МОТИВИ ПО
НОХД №244/2013г., РРС, ХІ-ти
наказателен състав
Русенска районна
прокуратура е обвинила подс. М.С.И. *** в това, че:
На 29.07.2012г. в гр.
Русе, след предварителен сговор с И.Л.Д. и Х.Л.Д. в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Омега” с рег. №
В 9562 СР, и използване на техническо средство, направил опит да отнеме чужди
движими вещи - 1 бр. телексен апарат с четящо устройство за перфолента; 1 бр.
усилвател за външна озвучителна уредба; 1 бр. пишеща машина с голям валяк „М
16”; 1 бр. диапрожекционен апарат; 1 бр. ел. чайник от алуминий, 54 литра
дизелово гориво, 138.7 метра четирижилен проводник с оловна оплетка - 4x1.5 кв.
мм., 10 м. четирижилен проводник с оловна оплетка - 4.х2.5 кв.мм. 2.2 кг. меден
проводник, всичко на обща стойност 561.74 лв. от владението на -„Пристанищен
комплекс – Русе” ЕАД - гр. Русе, с МОЛ В.С.Д. без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, и деянието останало недовършено поради независещи
от лицето причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 пр.1, т.4, пр.1 и пр.2 и
т.5 вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.18, ал.1 от НК ;
И
в това, че на 29.07.2012 год. в гр. Русе противозаконно унищожил чужда движима
вещ - дизелов агрегат с ел. генератор мод. „4Д -40” с фабр. № 3843 и номинална
мощност 29,5 Квт произведен 1970 год. - ЗДД „В. Коларов” Варна - на стойност
2640,00 лева -„Пристанищен комплекс – Русе”ЕАД- гр. Русе, с МОЛ В.С.Д. –
престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Русенска районна
прокуратура е обвинила подс.И.Л.Д. от гр.Русе в
това, че:
На 29.07.2012г. в гр. Русе, след предварителен сговор с М.С.И. и Х.Л.Д.
в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел”, модел „Омега” с рег. № В 9562 СР, и използване на техническо средство,
направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. телексен апарат с четящо
устройство за перфолента; 1 бр. усилвател за външна озвучителна уредба; 1 бр.
пишеща машина с голям валяк „М 16”; 1 бр. диапрожекционен апарат; 1 бр. ел.
чайник от алуминий, 54 литра дизелово гориво, 138.7 метра четирижилен проводник
с оловна оплетка - 4x1.5 кв. мм., 10 м. четирижилен проводник с оловна оплетка
- 4.х2.5 кв.мм. 2.2 кг. меден проводник, всичко на обща стойност 561.74 лв. от владението
на „Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД - гр. Русе, с МОЛ В.С.Д. без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, и деянието останало
недовършено поради независещи от лицето причини – престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 във вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Русенска районна
прокуратура е обвинила подс.Х.Л.Д. *** в това, че:
На 29.07.2012г. в гр.
Русе, след предварителен сговор с И.Л.Д. и М.С.И. в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Омега” с рег. №
В 9562 СР, и използване на техническо средство, направил опит да отнеме чужди
движими вещи - 1 бр. телексен апарат с четящо устройство за перфолента; 1 бр.
усилвател за външна озвучителна уредба; 1 бр. пишеща машина с голям валяк „М
16”; 1 бр. диапрожекционен апарат; 1 бр. ел. чайник от алуминий, 54 литра
дизелово гориво, 138.7 метра четирижилен проводник с оловна оплетка 4 х 1.5 кв.
мм., 10 м. четирижилен проводник с оловна оплетка - 4.х2.5 кв.мм. 2.2 кг. меден
проводник, всичко на обща стойност 561.74 лв. от владението на -„Пристанищен
комплекс – Русе” ЕАД - гр. Русе, с МОЛ В.С.Д. без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, и деянието останало недовършено поради независещи
от лицето причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4 пр.1 и пр.2 и
т.5 вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.18, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
И
тримата подсъдими – М.И., И.Д. и Х.Д. изцяло признават фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК. В
хода на досъдебното производство дават обяснения, в които се признават за виновни.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят
от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са събрани при
условията и по реда на НПК, приема за установена следната неоспорена от
страните фактическа обстановка, изложени в обвинителния акт:
Подс. М.С.И. е роден на ***г***,
със средно образование, неженен, не работи, осъждан за извършени от него
престъпления, които не попадат в квалификацията на деянието.
Подс. И.Л.Д. е родена на
***г***, , със средно образование, неомъжена, не работи, неосъждана.
Подс. Х.Л.Д. е роден на ***г***,
със средно образование, неженен, работи, неосъждан.
Подсъдимите Х.Д. и И.Д.
са брат и сестра, които живеели на квартира в гр. Варна. Подс. И. се познавал с
тях и дори гостувал за няколко дни в дома им.
„Пристанищен комплекс –
Русе” ЕАД –гр.Русе е собственик на защитно съоръжение -скривалище, разположено
по ул. „Пристанищна” в гр. Русе. Всички вътрешни помещения на съоръжението били
електрифицирани посредством електрически проводници, поставени външно по
стените, като в някои от помещенията се съхранявали различни вещи от първа
необходимост - мебели, домакински съдове, пожарогасители, аптечки и други.
Подс. М.И. не работели и
в края на м. юли 2012г., минавайки по ул. „Пристанищна” в гр. Русе, видял
описаното по горе скривалище, достъпа до което бил преграждан от две метални
врати. Огледал входа и преценил, че вероятно вътре има складирани вещи и
технологично оборудване и ел. проводници и повечето би могъл да открадне, а
чрез продажбата им или предаването им на вторични суровини - да се сдобие с
необходимите му парични средства. За целта, той решил да се свърже с другите
двама подсъдими. При разговора между тях, той им обяснил идеята си и им предложил
тримата да извършат кражбата. Така на 28.07.2012г., подсъдимите И.Д. и Х.Д. ***
с лек автомобил марка „Опел Омега” с рег. № В 9562 СР, закупен и собственост на
подс. Хр. Д.. Двамата се срещнали с подс. И. в дома му, който се намирал в
кв.Средна кула, гр. Русе. Там подс. И. подробно разяснил на другите двама
подсъдими, че може да проникнат в скривалище, разположено в основата на ската
по ул.”Пристанищна”, от където да извършат кражба на намиращи се там вещи и
електрически проводници.
В изпълнение на плана му
тримата изчакали да се стъмни и около 0,30 часа на 29.07.2012 год., отишли с
автомобила на подс. Хр. Д. до защитното съоръжение - скривалище, разположено по
ул.”Пристанищна” в гр. Русе собственост на „Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД.
Предварително, от дома си, подс. И. взел 5 бр. празни туби от минерална вода /4
бр. от тях с вместимост 11 литра и надпис „Горна баня” и 1 бр. с вместимост 10
литра и надпис „Хисар”/, чанта /черна раница/ с множество и различни
инструменти - отвертки, гаечни ключове, клещи, и други, 2 бр. фенери,
приспособени за поставяне на главата, както и 3 чифта работни ръкавици.
Автомобила подсъдимите паркирали на пресечката между улиците „Флотска” и „19-ти
февруари”, след което по слезли надолу и отишли до скривалището. С помощта на
един от гаечните ключове, подс. И. притиснал първата метална врата- решетъчна,
в областта на бравата, при което секретния патрон се счупил на две и вратата се
отворила. Същото той сторил и с втората метална врата - изработена от плътна
ламарина и решетка, където с помощта на секача, взломил първо поставения
катинар, а след това и патрона от заключващия механизъм на вратата. Тримата
подсъдими проникнали във вътрешността на съоръжението като затворили входните
врати. След като подсъдимите преминали по коридорите и огледали се насочили към
едно от по-големите вътрешни помещения. То било с размери 8м на 2,5м., в него
имало монтиран дизелов агрегат с ел. генератор модел „4Д -40” с фабр. № 3843, а
върху метален шкаф над него имало поставена метална цистерна с дизелово гориво,
необходимо за работата на агрегата. С помощта на гумен мъркуч, поставена в
отвор на цистерната и пластмасовите туби, подс. И. започнал да източва
дизеловото гориво, а подсъдимите И. и Д. започнали да изнасят тубите, които
тримата носели след което демонтирали и електрическите проводници, монтирани
външно по стените в съоръжението посредством антигронови скоби. Проводниците
подсъдимите демонтирали като издърпвали силно с ръце проводника, при което
повреждали и унищожавали закрепващите скоби, тъй като част от тях оставали по
стените повредени, а други - по проводника, не малко и падали по земята. Така
демонтирания проводник подс. И.Д. навивала на руло и пренасяла до изхода.
Докато подс. Х.Д. се занимавал с проводниците от стените в отделните помещения
и коридори, подс. И. решил да демонтира медния проводник от ротора на дизеловия
агрегат, при което с помощта на клещи изрязал проводник - с общо тегло 2,2 кг,
намачкал го във формата на „топка” и го поставил в чантата. След това, подс. И.
демонтирал и взел медните бубини от статора на двигателя, както и медните
бубини от електрическото табло на обекта. По този начин, дизеловият агрегат
станал негоден за употреба според предназначението си.
След като навили и
подготвили за изнасяне демонтираните проводници -общо 138,7 метра четирижилен
проводник с оловна оплетка - 4 х 1,5 кв. мм. и 10 метра четирижилен проводник с
оловна оплетка - 4 х 2,5 кв.мм, подсъдимите лица взели от помещенията и други
дребни вещи - 1 бр. телексен апарат с четящо устройство за перфолента; 1 бр.
усилвател за външна озвучителна уредба; 1 бр. пишеща машина с голям валяк „М
16”; 1 бр. диапрожекционен апарат и 1 бр. ел. чайник от алуминий. Всички вещи
подсъдимите изнесли от съоръжението и старателно подредили до стената- отвън на
улицата, след което подс. И. отново затворил металните врати и всички отишли до
автомобила. Подс. И. привел в движение превозното средство и го насочил по ул.
„19-ти февруари”, а след това и по бул. „Придунавски”. Спрял пред
„скривалището” и започнали да товарят с останалите подсъдими откраднатите вещи
в автомобила. В този момент, в насрещната лента за движение спрял полицейски
автомобил. Тогава подс. Х.Д. отново седнал в превозното средство, а подс. И.
бързо потеглил и ускорил в посока към „Транспортна болница”. Поведението на
подсъдимите привлякло вниманието на полицейския екип, част от който бил свид.
Е. А. и те го последвали. След което го спрели в близост до болницата за
проверка. Св. А. и колегата му извършили проверка на самоличността лицата,
намиращи се в автомобила, при което им направило впечатление, че подс. Д. е с
ръкавици на ръцете в лятната нощ, а в купето на автомобила - в краката на подс.
Д., били захвърлени фенерите за главата и други ръкавици. Всичко това породило
силни подозрения у свид. А.- относно извършено от лицата противоправно деяние,
поради което сигнализирал оперативния дежурен офицер към Първо РУП - Русе,
който снел обяснения от подсъдимите, а инкриминираните вещи били открити пред
входа на скривалището.
При извършения оглед на
местопроизшествието била открита и иззета следа от обувка, която според
заключението на експерта по изготвената съдебна трасологична експертиза, е
възможно да е оставена от лявата подметка на спортни обувки марка „Адидас” на
лицето М.С.И..
Според изготвената по
делото съдебно - икономическа експертиза, стойността на отнетите вещи, които
подсъдимите лица имали намерение да отнемат и започнали осъществяването на
намисленото престъпно деяние с тази цел- 1 бр. телексен апарат с четящо
устройство за перфо лента; 1 бр. усилвател за външна озвучителна уредба; 1 бр.
пишеща машина с голям валяк „М 16”; 1 бр. диапрожекционен апарат; 1 бр. ел.
чайник от алуминий, 54 литра дизелово гориво, 138.7 метра четирижилен проводник
с оловна оплетка - 4x1.5 кв. мм,., 10 м. четирижилен проводник с оловна оплетка
- 4.х2.5 кв.мм и 2.2 кг. меден проводник, възлиза на обща стойност 561.74 лв.
Съгласно заключението на
експерта, стойността на унищожената от подс. И. вещ - дизелов агрегат с
електрически генератор - модел „4Д -40” с фабр. № 3843 и номинална мощност 29,5
Квт, произведен 1970 год. - ЗДД „В. Коларов” - Варна, собственост на
„Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД- гр. Русе, с МОЛ В.С.Д., е на стойност 2 640
лева. В хода на разследването, вещите, предмет на осъществения опит за
престъпно посегателство, са върнати на собственика срещу разписка, но
унищожената вещ не е възстановена или заместена с левовата й равностойност.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и от свидетелските показания на В.Д., Д.Ч.,
Кл. М. и Е. А., както и от писмените доказателства и доказателствени средства-
Протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми, Протоколи за оглед на
веществени доказателства, инвентаризационен опис, протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване, съдебно- трасологична експертиза, съдебно- ценова
икономическа експертиза, справки за съдимост, биографични справки, декларация
за имуществено състояние, както и от приложените веществени доказателства- вещи
по опис.
Анализ на доказателствата
и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в
наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото
доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което
е обвинен подсъдимия. Доказателствата, имащи за източник всяко от
доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват
фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по
делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства, Съдът е
достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимият и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Съдът приема за
безспорно установено от доказателствата по делото, че подс. М.С.И. е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.
4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 29.07.2012 год. В гр.
Русе, след предварителен сговор с И.Л.Д. и Х.Л.Д. в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Омега” с рег. №
В 9562 СР, и използване на техническо средство - гаечни ключове и клещи,
направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 бр. телексен апарат с четящо
устройство за перфолента; 1 бр. усилвател за външна озвучителна уредба; 1 бр.
пишеща машина с голям валяк „М 16”; 1 бр. диапрожекционен апарат; 1 бр. ел.
чайник от алуминий, 54 литра дизелово гориво, 138.7 метра четирижилен проводник
с оловна оплетка - 4x1.5 кв. мм., 10 м. четирижилен проводник с оловна оплетка
- 4.х2.5 кв.мм., 2.2 кг. Меден проводник, всичко на обща стойност 561.74 лв. от
владението на -„Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД - гр. Русе, с МОЛ В.С.Д. без
тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги
присвои, и деянието останало недовършено поради независещи от
лицето причини,
Съдът приема за
безспорно установено от доказателствата по делото, че подс. М.С.И. е осъществил
от обективна и субективна страна и
престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 29.07.2012 год. в гр.
Русе противозаконно унищожил чужда движима вещ - дизелов агрегат с ел.
генератор мод. „4Д -40” с фабр. № 3843 и номинална мощност 29,5 Квт произведен
1970 год.- ЗДД „В. Коларов” - Варна - на стойност 2 640,00 лева -„Пристанищен
комплекс – Русе” ЕАД - гр. Русе, с МОЛ В.С.Д..
Съдът приема за
безспорно установено от доказателствата по делото, че подс. И.Л.Д. е
осъществела от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал. 1, т.3, пр.1, т.4, пр. 1 и пр.
2 и т.5 вр. чл. 18, ал.1 от НК, тъй като на 29.07.2012 год. в, след предварителен
сговор с М. С. И. и Х.Л.Д.
в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот, чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел”, модел
„Омега” с рег. № В 9562 СР, и използване на техническо средство, направил опит
да отнеме чужди движими вещи - 1 бр.
телексен апарат с четящо устройство за перфолента; 1 бр. усилвател за външна
озвучителна уредба; 1
бр. пишеща машина
с голям валяк
„М 16”; 1 бр. диапрожекционен апарат; 1 бр.
ел. чайник от алуминий, 54 литра дизелово гориво, 138.7 метра четирижилен
проводник с оловна оплетка - 4x1.5 кв. мм., 10м. четирижилен проводник с оловна оплетка -
4.х2.5 кв.мм. 2.2 кг. меден проводник,
всичко на обща стойност 561.74 лв. от владението на „Пристанищен комплекс – Русе” Е АД - гр.
Русе, с МОЛ В.С.Д. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, и деянието останало недовършено поради независещи от лицето причини.
Съдът приема за
безспорно установено от доказателствата по делото, че подс.Х.Л.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.
4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл. 18, ал.1 от НК, тъй като на 29.07.2012 год. В гр.
Русе, след предварителен сговор с И.Л.Д. и М.С.И. в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Омега” с рег. №
В 9562 СР, и използване на техническо средство, направил опит да отнеме чужди
движими вещи 1 бр. телексен апарат с четящо устройство за перфолента; 1 бр.
усилвател за външна озвучителна уредба; 1 бр. пишеща машина с голям валяк „М
16”; 1 бр. диапрожекционен апарат; 1 бр. ел. чайник от алуминий, 54 литра
дизелово гориво, 138.7 метра четирижилен проводник с оловна оплетка - 4 х 1.5
кв. мм., 10 м. четирижилен проводник с оловна оплетка - 4.х 2.5 кв.мм. 2.2 кг.
меден проводник, всичко на обща стойност 561.74 лв. от владението на -„Пристанищен
комплекс – Русе” ЕАД - гр. Русе, с МОЛ В.С.Д. без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, и деянието останало недовършено поради независещи
от лицето причини.
При осъществяване на
описаното по- горе престъпно посегателство на вещи от страна на тримата
подсъдими, е налице квалифициращото обстоятелство „разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот”, тъй като за да проникнат в имота, подс. И.
лично взломил заключващия механизъм на двете външни врати на обекта, както и
поставения на една от тях катинар, а тези елементи от бравата и вещи освен
обичайното си предназначение, имат за цел да препятстват достъпа на трети лица
до имота.
Налице е и
квалифициращото обстоятелство „използване на техническо средство”, тъй като за
да улесни проникването на тримата подсъдими в предварително набелязания обект,
а и за отнемането на част от вещите - медните проводници от бубината, подс.И.
употребил различни инструменти- клещи и секач.
При осъществяване на
деянието от подсъдимите е налице квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1,
т.4, пр.1 от НК, тъй като за улесняване отнемането на целените вещи и
придвижване до набелязаният обект, лицата са използвали моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Опел”-модел „Омега” с рег. № В 9562 СР, закупен
от подс.Хр.Д..
Описаното по-горе
престъпно деяние е осъществено от подсъдимите лица И., Ив.Д. и Хр.Д. след
предварителен сговор помежду им, който се изразил в предварителен подбор и
набелязване на времето и мястото на осъществяване на деянието- в тъмната част
на денонощието, в обект-предварително проучен и конкретизиран от подс.И., както
и в подбор и осигуряване на необходимите им вещи, които биха улеснили
проникването в имота и отнемане на целените вещи- пластмасови туби,
инструменти, фенери, ръкавици.
Предвид относително
високата стойност на вещите, предмет на посегателство, които подсъдимите лица
са имали намерение и са целели да отнемат, както и с оглед наличието и на други
квалифициращи обстоятелства, което обуславя по- висока степен на обществена
опасност на деянието, случаят се явява немаловажен.
Деянието на подсъдимите
М.И., Ив.Д. и Хр.Д. е приключило във фазата на опита, тъй като същото е
останало недовършено, но поради независещи от волята на извършителите причини.
Последните се изразяват в това, че са били разкрити непосредствено до мястото
на престъплението от свидетеля Е.А.- полицейски служител, и този факт е
препятствал извършителите да установят своя трайна фактическа власт върху
отнетите вещи и
да настъпят целените
от тях и
предвидени в закона общественоопасни последици.
От субективна страна при
осъществяване на престъплението, тримата подсъдими са действали с пряк умисъл,
с ясното съзнание за противоправността на извършеното, както и за вредоносния
резултат от започнатото деяние, който следва и ще настъпи в имуществената сфера
за собственика на вещите, в случай, че те биха могли да довършат деянието си.
Те сторили това водени от желанието си да се сдобият с парични средства, но по
престъпен начин.
Причини за извършване на
престъплението - грубо незачитане неприкосновеността на чуждата собственост- за
тримата подсъдими.
Индивидуализация на наказанието
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс.М.И. по
отношение престъплението по чл.195, ал.1, т.3 пр.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл.194,
ал.1 във вр. чл.18, ал.1 от НК, Съдът отчита смекчаващи отговорността – направените самопризнания и
изразеното съжаление на досъдебното производство и в съдебно заседание от
подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът отчита лошите
характеристични данни, а именно предходните осъждания, едното от които отново
против собствеността /макар и реабилитиран/, а за престъплението по чл.216,
ал.1 от НК, освен горепосочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства –
високата стойност на унищожената вещ- невъзстановена щета на пострадалото
Дружество. Предвид това, Съдът
приема, че за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 пр.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5
вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.18, ал.1 от НК следва да се определи наказание над
минималния и под средата на предвидения в
закона размер, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК следва да се
редуцира с една трета, поради което да се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Съдът приема, че за престъплението по чл.216,
ал.1 от НК следва да се определи наказание към средата на предвидения в закона, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ТРИ ГОДИНА, което на
основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а,
ал.1 от НК следва да се редуцира с една трета, поради което да се наложи
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ДВЕ ГОДИНИ. След задължително
прилагате та чл.23 от НК и определяне на едно общо наказание от така наложените
две по-горе, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като в случая съдът
преценява, че във връзка с постигане целите на наказанието във връзка с
генералната и лична превенция на чл.36 от НК, е приложим института на чл.66,
ал.1 от НК и изпълнението на така формираното общо наказание следва да се
отложи за подходящ изпитателен срок, а
именно близък до максималния такъв от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Следва да се
приспадне и времето през което подс.М.И.
е бил задържан или е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, на
основание чл.59, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието по отношение
на подс.И.Д., Съдът отчита смекчаващи отговорността – направените самопризнания
и изразеното съжаление на досъдебното производство и в съдебно заседание,
съдействие за разкриване на обективната истина, липсата на предходни осъждания
към момента на деянието. Съдът не намира, че в случая
е приложима хипотезата на чл.55 от НК по отношение на тази подсъдима, предвид
поведението й при осъществяване на общата престъпна деятелност, а именно
действията й за осигуряване на МПС– средство за извършване на престъплението. Предвид
това, и във връзка с множеството квалифициращи обстоятелства па повдигнатото
обвинение, Съдът приема, че за престъплението
по чл.195,
ал.1, т.3 пр.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.18, ал.1 от НК следва да се определи наказание малко над минималния на предвидения в закона размер, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК следва да се
редуцира с една трета, поради което да се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като в случая съдът преценява, че във връзка с
постигане целите на наказанието във връзка с генералната и лична превенция на
чл.36 от НК, е приложим института на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на така
формираното наказание следва да се отложи за
подходящ изпитателен срок, а именно минималния такъв от ТРИ ГОДИНИ.
При индивидуализацията на наказанието по отношение
на подс.Х.Д., Съдът отчита смекчаващи отговорността – направените самопризнания
и изразеното съжаление на досъдебното производство и в съдебно заседание,
съдействие за разкриване на обективната истина, липсата на предходни осъждания
към момента на деянието. Съдът не намира, че в случая
е приложима хипотезата на чл.55 от НК по отношение на този подсъдим, предвид
поведението му при осъществяване на общата му престъпна деятелност, а именно
действията му за осигуряване на МПС– средство за извършване на престъплението. Предвид
това, и във връзка с множеството квалифициращи обстоятелства па повдигнатото
обвинение, Съдът приема, че за престъплението
по чл.195,
ал.1, т.3 пр.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.18, ал.1 от НК следва да се определи наказание малко над минималния на предвидения в закона размер, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК следва да се
редуцира с една трета, поради което да се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като в случая съдът преценява, че във връзка с
постигане целите на наказанието във връзка с генералната и лична превенция на
чл.36 от НК, е приложим института на чл.66, ал.1 от НК и изпълнението на така
формираното наказание следва да се отложи за
подходящ изпитателен срок, а именно минималния такъв от ТРИ ГОДИНИ.
Веществени доказателства
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК следва да се отнемат в полза на Държавата
приложените по делото веществени доказателства, описани подробно в присъдата,
които са принадлежали на подсъдимите и са послужили за извършване на умишленото
престъпление, включително и лек автомобил марка „Опел”- модел „Омега” с рег. №
В 9562 СР, с Рама № W0L0VBF35W1070658, двигател № X25DT22308806, който принадлежи на подс.Х.Д., видно от договор за покупко-продажба,
приложен на л.116 от ДП. Това е така, тъй като използването на процесното МПС е
в пряка причинно-следствена връзка с характера и начина на осъществяване на
престъплението извършено от подсъдимите. Мястото на извършване на престъпление
е в отдалечената част на населеното място, а времето – в тъмната част на
денонощието, вида и вещите, спрямо които е направен опит да се отнемат от
тримата подсъдими, както и веществените доказателства – техническите средства,
чрез които е направен опита да се отнемат инкриминираните вещи, са обемисти по
размер и многобройни и извършването на конкретното престъпление е било
изпълнимо единствено чрез използване на процесното МПС, собственост на подс.Х.Д.,
като в случая е без значение, че същото все още не е регистрирано или е снето
от отчет в съответното ОДМВР като МПС, а от значение за приложението на чл.53,
ал.1, б.”а” от НК е установяване собствеността на процесното МПС, а именно чрез
приложения по делото нотариално заверен договор за покупко-продажба на
процесното лек автомобил марка „Опел”- модел „Омега” с рег. № В 9562 СР, с Рама
№ W0L0VBF35W1070658, двигател № X25DT22308806 - с купувач подс.Х.Д..
Определените наказания на тримата подсъдими, съдът намира
за справедливи и съобразени както с личната, така и с генерална превенция по
чл.36 от НК.
Подсъдимите
следва да заплатят в полза на ОДМВР-Русе и Районен съд - Русе направени разноски на досъдебното и съдебното
производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: