. Н. П., чрез адв. С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6