МОТИВИ към присъда № 71, постановена
на 16.05.2019 год. по НОХД № 756/2019 год. по описа
на Районен съд Стара Загора
Предявено е обвинение
против подсъдимия А.А.А., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че в
периода м.февруари 2013 год. – м.декември 2018 год. включително, в град Стара
Загора, след като е осъден с решение № 6 от 25.01.2012 год. по гражданско дело
№ 533/2011 год. по описа на Районен съд Своге, влязло в законна сила на
09.03.2012 година да издържа свои низходящи - малолетното дете А.А.А. и непълнолетното дете П.А.А.,
действащи чрез тяхната майка и законен представител А.М.З.и с нейно
съгласие, съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 71 месечни
вноски всяка по 100.00 лева в общ размер
на 7100.00 лева за детето А.А.А., както и 66 месечни вноски всяка по 120.00
лева в общ размер на 7920.00 лева за детето П.А.А.или всички дължими за двете
деца вноски в общ размер на 15 020.00 лева – престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
В пледоарията
си представителят на Районна прокуратура - Стара Загора поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани
доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага
на подсъдимия А.А.А. да
бъде наложено наказание ”Лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1
от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Адв.М.Т. *** назначен в качеството на служебен защитник
на подсъдимия А.А.А.
по ЗПП не оспорва обвинението против подзащитния му като взема становище да му
бъде наложено минимално наказание, в случая ”Пробация”
за срок от 6 до 8 месеца с двете задължителни пробационни мерки.
Подсъдимият
А.А.А. по реда на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и поддържа пледоарията на защитника си, като в последната
си дума изразява съжаление за извършеното.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установено
следното:
През 1999 година подсъдимият А. сключил граждански
брак с Анна Минчева Закова. Двамата живели заедно до 2012 год., когато с
решение № 6 от 25.01.2012 год.
по гражданско дело № 533/2011 год. по описа на Районен съд Своге бракът
им бил прекратен. Със същото решение на
Районен съд Своге е определена и ежемесечна издръжка в размер на 100.00 лева за детето А.А.А., както и
издръжка в размер на 120.00 лева за детето П.А.А..
Подсъдимият не плащал определената със съдебно решение издръжка.
Последвала присъдата на Старозагорския районен съд по н.о.х.дело № 72/2013 год.
касаеща периода м.март 2012 год. – м.януари 2013 год.
Поради неизплащане на определената с
влязлото в сила решение издръжка, през 2018 година свидетелката
Анна Минчева Закова, която е и законен представител на пострадалите деца
Антонио и Павлета, подала молба в Районна прокуратура Стара Загора и е
образувано настоящото досъдебно производство. Осъществено е разследване. При
разследването е установено, че подсъдимият А.А.А. и до момента на привличането
му като обвиняем не е платил дължимите парични суми, определени от Районен съд
Своге. Междувременно едно от децата - Павлета, навършило пълнолетие през м.август
2018 година.
По описания
начин, с деянието си, подсъдимият А.А.А.
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 НК, като в периода м.февруари
2013 год. – м.декември 2018 год. включително в град Стара Загора, след като е
осъден с решение № 6 от 25.01.2012 год. по гражданско дело № 533/2011 год. на
Районен съд Своге, влязло в законна сила на 09.03.2012 год. да издържа
свои низходящи – малолетното дете А.А.А. и непълнолетното дете П.А.А., действащи
чрез тяхната майка и законен представител А.М.З.и с нейно съгласие, съзнателно
не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 71 месечни вноски всяка по 100.00 лева в общ размер на 7100.00 лева за
детето А.А.А., както и 66 месечни вноски всяка по 120.00 лева в общ размер на 7920.00 лева за детето П.А.А.или всички дължими за
двете деца вноски в общ размер на 15 020.00 лева.
Гореизложеното
се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство
(показанията на св.Анна
Минчева Закова, решение от 25.01.2012 год. по гр.д.№ 533/2011 год. по описа на РС Своге,
протокол за
предупреждение от 10.07.2018 год.; справка за съдимост, рег. № 3932/16.10.2018
г.; справка от НОИ – Териториално поделение – Стара Загора за актуално
състояние на всички трудови договори и справка от
Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2014 год. до
31.12.2018 год. при пенсиониране на подсъдимия А.А.А.,
изх. № 1056-23-141#1/27.09.2018 год.; уведомително писмо от Община
Своге, изх. № 66-00-99/22.10.2018 г., ведно с удостоверение за постоянен адрес
и удостоверение за настоящ адрес; протокол за разпит на обвиняем от 05.12.2018
год. и от 11.02.2019 год.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 05.12.2018 год. и от 11.02.2019 год.), както и от събраните
в хода на съдебното следствие писмени доказателства (справки за съдимост на
подсъдимия), прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК,
като следва изрично да се отбележи, че всички събрани доказателства са
непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са
налице съществени противоречия между тях, поради което и не се налага поотделното им обсъждане.
Съдът прие, че
подсъдимият е извършил деянието си виновно - при пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
На този извод навежда обстоятелството, че подсъдимият е знаел за съдебно
установеното му задължение да плаща ежемесечна издръжка на двете си деца – А.А.А.
и П.А.А., но въпреки това, през инкриминирания период не го е изпълнявал. Без
правно значение е в случая дали доходите на подсъдимия са позволявали да
изпълнява задължението си за издръжка на двете си деца през инкриминирания
период, тъй като съдебно установеното му задължение за издръжка е обективно и
независимо от имущественото му състояние, още повече, че ако последното не му
е позволявало да изпълнява това си задължение, е могъл да поиска по граждански
ред намаляване на размера на издръжката, но липсват данни да го е
направил.
При тези данни
съдът призна подсъдимия А.А.А., ЕГН **********,
за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, изразяващо се
в това, че в периода м.февруари 2013 год. – м.декември 2018 год. включително, в
град Стара Загора, след като е осъден с решение № 6 от 25.01.2012 год. по
гражданско дело № 533/2011 год. по описа на Районен съд Своге, влязло в законна
сила на 09.03.2012 година, да издържа свои низходящи - малолетното дете А.А.А. и непълнолетното дете П.А.А.,
действащи чрез тяхната майка и законен представител А.М.З.и с нейно
съгласие, съзнателно не е изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 71 месечни
вноски всяка по 100.00 лева в общ размер
на 7100.00 лева за детето А.А.А., както и 66 месечни вноски всяка по 120.00
лева в общ размер на 7920.00 лева за детето П.А.А.или всички дължими за двете
деца вноски в общ размер на 15 020.00 лева.
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на същото, залегнали
в чл.54 от НК, изхождайки от предвидените в закона наказания за извършеното
престъпление (до една година лишаване от свобода или пробация)
и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
както и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и
специална превенции. В тази насока съдът отчете направените от подсъдимия
самопризнания в хода на досъдебното производство и в хода на проведеното
съдебно следствие, изразеното от него критично отношение към извършеното като
смекчаващи отговорността й обстоятелства, а като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете продължителния период на неизпълнение на
задължението за издръжка и трайно пренебрегване на интересите на двете си деца.
В случая съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия на последния следва да бъде определено наказание по
втора алтернатива, предвидена в чл.183, ал.1 от НК, а именно ”Пробация”.
Ето защо съдът
наложи на подсъдимия А.А.А. наказание ”Пробация” при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно ”задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от седем месеца с периодичност два пъти
седмично и ”задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от седем месеца.
Водим от
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: