№ 58
гр. Раднево, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100738 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 220,
ал. 1 от КТ.
Производството е образувано по искова молба на Б. Р. Б., чрез
процесуалния пълномощник адв. М., срещу „Рудник Трояново-север”, клон
на „Мини Марица-изток“ ЕАД, с която се предявяват искове с правно
основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 220, ал. 1 КТ. Ищецът твърди, че на
01.03.2006 г. започнал работа в ответното дружество въз основа на сключен
трудов договор № 10 от 01.03.2006 г. и заемал длъжността „работник по
руднична ж.п. линия“, като последната заемана от него длъжност била
„машинист на претоварач Брс1600“ в участък Добив. Твърди, че със заповед
№ 86 от 24.07.2023 г. било прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 25.07.2023 г. Твърди, че в заповедта
било посочено да му се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6
БТВ, тъй като през последните 10 години работил при същия работодател,
както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие от
22 работни дни. Твърди, че по фиш за работна заплата за месец юли 2023 г.
му било начислено обезщетение при пенсиониране в размер на 20250,60 лв. и
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 3375,10 лв., които били
изчислени на база БТВ за месец юни 2023 г. Твърди, че възразил срещу
1
изчислението на тези суми и през месец август 2023 г. била извършена
корекция на индивидуалната му месечна заплата и така били коригирани
обезщетенията съответно на 20480,94 лв. и 3413,49 лв., които му били
изплатени. Твърди, че така изчислените размери на обезщетенията били в по-
нисък размер от реално дължимото, тъй като съгласно нормативната уредба
доплащането за нощен труд е допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер, което не било отчетено от работодателя. Твърди, че БТВ
за месец юни 2023 г. съобразно законовите правила за изчисление е в размер
на 4732,64 лв., поради което обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на
28395,60 лв., а обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 4732,64 лв.,
поради което ответникът дължи неизплатената разлика от обезщетенията.
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 10607,70 лв. /допуснато изменение на иска
чрез неговото увеличаване с протоколно определение от 25.04.2024 г./,
представляваща неизплатена стойност от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от
КТ, и сумата от 5181,44 лв. /допуснато изменение на иска чрез неговото
увеличаване с протоколно определение от 25.04.2024 г./, представляваща
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие от 22 дни, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете
до окончателното погасяване на задължението, сумата от 354,79 лв.
мораторно обезщетение върху неплатената главница от 7914,66 лв. за периода
от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. и сумата от 53,19 лв. мораторно обезщетение
върху главницата от 1319,15 лв. за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г.
Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Рудник
Трояново-север”, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, в който се взема
становище за неоснователност на исковете. Не оспорва обстоятелството, че
между ищеца и ответното дружество е сключен посочения в исковата молба
трудов договор за изпълнение на длъжността „машинист на претоварач
Брс1600“ в участък Добив, че със заповед № 86 от 24.07.2023 г. било
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10
КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
24.07.2023 г., а на ищеца били заплатени обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ в
размер на 20480,94 лв. и по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3413,49 лв. Твърди,
че работодателят правилно е изчислил размера на БТВ за месец юни 2023 г. и
2
поради правилно са изчислени размерите на изплатените обезщетения, като
оспорва начина на изчисление на същите от ищеца в исковата молба, тъй като
посочените допълнителни трудови възнаграждения не се включват в БТВ.
Излага съображения за елементите от БТВ, които следва да се включат в него
и които не следва да се включват, както и изчисления на обезщетенията. Иска
от съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 08.01.2024 г. е обявен за окончателен
проектът на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, с което на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответното
дружество е възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 10 от
01.03.2006 г., като последната заемана от него длъжност била „машинист на
претоварач Брс1600“ в участък Добив; със заповед № 86 от 24.07.2023 г. било
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от датата на връчване на заповедта; в заповедта за прекратяване на
ТПО било посочено да се дължи на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в
размер на 6 БТВ, тъй като през последните 10 години работил при същия
работодател, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на
предизвестие от 22 работни дни; на ищеца били заплатени обезщетения по чл.
222, ал. 3 КТ в размер на 20480,94 лв. и по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на
3413,49 лв. през месец юли и месец август 2023 г.
По отношение на двата иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл.
220, ал. 1 КТ, тъй като базата за определянето им и спорните моменти са
идентични, съдът намира следното:
При така отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване
факти, по иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ ищецът следва да
докаже размера на БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, или
последното получено от работника или служителя месечно БТВ.
3
Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на ТПО, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на БТВ за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му
стаж – на обезщетение в размер на БТВ за срок от 6 месеца. Няма спор, че
ищецът е работил повече от 10 години при ответника и му се дължи
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 БТВ /виж за тези обстоятелства
и основното заключение на СИЕ/. По отношение на това обстоятелство
страните не спорят.
В настоящия случай всички елементи от фактическия състав на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са безспорни между страните - ищецът е
работил при ответното дружество по трудов договор № 10 от 01.03.2006 г.
/л.5-л.8/, считано от 06.03.2006 г., който е прекратен на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 КТ със заповед № 86 от 24.07.2023 г. /л.9/, считано от 25.07.2023 г.,
като спорът между страните е концентриран само досежно обстоятелството
какъв е размерът на БТВ за база за определяне на обезщетенията по чл. 220,
ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ съгласно правилото на чл. 228 КТ.
Трудовият договор на ищеца е прекратен на 25.07.2023 г., затова
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ ще следва да се определи на база БТВ за
месец юни 2023 г., който е предходния прекратяване на трудовото
правоотношение месец. Тъй като този месец не е пълен отработен месец то
съгласно чл. 19, ал. 1 НСОРЗ БТВ по смисъла на чл. 228 КТ се определя като
получено среднодневно БТВ умножено по броя на работните дни за същия
месец. Месец юни 2023 г. има 22 работни дни /22 р.д. х 8 часа = 176 часа за
месец юни 2023 г./. По отношение на тези обстоятелства страните не спорят.
Страните не спорят и относно компонентите, които следва да се
включат в БТВ и че това са основно трудово възнаграждение,
допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит, компенсацията и нощния труд.
От СИЕ е видно, че на ищеца са платени обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ в общ размер на 20480,94 лв. /веднъж 20250,60 лв. през месец юли 2023 г.
и веднъж 230,34 лв. през месец август 20203 г./ и обезщетение по чл. 220, ал. 1
КТ в общ размер на 3413,49 лв. /веднъж 3375,10 лв. през месец юли 2023 г. и
4
веднъж 38,39 лв. през месец август 2023 г./.
От СИЕ е видно, че за месец юни 2023 г. ищецът има отработена една
нощна смяна от 12 часа и след това е ползвал 21 работни дни платен годишен
отпуск /виж фиша за работна заплата за месец юни 2023 г. на л.11/.
По делото са приети изчисления на СИЕ в два варианта – първи в
основно заключение и втори в допълнително заключение, които съдът
кредитира като коректно извършени от вещото лице, макар и съдът да не
възприе нито един от двата варианта и ще извърши собствени изчисления
съобразно възможността на чл. 161 ГПК /без значение е, но ще се посочи, че
съдията-докладчик има финансови познания поради следване и на две висши
икономически образования/, които ще са подробни за сведение на страните,
защото съдът достигна до различен правен и фактически извод, който се
различава както от техните изчисления, така и от тези на вещото лице.
За месец юни 2023 г. на ищеца е начислена индивидуална месечна
заплата /накратко ИМЗ/ веднъж за 8 часа в размер на 104,91 лв. /във фиша за
работна заплата за м.06.2023 г. на л.11 – 8 часа по 13,11 лева на час/ и за още 4
часа в размер на 52,45 лв. /във фиша за работна заплата за месец 08.2023 г. на
л.13 – 4 часа по 13,11 лева на час, тъй като е работил 12 часа и погрешно са
му начислени само 8 часа през месец юни 2023 г./, или общо за 12 часа са му
начислени 157,36 лв. Чрез елементарна математическа операция може да се
установи, че за 1 час отработено време на ищеца му се дължи ИМЗ в размер
на 13,11 лева.
В първото заключение на СИЕ не е отразено доплащането на ИМЗ,
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и компенсацията за месец
юни 20203 г., извършени през месец август 2023 г. Те следва да се включат в
общата база за изчисление на БТВ, защото са част от задължителните
компоненти на БТВ съгласно чл. 228 КТ и НСОРЗ. Във второто допълнително
заключение на СИЕ е допусната според съда техническа грешка при
изчисленията, тъй като на стр. 3 /л.98/ в т.1 са включени компоненти за ИМЗ
и за нощен труд, които обаче са 12 часа и за 8 часа и няма как да бъдат
поставени в една група, която да се раздели на 12 часа, с цел получаване на
средночасово заплащане. Това е така, защото нощния труд е начислен за 8
часа, а не за 12 часа. И не е справедливо, то следва и от характера и
естественото на това възнаграждение, тъй като над 8 часа се счита за
5
извънреден труд, както отбелязаха процесуалните представители и вещото
лице в съдебните заседания, веднъж да се конвертира със съответния
коефициент часовете над 8 часа за изплащане като извънреден труд, а на
втори ред останалите 8 часа да се разделят на 12 часа.
Извънредният труд не е такъв с постоянен характер и не се включва в
базата за определяне на възнагражденията по смисъла на чл. 228 КТ, поради
което тази компонента в двата фиша за начисления за работна заплата за
месец юни 2023 г. не ще се отчете при изчисленията.
И така изчисленията на съда са следните:
По отношение на ИМЗ за месец юни 2023 г. – общ размер от 157,36 лв.
за 12 часа отработено време, при което се получава за 1 час отработено време
сума от 13,11 лева.
По отношение на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит – общ размер от 81,82 лв. /веднъж в размер на 40,91 лв.
във фиша за месец юни 2023 г. и веднъж в размер на 40,91 лв. във фиша за
месец август 2023 г./, което възнаграждение се отнася за 12 часа, тъй като е
процент от отработеното ИМЗ за 12 часа, съответно сумата от 81,82 лв.
разделена на 12 часа се получава сума от 6,82 лв. за 1 час отработено време.
По отношение на нощния труд – общ размер от 63,44 лв. за 8 часа,
съответно се пада по 7,93 лв. за 1 час отработено време.
По отношение на компенсацията – общ размер от 141,93 лв. /веднъж в
размер на 103,62 лв. във фиша за месец юни 2023 г. и веднъж в размер на
38,31 лв. във фиша за месец август 2023 г./, която компенсация е
допълнително възнаграждение за месец юни /това може да се види от фиша за
месец юни 2023 г., в който са начислени тримесечните компенсации за второ
тримесечие/, който има общо 176 часа, поради което 141,93 лв. разделени на
176 прави по 0,81 лева на 1 час отработено време.
Сумирането на четирите компоненти за 1 час отработено време ще даде
общ размер на БТВ за 1 час отработено време. Получава се обща сума от
28,67 лв. за 1 час отработено време /13,11 + 6,82 + 7,93 + 0,81/. Съответно
28,67 лв. умножени по 8 часа прави сума от 229,36 лв. за 8 часов работен ден,
което се пада среднодневно трудово възнаграждение на ищеца за месец юни
2023 г.
Тъй като месец юни 2023 г. има 22 работни дни, съответно 176 часа, то
6
229,36 лв. умножени по 22 работни дни прави на сума от 5045,92 лв., което се
явява БТВ за месец юни 2023 г. на ищеца, което е базата за определяне на
претендираните обезщетения по правилото на чл. 228 КТ.
Тъй като обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е в размер на 1 БТВ, то
неговия размер се пада сума от 5045,92 лв., която е следвало да се заплати на
ищеца от страна на ответника. Ответникът му е заплатил общо сумата от
3413,49 лв. за обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ /веднъж сума от 3375,10 лв.
през месец юли 2023 г. и веднъж сума от 38,39 лв. през месец август 2023 г./.
Тоест ответникът му е заплатил обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ по-малко със
сума от 1632,43 лв. /5045,92 лв. минус 3413,49 лв./, която остава дължима и
към момента и до която сума е основателен иска на ищеца.
Ищецът след допуснатото изменение на иска чрез неговото увеличение
претендира сума от 5181,44 лв., която според съда се дължи на грешка при
изчисленията от страна на ищеца, тъй като това е общата сума на БТВ според
вещото лице във второто му заключение /допусната по искане на ищеца чрез
конкретни параметри за изчисление, несподелени от съда съобразно
изложени мотиви по-горе/, от която не е приспадната платената сума за това
обезщетение в общ размер на 3413,49 лв. Въпреки това искането е направено
в този му вид и съдът е длъжен да се произнесе в този му вид, а поради
горните изводи този иск ще се уважи за дължимата сума от 1632,43 лв. и ще
се отхвърли за разликата до 5181,44 лв.
По отношение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ същото е в размер
на 6 БТВ или в общ размер на 30275,52 лв. /6 месеца по 5045,92 лв./. Това е
дължимият размер на обезщетението. Ответникът е заплатил на ищеца за
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ сума от 20480,94 лв. /веднъж сума от
20250,60 лв. през месец юли 2023 г. и веднъж сума от 230,34 лв. през месец
август 2023 г./. Тоест ответникът му е заплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ по-малко със сума от 9794,58 лв. /30275,52 лв. минус 20480,94 лв./, която
остава дължима и към момента и до която сума е основателен иска на ищеца.
Ищецът претендира за доплащане за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ
сума от 10607,70 лв. /увеличен иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в съдебно
заседание на 25.04.2024 г./, поради което този иск ще се уважи за сумата от
9794,58 лв. и ще се отхвърли за разликата до 10607,70 лв.
По исковете за мораторно обезщетение:
7
Както правилно е посочено в исковата молба съгласно чл. 228, ал. 3 КТ
обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ се дължат до края на
месец август 2023 г., тъй като трудовото правоотношение е прекратено през
месец юли 2023 г.
Ищецът претендира обезщетението за забава от 01.09.2023 г., което
отговаря на посоченото начало на забавата на ответника по смисъла на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Изчислена от съда с калкулатор за законна лихва мораторната лихва
върху сумата от 9794,58 лв., дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, за
периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. е в размер на 328,40 лв., до която
сума ще се уважи иска и ще се отхвърли до претендирания размер от 354,79
лв.
Изчислена от съда с калкулатор за законна лихва мораторната лихва
върху сумата от 1632,43 лв., дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, за
периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. е в размер на 54,73 лв., но искът ще
се уважи до претендирания размер от 53,19 лв. с оглед диспозитивното
начало на гражданския процес.
По разноските и държавната такса:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва на ищеца да се присъдят
разноските по делото съразмерно с уважената част от исковете. Доказани са
от ищеца разноски в размер на 1642 лв. за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение /виж договор за правна защита и съдействие от 28.11.2023 г.
на л.4/. Съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъдят
като разноски сумата от 1197,11 лв.
На ответното дружество се дължи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. С оглед материалния интерес и
фактическата и правна сложност на казуса на ответника следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. съгласно чл. 23, т. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съразмерно с отхвърлената
част от исковите претенции следва да се присъди на ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение в размер на 97,54 лв.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде
осъдено да заплати държавна такса за уважените искове в общ размер на
8
472,34 лв. /4% от общата уважена сума като материален интерес съгласно чл.
72, ал. 1 ГПК/, както и за заплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице в размер на 550 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица - Изток” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление
с. Ковачево, община Раднево, да заплати на Б. Р. Б., ЕГН **********, с гр.
Стара Загора, ул. ****,
сумата от 9794,58 лв. /девет хиляди седемстотин деветдесет и четири
лева и 58 ст./, представляваща остатък от неизплатен брутен размер на
дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата, като считано от 01.12.2023 г. до окончателното
погасяване на дълга, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата над 9794,58 лв. до претендираните 10607,70 лв.
сумата от 328,40 лв. /триста двадесет и осем лева и 40 ст./ ,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9794,58 лв.
за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата над 328,40 лв. до претендираните 354,79 лв.
сумата от 1632,43 лв. /хиляда шестстотин тридесет и два лева и 43
ст./, представляваща остатък от неизплатен брутен размер на дължимо
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, като считано от 01.12.2023 г. до окончателното погасяване
на дълга, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над
1632,43 лв. до претендираните 5181,44 лв.
сумата от 53,19 лв. /петдесет и три лева и 19 ст./ , представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1632,43 лв. за периода от
01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица - Изток”
ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на
управление с. Ковачево, община Раднево, да заплати на Б. Р. Б., ЕГН
9
**********, с гр. Стара Загора, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1 197,11 лв. /хиляда сто деветдесет и седем лева и 11 ст./ - разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. Р. Б., ЕГН **********, с гр. Стара Загора, ул. ****, да
заплати на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица - Изток” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление
с. Ковачево, община Раднево, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК
сумата от 97,54 лв. /деветдесет и седем лева и 54 ст./ - разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица - Изток”
ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на
управление с. Ковачево, община Раднево, да заплати на основание чл. 78, ал.
6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Раднево
сумата от 472,34 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и 34 ст./ - държавна
такса за уважените искове и сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ –
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
10