Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

22.10.2019

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		Съд			І-ви наказателен	състав
На		Девети октомври				Година	2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ Д.
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
					Съдия Д.
	АНХ		дело номер	298			По описа за		2019	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001252/30.07.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр., с което на нарушителя “Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1 500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ:

“Н.В.К.” ЕООД гр. М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б. е обжалвал в срок Наказателно постановление № 06-001252/30.07.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила. Акцентира се, че считано от 28.02.2019 г. дружеството е преустановило за неопределен срок производството, но се полагат усилия за погасяване на дължимите суми. Подчертава се, че не е обсъждана възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна частично. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е получено лично от жалбоподателя на 15.08.2019 год., а жалбата е входирана пред ответника на 22.08.2019 год. и безспорно същата е в срок.

Акт № 06-001252/14.06.2019 год. е съставен на “Н.В.К.” ЕООД гр.М., със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговият Управител П.Н.Б., затова че при извършена проверка от Д „ИТ” гр.В. на “Н.В.К.” ЕООД на 14.06.2019 г. в сградата на Д „ИТ” В., от представените документи, както и от изготвената на 14.06.2019 г. Справка за начислени и изплатени възнаграждения за заплати за месец март 2019 г. се е установило, че работодателя „Н.В.К.“ ЕООД, представлявано от П.Н.Б. – Управител, не е изпълнил задължително предписание № 1 по Протокола на Д „ИТ” гр.В., ПР № 1915546 от 16.05.2019 г. със срок на изпълнение на предписанието 12.06.2019 г., а именно: Работодателят „Н.В.К.” ЕООД да заплати пълният размер на трудовото възнаграждение на наетите лица /общо 21 бр./ за месец март 2019 г. на обща стойност 7 361.71 лева, съгласно изискваният на чл.128 т.2 от КТ. Видно от представената справка работодателят е изплатил сумата от 2 772.14 лева на три лица, като остават дължими суми за трудови възнаграждения в размер на 4 589.57 лева на 12 лица. Нарушението е извършено на 13.06.2019 г. – първият работен ден след изтичане на определения срок за изпълнение на даденото предписание в гр.М.. Гореописаното неизпълнение на дадено задължително предписание за спазване на трудовото законодателство на Д „ИТ” гр.В. като контролен орган е в нарушение на разпоредбите на чл.415 ал.1 от КТ.

По делото са събрани гласни и писемни одказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 06-001252/30.07.2019 г., АУАН № 06-001252/14.06.2019 г., Разписка от 15.08.2019 г., Протокол за извършена проверка ПР № 1915546 от 14 и 16.05.2019 г., Протокол за извършена проверка ПР № 1919282 от 13 и 14.06.2019 г., 2 броя Справки за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения на наетите в „Н.В.К.” ЕООД гр.М., Списък на служителите на „Н.В.К.” – обезщетения м.февруари 2019 г. и Заповед № ЧР-1459/29.07.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите К.П., Д.И. и Ц.П. всички главни инспектори към Д „ИТ” гр.В.. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че не е изпълнено задължително предписание № 1, дадено с протокол от 16.05.2019 г. ”Работодателят „Н.В.К.“ ЕООД да изплати пълният размер на трудовото възнаграждение на наетите лица /общо 21 броя/ за месец март 2019 г. на обща стойност 7 361.71 лева. Видно от представената справка работодателят е изплатил сумата от 2 772.14 лв. на три лица, като остават дължими суми за трудови възнаграждения в размер на 4 589.57 лева на 12 лица. Нарушението се доказва и от поименен списък на служителите на дружеството от който е видно, че на същите се дължи възнаграждение за месец март 2019 г., справка за начислени, изплатени и дължими суми за трудови възнаграждения, изготвена на 14.06.2019 г.  и но 16.05.2019 г. Всички описани по-горе документи доказват безспорно извършеното нарушение. На работодателят е даден краен срок до 12.06.2019 да изпълни даденото предписание, а към момента на проверката 14.06.2019 същото не е изпълнено. Датата на извършване на нарушението е 13.06.2019 г. т. е . първият работен ден след изтичане срока на даденото предписание от който момент работодателят е в забава.

При съставяне на АУАН, както и при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН от страна на административнонаказващият орган. Наказателното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч. ясно и точно описание на нарушението със съответните съставомерни елементи и нарушената законова норма. НП съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Съгласно КТ правомощията за осъществяване на цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство са делегирани на ИА ”ГИТ” към Министъра на труда и социалната политика чл.399 от КТ. Инспекционната дейност се осъществява от инспектори, чрез извършване на проверки на местата, където се осъществява трудова дейност, както и чрез проверки на документи. Съгласно УП на ИА „ГИТ” гр.София и по-точно в раздел VІ  е визирано, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в определени нормативни актове. В чл.21 от УП на ИА „ГИТ” е посочено, че при установяване на нарушение на законодателството инспекторът съставя АУАН и образува административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.404 ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат ПАМ във връзка с предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. В т.1 на цитираната разпоредба на Кодекса на труда като вид такава мярка е посочено даването на задължителни предписания на работодателя за отстраняване на допуснати нарушения. Изпълнението или не на дадените предписания не се отразява на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Предписанията като вид ПАМ подлежат на контрол по друг ред, а именно АПК, съгласно чл.405 от КТ, а неизпълнението им води до самостоятелна административнонаказателна отговорност по чл.415 ал.1 от КТ. Допустимо е да се издаде задължително предписание и едновременно с това да се състави АУАН, тъй като ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания са по прилагане на нейната санкция. Изпълнението или не на дадени предписания е ирелевантно за отговорността на нарушителя на трудовото законодателство, относно констатираното нарушение преди даването им. В конкретния случай от страна на дружеството-работодател е осъществен състава на административното нарушение, визирано в НП.

При горната фактическа обстановка по делото настоящият съдебен състав намира, че е извършено нарушението, визирано в НП. Нарушена е разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ, съобразно която работодателя следва да изпълнява задължението да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателя не е изпълнил вмененото по силата на чл.128 т.2 от КТ задължение да заплати пълният размер на дължимото трудовото възнаграждение за м. март 2019 год. на общо 21 лица. Жалбоподателят като страна по трудовия договор следва да изпълнява задълженията си, произтичащи от него, в случая задължението за изплащане на трудовите възнаграждения на работещите при добросъвестно изпълнение на техните трудови задължения. Безспорно от представените заверени копия от платежни ведомости се установява, че на работниците е начислено, но не е заплатен пълният размер на дължимото трудово възнаграждение за м.март 2019 год. Съответно е изплатена сумата на три лица, като остават дължими суми за трудово възнаграждение на още 12 лица. Като не е изпълнил това свое задължение жалбоподателя е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на вмененото му във вина нарушение по чл.128 т.2 от КТ, поради което правилно и законосъобразно е санкциониран от оправомощените за това органи. Визираната в чл.415 ал.1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган. От доказателствата по делото се установява, че такова предписание е било дадено с Протокол от проверка от 16.05.2019 год. на “Н.В.К.” ЕООД, стопанисващ обекта. Във връзка с отстраняване на констатираните нарушения е предписано работодателя да изпълни задължението си да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, съгласно изискванията на чл.128 т.2 от КТ и срока на изпълнение е 12.06.2019 год. При последваща проверка е установено, че е изтекъл даденият от контролните органи срок, без жалбоподателя в качеството на управляващ и представляващ да е изпълнил предписанието.

Предметът на нарушението не е даденото задължително предписание във връзка с констатацията на проверяващите затова, че работодателя не е изплатил в цялост дължимото трудово възнаграждение на своите работници за положения от тях труд през м.март 2019 год., а неговото неизпълнение в срок. Самото бездействие да бъдат изпълнени задължителни предписания е въздигнато от законодателя в административно нарушение, съобразно нормата на чл.415 ал.1 от КТ. По делото е установено по безспорен начин, че при извършените проверки на 16.05.2019 год. са констатирани нарушения в дружеството, като за тяхното отстраняване по № 1 е предписано в срок до 12.06.2019 год. работодателя да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците и служителите за положения от тях труд през м.март 2019 год.

Работниците и служителите имат привилегировани вземания и няма оправдание или смекчаващо вината обстоятелство, които да оневинят неизплащането на дължими трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители по КТ. Дали работодателят е осъществявал или не и откога не е осъществявал търговска дейност е също неотносимо към правния спор, тъй като трудовите правоотношения са могли да бъдат прекратени по-рано, преди той да изпадне в неплатежоспособност, за да не се трупат такива. Веднъж породени обаче, те следва да бъдат изплащани своевременно, като неплащането им освен до гражданска отговорност води и до административнонаказателна такава, тъй като в случая не се касае за неизпълнение на обикновено гражданско парично задължение, а за липса на изпълнение на защитено трудовоправно такова, за което КТ предвижда специални санкции. Неизпълнението на влезли в сила задължителни предписания пък съставлява самостоятелно административно нарушение, като в случая такова безспорно е налице и деецът следва да носи отговорност за това си противоправно поведение.

Не са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото законодателство и е допуснала нарушения в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. На първо място в Кодекса на труда има специална правна уредба, относно отговорността за нарушения по този закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в от КТ озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева.

Наличието на такава специална норма изключва приложението на общата такава по чл.28 от ЗАНН. Настоящият казус не се отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения. Видно от приложените по делото доказателства - протоколи от проверки и справка за начислени, но неизплатени задължения към персонала, дружеството е извършило не само едно нарушение, а няколко такива, което ясно говори за нежеланието му да спази изискванията на трудовото законодателство и да реализира задълженията си към наетия от него персонал, което прави цялостното му поведение такова със сравнително висока степен на обществена опасност. Безспорно е сумите, за които е дадено предписание за изплащане сами по себе си може и да не са големи, но се касае до трудови възнаграждения и видно от представените извлечения от ведомостите става въпрос за една или повече основни месечни заплати, т.е. работника и членовете на неговото семейство в продължение на повече от един месец са били лишени от тези необходими за издръжката им средства.

Следва да се подчертае, че за неизпълнение на такова задължително предписание наказанието е имуществена санкция или глоба съгласно чл.415 ал.1 от КТ. Настоящият съдия-докладчик намира, че възражението на жалбоподателя, че не е субект на нарушението не е основателно. В Наказателното постановление изрично е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството, което се представлява именно от Управителя, представляващ работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ. Самото изплащане на трудовите възнаграждения се предхожда от нареждане на длъжностното лице, което подписва платежните нареждания и което в настоящия случай е Управителя на дружеството. Предвид това законодателя е предвидил в разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ както имуществена санкция, която се налага на юридически лица и Еднолични търговци, така и глоба, която се налага на физически лица, които управляват същите. Работодателят е юридическо лице и той действа, чрез своите органи. Не може да се твърди, че предписание, дадено на юридическо лице се изпълнява от самото юридическо лице, след като юридическото лице извършва действие, чрез своите органи, а в случая това е Управител.

Нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция е наложена към минималния размер. За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. Административнонаказващия орган е определил санкция в размер от 2 000 лева. Следва да се отбележи, че така наложената имуществена санкция не е правилно определена. Макар и да са събрани доказателства, че на дружеството са правени множество проверки и са констатирани редица нарушения, не следва дружеството да бъде санкционирано с имуществена санкция в такъв размер. Безспорно към разглеждане на настоящето производство бяха представени писмени доказателства, установяващи, че на  трима от работещите в процесното предприятие работници е изплатена сумата от 2 772.14 лева, като остават дължими суми за трудово възнаграждение на още 12 лица в размер на 4 589.57 лева. Налагане на санкция в размер от 2 000 лева безспорно би затруднило изпълнението на задълженията за изплащане на трудовите възнаграждения в срок от работодателя.  В тази насока една санкция към минимума от 1 500 лева ще гарантира изпълнение целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. 

Затова и съда ИЗМЕНИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001252/30.07.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. В. на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: