№ 55
гр. Враца, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420200512 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на
******-Враца против НП№ 26-0000154/12.03.2021 г. на Директора на
РД”АА”-Враца, с което на дружеството жалбоподател за извършено
нарушение по чл.7а, ал.2 ЗАПр. и на основание чл.96г, ал.1 ЗАПр. е наложено
административно наказание –имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. В
жалбата и в допълнително писмено становище се релевират подробни
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за
отмяната му на това основание.
Ответната страна по жалбата, редовно призована, не е ангажирала
становище по жалбата и представител в с.з.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира от
фактическа страна следното:
Настоящето дружество-жалбоподател притежава лиценз №5066 за
извършване на международен автомобилен превоз на товари.
На 02.03.2021 г. в гр. Враца, ********, в офиса на дружеството
1
жалбоподател, била извършена комплексна проверка за дейността му за
периода от 02.03.2020 г. до 02.03.2021 г. В хода на проверката инспектори при
РД „АА”- Враца, в т.ч. и св.К.К. установили, че на 11.02.21 г. в качеството си
на превозвач, дружеството е назначило на работа водача А.К.П., който не
отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от справка
Реджикс. Констатациите от проверката са обективирани в констативен
протокол за проверка от 02.03.21 г. Едновременно с това е съставен срещу
дружеството-жалбоподател и АУАН №282107/02.03.21 г., в който е посочено,
че дружеството жалбоподател в качеството си на превозвач „на 11.02.21 г. е
назначил на работа водача А.К.П., който не отговаря на изискванията за
психологическа годност.”, с което е нарушен чл.7а, ал.2 ЗАПр.
АУАН е бил съставен и връчен на упълномощено лице –**********, с
приложено към преписката пълномощно.Видно от същото /л.12 от делото/,
въпросното лице е упълномощено не от законния представител на
дружеството /управител М.И./, а от друго лице-С.Р. /т.е. касае за
преупълномощаване/, като пълномощното е генерално и съдържа най-общи
клаузи за представителство пред различни институции.Специално за „ДАИ-
Враца” се съдържа саморъчно вписана клауза „за получаване и подаване на
документи, свързани с лицензираната транспортна дейност.”. Според така
цитираното съдържание на пълномощното, в същото не е предвидена изрична
възможност за процесуално представителство в административно-
наказателни производства, в т.ч. участие в съставяне и връчване на АУАН и
НП, обжалване пред съд и т.н. На свой ред, съгласно представеното по делото
пълномощно /л.35 от делото/ на лицето С.Р., упълномощен от законния
представител на дружеството /управителя М.И./, също не се съдържат клаузи
за процесуално представителство по административно-наказателни
производства, съответно това лице не е разполагало и с възможността да
преупълномощава другиго с права, с които самият той не разполага.
Въз основа на горепосочения АУАН и при идентично словесно описание
на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.7а,
ал.2, е било издадено атакуваното НП, с което на основание чл.96г, ал.1
ЗАПр., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
НП не е било връчено надлежно на дружеството. Било е изпратено за
връчване чрез пощенска пратка, която е върната невръчена с положен щемпел
„непотърсена”. Последващи действия за надлежно връчване на НП не са
извършвани от АНО, като в разписката за връчване на НП са положени за
дата и подпис „16.03.21 г. –„R”, а след това е оформено с печат влизане в сила
на НП, вероятно с приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН. Дружеството-
жалбоподател е било уведомено за наличието на обжалваното НП от НАП.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по
делото свидетел К.К., показанията на който съдът кредитира като обективни и
безпристрастни, както и от останалите кореспондиращи им писмени
доказателства-констативен протокол за проверка, справка „Реджикс”, справка
за сключени трудови договори и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
2
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице
против подлежащ на обжалване акт. Предвид гореизложените данни за
ненадлежно връчване на процесното НП по реда на чл.178 и сл НПК,
приложими съгласно чл.84 ЗАНН и неправилното приложение на чл.58, ал.2
ЗАНН от страна на АНО, то и съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна, тъй като в
производството по установяване и констатиране на нарушението, съставяне
на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материален закон, а именно:
По делото се установи, че процесния АУАН е бил съставен връчен на
лице, неразполагащо с надлежни права за участие и процесуално
представителство в административно-наказателни производства, поради
което в случая е налице нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН. Това нарушение
съгласно константната съдебна практика е от категорията на абсолютните,
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на
защита на санкционираното лице и не подлежи на отстраняване чрез друг
способ, освен чрез отмяна на НП на това основание.
На второ място, цитираната в АУАН и НП нарушена разпоредба на
чл.7а, ал.2 ЗАПр., предвижда задължение за лицензираните превозвачи,
лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да
осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б от закона и чл.152, ал.2 ЗДвП.
Същевременно посочената в НП санкционна разпоредба на чл.96г, ал.1,
пр.II-ро от ЗАПр., предвижда отговорност за лицата, назначаващи на работа
или допускащи водачи, неотговарящи на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, също да
управляват превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари. Това съдържание на приложените нормативни
разпоредби сочи, че за съставомерността на нарушението от обективна страна
се изисква не просто забрана за назначаване или допускане до работа на
съответен водач, но и осъществяване/извършване на превоз/управление на ПС
3
за превоз от такъв водач. В случая в процесните АУАН и НП са посочени
единствено факти относно назначаването на работа на водач, неотговарящ на
изискванията за психологическа годност, при това без последваща
конкретизация кои са тези изисквания. За това дали въпросният водач реално
е извършил някакъв вид превоз и управление на МП за превоз, кога, къде и
при какви обстоятелства, в АУАН и НП липсват фактически констатации.
С това си съдържание АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на
императивните изисквания на чл.42, ал.1,т.4, съответно на чл.57, ал.1,т.5
ЗАНН за минимално необходимо съдържание, определящо рамките на защита
на санкционираното лице. От друга страна, описаното в тях деяние се явява и
несъставомерно спрямо посочените като нарушени разпоредби на чл.7а, ал.2
и чл.96г, ал.1 ЗАпр.
Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за
основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП
следва да се отмени, като незаконосъобразно.
При този изход на делото, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН на
дружеството-жалбоподател се дължи присъждане на направените в хода на
делото разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая съгласно
представените договор за правна помощ и списък на разноски се претендират
в общ размер на 520.00 лв. Относно размера на адвокатското възнаграждение
от страна на АНО е противопостовено възражение за прекомерност, което
съдът счита за основателно предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, приключването му в едно с.з. и неприсъственото участие
на процесуалния представител на дружеството. При тези съображения,
искането за разноски следва да се уважи до минималния размер от 440.00
/четиристотин и четиридесет/ лева, изчислен по реда на чл.7, ал.2,т.2,
вр.чл.18, ал.2 НРМАВ.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000154 от 12.03.2021 г.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Враца към
МТИТС, с което на „***** Враца” ЕООД гр.Враца, ЕИК ********* за
4
нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАПр., на основание чл.96г, ал.1 от ЗАПр. е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3000.00 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63,ал.3 ЗАНН ИА„Автомобилна
администрация”-София да заплати на „***** Враца” ЕООД гр.Враца, ЕИК
********* сумата в размер на 440.00 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането в
останалата му част до размера от 520. 00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Враца по реда на гл.XII от Административнопроцесуалния кодекс в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5