Определение по дело №1060/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба вх.№ 7479 от 06.10.2023г. подадена от ВрИД кмет на община Минерални бани, с искане за изменение на Определение № 907 от 03.10.2023г., постановено по ч.адм. дело № 1060/2023г. на АдмС – Хасково в частта на разноските.

Счита се, че в оспорената му част определението е неправилно и следва да се измени. В тази връзка се изтъква, че прекратяването на фактическото действие по чл.250 от АПК, каквото било налице в случая, не можело да бъде приравнено на оттегляне на административния акт по смисъла на чл.159, т.3 от АПК. При прекратяване на производството поради липса на правен интерес не била предвидена хипотеза, при която на оспорващия да се дължат разноски.

На следващо място, установяването на публикуване на данните на лицето П.Т.З. (жалбоподател в главното производство) в регистъра на заявленията за достъп до обществена информация било към дата 15.08.2023г., като не се установявало по безспорен начин, че към дата на подаване на жалбата действията по нарушаване на правата на лицето все още не били преустановени. В случай на преустановяване на действията, то изначално не бил налице правен интерес, поради което не можело да се счита, че с действията си Общината Минерални бани дала повод за завеждане на делото и че следвало да поема разноските на оспорващия.

На последно място, трябвало да се има предвид, че общината била привлечена по делото в качеството на трета неучастваща страна и поради тази причина в депозираните нея отговори не направила искане за намаляване на претендирания от жалбоподателя размер на адвокатско възнаграждение.

Моли се присъденият адвокатски хонорар на П.З. за защита в производство пред съда да се намали до нормативно предвидения минимум. Последното се обосновава с липса на фактическа и правна сложност на делото и на процесуално представителство в съдебни заседания. Предвид това възнаграждението следвало да е в размер на 675 лева, съобразно чл.8, ал.2, т.10 и по арг. от чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Насрещната страна – П.Т.З., в указания от съда срок, ангажира мотивирано становище за недопустимост и неоснователност на молбата.

Съдът, като взе предвид доводите в молбата и наличните по делото доказателства, намира следното:

По жалба на П.Т.З. срещу незаконосъобразни действия на Община Минерални бани, в качеството ѝ на администратор на лични данни, изразяващи се в публикуване на интернет страницата на Общината, в секция – Достъп до обществена информация, регистър на заявленията за достъп до обществена информация за 2022г., на трите имена на жалбоподателя, е било образувано настоящото частно адм. д. №1060/2023г. по описа на АдмС – Хасково. Искането на жалбоподателя е било да се прекратят действията на Община Минерални бани, чрез премахване от интернет-страницата на институцията на пълното му име.

С Определение № 907 от 03.10.2023г., постановено по ч. адм. д. №1060/2023г., поради отпаднал в хода на делото правен интерес, съдът е оставил без разглеждане жалбата, прекратил е производството по делото и е осъдил Община Минерални бани да заплати на П.Т.З. сума в размер на 1 210 лева, представляваща разноски по делото, от които 1200 лева адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса за образуване на делото и разглеждане на жалбата.

Определението е било съобщено на молителя на 04.10.2023г. чрез Системата за сигурно електронно връчване.

При извършената проверка за допустимост и основателност на молбата, съдът намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение, в частта му за разноските.

В случая искането за изменение в частта за разноските на постановеното по ч. адм. дело № 1060/2023г. Определение № 907 от 03.10.2023г. е направено своевременно – в срока за обжалване на съдебния акт, от надлежна страна.

Съгласно практиката на ВАС молбата е допустима, независимо че страната, която иска изменението, не е представила списък на разноски. Това е така, тъй като липсата на списък отрича само правото на страната да иска изменение на присъдените на нея разноски, но не и правото ѝ да иска изменение на разноските, присъдени на насрещната страна. В този смисъл са Определение № 9242 от 4.10.2023г. на ВАС по адм. д. № 8559/2023г., Определение № 9245 от 4.10.2023г. на ВАС по адм. д. № 8556/2023г., Определение № 9072 от 28.09.2023г. на ВАС по адм. д. № 11209/2022г., Определение №3431/05.03.2020г. на ВАС по адм. дело №2500/2020г. и др.

Също така, молбата е допустима с оглед отправянето ѝ от страна по главното производство в лицето на Община Минерални бани. Именно последната, се явява надлежен ответник по искането с правно основание чл.250 от АПК, доколкото според § 1, т.2 от ДР на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), „администратор“, с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно текста на посочената норма от Регламент (ЕС) 2016/679, „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни. Съгласно текстовете на чл.136, ал.3 от Конституцията на Република Българи и чл.14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, общината е юридическо лице и се представлява от законния си представител – кмета на същата. В случая молбата за изменение на определението в частта на разноските е депозирана именно от последния и видно от съдържанието й същия действа имено в качеството си на представител на община Минерални бани. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания така присъденият размер на разноски да бъде намален. Същият е определен в претендирания от П.З. размер.

За подаденото против Община Минерални бани искане с правно основание по чл.250 от АПК последната е била надлежно уведомена. На същата са били надлежно съобщени по ел. път постановените по делото Разпореждане от 21.09.2023г., Разпореждане №3140 от 27.09.2023г. и Разпореждане №3186 от 02.10.2023г., като на Община Минерални бани е представен и екземпляр от искането по чл.250 от АПК, ведно с приложенията към него. Във връзка тези актове на съда са постъпили Писмен отговор с вх.№7187/27.09.2023г. (л.22) и Писмен отговор вх.№7341/03.10.2023г. (л.47). В същите кметът на общината, в качеството си на представляващ институцията, е изразил становището си относно различни обстоятелства във връзка с подадената жалба. Под каквато и да е форма в отговорите не е взето отношение към заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар. Становище във връзка с последния не е изразявано с други писмени изявления, изхождащи от Община Минерални бани. Т.е. в хода на производството, до постановяване на акта за прекратяването му – на 03.10.2023г., възражение за прекомерност на заплатения на жалбоподателя адвокатски хонорар не е било направено. Ето защо възражението, изразено едва с разглежданата молбата по реда на чл.248 ГПК, след постановяване на съдебния акт, се явява несвоевременно направено – правната възможност за него е преклудирана. В този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд, изразена в Определение № 7776 от 12.07.2023г. по адм. д. № 4570/2023г., Определение № 4103 от 19.04.2023г. по адм. д. № 8425/2022г., Определение № 3749 от 6.04.2023г. по адм. д. № 11609/2022г., Определение № 3622 от 15.04.2022г. по адм. д. № 11097/2021г., Определение №2061 от 2.03.2022г. по адм. д. № 11257/2021г. и др.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.144 от АПК, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но подобно искане следва да се направи в хода на производството по делото, а не след постановяване на съдебния акт. Направеното едва с подадената на 06.10.2023г. молба по чл.248, ал.1 от ГПК възражение, респ. подробно наведените доводи за висок размер на присъденото възнаграждение за адвокат в полза на жалбоподателя, се явява ирелевантно в случая, поради несвоевременно упражняване на това право. Процесуалният пропуск не може да бъде отстранен на този етап, а наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни.

Абсолютната процесуална предпоставка за присъждане от страна на съда на по-нисък размер на претендираното адвокатско възнаграждение е наличието на искане на насрещната страна, т. е. съдът не може служебно, без да е сезиран с нарочно искане от насрещната страна, да постанови по-нисък размер на адвокатското възнаграждение. В настоящия случай такова искане не е направено, а навеждането му едва в производството по чл.248 от ГПК се явява неоснователно.

За да възникне правото на разноски е необходимо да е налице висящо съдебно производство, постановен благоприятен за страната съдебен акт (респ. и постигане на търсения жалбата ефект) и доказване на фактическо осъществяване на разноски. Тези предпоставки в случая са били налице към момента на постановяване на Определение № 907 от 03.10.2023г. по настоящото дело.

Безспорно в случая е било наличието на висящо съдебно производство, постановено е прекратяване на делото – до което се е стигнало след прекратяване на фактическото действие по чл.250 от АПК от страна на Община Минерални бани, и е надлежно доказано извършването на разноски по делото – заплащането на адвокатски хонорар в размер на 1200 лева от П.Т.З. на адв. Б.Б. и заплащането на държавна такса за образуване на делото и разглеждане на жалбата.

Неоснователно молбата по чл.248 от ГПК в случая се обосновава с довода, че прекратяването на фактическото действие по чл.250 от АПК не може да бъде приравнено на оттегляне на административния акт по смисъла на чл.159, т.3 от АПК. Макар и правните последици в посочените хипотези да са от различен характер, в крайна сметка за подателя на жалбата правният резултат от оспорването е идентичен – постигната е желаната защита, като в първия случай е налице прекратяване на неблагоприятното за оспорващия действие, а във втория – отмяна на неблагоприятния за него акт.

Следва да се отбележи на следващо място, че в конкретния случай не е налице изначална липса на правен интерес, а отпаднал такъв в хода на производството, т.е. след подаване на жалбата. От доказателствата по главния спор несъмнено се установява, че към датата на сезиране на съда правният интерес от оспорване е бил налице, а отпадането му е станало след това и то след като в хода на съдебното производство Община Минерални бани е преустановила осъществяването на незаконосъобразното фактическо действие, т.е. след като последното е било атакувано пред съда. Това обстоятелство категорично се установява от извършената по делото проверка от системния администратор на АдмС-Хасково, от която се установява, че и към 28.09.2023г.-от кешираната версия на страницата на Община Минерални бани е налице достъп до регистъра на заявленията за достъп до обществена информация за 2022г. на общината, който е съдържал данни за искателя като подател на процесните две заявления. От това следва и изводът, че с действията си Община Минерални бани е дала повод за завеждане на делото и именно тя следва да поеме разноските на оспорващия, сторени във връзка със съдебния процес. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, изразена в Определение № 5672 от 10.06.2022г. по адм. д. № 5003/2022г., Определение № 4659 от 17.05.2022г. по адм. д. № 6990/2021г., Определение № 8515 от 30.06.2020г. по адм. д. № 3535/2020г., Определение №13571/11.10.2019г. по адм. дело №10198/2019г. и др.

Следва да се има предвид и че макар да не е осъществено процесуално представителство в съдебни заседания, активността на пълномощника на жалбоподателя З. по делото е налице. В този смисъл необосновава е тезата на подателя на молбата за относимост на чл.9, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая, а и посочената норма касае хипотези свързани, с граждански дела, докато в случая намира приложение чл.8 от Наредбата, която се отнася както до процесуалното представителство, така и до защитата и съдействието по административни дела. В тази връзка вж. Определение №6803 от 22.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5177/2023г.

Наред с това производството не е по реда на Закона за защита на личните данни, а по реда на чл.250 от АПК, поради което твърденията на молителя, че адвокатския хонорар е следвало да се определя по реда на чл.8, ал.2, т.10 от Наредба № 1/2004г. са изцяло неоснователни. Същият е определим по реда на чл.8, ал.3 от цитирания подзаконов нормативен акт, т.е. минимално установеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000.00 лева. Действително заплатеното адвокатско възнаграждение надвишава този размер едва с 200 лева, поради което и като прецени фактическата и правна сложност на делото, съда намира, че така заплатения хонорар не може да се приеме за прекомерно завишен.

При допустимо и своевременно заявено от оспорващия искане за присъждане на разноски, и при доказаност на тяхното осъществяване, съдът е длъжен да се произнесе, като присъди такива. Ето защо и в случая, отчитайки всички изложени по-горе обстоятелства, съдът с атакуваното определение е присъдил на П.З. претендираните от него деловодни разноски.

По изложените съображения молбата за изменение постановеното по адм. дело № 1060/2023г. Определение №907 от 03.10.2023г. в частта на разноските, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Община Минерални бани, действаща чрез ВрИД кмет на същата, за изменение на Определение № 907/03.10.2023г., постановено по ч.адм. дело № 1060/2023г. на АдмС – Хасково, в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му.

Определението да се съобщи на страните.

	Съдия: