РЕШЕНИЕ
№ 4558
гр. С., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110151665 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ФИРМА, ЕИК
***** със седалище АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори
адв. П. срещу ФИРМА, ЕИК *****, със седалище в гр.С. и адрес на
управление: АДРЕС
Излага се, че на 03.09.2020г. ФИРМА изпратил до краен клиент
ФИРМА едно пале стоки, представляващи 493 броя мобилни телефони, като
стоката е изпратена чрез превозвача ФИРМА с товарителница № *********.
На 04.09.2020г. при пристигане на пратката във Ф. получателят установява,
че е наранена опаковката на пратката и липсва един брой мобилен телефон
Huawei Y7 2019 32GB DS Black със сериен номер ******. Стойността на
липсващата стока възлиза на сумата от 97,00 евро съгласно фактура №
**********/03.09.2020г.
Ищецът твърди, че между дружеството изпращач и ФИРМА е имало
сключен договор за застраховка „Товари по време на превоз“ с период на
покритие 12.10.2019г. - 11.10.2020 г. по полица № 30700100002541, с обект на
застраховката: мобилни телефони и аксесоари. За увреденото имущество
изпращачът на стоката и застрахован при ищеца отправил искане за
1
завеждане на претенция, за което е заведена щета с № **********/2020г.
Излага се, че на 21.01.2021г. с преводно нареждане било изплатено на
застрахованото лице сумата от 189,72 лева.
На основание чл. 410, ал. 1, т.1 от КЗ и покана до превозвача с № РК-
014-41641/3/26.01.2021г. за възстановяване стойността на щетата, получена на
28.01.2021г., ищецът претендира платеното по щетата от превозвача – а
именно сумата от 162,83 лева – незаплатен остатък от застрахователно
обезщетение, 9,86 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 28.01.2021г.
до 02.09.2021г. ведно със законовата лихва за забава и разноските по делото.
Ангажират се доказателства.
В законоустановения срок по реда на чл.131 ГПК като по същество се
оспорва иска както по основание, така и по размер като недоказана. Налице са
ОУ за транспорт на ТНТ, съгласно които следва да се приеме, че пратката е
била доставена в добро състояние, освен ако при приемането й получателят
не е отбелязал причинени вреди в документите, а такива няма. В условията на
евентуалност заявява, че дори да е налице вреда, отговорността на ответника
е ограничена до размера на платената от последния сума на ищеца (арг. от чл.
22, т.3 от Монреалската конвенция и чл. 12, б. а) от ОУ на ТНТ). Поради
неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния за
мораторната лихва за забава. Поради изложеното моли за отхвърляне на
исковите претенции, претендира разноски по делото.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.1 от КЗ във
вр. с чл.373 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, както и приложимата за този вид отношения
– превоз на стоки по път от различни страни Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки.
В съдебно заседание във връзка с доклада на съда ищецът е уточнил
претенцията си като е посочил, че стоката е доставена не във Ф., а в Г., както
и че исковата претенция се дължи на основание договорно неизпълнение.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства и
изложените твърдения на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
Установя се от открита застрахователна полица ‚Товари по време на
превоз“ с № 30700100002541, че ищецът като застраховател е сключил
застрахователен договор с трето по делото лице – ФИРМА – с обект на
2
застраховане ‚мобилни телефони и аксесоари при 100 % от фактурната
стойност, вид на транспорт: въздушен и автомобилен; лимит на превозно
средство от 500 000 евро и период на покритие на договора от 12.10.2019г до
11.10.2020г. От полицата е видно още, че покритието на застрахователя е с
ОУ ‚Товари по време на превоз“ на ищеца с Cargo Clauses A 1/1/09.
От раздел ‚регреси“ по полицата се установява, че в случай на нанесени
щети на товар от трето по застраховката лице – превозвач, писмената
рекламация спрямо застрахователя следва да се представи в срок не по-късен
от 30 дни преди изтичане на срока за рекламация спрямо виновното лице.
От уведомление за щета „Карго“ по полица с № 30700100002541 –
горепосочената – се установява, че застрахованото с нея лице ‚ФИРМА на
08.09.2020г. е уведомило застрахователя за настъпило събитие на
04.09.,2020г., а именно на 03.09.2020г. е изпратена пратка с товарителница с
№ *********, състояща се от едно пале с общо 493 броя моб. телефони с
модели ‚Huawei, Samsung Xiaomi” към клиент с адрес в Г., АДРЕС, с
куриерска фирма ТНТ. При получаване на стоката се е установило, че е
наранена опаковката на пратката и липсва един брой моб. телефон Huawei Y7
2019 32 GBDS black със сериен № ******. Сумата, която е поискана от
застрахования като претенция е била в размер на 97 евро. Съставен е доклад
по щета с № ********** / 22.01.21г. , по която щета на 21.01.2021г. на
ФИРМА е била изплатена сумата от 189.72 лева. Сумата, която е платена от
застрахователя на застрахования е била потърсена с регресена претенция от
ФИРМА, получена от тях на 28.01.2021г. видно от известие за доставяне на л.
39 от делото и по която е платена само част в размер на 26.89 лева.
Страните не спорят и това се установява от товарителница с №
121131857от 03.09.2020г. – л.26 и следващите, че на тази дата застрахованият
при ищеца ФИРМА като изпращач е изпратил до адрес в Г. и получател
ФИРМА електроника с общо тегло от 254 кг. От опаковъчен лист по фактура
с № **********/ 03.09.2020г., издадена от изпращача ФИРМА до получателя
ФИРМА в Г., се установява, че за 497 броя мобилни устройства, сред които и
такъв с модел Huawei Y7 2019 32 GBDS black със сериен № ****** - л.20 от
делото, е била издадена фактура със стойност по нея от 67 145 евро. Във
фактурата е отразено, че броят на моб. телефони е 493.
Представени са два броя копия на снимки във връзка с установяване на
3
твърдяната вреда, които съдът не кредитира като негодни доказателствени
средства.
Изслушано и прието е и заключение на вещо лице по СТЕ, което е дало
стойност на един брой мобилен телефон модел Huawei Y7 2019 32 GBDS
black.
При тези факти и от правна страна съдът намира предявеният иск за
недоказан и като такъв за неоснователен със следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това
число и в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно
задължение като така регламентирано с тази норма правото е регресно и по
своя характер суброгационно право.
Уважаването на този иск е обусловено от наличието на няколко
предпоставки, които следва да се налице кумулативно - от една страна
наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между
пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпването на
застрахователното събитие, както и от заплащането на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в
изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Тези
предпоставки се установиха по делото. Следва да се установи и отговорността
на прекия причинител на вредите, за което следва да са доказани освен
деянието и вредата, причинната връзка между тях и вината.
Установи се по безспорен начин, че превозвач по процесния договор за
превоз е бил ответното дружество ФИРМА. Ищецът обаче не успя да
установи нито наличието на вреда – увреден пакет и липса на един брой
изпратен мобилен телефон, нито че евентуално тази вреда – недоставен
телефон на получателя се е случило именно поради виновно действие/
бездействие на превозвача. Не се доказа броят на изпратените мобилни
устройства, които по опаковъчен лист са били 497 броя и в който само
опаковъчен лист фигурира моб. телефон с такъв сериен номер, а по фактура
са 493 броя като в нея са посочени по количество за вид мобилни телефони
ерго не се доказа точно колко и с какви серийни номера мобилни телефони са
4
били изпратени.
По смисъла на ч.9 от Конвенцията за международни автомобилни
превози (CMR), а и съгласно чл.370 от ТЗ товародателят (изпращачът) е
длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи
превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните
видове товари, като той предава на превозвача заедно с товара и документите,
необходими за да достигне товарът до получателя като в случай, че
опаковката на товара е явно неподходяща, превозвачът може да приеме
товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха настъпили,
са за негова сметка. А съгласно чл.13 от CMR след пристигането на стоката
на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му
бъде предаден втория екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде
предадена срещу подпис. Ако се установи загуба на стоката или ако стоката
не е пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл.19 получателят може
да предяви от свое име пред превозвача правата, произтичащи от договора за
превоз. Съгласно чл.13, ал.2 от Конвенцията получателят и в двете хипотези
на ал.1 е длъжен да заплати сумата на задълженията, произтичащи от
товарителницата.
Да, съгласно правилата на чл. 9 от Конвенцията се презюмира до
доказване на противното, че товарителницата удостоверява условията на
договора и получаването на стоката от превозвача, както и нейното състояние
в случай – чл.9, ал.2 от Конвенцията. В конкретния случай нито от фактурата,
нито от опаковъчния лист, нито от товарителницата би могло да се установи
състоянието на приетата за превоз стока като количество, вид и качество, тъй
като и трите документа установяват само данни за превоз на товар. Не се
установява и от получателя по смисъла на чл.13 от CMR вида, състоянието и
броя на стоките, за които няма спор, че са получени от него с място на
получаване в Г.. Това дава основание на съда да приеме, че искът на
застрахователя, суброгирал се в правата на изпращача, за осъждане на
ответника като превозвач да му заплати на регресно основание обезщетение
за вреди на изпращача – недоставено мобилно устройство, е недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
При недоказаност на иска за главница се явяват неоснователни и
претенциите за лихви – мораторна такава и законовата за забава от датата на
5
сезиране на съда.
Съдът е сезиран с искане по чл.78, ал.3 от ГПК от ответника и разноски
са му дължими при този изход на делото. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1173.49 лева, но при стореното
възражение то следва да бъда присъдено в размер от 300 лева по смисъла на
чл.7, ал.1, т.1 от НМРАВ като съдът съобразява и делото от фактическа и
правна страна/
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.373 от ТЗ,
чл.86 от ЗЗД и чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) иска на Застрахователно дружество ФИРМА, ЕИК
***** със седалище АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори
чрез адв. Д. спрямо ФИРМА, ЕИК *****, със седалище в гр.С. и адрес на
управление: АДРЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
162,83 лева – незаплатен остатък от платено застрахователно обезщетение за
увредена (загубена ) стока на трето по делото лице – ФИРМА ЕИК
********* по застраховка ‚Товари по време на превоз“ с полица с №
30700100002541 и щета с № **********/ 22.01.21г. за възникнало
застрахователно събитие на 03.09.2020г. при превоз на стоки – едно пале с
общо 493 броя мобилни телефона ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 9,86 лв. –
като вземане за мораторна лихва върху главницата за периода от 28.01.2021г.
до 02.09.2021г. и
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ***** със седалище АДРЕС, представлявано
от изпълнителните директори чрез авд. Д. да заплати на ФИРМА, ЕИК
*****, със седалище в гр.С. и адрес на управление: АДРЕС на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300 лева – съдебно-деловодни разноски.
6
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7