Р Е Ш Е Н И Е
№93
23.03.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
двадесети февруари две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Г.
Секретар:
Мая Деянова
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
административно
наказателно дело № 41 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Е.Д.Ф.“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, к-с „Роял Дриймс“, със
съдебен адрес:***, офис 9 /чрез адв.А.Г. ***/ против Наказателно постановление
№ 466620-F502240 от 01.10.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в
Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на
основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява
процесуалният им представител, който поддържа жалбата от името на доверителите
си. Не сочи нови доказателства. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на ЦУ на НАП –
гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Също
претендират присъждане не разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което
има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на 20.07.2019г.
в 16.35 часа, в търговски обект – дрогерия „Диана“, находящ се в КК Слънчев
бряг, хотелски комплекс „Роял Дриймс“, стопанисван от „Е.Д.Ф.“
ЕООД с ЕИК ***, инспекторите
по приходите при ЦУ на НАП установили, че при сравнение на данните на
монтираното и действащо в обекта фискално устройство /ФУ/ и наличните суми в
касата има необосновано различие в касовата наличност, както следва:
Установеният дневен оборот от работещото ФУ в обекта, съгласно разпечатания
дневен финансов отчет /л.17/ бил в размер на 35,50 лева, а фактическата
наличност в касата на обекта възлизала в размер на 243,90 лева, съгласно
изготвения опис на паричните средства в касата към момента на проверката /вж.Опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката – л.16/.
В резултат на това инспекторите констатирали положителна разлика между
регистрираните продажби и фактическа наличност в касата на обекта в размер на
208,40 лева /двеста и осем лева и четиридесет стотинки/, която според
контролните органи не била отразена на фискалното устройство в момента на
извършването й. Установено е на место, че монтираното в обекта ФУ притежава
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Констатираното
нарушение е отразено в ПИП, сер.АА № 0005296 от 20.07.2019г., въз основа на
който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
настоящото производство по делото. В жалбата си същият бланкетно сочи, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. В хода на
същество процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че установеното
различие във фактическата наличност в касата на обекта и разчетената такава от
фискалното устройство се дължи на парична стойност, приготвена за заплащане на
фактури за лекарства, заявени онлайн, за което били дадени обяснения от
служителя в обекта Р.Ш.. Отделно от това се сочи, че наред с описанието на
нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18, наказващият орган е коментирал,
че става въпрос за неотразена сума, т.е. за неотразяване на приходи, което
нарушило правото на защита на жалбоподателя като препятствало възможността му
да разбере какво всъщност нарушение е извършил. Независимо от горното
процесуалният представител на жалбоподателя пледира при
условията на евентуалност да бъде изменено обжалваното наказателно
постановление в санкционната му част, като се намали наложената на
жалбоподателя санкция до предвидения от закона минимум.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери за установено следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето
на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване
на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи
и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя Д.У. и не се оспорва от жалбоподателя. Видно от
изнесените в акта и НП фактически обстоятелства, ФУ в процесният обект
притежава възможност да се извършат операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми, което се потвърждава и от показанията на актосъставителя У..
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Всяка разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. В конкретният случай, от
приетите по делото доказателства е установено, че монтираното и въведено в
експлоатация в търговския обекта фискално устройство притежава функциите
"служебно въведени" и "служебно изведени" суми, поради
което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби. Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно
установено, че на 20.07.2019г. жалбоподателят е извършил констатираното от
контролните органи административно нарушение, като не е въвел служебно в
паметта на процесното работещо в обекта ФУ сумата в размер на 208,40 лева,
обстоятелство което не се оспорва и от самия жалбоподател, поради което е бил
законосъобразно санкциониран.
Неоснователни са изложените от
процесуалния представител на жалбоподателя възражения за допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаване на
атакуваното наказателно постановление. Ясно е, че жалбоподателят е санкциониран
не за неотразяване на приходи, а за неотразяване на суми във фискалното
устройство чрез притежаваната от него функция „служебно въведени“. Ирелевантно
по делото е за какво са били тези суми, както и представените в тази връзка
документи.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя
административно наказание, съдът намира, че същото е необосновано завишено, поради което
следва да бъде намалено до предвидения от закона минимум, като счита, че по
този начин ще бъдат постигнати в максимална степен целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид изхода по делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на всяка една от страните следва да се присъдят
направените от тях разноски по съразмерност. В тежест на жалбоподателят следва
да се възложат направените от наказващият орган разноски за юрисконсулт
съразмерно на уважената част от жалбата, възлизащи в размер на 25 лева.
Съответно в тежест на наказващият орган следва да се присъдят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата в
размер на 150 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 466620-F502240 от 01.10.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в
ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, на „Е.Д.Ф.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, к-с
„Роял Дриймс“, със съдебен адрес:***, офис 9 /чрез адв.А.Г. ***/, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/
лева, за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наказанието на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Е.Д.Ф.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, к-с „Роял Дриймс“, със съдебен
адрес:***, офис 9 /чрез адв.А.Г. ***/ да
заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
представляващи сторени по делото разноски за юрисконсулт, съразмерно с
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите
да заплати на „Е.Д.Ф.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
КК Слънчев бряг, к-с „Роял Дриймс“, със съдебен адрес:***, офис 9 /чрез адв.А.Г.
***/ сумата в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: