Р Е Ш Е Н
И Е
Г.Т., 12.10.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено
на двадесет и шести септември две хиляди
и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И...……………………………….
разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 00040 по описа за 2008год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Община Г.Т. чрез кмета Д.М.П..
против С.С.К., ЕГН ********** ***, с която се иска да се прогласи нищожността
на договор за покупко-продажба на
общинска земя по реда на § 27 ПЗР на ЗС от 10.01.2008г. и вписан под № 90, том
І, вх.рег.№ 487/28.01.2008г. на СлВп – Г.Т., сключен между община Г.Т. и С.С.К.,
на основание чл.26, изречение второ ЗЗД – сключен без правно основание, като
при условията на кумулативност се иска прогласяване на неговата унищожаемост на
основание чл.29 ЗЗД – поради сключване на сделката за покупко-продажба под
влияние на измама, а именно: ответникът С.С.К. е въвел умишлено в заблуждение
съконтрахента Община Г.Т., за да сключи процесния договор.
В законовия едномесечен срок първоначалният ответник С.С.К.
и третото лице – помагач на страната на ищеца Д.С.К., ЕГН ********** *** Т., не
са депозирали отговор на исковата молба, с което са преклудирани процесуалните
им възражения по чл.133 ГПК. Писменото становище с вх.№ 3642/12.11.2010г., като
подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.131 ГПК, не следва да се
приема като писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание и в писмена
защита третото лице – помагач на страната на ищеца поддържа исковата молба и
иска постановяване на съдебен акт в този смисъл.
Впоследствие конституираният ответник П.С.К.,
ЕГН ********** ***, е представила писмен отговор. В него се заявява, че
исковете са допустими, но неоснователни.
Счита, че искът по чл.26, ал.2 ЗЗД следва да се
преценява с оглед факта, че решението, с което е одобрена съдебната спогодба по
гр.дело № 00062/2005г. по описа на ГТРС, е нищожно, тъй като в делбата на били
взели участие всички съсобственици, в случая – ответницата К.. Оспорва се искът
по чл.29 ЗЗД. Счита, че ищецът не е извършил проверка относно кой е
собственикът на ограниченото вещно право на строеж, при положение, че имотният
регистър е с публичен характер. Освен това към посочената в обстоятелствената
част на исковата молба дата, на която ответникът е подал молба за изкупуване на
общинската земя - 12.11.2007г., все още
е бил налице висящ спор, който е завършил с решение № 248/10 от 30.07.2010г. по
кас.дело № 88/2009г. по описа на ВКС; НА № 107, том ІІІс, дело № 1223/1984г. не
е обезсилен, той е издаден на основание НА № 128, том І, дело № 234/1965г. и
нотариално завещание от 07.10.1971г. Не е налице измамливо действие за
предизвикване на погрешна представа. Правят се възражения за нищожност на:
решение № 135/09.10.2006г. по гр.дело № 00062/2005г. по описа на Г.Т.Р.С. на
основание чл.34, ал.2 ЗС вр. чл.75, ал.2 ЗН; решение № 122/21.09.2005г. . по
гр.дело № 00062/2005г. по описа на Г.Т.Р.С. на основание чл.34, ал.2 ЗС вр.
чл.75, ал.2 ЗН; на извънсъдебната спогодба с нотариална заверка на подписите
рег.№ 2695/30.06.2006г. на нотариус рег.№ 084 при НК, рег.№ 5109/30.08.2006г.
на нотариус рег.№ 175 при НК, рег.№ 5682/27.09.2006г. на нотариус № 175 при НК
и рег.№ 5160/27.09.2006г. на нотариус № 313 при НК на основание чл.34, ал.2 ЗС
вр. чл.75, ал.2 ЗН.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С
молба вх.№ АО-16-8921 от 12.11.2007г. С.С.К., ответник в производството, е
поискал разрешение да изкупи правото на собственост върху земята на имот № 223,
парцел 3, кв.17 по плана на Г.Т., одобрен през 1990г, с оглед притежавано право
на строеж върху 490 кв.м, на основание §1 от ПЗР на ПМС № 235/1996г.
Въз
основа на подадената молба е издадена заповед № 1446/17.12.2007г. от кмета на
община Г.Т., с която е наредено да се продаде на молителя следния недвижим
имот, частна общинска собственост: дворно място с площ от 490 кв.м,
представляващо ½ ид.части от УПИ № ІІІ-223, кв.17, целият с площ от 980
кв.м по ПУП на Г.Т., за който е съставен АОС № 2689/14.11.2007г., вписан под №
108, том ХІ, вх.рег.№ 4099/19.11.2007г. на СлВп при ГТРС /л.13 от делото/, при
граници и съседи имоти: улица „Д.М.”, УПИ № ІV-213, УПИ № VІ-214, УПИ № ХІІІ и
УПИ № ІІ-224. Прието е в мотивите, че С.С.К. е приобретател на правото на
строеж съгласно НА № 107, том ІІІс, дело № 1223 от 02.07.1984г. и собственик на
жилищна сграда съгласно този нотариален акт и пристройка съгласно строително
разрешение № 101/26.09.1966г., поради което изискванията на §27, ал.1 от ПЗР на
ЗС са спазени и собствеността върху описания имот може да бъде прехвърлена.
Определена е цена на земята
с указание същата да бъде внесена в едномесечен срок от връчване на заповедта,
което е сторено своевременно. С договор за продажба на общинска земя по реда на
№ 27 от ПЗР на ЗС от 10.01.2008г. община Г.Т. е продала на С.С.К. недвижим
имот, частна общинска собственост: дворно място с площ от 490 кв.м,
представляващо ½ ид.части от УПИ № ІІІ-223, кв.17, целият с площ от 980
кв.м по ПУП на Г.Т., за който е съставен АОС № 2689/14.11.2007г., вписан под №
108, том ХІ, вх.рег.№ 4099/19.11.2007г. на СлВп при ГТРС, при граници и съседи
имоти: улица „Д.М.”, УПИ № ІV-213, УПИ № VІ-214, УПИ № ХІІІ и УПИ № ІІ-224 за
цена от 964,32 лева, местен данък в размер на 19,28 лева и режийни разноски в
размер на 19,28 лева. Същият е вписан под № 90, том І, вх.рег.№ 487/28.2008г.
на СлВп при ГТРС.
От приложеното към делото
гр.дело № 00062/2005г. по описа на ГТРС се установява, че с НА № 128 от 3 март
1965г., том І, дело № 234/1965г., С.К. К. е закупил от Г.И. И. къща от две
стаи, салон и кухня, построена върху държавно дворно място, съставляващо парцел
VІІ, , кв.14 по РП на Г.Т..
Видно от строително
разрешение № 101 от 26.09.1966г., се позволява на С.К. К., собственик на
жилището на ул.”Д.М.” № 1, да построи пристройка върху 60 кв.м с помощта на
синовете си Никола и С. при спазване на плана. Видно от строително разрешение №
143 от 24.07.1973г., се позволява на С.К. К., да построи лятна кухня и навес при
спазване на плана. Видно от строително разрешение № 154 от 1973г. /л.101 от
делото, без посочена дата/, се позволява на С.С.К. да построи стая с маза при
спазване на архитектурния план и строителна линия.
Видно от нотариално
завещание от 07.10.1971г. С.К. К. завещава на двамата си сина К.С.К. и С.С. К.
собствения си недвижим имот, а именно: една къща от четири стаи, два салона,
построени върху общинско дворно място, съответстващо на парцел ХІV, пл.№ 223,
кв.17 по плана на Г.Т., като заветниците ще имат по равни идеални части от
завещания имот, като ги задължава да се грижат за него и неговата съпруга Н. П.
К. до смъртта на двамата.
Видно от удостоверение №
6170/26.11.2007г. ДРС е издал същото в уверение на това, че в особената книга
при ДРС по реда на чл.49, ал.1 ЗН под № 109/10.05.1984г. е вписан отказът на З.С.В.,
Т.С.Д., Е. С. Д. и Д.С.К. от наследството на С.К. К.,*** Т..
Въз основа на представени
писмени доказателства, по реда на чл.483, ал.1 ГПК /отм./ на С.С.К. е издаден
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 107 от 2 юли 1984г., том ІІІс,
дело № 1223/1984г., с който молителят е признат за собственик на къща от две
стаи и салон и на пристроената към нея стая с маза и на правото на строеж,
отстъпено му от държавата върху ½ ид.части от общинско дворно място от
1 016 кв.м, съставляващо парцел ІІІ, пл.№ 223, кв.17 по РП на град Г.Т.,
като входът на къщата е откъм югозапад, а пристроената стая има самостоятелен
вход. Къщата от две стаи и салон и правото на строеж молителят притежава по
наследство от родителите си, а стаята с маза е построил той. Пристроената стая
е с площ от 27 кв.м.
С решение № 122/21.09.2005г.
по гр.дело № 00062/2005г. по описа на ГТРС е допуснат до делба недвижим имот,
находящ се в Г.Т., ул.”Д.М.” № *, представляваща жилищна сграда, състояща се от
две стаи, салон и кухня със застроена площ от 60 кв.м и лятна кухня с навес със
застроена площ от 20 кв.м, построени въз основа на ОПС върху общинско дворно
място с площ от 980 кв.м, представляващо УПИ ІІІ-223, кв.17 по РП на Г.Т. при
съответните съделители и квоти. В мотивите си преди това съдът е констатирал
наличието на първоначалния строеж и допълнителните такива по строителни
разрешения № 101/26.09.1966г. и № 143/24.07.1973г., но е пропуснал да отрази в
диспозитива на решението формираната си воля по отношение на пристройката по
строително разрешение № 101/26.09.1966г. Жилищната сграда, допусната до делба,
е посочена на скица № 170/22.02.2005г.
без размера на застроена площ, но сградата е идентична като размери на тази,
посочена в скицата на вещото лице към заключението от 17.09.2011г. /л.172 от
делото/.
Със спогодба от 30.06.2006г.
по гр.дело № 00062/2005г. по описа на ГТРС с нотариална заверка на подписите на
С. Ж. К., З. С. В., Й. Д. Р., М. Д. Р., Т.С.Д., Д.С.К. и С.С.К., съделителите
по посоченото дело, между които е допусната и делбата, са постигнали следното
съгласие: съделителката Д.С.К. получава в дял и собственост следния имот:
жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон и кухня, с пристройка с обща
застроена площ от 60 кв.м и лятна кухня с навес със застроена площ от 20 кв.м,
построени въз основа на ОПС върху общинско дворно място с площ от 980 кв.м,
представляващо УПИ ІІІ-223, кв.17 по РП на Г.Т., ул.”Д.М.” № *, при граници и
съседи имоти: улица „Д.М.”, УПИ № ІV-213, УПИ № VІ-214, УПИ № ХІІІ и УПИ №
ІІ-224, а останалите съделители получават за уравнение на дела си парични суми.
Въз основа на именувания като
договор за спогодба от 30.06.2006г. ГТРС се е произнесъл с решение №
135/09.10.2006г., тъй като спогодбата не била вписана, с което решение възложил
в собственост на Д.С.К. недвижимия имот, но в същото не е възпроизведено
наличие на посочената в спогодбата пристройка към жилищната сграда, която се е
схващала като едно цяло на площ от 60 кв.м. Впоследствие е последвало обжалване
на възлагането, като с решение № 248/10 от 30.07.2010г. по гр.дело № 88/2009г.
ВКС, І г.о. е приел, че спогодбата от 30.06.2006г. е извънсъдебна, която била одобрена от ГТРС с определение от
02.10.2006г., т.е. превърнала се е в съдебна и е оставила в сила решение №
135/09.10.2006г. на ГТРС по гр.дело № 00062/2005г. по описа на съда.
По делото е допусната СТЕ
относно изследване статута на пристройката към жилищната сграда в процесния
имот с оглед възраженията на ответниците. Заключението не е оспорено, поради
което съдът го кредитира изцяло като обективно и безпристрастно. Според вещото
лице жилищната сграда в УПИ ІІІ-223, кв.17 по РП на Г.Т., е с площ от 60 кв.м.
Въз основа на строително разрешение № 101/26.09.1966г. е реконструирана
първоначалната жилищна сграда от две стаи, салон и кухня, като са изградени
допълнително две входни антрета и две стаи в южната част на старата къща.
Създадени са два самостоятелни входа и са оформени две самостоятелни жилища с
по две стаи и входно антре. Въз основа на строително разрешение № 154/1973г. на
името на С.К. и Н. К. е изградена пристройка, представляваща стая с маза на
площ от 26 кв.м. Пристройката, в която са живели ответниците, се състои от
кухня и стая с обща площ 26 кв.м. Съгласно чл.40, ал.1 ЗУТ всяко жилище трябва
да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс, баня и тоалетна, както и складово помещение /в жилището или
извън него/. Чл.110, ал.1 от раздел ІІІ на Наредба № 7 за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони има същото
съдържание. В случая пристройката няма баня и тоалетна, с което не отговаря на
изискванията за самостоятелно жилище. Съгласно чл.203, ал.1 ЗУТ може да се
извърши след изготвяне на инвестиционен проект.
Видно и от СТЕ, допусната по
гр.дело № 00062/2005г. по описа на ГТРС, вещото лице е достигнало до същите
заключения /л.68-70 от това дело/.
По делото са допуснати двама
свидетели при условия на водене от ответниците, като в съдебно заседание е
разпитана само св.С. П. И., като ответниците са се отказали от разпит на св.Г.И.Г..
Според св.И., съсед на ответниците от 1973г., къщата е достроявана два пъти. Те
са живели в пристройката с вход откъм западната страна, а в източната част
живеел по-големия брат К.. Родителите им също са живели там до смъртта си. Съпругата
на С. – ответницата П.К., от няколко години не живее в къщата.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените при условия на кумулативност искове от
ищеца черпят правното си основание от нормата на чл.26, ал.2, предложение четвърто ЗЗД, респективно - от нормата на чл.29, ал.1 ЗЗД. Доказателствената тежест по
иска по чл.26, ал.2, предложение четвърто ЗЗД относно твърдяното от ищеца, че е
изпълнил надлежно процедурата по реда § 27 ПЗР на ЗИД на ЗС, съобразно нормата
на чл.154 ГПК, е върху него, респективно третото лице-помагач вр. чл.221 ГПК, с
оглед оборимата презумпция, че основанието се предполага до доказване на
противното /чл.26, ал.2 изр. второ ЗЗД/. Доказателствената тежест по иска по
чл.29, ал.1 ЗЗД е върху ищеца, респективно третото лице-помагач вр. чл.221 ГПК
– както по отношение на преклузивния 3-годишен срок по чл.32, ал.2 ЗЗД, а
именно: кога е открита измамата, така и във връзка с установяване на измамливи
действия от страна на ответниците, които са го подвели да сключи процесния
договор чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Доказателствената тежест относно
твърденията на ответника П.К., че пристроената към жилищната сграда стая е
собственост на двамата ответника, на основание строеж и придобивна давност при
режим на СИО, е върху двамата ответници, както и доказателствената тежест по
отношение наведените възражения за нищожност на двата съдебни акта по допускане
и извършване на делбата по гр.дело № 00062/2005г. по описа на ГТРС и
извънсъдебната спогодба с нотариална заверка на подписите, одобрена от съда с
решение № 135/09.10.2006г.
Ищецът е предявил с
исковата си молба две основания за обявяване на недействителност на договора за
покупко-продажба на процесния имот от 10.01.2010г. – нищожност поради
липса на основание, а при кумулативност – унищожаемост на договора за
покупко-продажба по чл.29, ал.1 ЗЗД, а именно поради подвеждане от купувача,
ответник по договора за покупко-продажба продавачът да го сключи чрез умишлено
въвеждане в заблуждение.
Настоящият състав
счита, че не е налице недействителност на договора на нито едно от тях.
При каузалните сделки, представляващи
имотна облага, е налице оборима презумпция за наличието на основание. Не е
нужно основанието да е изрично указано, а да не може да се изведе от
съдържанието на сделката – напр. липса на намерение за прехвърляне
собствеността, както и липса на плащане по нотариален акт в симулирана сделка
/Решение № 271 от 07.02.1977г. по гр.дело № 2652 от 1976г., І г.о. на ВС/. Въпреки
тясната връзка между основанието и волеизявлението, което е носител на
основанието, фактически каузата е прогласена като отделен елемент от фактическия
състав на сделката. Липсата на основание по чл.26, ал.2, предложение четвърто ЗЗД трябва да се отличава от противозаконността или неморалността на
основанието, тъй като в тази хипотеза сделката ще е нищожна по чл.26, ал.1 ЗЗД.
Основанието на един договор е
онова, което е целта на страните: оправданието да бъде сключен, за да се
постигне чрез него желан от тях правен резултат. В случая основанието е
желанието на всяка от страните да придобие онова, с което другата разполага при
определените в договора условия: купувачът да придобие правото на собственост
върху имота, което продавачът притежава, а последният да придобие парите, които
купувачът притежава - цената по договора.
Цената по договора е определена и тя е в размер от 964,32 лева, като се прибавят
и двете суми от по 19,28 лева, представляващи съответно местен данък в размер
на 2% и режийни разноски, като и трите суми са заплатени. Каузата на договора, така както
са уговорени условията, е придобиването собствеността върху недвижимия имот, представляващ частна общинска собственост:
дворно място с площ от 490 кв.м, представляващо ½ ид.части от УПИ №
ІІІ-223, кв.17, целият с площ от 980 кв.м по ПУП на Г.Т., за който е съставен
АОС № 2689/14.11.2007г., вписан под № 108, том ХІ, вх.рег.№ 4099/19.11.2007г.
на СлВп при ГТРС, при граници и съседи имоти: улица „Д.М.”, УПИ № ІV-213, УПИ №
VІ-214, УПИ № ХІІІ и УПИ № ІІ-224, срещу 964,32 лева, като се прибавят и сумите от по 19,28 лева, представляващи
съответно местен данък в размер на 2% и режийни разноски. Каузалността на договора е
несъмнена: тя се съдържа в дължимите престации, затова твърдението за неналичието й е неоснователно. Презумпцията по чл.26,
ал.2, изречение второ ЗЗД не е оборена, като
изводът е, че процесният договор не е нищожен на твърдяното от ищеца основание. С оглед горното искането за прогласяване на нищожност на процесния договор за
покупко-продажба на общинска земя по реда на §27 ПЗР на ЗС от 10.01.2008г., с
който община
Г.Т. е продала на С.С.К. недвижим имот, частна общинска собственост: дворно
място с площ от 490 кв.м, представляващо ½ ид.части от УПИ № ІІІ-223,
кв.17, целият с площ от 980 кв.м по ПУП на Г.Т., за който е съставен АОС №
2689/14.11.2007г., вписан под № 108, том ХІ, вх.рег.№ 4099/19.11.2007г. на СлВп
при ГТРС, при граници и съседи имоти: улица „Д.М.”, УПИ № ІV-213, УПИ № VІ-214,
УПИ № ХІІІ и УПИ № ІІ-224 за цена от 964,32 лева, местен данък в размер на
19,28 лева и режийни разноски в размер на 19,28 лева, вписан под № 90, том І,
вх.рег.№ 487/28.2008г. на СлВп при ГТРС, на основание чл.26, ал.2, предложение първо ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано.
Чл.27 ЗЗД обявява договори, сключени при измама, за
унищожаеми. В чл.29, ал.1 ЗЗД е посочено, че измамата е основание за унищожение
на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение, т.е. релевантно е само умишленото поведение,
а при недобросъвестното въвеждане в заблуждение може да е налице грешка. Следва
да се прави отграничение от престъплението „измама” по смисъла на чл.209 НК –
там се изисква користна цел. Не на последно място трябва да има причинна
зависимост между въвеждането в заблуждение и сключване на сделката от
заблуденото лице. В чл.32, ал.2 ЗЗД е уточнено, че правото да се иска
унищожение се погасява с тригодишна давност. В настоящия случай договорът между
страните по делото е сключен на 10.01.2008г., а исковата молба е подадена на
13.03.2008г., следователно същата е процесуално допустима.
Съдебната практика е непротиворечива по отношение на
фактическия състав на чл.29, ал.1 ЗЗД. Така в решение № 532 от 29.08.2003г. по
гр.дело № 1142/2002г., ІІ г.о. на ВКС, върховните съдии приемат, че при
измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор.
При измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора,
който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците
на така сключения договор няма да настъпят (съществуващо право няма да се
измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде
упражнено), или ще настъпят други последици ( страната ще получи още нещо или
нещо друго). Ако страната има невярна представа за съдържанието на договора,
налице е грешка, която може да бъде извинителна, неизвинителна, предизвикана от
насрещната страна и т.н. В решение № 476 от 07.07.2010г. по гр.дело №
720/2009г., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което
същото е задължителна съдебна практика, също се приема, че за да е сключен
договорът при условията на измама, страната трябва да е действала под влиянието
на невярна представа, че последиците на сключения договор няма да настъпят; че
измама по смисъла на чл.29, ал.1 ЗЗД е налице, когато, съзнавайки какво е
съдържането на договора, който сключва, страната не осъзнава правните последици
на договора в резултата на поддържана от съконтрахента невярна представа. В
определение № 269 от 11.03.2009г. по гр.дело № 129/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, се
приема, че при търсената унищожаемост от значение се явява не всяка заблуда, а
тази относно правните последици, свързани с договора.
В случая съдът приема за основателни възраженията на
ответниците по отношение на това, че към датата на сключване на процесния
договор гр.дело № 00062/2005г. е било висящо поради искането на ответника С.К.
за обезсилване на възлагателното решение № 135/09.10.2006г., още повече, че с
решение № 303/03.07.2008г. ДОС действително го обезсилва, но с решение № 248/10
от 30.07.2010г. ВКС отменя решението на ДОС и отхвърля искането на С.К. за
обезсилване на влязлото в сила възлагателно решение № 135/09.10.2006г. В тази
връзка, с оглед публичността на вписванията, община Г.Т. е следвало да извърши
проверка относно собствеността на жилищната сграда и наличието на спорове
спрямо нея. Настоящият състав не възприема твърденията на ищеца и не счита, че
следва да разреши положително случая в посока на търсената унищожаемост, тъй
като това би сложило знак за равенство между липса на дължимата грижа /поне
тази по смисъла на чл.63, ал.2 ЗЗД на добър стопанин/ от страна на служителите
на община Г.Т. при установяване на наличие на предпоставките по смисъла на §1
ПЗР на ПМС № 235/19.09.1996г. вр. §27 ПЗР ЗС /отм. ДВ, бр.54 от 2008г./ и
възникване на заблуждение в резултат на измама. Подобна теза не може да бъде
възприета като аргументация в подкрепа на поддържано основание по чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаемост на сделката, поради което искането за унищожаване на процесния договор за
покупко-продажба на общинска земя по реда на §27 ПЗР на ЗС от 10.01.2008г., с
който община
Г.Т. е продала на С.С.К. недвижим имот, частна общинска собственост: дворно
място с площ от 490 кв.м, представляващо ½ ид.части от УПИ № ІІІ-223,
кв.17, целият с площ от 980 кв.м по ПУП на Г.Т., за който е съставен АОС №
2689/14.11.2007г., вписан под № 108, том ХІ, вх.рег.№ 4099/19.11.2007г. на СлВп
при ГТРС, при граници и съседи имоти: улица „Д.М.”, УПИ № ІV-213, УПИ № VІ-214,
УПИ № ХІІІ и УПИ № ІІ-224 за цена от 964,32 лева, местен данък в размер на
19,28 лева и режийни разноски в размер на 19,28 лева, вписан под № 90, том І,
вх.рег.№ 487/28.2008г. на СлВп при ГТРС, на основание чл.29, ал.1 ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователно и недоказано.
Във връзка с
направените възражения от страна на ответниците съдът следва да ги обсъди, но
не е длъжен да постановява диспозитиви по всяко едно от тях.
В основата на всички
направени възражения е твърдението, че обитаваната от ответниците пристройка е
изградена от тях, придобита е по време на брака им при условията на СИО. Оттук
следвало, че решенията по гр.дело № 00062/2005г. по описа на ГТРС и спогодбата
от 30.06.2006г. между съделителите в производството са нищожни поради това, че
в делбата не е взела участие съделителката П.С.К. и поради отказа от наследство
на З.С.В., Т.С.Д.,
Е. С. Д. и Д.С.К. от наследството на С.К. К.,*** Т..
В
случая от данните по делото се установява по несъмнен начин, че общият
наследодател на страните по гр.дело № 00062/2005г. по описа на ГТРС С.К. К.,*** Т., е придобил
по силата на договор за покупко-продажба от 03.03.1965г. жилищната сграда,
построена върху държавно /впоследствие общинско/ дворно място с административен
адрес ул.”Д.М.” № 1 в град Г.Т.. Сделката е извършена при действието на чл.33
ЗЛС, съгласно който всеки от съпрузите
запазва имуществото си, управлението и ползуването от него, която разпоредба е
отменена с приемане на СК от 1968г. /отм./ и влизане в сила на чл.13, ал.1 на
същия, според когото недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити
от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството. Съгласно чл.103 от ПЗР на СК от 1968г. /отм./ правилата на този
кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузите при заварени
бракове /вж. и т.2 от ПП № 5 от 31.10.1972г. по гр.дело № 4 от 1972г. на ВС/.
Впоследствие съгласно издадените разрешения за
строеж са извършени пристройки, като без значение е факта, че строителното
разрешение № 154/1973г. е издадено на името на двамата братя К./Н. и С. К., още
повече, че в самото строително разрешение е посочено за „майстор” /строител/
собственика, а към този момент собственици на първоначалната жилищна сграда, са
съпрузите Н. и С. К. в режим на СИО, поради което същите са станали собственици
и на извършените впоследствие пристройки към нея, както и на лятната кухня с
навес.
Когато е извършил нотариалното завещание
от 07.10.1971г., С. К. се е разпоредил с целия имот, без да е негов
изключителен собственик. Това не прави завещанието нищожно, тъй като ВС е
приел, че завещанието, с което завещателят се е разпоредил изцяло с определен
имот, от който притежава само идеална част, е действителен до размера на
притежаваната идеална част.
Така към датата на своята смърт – 05.05.1975г.,
Н. П. К. е оставила за наследници съпруга си С.К. К. и децата си Н. С.К., С.С.К.,
З. С. В., Е. С.К., Т.С.Д. и Д.С.К. при действието на правилата на чл.5 – 9 ЗН.
С прекратяването на СИО преживелият съпруг И. И. Г. е придобил и станал
собственик на общо 8/14 ид.части от процесния имот, а всяко от децата по 1/14
ид.части. Поради тази причина след смъртта на Станьо К. на 31.12.1982г. отказът
от наследството на С. К. по реда на чл.49, ал.1 ЗН от страна на З. С. В., Е. С.К.,
Т.С.Д. и Д.С.К. не ги изключва от кръга на съсобствениците на процесния имот,
тъй като в тяхна собственост е останал делът им от наследството на тяхната
майка, а именно по 1/14 ид.части. Същевременно съпругата на С.К. – ответницата
в настоящото производство П.К., не е станала по никакъв начин съсобственик в
жилищния имот по силата на чл.13, ал.2 СК /отм./ - недвижимите и движимите вещи
и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права,
придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл.
389а-389д от Гражданския процесуален кодекс /отм./, принадлежат на съпруга,
който ги е придобил. В аналогичен смисъл са разпоредбите и на СК от 1986г.
/отм./ - чл.20, ал.1 и в момента действащия СК – чл.22, ал.1.
Действително
доктрината и съдебната практика допуска придобиване по давност на вещи и
идеални части от вещни права. Не могат обаче да се придобиват по давност права
върху вещи, които не са обособени като самостоятелни вещи. Поради тази причина
не може да се придобива по давност общи части от сграда в етажна собственост
или част от апартамент, ако тази част не е обособена с архитектурен план. В
настоящия случай от заключението на вещото лице се установява, че пристройката
с площ от 26 кв.м, в която са живели ответниците, представляваща стая и кухня с
маза, не отговаря на нормативните изисквания в ЗУТ и Наредба № 7/2003г. за
самостоятелно жилище. Видно и от приетата по гр.дело № 00062/2005г. СТЕ по
отношение поделяемостта на имота, вещото лице е било категорично, че имотът е
неподеляем с оглед изискванията на ЗУТ и Наредба № 7/2003г. Липсват данни по
делото пристройката да е била обект на архитектурен/инвестиционен проект и
съответно обособявана в самостоятелен обект. С оглед данните по делото, че
пристройката е изградена след 1973г., към нея не би могло да се приложи §38 и
§39 на Строителни правила и норми, по отношение на заварени към 17.05.1963г.
жилища и жилищни сгради, където е посочено, че при делба на заварени към тази
дата съсобствени жилищни сгради, отредените в реална собственост етажи или
части от етажи могат и да не отговарят на изискванията, ако представляват
обособени по-рано отделни жилища. Поради тази причина твърдението за застрояване и придобиване на
пристройката от 26 кв.м, представляваща стая с кухня и маза, следствие на издадено
строително разрешение, при режим на СИО, следва да се отхвърли като
неоснователно. В подкрепа на този извод е и цитираното ТР № 44/1971г. на ОСГК в
писмената защита на ответниците. Пристройката не е обект на самостоятелна
собственост, отделна от собствеността на терена, следователно не може да се
придобие от съпрузите Костадинови, ответници по делото, в режим на СИО.
Не отговаря на
действителното положение твърдението, че в делбеното дело № 00062/2005г. съдът
е допуснал до делба само част от жилищната сграда. Както бе посочено и в
установителната част, съдът е посочил наличието на жилищната сграда съобразно
приложената скица, построена съобразно отстъпено право на строеж, посочени са и
строителните разрешения от 1966г. и 1973г. Очевидно е, че съдът е схванал
общата площ на жилищната сграда в размер на 60 кв.м и без да съобрази
последващите пристроявания, в диспозитива на решението си не ги е отразил. С
други думи, била е налице формирана воля на съда по отношение на предмета на
делбата върху съществуващата към 2005г. в посочения на скицата размер застроена
площ жилищна сграда, която воля не е обективирана прецизно в диспозитива на
решението. Пропуск, който е отстраним в друго производство, а не в настоящото.
Това не е било забелязано и от страните. В подкрепа на тази констатация е и
текста на споразумението от 30.06.2006г., в което жилищната сграда отново е
била посочена като състояща се от две стаи, салон и кухня с пристройка на обща
застроена площ от 60 кв.м. Като е одобрил постигната спогодба с определение от
02.10.2006г., съдът е постановил един съдебен акт, годен да прехвърли
собственост, т.е. с вещно прехвърлително действие, което се потвърждава и от
решението на ВКС по искането за обезсилване на възлагането на жилищната сграда
върху Д.С.К. /вж. и ПП № 7 от 1973г. на ВС, /.
С оглед установеното по-горе, като
неоснователни следва да се отхвърлят и възраженията относно наличие на
нищожност по отношение на постановените по гр.дело № 00062/2006г. решения,
съответно № 122/21.09.2005г и № 135/09.10.2006г., както и спогодба от
30.06.2006г. Това е така с оглед установеното, че като страни по тях са взели
само действителните съсобственици, а за ответницата П.К. не се установява да е
била част от този кръг, поради което и позоваването на чл.75, ал.2 ЗН, че
посочените съдебни актове и спогодба са нищожни поради неучастие на всички
съделители, е неоснователно.
Съобразно изхода на спора на
основание чл.78 ГПК на ответниците С.С.К. и П.С.К. следва да се присъдят
извършените разноски в размер на суматите от по 420 лева за всеки един от тях,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като с оглед отхвърляне на
подадените възражения на ответниците не следва да възлага сумата от 50 лева,
представляваща заплатен депозит за
извършване на СТЕ.
Водим от горното ГТРС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Община Г.Т., представлявана от кмета Д.М.П.. против С.С.К.,
ЕГН ********** ***, и П.С.К., ЕГН **********
***, за прогласяване нищожност на договор за
покупко-продажба на общинска земя по реда на § 27 ПЗР на ЗС от 10.01.2008г. и
вписан под № 90, том І, вх.рег.№ 487/28.01.2008г. на СлВп – Г.Т., сключен между
Община Г.Т. и С.С.К., на основание чл.26, ал.2, предложение четвърто ЗЗД –
сключен поради липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения
обективно съединен при условията на кумулативност иск на Община Г.Т.,
представлявана от кмета Д.М.П.. против С.С.К., ЕГН ********** ***, и П.С.К., ЕГН ********** ***, за унищожаване
на договор за покупко-продажба на общинска земя по реда на § 27 ПЗР на ЗС от
10.01.2008г. и вписан под № 90, том І, вх.рег.№ 487/28.01.2008г. на СлВп – Г.Т.,
сключен между Община Г.Т. и С.С.К., на основание чл.29, ал.1 ЗЗД – поради
сключване на сделката за покупко-продажба под влияние на измама, а именно:
ответникът С.С.К. е въвел умишлено в заблуждение съконтрахента Община Г.Т., за
да сключи процесния договор.
ОСЪЖДА Община Г.Т., представлявана от кмета Д.М.П.., да заплати на С.С.К., ЕГН ********** *** сумата
420 лева /четиристотин и двадесет/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Г.Т., представлявана от кмета Д.М.П.., да заплати на П.С.К., ЕГН ********** ***
сумата 420 лева /четиристотин и двадесет/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца Д.С.К., ********** *** Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: