Решение по дело №1263/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 991
Дата: 19 юли 2022 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20227050701263
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер………………….       Година 2022                                                  град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд                                  

Девети касационен състав

на седми юли                                               две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

            ЧЛЕНОВЕ: Таня Димитрова

Станислава Стоева

                                    

секретар Пенка Михайлова

прокурор Мирослав Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №1263 по описа на съда за 2022 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба на Директор на РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, срещу Решение № 397/21.03.2022 г., постановено по НАХД № 613/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е ОТМЕНЕНО НП № 23-0001643/12.10.2021 г. Издадено от директора на РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, с което на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ ООД на осн. Чл. 104, ал. 7 от ЗавП на дружеството е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева за нарушение на чл. 91в, т. 2, пр. 2 от ЗАвП. С Решението на районен съд – Варна РД “Автомобилна администрация” – Варна е осъдена да заплати на „БУНЕРАБГ ШИПИНГ“ ООД сумата от 370.00 лева, представляваща разноски по АНД № 613/2022 г. по описа на ВРС.

С депозираната жалба се иска отмяна на постановеното Решение № 397/21.03.2022 г., постановено по НАХД № 613/2022 г. по описа на Районен съд – Варна. С оглед изхода на настоящото дело се моли съдът да се произнесе по адв. възнаграждение на насрещната страна при условията на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Прави се искане за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на ИА „Автомобилна администрация“ съобразно чл. 97 от Закона за правната помощ.

Наведени са твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон. Не се споделят мотивите на въззивния съд за елементите на състава на нарушението. Сочи се съдебна практика в смисъл, че отказът на проверяваното лице не следва да бъде изричен, а може да се осъществи с бездействие. Излагат се твърдения за неоснователност на възраженията на проверяваното дружество за възникнали технически проблеми при обработването на исканата информация.

В съдебно заседание, касатора не се явява, не изпраща представител.

Ответникът не изпраща представител. В отговор на касационната жалба излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Депозирани са и писмени бележки, в подкрепа на отговора на касационната жалба. Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, в размер на 410 лв.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в касационната жалба представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Въззивният съд е изяснил фактите относно съставомерността на осъщественото административно нарушение. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното обжалване доказателства.

На „БУМЕРАНГ ШИЛИНГ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П.Х.Г., притежаващо лиценз №4577/08.11.2010 г. на Общността за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 07.11.2025 г., била извършена комплексна проверка от длъжностни лица към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и св.Б Г . На 14.06.2021 г. до дружеството била изготвена Покана per. № 14-00-51- 773/01.06.2021 г. за извършване на комплексна проверка за периода от 01.08.2020г. до 30.11.2020г. относно транспортната дейност на фирмата от Директора на РД“АА“- Варна. Поканата била изготвена на основание чл.91б, т.1 от ЗАвП във връзка с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС и била адресирана до управителя на дружеството. Тя съдържала писмено разпореждане до дружеството в 7-дневен срок, да предостави в РД “АА” гр. Варна документи във връзка с проверка на документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода от от 01.08.2020г. до 30.11.2020г. В цитираната покана подробно бил изложен списък с изисканите документи и информация сред които: т.5, изречение 2 от раздел 1 информация извлечена от паметта на тахографа и от картите на водачите на магнитен носител. В поканата било посочено още, че документите следва да се представят на проверяващия екип, както и била упомената отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите съгласно чл.97, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/. Поканата била връчена на 14.06.2021г. на г-н П.Г. - управителна дружеството. До изтичане на 7-дневния срок-21.06.2021г. визиран в горепосочената наредба за представяне на изисканите документи, въззивното дружество не представило в административната сграда на РД“АА“-Варна информация на магнитен носител извлечена от картата на водача С  Х. Г , ЕГН: ********** за периода на проверката. В хода на проверката от 3 бр. CMR от 06.08,2020г., 12.08.2020г. и 21.08.2020г., и записи от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в МПС с per. № СВ0204НА било установено, че водачът С Г  е извършил международен превоз на товари. Исканата информация за С Г  не била представена до приключване на проверката.

В хода на проверката били снети писмено обяснение от управителя на дружеството с per. № 14-00-51-773/2/30.07.2021 г., в които същият посочил, че причината поради която дружеството не може да представи тахографски данни за шофьорите е неизправност в системата, с която работят, обслужвана от дружество Frotcom България. Посочено било още, че системата не позволявала архивирането на файловете. В обяснението било посочено, че нужните данни можели да бъдат предоставени след излизането на новата карта на водача, заявление за което било подадено в РД „АА“-Варна. Поискано било да бъде дадена възможност на дружеството да представи исканата информация на по-късен етап.

При горните констатации на 31.08.2021 год. срещу въззивното дружество св.И съставен АУАН, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП като приел, че нарушението е извършено в гр.Варна на 22.06.2021 год., която дата се явява денят следващ датата, на която е изтекъл срокът за предоставяне на информацията с визираната по-горе покана. Актът бил предявен и връчен още същия ден на представляващия въззивното дружество лице, което го подписало с отбелязване, че има възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени и писмени възражения пред АНО.

Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП на директорът на РД „Автомобилна администрация” -гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП наложил на въззивото дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП.

 

За да отмени процесното НП, въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати процесуални нарушения и нарушението за което е наказано дружеството не е извършено. Обосновал е решението си с неяснота на възведеното обвинение, поради липса на конкретно описание на съставомерни за нарушението елементи, както и на липса на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение.

Настоящият състав на съда, като касационна инстанция, изцяло възприема мотивите на въззивния съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

Не се споделят възраженията на касационния жалбоподател, за необоснованост на въззивното решение, както и за неправилно прилагане и тълкуване на закона.

Настоящият състав намира, че процесното НП е издадено в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

С обжалваното НП е наложено административно наказание на основание чл.104, ал.7 ЗАвП за извършено нарушение по чл. чл.91в, т.2 от ЗАвП.

Съгласно  чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП - превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.

На основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП - на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.

Изпълнителното деяние, съгласно описанието в НП, е непредоставяне на контролните органи на информация, извлечена от картата на конкретен водач. Такова деяние не е предвидено сред хипотезите на чл. 104, ал. 7 ЗАвП. Изпълнителните деяния в двете хипотези, които са уредени в чл. 104, ал. 7 от ЗАвП се различават по своя фактически състав, поради което и следва да са описани пълно и точно фактите и обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по цитираната разпоредба. В случая фактите в НП не осъществяват нито една от хипотезите на чл. 104, ал. 7 от ЗАвП поради липса на съставомерни елементи в описанието на деянието. От описанието в НП не става ясно съхранена ли е информацията, за чието непредставяне е наказано дружеството или е налице отказ от страна на дружеството да я предостави.

Порокът - неяснота, непълнота и непрецизност в словесното описание и правна квалификация на извършеното е винаги съществен, тъй като внася неопределеност в обвинението, предмет на АУАН и НП и нарушава правото на защита на посочения извършител. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва административнонаказателното обвинение. Съдът не разполага с правомощията да внася съществено изменение в описанието на нарушението, като го попълва или коригира.

Като е достигнал до същия извод, районен съд гр. Варна е постановил едно законосъобразно решение, което следва да оставено в сила.

В допълнение съдът намира, за несъстоятелни доводите на касатора страна, че отказът за представяне на документи не следва  да бъде непременно изричен, от което следвало, че може да се изрази и в мълчаливо бездействие на превозвача. Отказът предполага манифестирана, изявена воля, която юридическото лице проявява чрез своите органи. Приравняването на бездействието, представляващо отсъствие на воля и действие, на отказ, който във всички случаи се осъществява чрез активно проявена воля или действие, е недопустимо във формалния административно-наказателен процес.

Настоящият състав не споделя цитираната от касатора практика на други съдебни състави в противен смисъл.

Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че не въззивния съд, а АНО е издал НП без да изследва всички обстоятелства, релевантни за решаване на спора. От доказателствата по делото е видно, че проверяваното дружество е уведомило в срок актосъставителя за техническите затруднения, които изпитва при снабдяването с нужната информация и е поискало удължаване на срока за предоставянето й. Нито актосъставителя, нито АНО са се произнесли по тази молба, нито са обсъдили причините довели до невъзможността за предоставяне на исканата информация. Вместо това са побързали да ангажират отговорността на дружеството.

При този изход на спора, основателна се явява своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на ответника по касация „Бумеранг шипинг“ ООД за касационната инстанция. За осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция касационният жалбоподател е представил договор за правна защита и съдействие от 27.05.2022 г. за изплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 410 лв. Предвид направеното възражение от касатора в касационната жалба за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и предвид относително не високата сложност на разглеждания казус, съдът намира за необходимо да редуцира размера на претендираното адвокатско възнаграждение до сума в размер на 370 лв. на основание чл. 18, ал.4 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2, предл. І от АПК, Варненският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 397/21.03.2022 г., постановено по НАХД № 613/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „Бумеранг шипинг“ ООД, ЕИК ********* сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

       

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:    1.                                2.