№ 2338
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330206606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от „Кофи Тайм 2016“ ЕООД, против наказателно постановление № 96/
03.09.2021г.на ** на ОДБХ гр.Пловдив, с което на основание чл.131 ал.2 вр.
чл.131 ал.1 т.4 от ЗХ, му е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 4000.00 лева, за извършено нарушение по
чл.10 от ЗХ, вр. с чл.5 от Регламент 852/ 2004/ЕО. В жалбата си сочи, че
наказателното постановление било незаконосъбразно. Сочи, че се
противопоставя на вмененото нарушение и, че не бил извършил нарушението.
Неправилно бил приложен материалния закон на чл.10 от ЗХ. Спорно бил и
съставът на приложената санкционна норма на чл.131 ал.1 т.4 от ЗХ. Счита,
че посочените разпоредби в Регламент 853/2004 били неприложими. Излага
подробни съображения в тази подкрепа. В АУАН и НП липсвало описание на
обстоятелствата, при които било извършено нарушението, при което не били
спазени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Към момента на съставяне на
АУАН- 03.08.2021г. бил изтекъл едногодишният срок от извършване на
нарушението по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Не бил спазен чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Налице били съществени пропуски при съставяне на АУАН. Същият бил
подписан само от един свидетел в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Сочи, че
бил приложим чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното
1
постановление, като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в становището си намира жалбата за
неоснователна. Сочи, че правилно била приложена материалната норма на
чл.10 от ЗХ и санкционната норма на чл.131 ал.1 т.4 от ЗХ. Сочи, че
жалбоподателят не бил поддържал постоянна процедура по водене на всички
необходими дневници. Несъстоятелни били твърденията за неспазване на
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Оспорва възражението по чл. 52 ал.4 от
ЗАНН и по чл.40 ал.1 и 4 от ЗАНН. Случаят не бил маловажен.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.
И.А. от АК- Пловдив, който поддържа подадената жалба. Излага подробни
съображения в нейна подкрепа. Не било доказано поведение, което да се
субсумира по чл.131 ал.1 т.4 от ЗХ. Били нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.3
от ЗАНН. Бил изтекъл за една част от деянията срокът по чл.34 от ЗАНН.
Установено било, че в „Дневника за входящия контрол на приетите храни и
опаковъчни материали“ за последно е бил воден на 28.01.2020г., което
означавало, че в рамките на 1 година след тази дата е следвало да се образува
административно наказателно производство. В случая то било образувано на
03.08.2021г., т.е. след изтичане на едногодишния срок от извършване на
нарушението. Не бил спазен чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като не била извършена
проверка на спорните обстоятелства. АУАН не бил съставен в присъствие на
свидетел, които бил присъствал при съставяне на АУАН, а съгласно
приложения по делото протокол от 30.07.2021г. от проверката при
установяване на нарушението участвал друг свидетел, заедно с
актосъставителя, а именно ** С.Д.С.. От разпита на актосъставителя не
станало ясно и не се посочило дали е могъл да бъде осигурен при съставяне
на акта този свидетел, което в крайна сметка водело до нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗАНН. Претендира разноски. Моли наказателното постановление да
бъде отменено.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от
главен юрисконсулт Ц.Б., която оспорва подадената жалба. Намира
наказателното постановление за правилно и законосъобразно. По безспорен
начин се доказало извършеното нарушение, а именно неспазване на
разпоредбите на чл.10 от Закона за храните и категорично неправилен бил
прочита на жалбоподателя за чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ, както и приложението на
2
регламент 853/2004, който касаел изискванията към храните, които касаят
обектите за обществено хранене. Не само въвеждането на изискуемите
процедури за даден обект за обществено хранене за неограничен брой
потребители на определен брой документи, а и тяхното редовно прилагане и
поддържане бил критерий, че системата за самоконтрол се спазва. Не бил
нарушен чл.40 ал.4 от ЗАНН. Прави възражение на прекомерност на
адвокатски хонорар. Моли съда да потвърди наказателното постановление.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка-
жалбоподателят „Кофи тайм 2016“ ЕООД е извършил следното:
При извършена проверка на 30.07.2021г. във връзка с постъпил в ОДБХ-
Пловдив сигнал от потребител с вх.№ 2908/ 21.07.2021г. от инспектори в
отдел КХГК в обект Бистро, находящ се на адрес: гр.Пловдив, бул. **,
стопанисван от фирма „Кофи Тайм 2016“ ЕООД, с удостоверение за
регистрация по Закона за храните № 23764/ 23.07.2020г., рег.№ *********, се
е установило:
Не се представят обективни доказателства от **я на фирмата- търговец
на храни, че прилага и поддържа Система за управление безопасността на
храните. В представените дневници към Системата за самоконтрол не са
водени адекватно и ежедневно записи, а именно
-в дневника за поддържане на хигиенното състояние на обекта няма
въвеждани записи след 20.05.2021г. до момента на проверката- 03.08.2021г.
-в дневника за отчитане температурата на хладилните системи няма
въвеждани записи след 20.05.2021г. до момента на проверката- 03.08.2021г.
-в дневника за личната хигиена на персонала няма въвеждани записи след
20.05.2021г до момента на проверката-03.08.2021г.
3
-в дневника за входящ контрол на приети храни и опаковъчки материали
няма въвеждани записи след 28.01.2020г. до момента на проверката-
03.08.2021г.
Гореописаното е видно от иззетите дневници към системата за
самоконтрол на фирма „Кофи Тайм 2016“ ЕООД
Неводенето на записи по програмите за системата за самоконтрол влияе
върху безопасността на храните, а именно неводенето на записи за отчитане
температурата на хладилините съоръжения не може да гарантира, че
предлаганите в обекта храни се съхраняват при температурен режим, указан
от производителя и има вероятност да поддържат репродукцията на
патогенни микроорганизми или образуването на токсини, които могат да
доведат до риск за здравето на потребителите.
С тези свои действия „Кофи Тайм 2016“ ЕООД е нарушило разпоредбата
на чл.10 от ЗХ, вр. чл.5 от Регламент 852/2004/ЕО, относно хигиената на
храните.
Обстоятелствата от извършената проверка са подробно описани в
Констативен протокол № 0005212/ 30.07.2021г. съставен от **С.А.Ч..- ** в
отдел „КХГК“ при ОДБХ- гр.Пловдив, който представлява неразделна част от
преписката.
От показанията на свид. С.Ч.- актосъставител се установява, че на
30.07.2021г. във връзка с постъпил сигнал в ОДБХ – Пловдив касаещ, че в
обекта не се водят адекватно и ежедневно записи по Системата за
самоконтрол, съгласно приложението на Системата за управление
безопасността на храните е извършила проверка, заедно с колежка, вписана в
констативния протокол по акта. Изискали са документацията, но установили,
че в така представените дневници записи не били водени от дълго време. В
„Дневник за поддържане на хигиенното състояние на обекта“, „Дневник за
отчитане на температурата на хладилните системи и „Дневник за личната
хигиена на персонала“ на Кофи-тайм ООД последните записи били водени до
20.05.2021г., а в „Дневник за входящия контрол на приетите храни и
опаковъчни материали“ последно били водени записи на 28.01.2020г. След
като установили това, призовали **я на фирмата, за да дойде за съставяне на
АУАН. Същият отишъл, съставили АУАН фирмата, чрез нейният **, лично и
в негово присъствие, като той лично се подписал. Същият нямал възражения
4
и казал, че сигналът бил написан поради лични вражди и било нормално да е
от човек, който знаел какво се случва в обекта. АУАН съставила лично, в
присъствието на **я, на фирмата жалбоподател. В сигнала се посочвало, че не
се водят дневници по Системата за самоконтрол. **С., която била с нея на
проверката била на работа при тях от около 3 месеца и имала работно място в
** от понеделник до четвъртък. Всеки петък идвала при нея конкретно за да
ходят на проверки и да я обучава. Предполага, че акта бил съставен от
понеделник до четвъртък. Местонахожениието на колежката й не било
постоянно в сградата на ОДБХ- Пловдив. Сочи, че била записала в АУАН, че
свидетелят е присъствал при съставяне на АУАН, а не при проверката. Съдът
дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел
актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични,
последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и
се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото
доказателства, в това число писмените доказателствени средства. Основания
за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата
страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни
противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници,
както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените
доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установените факти на извършената проверка. Всъщност, показанията
представляват придобити от нея преки и непосредствени впечатления от
5
случилото се, от получаване на сигнала, от извършената проверка на място, от
изземване на дневниците и от установяване на обстоятелстава вписани в тях.
Описва с детайли приетата от съда, а и контатирана в АУАН и НП,
фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и
начинът на изпълнение на административното деяние. Не без значение е и
обстоятелството, че същите възпроизвеждат извънпроцесуално изявление на
**я на жалбоподателя, непосредствено след съставяне на АУАН, а именно, че
няма възражения по АУАН и, че съгналът бил написан заради лични вражди
от човек, който знаел какво се случва вътре в обекта. С тази правна преценка,
за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са
вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, в това число сигнал с вх.№ 2908/ 21.07.2021г.
на БАБХ от С.М.К., дневник за отчитане температурата на хладилните
системи, дневник за личната хигиена на персонала, дневник за входящия
контрол на приетите храни и опаковъчни материали и дневник за поддържане
хигиенното състояние на обекта. С правна преценка за достоверност,
настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН, констативен протокол и НП. В конкретния
случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото
доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на
актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди
констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с
детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени
в АУАН и НП се потвърждават и от събраните писмени доказателствени
средства.
6
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.10 от Закона за храните, бизнес операторите, с изключение
на извършващите първично производство и на аптеки и дрогерии по чл. 30,
ал. 1, въвеждат, прилагат и поддържат постоянна процедура или процедури в
съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и Приложения II и III от
Регламент (ЕО) № 853/2004 и технологична документация за храните, които
произвеждат, и/или национални, утвърдени или браншови стандарти.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в
АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН,
като при съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и поне
един от свидетелите посочени в него (в случая един), предявен е на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Препис от
акта е връчен на нарушителя. Предоставена е възможност на нарушителя за
излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него,
видно от текста на АУАН, в който е посочено „не“, поради което и в
максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.
Възражения по реда на чл.44 от ЗАНН не са постъпили.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
7
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
местоработата, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената,
точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на
раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на
номер, дата на издаване и издател на документа, имената, точните адреси и
датата на раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива, имената и точните адреси на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански
номер и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и
кому са поверени за пазене.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
8
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Видно е, от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, както и от
приобщените по делото писмени доказателства, че дружеството
жалбоподател има качеството на „бизнес оператор“ по смисъла на чл. 9 от
новия Закон за храните – ЮЛ с дейност преработване на храни, спрямо което
е издадено удостоверение за регистрация по Закона за храните № 23764/
23.07.2020г., с рег.№ *********.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в конкретния
случай неправилно била приложена материалната разпоредба на чл.10 от ЗХ,
а следвало да се приложи тази визирана в чл.8 от ЗХ. Това е така, тъй като
разпоредбата на чл.8 от ЗХ е разположена в Раздел ΙΙ от ЗХ, а именно
„Изисквания към храните“, а приложената материална разпоредба на чл.10 от
ЗХ е разположена в Раздел ΙΙΙ от ЗХ, а именно „Изисквания към бизнес
операторите и лицата, работещи в обекти за производство, преработка/ или
дистрибуция на храни“. В конкретния случай, констатираното от служители
на въззиваемата страна нарушение, е свързано с неизпълнение на изискването
насочено към самия жалбоподател „бизнес оператор“ като правен субект, по
поддържане на технологичната документация за храните, а не към
изискванията на самите храни по преработка, търговски и хигиенни практики.
В подкрепа на този извод е, констатираното и изрично посоченото, в
констативен протокол № 0005212/ 30.07.2021г., че е констатирано
задоволително хигиенно състояние на бара и търговската зала, че се спазват
изискванията за хладилно- съхранение за продуктите, че всички хладилници
са оборудвани с термометри за контролиране на температурата, представят се
9
документи за произход на част от храните, като пилешко филе, безалкохолни
напитки, пакетирани храни и други. Представен е договор с лицензирана
фирма за изкупуването на растителна мазнина, използвана за фритюрниците и
редовно заверени здравни книжки. Т.е. констатирано е, че не се представят,
поддържат и водят записи по системата за самоконтрол в съответните за това
дневници, а не отклонение в качеството на самите храни. Ето защо,
констатираното нарушение представлява нарушение по поддържане на
документацията за храните, а не по хигиената и преработката на самите
храни, предвид което правилно е квалифицирано нарушението и
субсумирано, под материалната разпоредба на чл.10 от Закона за храните.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно била
приложена и санкционната норма на чл.131 ал.1 т.4 от Закона за храните.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ал.1 вр. ал.1 т.4 от Закона за храните, бизнес
оператор, който не прилага и не поддържа постоянна процедура или
процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) №
852/2004 и приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 се наказва с
„глоба“ или „имуществена санкция“ от 4000.00 лева до 6000.00 лева. Налице
е относително определена санкция, която в случая е определена в
минималния размер. Действително приложение II от Регламент (ЕО) №
853/2004 касае изисквания, отнасяващи се за няколко продукта от
животински произход, а приложение III от същия регламент касае
специфични изисквания, като и двете приложения се отнясят към дейността
на производителите на първични животински продукти, какъвто
действително жалбоподателят, не е. Съгласно чл. 5 параграф 3 от Регламент
(ЕО) № 852/2004, обаче сочи, че параграф 1 от посочения член се прилага
само за оператори на предприятия за храни, извършващи дейност и по
преработка на храни, след първичното им производство, каквато дейност
жалбоподателят извършва. Тълкувайки разпоредбите на чл.5 параграф 4,
букви А,Б и В, заедно с тази на чл.4 параграф 2 от Регламент (ЕО) №
852/2004, която сочи, че операторите на предприятия за храни, които
осъществяват етап от производството, преработката или разпространението
на храни след етапите, за които се прилага параграф 1, спазват общите
хигиенни изисквания, определени в приложение II и всички специфични
изисквания, предвидени в Регламент (ЕО)№ 853/2004, т.е. включително и
10
приложение II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004, се прави категоричният
извод, че изискванията на Регламент (ЕО)№ 853/2004 са приложими и за
дружеството жалбоподател. В чл.2 параграф 1 б. „В“ от Регламент (ЕО) №
852/2004 е посочена дефиницията на „предприятие“, а именно всяка единица
на бизнеса с храни, която дефиниция важи и за жалбоподателя. Предвид
гореизложеното съдът приема, че в конкретния случай, правилно е приложена
сакнционната разпоредба на чл.131 ал.2 вр. ал.1 т.4 от ЗХ, тъй като
визираният в нея чл.5 от Регламент (ЕО) № 852/2004, важи за всички бизнес
оператори, какъвто жалбоподателят е.
За пълнота, а и в отговор на възражението на жалбоподателя, съдът
намира за необходимо да посочи, че жалбоподателят действително е
приложил постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от
Регламент (ЕО) № 852/2004 и приложения II и III от Регламент (ЕО) №
853/2004, но не ги е поддържал, като не е водел, въвеждал и ежедневно
записвал записи в дневника за поддържане на хигиенното състояние на
обекта, в дневника за отчитане температурата на хладилните системи, в
дневника за личната хигиена на персонала, и в дневника за входящ контрол на
приети храни и опаковъчни материали, доколкото в материалната разпоредба
на чл.10 и на санкционна разпоредба на чл.131 ал.1 т.4 от ЗХ се изисква и да
се поддържа постоянната процедура или процедури, което жалбоподателят не
е сторил.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че част от състава на
нарушението описано в НП бил погасен по давност, тъй като към момента на
съставяне на АУАН- 03.08.2021г. бил изтекъл едногодишният срок от
извършване на нарушението, посочен в разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН,
тъй като дневника за входящ контрол на приети храни и опаковъчни
материали не бил воден от 28.01.2020г., което означавало, че отговорността
можело да бъде ангажирана до 29.01.2021г. Действително, последното
вписване/отбелязване/ в посочения по-горе дневник, е от дата 28.01.2020г.,
вид на продукта „снаксове“, прието количество „25“, със срок на годност
14.09.2020г. Съгласно чл.34 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
11
конкретния случай, жалбоподателят е преустановил поддържането на
горепосочения дневник с последното вписване в него на 28.01.2020г. и това
неподдържане е продължило до констатиране на нарушението, от страна на
въззиваемата страна- 30.07.2021г. През този период от време (28.01.2020г.-
30.07.2021г.) жалбоподателят е осъществявал едно деяние, изразяващо се в
бездействие, непрекъснато състава на нарушението, като е създал по този
начин трайно, продължено нарушително състояние, което е продължило до
неговото прекратяване, съответно констатиране. Жалбоподателят е
осъществявал непрекъснато състава на нарушението, през определен период
от време. Този период започва с възникване на задължението за него да
извърши определено действие и продължава, трае, докато не бъде изпълнено
това задължение, или характерните за нарушителното състояние черти не се
прекратят, поради независещи от него причини. Така във всеки един момент
бездействието на жалбоподателя е въздействало отрицателно върху
непосредствения обект на нарушението, защото трайно, непрекъснато се
нарушават нормалните условия за поддържане на горепосочения дневник за
входящ контрол на приети храни и опаковъчни материали. Жалбоподателят е
започнал да извършва нарушението, с възникване на задължението му да
поддържа дневника, като вписва записи, и е продължил да извършва
нарушението, докато същото е било констатирано от въззиваемата страна.
Предвид това, „извършването на нарушението“ по смисъла на чл.34 от ЗАНН
е траело, и е било извършвано до деня на констатирането му от въззиваемата
страна- 30.07.2021г., съответно от тогава за започнали да текат давностните
срокове визирани в чл.34 от ЗАНН, които в конкретния случай не са изтекли.
Отделно от това, недопустимо е жалбоподателят да черпи права от
собственото си неправомерно поведение за това, че повече от година не е
поддържал дневника за входящ контрол на приети храни и опаковъчни
материали, и в този смисъл да се позовава на изтекла погасителна
административна давност. В противен случай, би се създала ситуация, в която
жалбоподателят е привилигирован за това, че не е водил горепосочения
дневник, в период повече от една година, което е противно на
справедливостта, а и на целите на наказанието. В допълнение, съдът намира
за необходимо да посочи, че в конкретния случай чл.18 от ЗАНН е
неприложим, тъй като жалбоподателят е извършил едно деяние, което
представлява едно административно нарушение, а не както изисква
12
горепосочената разпоредба с едно деяние да са извършени няколко
нарушения или едно лице да е извършило няколко отделни нарушения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл.52
ал.4 от ЗАНН. Наказващият орган е извършил надлежна проверка на
съставения констативен протокол и АУАН, с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и е преценил, че в графата на АУАН за
възражения не са посочени такива, а е посочено само „не“, а и такива по реда
на чл.44 от ЗАНН не са постъпили, и събраните доказателства, и след като е
установил, че няма спорни обстоятелства е преценил, че не е необходимо да
извършва разследване и е издал наказателното постановление.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че бил нарушен чл.40
ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН бил подписан само от един свидетел, който не
бил присъствал при установяване на нарушението, също така това можело да
стане съгласно чл.40 ал.3 от ЗАНН само при липса на свидетели, присъствали
при извършване на нарушението или при невъзможност за тяхно присъствие,
да се подпише от двама други свидетели. Не представлява съществено
нарушение и се санира по чл.53 ал.2 от ЗАНН, ако АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел, при неговото съставяне. Следва да се
има предвид, че нарушението на процесуалните правила е съществено тогава,
когато е засегнало възможността за адекватно упражняване правото на
защита на страна в производството, като по отношение на жалбоподателя
такова би било налице, ако е довело до невъзможност на същия да разбере за
какво именно негово поведение и въз основа на какъв акт бива санкциониран.
В случая, действително формално не е изпълнено изискването на чл.40 ал.3
от ЗАНН, при съставяне на акта да присъстват и да го подпишат двама
свидетели, като актът е подписан само от един такъв, присъствал при
съставянето му. Това нарушение обаче, не може да бъде отчетено като
съществено, доколкото по никакъв начин не се е отразило върху
законосъобразността на наказателното постановление. Видно е, че АУАН е
подписан лично от жалбоподателя, при това без възражения, каквито не са и
постъпили и по-късно в писмен вид, а липсата на подпис на втори свидетел не
е препятствала по какъвто и да било начин разкриването на обективната
истина, като установяването на правно релевантните факти в производството
е било възможно и е било фактически осъществено с достатъчни по обем и
допустими доказателствени средства. Нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН
13
предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безпорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая,
липсата на втори свидетел, не се отразява по какъвто и да било начин на
наказателното постановление. В този смисъл Решение № 390 от 22.02.2021г.
постановено по канд № 2961/2020г. по описа на Административен съд-
Пловдив, и решение № 4/ 04.01.2021г. постановено по канд № 2951/ 2020г. по
описа на Административен съд- Пловдив.
Не е налице съществено процесуално нарушение, когато АУАН е
съставен при само един свидетел, който не е очевидец. Свидетелите при
съставяне на акта удостоверяват факта на съставянето му и датата на
съставянето му, а в хипотезата на съставен АУАН в присъствие на
нарушителя/ какъвто е случаят/- датата на съставяне е безспорна. Следва да се
отбележи, че дори непосочването на свидетели- очевидци в АУАН не е
съществено нарушение- непосочването им във всички случаи е нередовност
на АУАН, а дали тя е съществена- дали се е отразила на законосъобразността
на НП, издадено въз основа на същия АУАН, следва да се преценява във
всеки конкретен случай с оглед това, дали е препятствала разкриването на
обективната истина. Свидетелят- очевидец би допринесъл за разкриване на
истината по отношение извършване на нарушението по непосредствени
възприятия на факти и обстоятелства. В този смисъл Решение № 500 от
09.03.2021г. по канд № 83/2021г. по описа на Административен съд- Пловдив.
Отделно от това АУАН се счита завършен с поставяне на подпис на
актосъставителя. Предвиденото в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН право на нарушителя
да присъства при съставянето на АУАН в случая не е нарушено, тъй като тази
процесуална възможност не визира техническия процес по изготвяне на акта,
а юридическия факт на съставянето му, чрез обективиране в съдържанието му
на възприятията на актосъставителят и свидетелите, както и гарантиране
възможността за възражения от страна на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. В този аспект
предварителната техническа подготовка по издаването на процесния акт за
установяване на административно нарушение не е засегнала правата на
нарушителя, след като същият е присъствал при подписването му и е
реализирал възможността да посочи възражения. В този смисъл Решение №
14
685 от 6.04.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 142/2021г.
Предвид възражението на жалбоподателя за маловажност съдът намира
за необходимо да посочи, че доколкото в ЗАНН няма легално определение на
понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие,
дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д.
№ 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат
извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-
широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се
включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни
имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер.
Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението,
изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното
отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно
наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.
Според настоящия съдебен състав конкретното деяние не разкрива, по-
ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и не
представлява маловажен случай. Не са изложени твърдения и не са
представени доказателства за наличие на обстоятелства, които да я
понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН е неприложим. Всъщност, точно
обратното, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение като не е
поддържал записите в 4 (четири) различни дневници, като за един от тях не е
15
записвал записи за период по-дълъг от 1 (една) година, а за другите три за
период повече от 2 (два) месеца. Следва да бъде отбелязано и, че неводенето
на записи по програмите за системата за самоконтрол влияе върху
безопасността на храните, и това само по себе си не може да гарантира, че
предлаганите в обекта храни не съдържат в себе си патогенни
микроорганизми или образуването на токсини, които могат да доведат до
риск за здравето на гражданите. Отделно от това, наложената санкция е в
минималния размер предвиден в закона, а именно в размер на 4000.00 лева.
Предвид гореизложеното, подадената жалба е неоснователна, а
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и
следва да се потвърди.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80.00 лева и 120.00 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на
100.00 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 96/ 03.09.2021г.на **
на ОДБХ гр.Пловдив, с което на „Кофи тайм 2016“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: **, представлявано от Г. К. К.- **, на
основание чл.131 ал.2 вр. чл.131 ал.1 т.4 от Закона за храните, му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000.00 лева,
за извършено нарушение по чл.10 от Закона за храните, вр. с чл.5 от
Регламент 852/ 2004/ЕО.
ОСЪЖДА „Кофи тайм 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: **, представлявано от Г. К. К.- **, да заплати на ОДБХ
гр.Пловдив, към Българска агенция по безопасност на храните, към
16
Министерство на земеделието, храните и горите, сумата в размер на 100,00
/сто/ лева, представляваща разноски в настоящото производство, за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
17