Решение по дело №153/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „О. Т.” Е. гр. С. , представлявано от управителя Е. В. С.- Б. против „П.- 4” О. гр. К. , представлявано от управителите Р. Ю. М. и П. С. Т. , с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване на вземането на ищеца от ответника, произтичащо от сключен договор за заем от 04.03.2009 г. за сумата в размер на 400000 евро за неизпълнение на договор за заем от 04.03.2009 год., както и договорна лихва от 5% в размер на 20000 евро, считано от 04.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24331 лева- разноски по делото, от които 16431 лв. за внесена държавна такса и 7900 лв. адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 04.03.2009 г., в гр. К. като заемодател, и ответника по делото, представлявано от пълномощника А. Б. И. от с. Р. , Община- К. , упълномощен от съдружника и представляващ дружеството управител Р. Ю. М. с пълномощно с рег. № 33/12.01.2009 г. на нотариус Е. К. , като заемател, сключили договор за заем с нотариална заверка на подписите на договарящите. По силата на договора и като заемодател ищецът предал реално в собственост на ответника сумата в размер на 400000 евро. Ответникът се задължил да върне предадената в заем сума съгласно чл. 1 и сл. от договора, на осем равни вноски по 50000 евро месечно в срок от 04.04.2009 г. до 04.11.2009 г. Съгласно чл. 2 от договора за заем страните се договорили, че неплащането в срок, на която и да е от вноските прави изискуемо цялото вземане, ведно с разноски, договорени лихви. Договорили се също върху дадената в заем сума в размер на 400000 евро, ответникът да плати лихва в размер на 5 процента в края на периода на издължаването- 04.11.2009 г. като при неплащане в срок, на която и да е от вноските по чл. 1 от договора, лихвата също се дължала- ставала незабавно изискуема. Сумата от 400000 евро реално предали в собственост на ответника- заемател по договора на 04.03.2009 г. в деня на нотариалната заверка подписите на договарящите, за което ответникът подписал РКО на същата дата. Дадената от ищеца в заем сума била осчетоводена в счетоводната му документация- в касовата книга, ведомостите и др. Ищецът разбрал преди предаването на ответника на сумата по заема, че същата му била необходима за финансиране доизграждането и СМР на собствения му обект, представляващ „Жилищна сграда с магазини и подземни етажи" в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. "Б. ш." гр. С. , което обстоятелство вписали и в договора. Преди сключване на договора ответникът представил на ищеца протокол от общо събрание на дружеството от 16.01.2009 г., както и доказателства, от които било видно, че дружеството- ответник е собственик на обект „Жилищна сграда с магазини и подземни етажи” в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. „Б. ш.” гр. С. . От протокола било видно, че ответникът имал финансови затруднения и нужда от парични средства за купуване на асансьори, за довършване на покрива, за строителство на гаражи, за полагане на вътрешна мазилка, на замазки, за външно ел. захранване, за топло захранване и външна топлоизолация и др. Преди сключване на сделката проверили юридическата легитимацията на ответника, представителството на дружеството, компетентността на общо събрание на ответника и управителите му, представителната власт на упълномощеното лице, обема на представителната му власт и дадените му пълномощия, правното основание за дадените му пълномощия, собствеността на обекта, представляващ „Жилищна сграда с магазини и подземни етажи” в гр. С. . Уверили се, че представляващия пълномощник- съдружник в дружеството, е редовно упълномощен и на 04.03.2009 г. сключили договора за заем и предали реално в собственост на ответника сумата в размер на 400000 евро с цел „финансиране доизграждането и СМР на собствения на заемателя обект, представляващ „Жилищна сграда с магазини и подземни етажи” в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. "Б. ш.” гр. С. . Поради значителния размер на дадената в заем сума, непрекъснато следили изграждането на обекта в гр. С. . При извършена справка в имотния регистър установили, че на 06.03.2009 г. ответникът започнал да се разпорежда с имуществото в обекта, за който дали заема. Поради неизпълнение на задължението на ответника в чл. 1 от договора за заем, да плати в срок до 04.04.2009 г. първата вноска по заема в размер на 50000 евро и на основание чл. 2 от договора, депозирали в К. йския районен съд заявление от 08.04.2009 г. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 16.04.2009 г. по ч. гр. дело № 430/2009 г. било допуснато незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист срещу ответника, с който бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 400000 евро, дължима за неизпълнение на договор за заем от 04.03.2009 г., както и договорна лихва от 5% в размер на 20000 евро, считано от 04.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24331 лв. разноски по делото. Въз основа на представените заповед № 446/16.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.04.2009 г., било образувано изпълнително дело № 1665/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б., с район на действие СГС, вписан в Камарата на ЧСИ, с рег. № 838, срещу ответника по настоящото дело. С определение № 357/04.06.2009 г., постановено по в. ч. гр. д. № 161/2009 г. по описа на К. йския окръжен съд, било прието възражението по чл. 423 от ГПК на ответника против заповед № 446/16.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като съдът е върнал ч. гр. д. № 430/2009 г. на първоинстанционния съд за изпълнение разпоредбите на чл. 415 ал. 1 от ГПК и произнасяне по искането на основание чл. 420 ал. 2 от ГПК. И понастоящем дължимите от страна на ответника суми съобразно изпълнителен лист от 16.04.2009 г. и заповед № 446/16.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.04.2009 г., издадени въз основа на договор за заем от 04.03.2009 г. не били изплатени. Поради това ищецът имал правен интерес да предяви на основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК иск за установяване на вземането си от ответника, произтичащо от договор за заем от 04.03.2009 г. Моли да бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 400000 евро за неизпълнение на договор за заем от 04.03.2009 г., договорна лихва от 5% в размер на 20000 евро, считано от 04.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24331 лв. разноски по делото, съгласно изпълнителен лист от 16.04.2009 г. и заповед № 446/16.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.04.2009 г., издадени по ч. гр. д. № 430/2009 г. по описа на от К. йския районен съд. Претендира разноски. В писмена защита адвокатът- пълномощник излага подробни съображения. Поддържа, че договорът бил сключен в изискуемата от закона форма и съдържал всички необходими реквизити. Страните по него изразили свободно волята си да го сключат. Бил сключен от редовно и надлежно упълномощен представител на дружеството- ответник. В пълномощното се съдържало волеизявление на управителя на дружеството, което давало възможност на А. Б. И. да сключи договор за заем на парични средства. Това обстоятелство било установено в хода на делото от показанията на св. А. И. и св. Ф. А.. От протоколите на Общите събрания на дружеството от 14.09.2008 г. и 16.01.2009 г. било видно, че ответникът изпитвал остра нужда от финансови средства. Поддържа се също, че сумата, предмет на договора за заем, реално била предадена на ответното дружество. Това се установявало от договора за заем, от представените и приети като доказателство по делото РКО във валута от 04.03.2009 г. на „О. Т." Е. гр. С. ; аналитична оборотна ведомост за всички аналитични сметки на „О. Т." Е. гр. С. - за периода от 01.03.2009 г.- 23.03.2009 г.; нотариално заверена декларация на А. Б. И., показанията на разпитаните свидетели А. Б. И. и Ф. А.. Движението на паричната сума била счетоводно отразено в счетоводните документи на ищцовото дружество, а от заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се установявало, че счетоводството на ищеца било редовно водено. Твърди се също, че счетоводните записвания на дружеството- ответник, не били доказателство за получаването или не на определена парична сума. Че това получаване не било отразено в счетоводните книги на ответника, не му позволявало да черпи права от това свое неправомерно поведение. Неоснователни били възраженията на ответника, че сключения договор бил симулативен, сключен без представителна власт и без сумата да била реално предадена в собственост на ответника. В хода на процеса в съдебно заседание на 18.01.2009 г. били събрани доказателства за осъществена отчетна сделка между упълномощителя и пълномощника. Записите в счетоводството били частен документ, който изхождал от ответника и не можел да служи като доказателство за удостоверяване на благоприятни за него факти.

Ответникът по иска „П.- 4” О. гр. К. , ул. „В" № * ЕИК *********, представлявано от управителите Р. Ю. М. и П. С. Т. , чрез адвоката- пълномощник, в отговора по чл. 131 от ГПК и в съдебно заседание оспорва иска изцяло. Претендира разноски. Поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че ищецът не е сключвал договор за паричен заем с ищеца по делото и в дружеството не е постъпвала по банков път или на каса сумата от 400000 евро. За сключения договор за заем ответникът узнал на 18.05.2009 г. при подаване на молба за издаване на удостоверение за тежести от Агенция по вписвания, служба по вписвания гр. С. и направена констатация за вписани възбрани върху обектите от изграждащата се жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в гр. С. УПИ XII- 194 в кв. 18 м. „Б. ш.", собственост на дружеството от ЧСИ М. Б., рег. № 838 по изп. дело № 1665/2009 г., образувано по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 430/2009 г. по описа на К. йския районен съд. Твърди също, че лицето А. Б. И.- съдружник в „П.- 4" О. гр. К. към 12.01.2009 г., не е било упълномощавано от дружеството да тегли заем от банкова институция или трето лице. Общото събрание на съдружниците в своите заседания, проведени в периода от 14.09.2008 г. до 29.04.2009 г. вземало решения за допълнителни лични парични вноски от съдружниците и не било обсъждало въпроса и не вземало решения за сключване на договори за паричен заем с трети лица. Твърди, че договора за заем рег. № 430 от 04.03.2009 г. бил симулативен, защото страните по него не са целели и желаели да бъдат обвързани от неговите правни последици. В случая, доколкото чрез симулацията не се прикривала никаква друга сделка, била налице „абсолютна симулация", съгласно трайната съдебна практика на ВКС и договора бил нищожен. Дружеството „заемодател" не е предало и е нямало намерение, чрез пълномощника на „П.- 4" да предаде в собственост на „П.- 4" О. гр. К. сумата от 400000 евро, както и че заемната сума или част от нея, нито по банков път, нито в брой, не била постъпвала в дружеството. Договора за заем, макар и подписан, не бил породил своето действие и не обвързвал ответника за връщане на заемната сума. С оглед на това оспорва редовността на вписванията на воденото счетоводство от страна на ищеца по делото. Упълномощеното от управителя Р. М. лице А. Б. И. било излезнало извън обема на дадените му правомощия за извършване на действия от името и за сметка на дружеството. А. Б. И. не бил упълномощаван да извършва действия по финансирането на обекта. В писмена защита адвокатът- пълномощник на ответника излага допълнителни съображения. Твърди, че установяването на факта на предаването на парите на заемателя било в тежест на ищеца по делото. Дори и да се приемело, че е налице съгласие между страните едната да заеме, а другата да получи в заем пари /ако се приемело, че упълномощеното лице е действало в обема на дадените му пълномощия/, не можело да се приеме, че от събраните по делото доказателства било установено твърдението на ищеца, че сумата от 400000 евро е предадена от заемодателя на заемателя. От заключението на вещото лице Г. Д., прието в с. з. на 01.12.2009 г., се установявало, че ответното дружество няма открита валутна сметка, а по левовата му сметка в „У.К. Б." не била постъпвала левовата равностойност на 400000 евро. Сумата не била постъпвала и по касов път. Заключението на вещото лице било, че счетоводните записвания при ответника били редовно водени. Със счетоводните записвания, ищецът не можел да установи реалното предаване на сумата, предмет на договор за заем на заемателя- ответното дружество. Моли да не се кредитират показанията на свидетелите А. Б. И. и Ф. А. А., за което излага подробни съображения. За доказването на отчетна сделка между упълномощител и упълномощен на стойност над 5000 лева се изисквало наличие на писмен документ. Твърди, че А. Б. И., подписвайки договор за заем на 400000 евро при крайно неизгодни за дружеството условия, излезнал извън обема на дадените му с пълномощното правомощия за извършване на действия от името и за сметка на дружеството и той не бил упълномощаван да извършва действия по финансирането на обекта. Волята на съдружниците била финансирането на обекта да се извършва с допълнителни парични вноски от страна на съдружниците, без дружеството да се задължава към трети лица. Пълномощно рег. № 33 от 12.01.2009 г. на нотариус Е. К. от управителя Р. М., било дадено с цел А. Б. И. да може да изпълни решенията на Общото събрание от 14.09.2008 г. Безспорно било, че пълномощното било дадено по отношение на притежавания от дружеството недвижим имот, представляващ обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи" в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. „Б. ш." гр. С. и упълномощеното лице е имало правомощия да представлява дружеството във връзка със строителството на обекта, но не и с неговото финансиране. Дори и да се приемело, че упълномощеното лице може да сключи договор за заем, получаването на сумата следвало да стане по банков път, директно в банковата сметка на дружеството, тъй като упълномощеното лице не е имало правомощия да извършва фактически действия, а само правни такива.

Съдът като прецени събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото удостоверение от 24.03.2009 г. на Софийски градски съд се установява, че ищецът по делото „О. Т.” Е. гр. С. е вписан в регистъра за търговските дружества и се управлява, и представлява от Е. В. С.

От приложеното по делото удостоверение на Агенцията по вписванията изх. № 912/04.03.2009 г. /на стр. 19/ се установява, че ответникът по иска „П.- 4” О. е вписан в Търговския регистър със съдружници И. Ш. Б., П. С. Т. , А. Б. И. и Р. Ю. М. . Управители на дружеството към посочената дата били П. С. Т. и Р. Ю. М. , и на тях било възложено да управляват и представляват дружеството заедно и поотделно. А от удостоверение 91545/20.07.2009 г. на Агенция по вписванията гр. С. се установява, че дружеството се представлява и управлява от същите управители, но А. Б. И. към посочената дата вече не бил съдружник в дружеството.

От протокола за проведено общо събрание на ответното дружество от 14.09.2008 г. се установява, че дружеството е взело решение за допълнително временно финансиране на дейността му с цел увеличаване обема на работа като всеки съдружник трябвало да направи допълнителна парична вноска в размер на по 50000 лв. в срок до 23.09.2008 г. Съдружникът А. Б. И. бил задължен да поеме работата на обекта на бул. „Б. ш.” в гр. С. като са му били възложени конкретни задачи. Освен това съдружниците Р. М. и А. И. са били задължени да изравнят паричните си вноски с тези на останалите съдружници като внесат допълнително по 20000 лв. до 17.09.2008 г. за ползване от дружеството за срок от една година. От протокола на проведено общо събрание на ответното дружество на 28.10.2008 г. се установява, че съдружниците са констатирали, че всички съдружници са направили парични вноски в дружеството в размер на по 50000 лв., с изключение на А. Б. И.. Констатирали са също, че до датата на това събрание съдружникът А. Б. И. не бил заминал за гр. С. и не е изпълнил възложените му задачи. Взето било решение за изключване на съдружника А. Б. И. за невнесена допълнително парична вноска. За вписването на това обстоятелство Агенцията по вписванията при МП е постановила на 10.11.2008 г. и на 14.11.2008 г. мотивирани откази.

Не се спори по делото и се приема от съда, че ищецът подал до Районен съд- К. заявление от 08.04.2009 год. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК с длъжник- ответника по иска, за сумата в размер на 400000 евро. С разпореждане в закрито заседание от 16.04.2009 год. по ч. гр. дело № 430/2009 год. по описа на К. йския районен съд, е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу ответника „П.- 4” О. гр. К. , представлявано от управителя Р. Ю. М. , с който същият е осъден да заплати на „О. Т.” Е. гр. С. сумата в размер на 400000 евро, дължима за неизпълнение на договор за заем от 04.03.2009 г., с нотариална заверка на подписите, както и договорна лихва от 5% в размер на 20000 евро, считано от 04.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24331 лв. разноски по делото.

От приложеното по делото пълномощно на стр. 12 от делото се установява, че на 12.01.2009 г. управителят на ответното дружество „П.- 4” О. гр. К. Р. Ю. М. упълномощил съдружника в дружеството А. Б. И. със следните права по отношение на притежавания от дружеството недвижим имот, представляващ обект „Жилищна сграда с магазини и подземни етажи" в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. „Б. ш." гр. С. , а именно: „Във връзка със строителството в гореописания имот да представлява дружеството пред всички държавни и/или общински органи, физически и/или юридически лица /Община С. , ВиК, Енергоразпределителните предприятия, Енергоснабдителни предприятия, БТК, и т. н./, като от мое име подава молби, декларации, заявления, изисква и получава скици, визи, разрешения за строеж, изисква одобряване на планове /ПУП, ПРЗ и т.н./ и проекти, приема и подписва актове и протоколи по време на строителството и изобщо извършва всякакви правни и/или фактически действия, свързани със строителството в гореописания имот, каквито се налага от случая и каквито намери за добре, като за целта се подписва вместо мен, там където е необходимо. Да представлява дружеството в отношенията с други търговци, държавни органи и учреждения/административни, Служба „Пожарна безопасност", и т.н/, да получава документи, актове за наложени глоби и др., общински, областни и други административни органи и учреждения, както и пред Агенцията по вписванията, вкл. да извършва от името на дружеството всякакви действия, като попълва и подписва всякакви документи във връзка с това . Да сключва от името и за сметка на дружеството всякакъв вид договори във връзка с делегираните му по- горе права. Да извършва и приема всякакви правни действия по или във връзка с дейността на дружеството. Да представлява дружеството пред всички областни, общински и други държавни органи и учреждения, пред ФЛ и ЮЛ, като оформя и подава всички необходими документи във връзка с извършваното от дружеството строителство, и за целта подписвÓ всякакви договори и други документи от мое име в качеството ми на съдружник и представляващ дружеството.” Пълномощното е заверено на 12.01.2009 г. от нотариус Е.К. с рег. № 280.

Представен по делото е и договор за заем от 04.03.2009 г., подписан от управителя на ищцовото дружество и от ответното дружество чрез А. Б. И., видно от който заемодателят- ищецът по делото, предавал в собственост на ответното дружество сумата в размер на 400000 евро, като заемателят се задължил да върне сумата на осем равни месечни вноски- по 50000 евро месечно, начиная от 04.04.2009 г. до 04.11.2009 г. Съгласно договора, страните се договорили, че неплащането в срок на която и да е от вноските, правело изискуемо цялото вземане, ведно с разноски, договорени лихви. Страните се договорили върху получената от заемателя в заем сума, да заплати на заемодателя лихва в размер на 5 % в края на периода на издължаването, респ. на 04.11.2009 г. като при неплащане в срок на която и да е от вноските по чл. 1 от договора, лихвата също се дължала- ставала незабавно изискуема. Сумата от 400000 евро се предавала на заемателя с цел финансиране, доизграждането и СМР на собствения на заемателя обект, представляващ жилищна сграда с магазини и подземни етажи в УПИ ХІІ-194 в кв. 18 м. „Б. ш.” гр. С. .

По делото е представен и РКО във валута /л. 30 от делото/ с дата 04.03.2009 г., видно от който на А. Б. И. като представител на „П.- 4” О. гр. К. с пълномощно рег. № 33/12.01.2009 г. са броени 400000 евро. Ордерът е оформен с подписи на съставител, ръководител, броил сумата и подпис на получил сумата, както и печат на ищцовото дружество.

Приложена по делото е и декларация, подписана от А. Б. И. с нотариална заверка на подписа върху документа от нотариус Г. Х. с рег. № 554 на Нотариалната камара с дата 30.06.2009 г., с която декларира, че същият като пълномощник на ответното дружество сключил с ищеца като заемодател договор за заем на 400000 евро с цел финансиране доизграждането и СМР на обекта на ответното дружество, описан и в договора за заем и пълномощното. Б. декларирал също, че сделката била сключела изцяло от името и за сметка на ответното дружество и, че парите реално били постъпили в дружеството.

От заключението по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза и допълнителна такава с вещо лице Г. Д., се установява, че с ПКО № 1/25.02.2009 г. в касата на ищцовото дружество е била заведена сума в размер на 420000 евро с левова равностойност 821448.60 лв., която била получена от "Б." с управител Л. Б.. Дружеството имало приходи във валута- щатски долари и евро. Паричните суми в ищцовото дружество се съхранявали в метална каса. С РКО № 1/04.03.2009 г. от касата на "О. Т." Е. била броена на А. Б. И. сума в размер на 400000 евро с левова равностойност 782332 лв. Счетоводните записвания при ищеца във връзка с получаване и предаване на сумата били редовни. Вещото лице установява, че при ответника "П.- 4" О. не била постъпвала сума в размер на 400000 евро, или левовата им равностойност, по банков или по касов път. И тъй като нямало постъпила сума, не били извършени счетоводни записвания. Вещото лице обяснява допълнително, че счетоводните документи в ответното дружество били водени по надлежния ред. В допълнителното заключение вещото лице е проследило постъплението и движението на суми в ищцовото дружество.

При така събраните доказателства съдът приема, че предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен и недоказан. Съображенията на съда за това са следните:

От приложеното по делото пълномощно на стр. 12 от делото се установява, че на 12.01.2009 г. управителят на ответното дружество „П.- 4” О. гр. К. Р. Ю. М. упълномощил съдружника в дружеството А. Б. И. със следните права по отношение на притежавания от дружеството недвижим имот, представляващ обект „Жилищна сграда с магазини и подземни етажи" в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. „Б. ш." гр. С. , а именно: „Във връзка със строителството в гореописания имот да представлява дружеството пред всички държавни и/или общински органи, физически и/или юридически лица /Община С. , ВиК, Енергоразпределителните предприятия, Енергоснабдителни предприятия, БТК, и т. н./, като от мое име подава молби, декларации, заявления, изисква и получава скици, визи, разрешения за строеж, изисква одобряване на планове /ПУП, ПРЗ и т.н./ и проекти, приема и подписва актове и протоколи по време на строителството и изобщо извършва всякакви правни и/или фактически действия, свързани със строителството в гореописания имот, каквито се налага от случая и каквито намери за добре, като за целта се подписва вместо мен, там където е необходимо. Да представлява дружеството в отношенията с други търговци, държавни органи и учреждения /административни, Служба „Пожарна безопасност", и т. н./, да получава документи, актове за наложени глоби и др., общински, областни и други административни органи и учреждения, както и пред Агенцията по вписванията, вкл. да извършва от името на дружеството всякакви действия, като попълва и подписва всякакви документи във връзка с това . Да сключва от името и за сметка на дружеството всякакъв вид договори във връзка с делегираните му по- горе права. Да извършва и приема всякакви правни действия по или във връзка с дейността на дружеството. Да представлява дружеството пред всички областни, общински и други държавни органи и учреждения, пред ФЛ и ЮЛ, като оформя и подава всички необходими документи във връзка с извършваното от дружеството строителство, и за целта подписва всякакви договори и други документи от мое име в качеството ми на съдружник и представляващ дружеството.” Пълномощното е заверено на 12.01.2009 г. от нотариус Е. К. с рег. № 280. В случая, видно от съдържанието на пълномощното, същото няма характер на търговско такова по смисъла на ТЗ, а е пълномощно по смисъла на чл. 36 от ЗЗД. Въз основа на упълномощаването, възниква доброволно, договорно представителство и обемът на представителната власт на пълномощника се определя от волята на упълномощителя. При упълномощаването, пълномощникът не извършва действията за себе си, а от името и за сметка на упълномощителя и последиците от извършените правни действия възникват за представлявания. Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Пълномощното е едностранен договор, който има адресат и се нуждае от приемане. В случая то е прието от упълномощеното лице А. Б. И.. От съдържанието на така даденото на св. А. Б. пълномощно, тълкувайки волята на упълномощителя, следва да се приеме, че по същество се касае до специално пълномощно, даващо право на упълномощеното лице да извършва само изрично посочените в него действия, които да са свързани само със строителството на обекта на дружеството в гр. С. , но не и други действия. В пълномощното изчерпателно са изброени действията, които упълномощеното лице може да извършва във връзка със строителството на обект „ Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи" УПИ XII-194, кв. 18, м. „Б. ш." гр. С. . Съдът приема, че с приложеното по делото пълномощно от 12.01.2009 г., ответното дружество е възложило на съдружника в дружеството А. Б. И. извършването на фактически и правни действия- сделки, но свързани само със строителството на обекта в гр. С. и дейността на дружеството /абзац 4/. Видно от абзац трети на пълномощното, упълномощеното лице е имало право да сключва всякакъв вид договори от името и за сметка на дружеството, но само във връзка делегираните му по- горе права, респ. строителството на обекта, без да му са дадени правомощия за сключване на договори за заем и получаване на парични суми. Видно от абзац четвърти упълномощеното лице е имало правомощия да извършва и приема всякакви правни действия по или във връзка с дейността на дружеството. В тази връзка и като се има предвид, че сключването на договор за заем е правно действие, би могло да се приеме, че са били дадени пълномощия на упълномощеното лице. Получаване на парична сума в брой обаче е фактическо действие, за което упълномощеното лице е нямало правомощия. Или дори и да се приеме, че в обема на представителната власт на упълномощеното лице е включено правото да сключва договори за заем с не банкови институции от името и за сметка на дружеството, то не може да се приеме, че упълномощеното лице е имало правомощия да получава от името и за сметка на дружеството пари в брой на ръка. Видно от абзац пети на упълномощеното лице са дадени правомощия да подписва всякакви договори, но във връзка с оформянето и подаването на всички необходими документи във връзка с извършваното строителство. За разкриване действителната воля при едностранната сделка- даденото на св. А. И. пълномощно, следва да се проследят всички обстоятелства по делото. Така, от решенията на Общото събрание на съдружниците на „П.- 4" О. гр. К. се установява следното: От протокола на Общото събрание на съдружниците от 14.09.2008 г. се установява, че съдружниците са взели решение, с което са задължили съдружника А. Б. И. да поеме работата на обекта, който дружеството изгражда в гр. С. като са конкретизирали задачите на същия- бил е задължен да извършва текуща работа, свързана със строителството на обекта, без да му е било вменено задължение по финансирането на обекта от трети лица, или да задължава дружеството по договори за заем. Взето било решение и за внасяне от съдружниците на допълнителни парични вноски. От протокола за проведено Общо събрание на съдружниците на 28.10.2009 год. се установява, че съдружника А. Б. И. е изключен, поради невнесена допълнително парична вноска. Видно от протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците, проведено на 16.01.2009 г., проблемите във взаимоотношенията със съдружника А. Б. И. са продължили като са били разисквани финансови затруднения на дружеството във връзка с необходимостта да се вземе решение за допълнителни парични вноски. В конкретния случай, за да се разкрие действителната воля на страните, следва да се отчете и обстоятелството, че отношения между съдружниците към момента на подписване на договора за заем са били влошени и дори е било взето решение за изключването на съдружника А. Б.. Освен това, сам в показанията си св. А. Б. не отрича, че за сключването на договора за заем, той не е съобщил на останалите съдружници. В подкрепа извода на съда е и обстоятелството, че след като дружеството е имало обект, достатъчен да обезпечи договор за кредит, не е логично А. Б. И. да бъде упълномощаван да подписва договори за заем на дружеството с търговци- които не са банки и да получава реално суми по тях. Или, от тълкуването на съдържанието на пълномощното във връзка с останалите доказателства по делото, следва да се приеме, че пълномощното на св. А. Б. е било дадено по отношение на притежавания от дружеството недвижим имот, представляващ обект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи" в УПИ XII- 194 в кв. 18 м. „Б. ш." гр. С. , като упълномощеното лице е имало правомощия да представлява дружеството само във връзка със строителството на обекта, да представлява дружеството във връзка с неговата текуща работа, но не и с неговото финансиране и сключване на договор за заем и получаване на заемна сума. Поради изложеното съдът приема, че даденото на А. Б. И. пълномощно от 12.01.2009 г. е било единствено с цел да изпълнява решенията на Общото събрание от предходния пълномощното период, само и във връзка със строителството на обекта в гр. С. , още повече, че очевидно вече отношенията между съдружниците са били влошени, а и е било взето решение за изключване на съдружника А. Б. И. на общото събрание на 28.10.2008 г., макар и то да не е било вписано. Не би могло да се приеме за логично да се дадат неограничени права на съдружник, вкл. да подписва договори за заем в неограничен размер, при положение, че отношенията на останалите съдружници с него са били влошени и са били предприети действия по изключването му. Впрочем съдът приема, че упълномощеното лице е действало извън обема на дадените му с пълномощното правомощия, респ. като е подписал договора за заем и е получил в брой на ръка сума в размер на 400000 евро, е действал от свое име и за своя сметка. В тази връзка, безспорно е, че по силата на чл. 301 от Търговския закон, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая следва да се приеме, че ответното дружество не е потвърдило действията на св. А. Б.. Видно от данните по делото, дружеството е узнало за сключения договор за заем на 18.05.2009 год./други данни по делото няма/ при подаване на молба за издаване на удостоверение за тежести от Агенция по вписвания, служба по вписвания гр. С. и направена констатация за вписани възбрани върху обектите от изграждащата се жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в гр. С. , УПИ XII - 194, в кв. 18, м. „ Б. ш." , собственост на дружеството от ЧСИ М. Б., рег. № 838 по изп. дело № *1665/2009 год., образувано по издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 430/2009 год. по описа на К. йския районен съд. С подаването от ответното дружество на възражение с вх. № 2812/25.05.2009 г. на КРС по реда на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК, ответното дружество изрично се е противопоставило на сделката, респ. не е потвърдило същата. След като дружеството не е потвърдило сделката, следва да се приеме, че правоотношения не са възникнали между ищцовото и ответното дружество, и не са породени правни послредици за ответника. Поради това следва предявения иск да се отхвърли.

Дори и да се приеме, че упълномощеното лице е имало правомощия да сключва договори за заем, респ. че е действало в рамките на дадените му права като е подписал договор за заем с ищцовото дружество за сумата в размер на 400000 евро, то между ищеца и ответника не е възникнало заемно правоотношение по следните съображения: Възлагането, упълномощаването на друго лице да извършва правни действия- сделки, представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД, с който довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Съгласно чл. 281 ЗЗД довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея, като може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие. А съгласно чл. 284 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката и да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, при договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем не е формален договор. Заверката на подписите на страните също не е условие за действителността му. Заемът за потребление (респ. паричният заем) обаче е реален договор и се смята сключен не от момента на постигане на съгласие или подписването му, а от момента на предаване на вещите, респ. заемната сума. Предаването като действие се обективира в даване на парите от заемодателя и в получаването им от заемателя. Едва тогава възникват заемни отношения и задължение на заемателя да върне ващите, като доказването на тези обстоятелства, е в тежест на ищеца. В случая не е доказано реалното предаване на парите, от който момент следва да се счита завършен фактическия състав на възникване на заемното правоотношение, респ. не е доказано наличието на договор за заем (на какъвто се основава исковата молба) между ищеца и ответника.

Даденото на бившия съдружник в ответното дружество и разпитан като свидетел по делото А. Б. И. пълномощно от 12.01.2009 г., подписания договор за заем от 04.03.2009 г. с нотариална заверка на подписите, но не и на съдържанието му, РКО от 04.03.2009 г., представляващ частен документ, който се ползва само с формална доказателствена сила, декларацията, подписана от св. Б. от 30.06.2009 г., респ. в периода от време след издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по заявление на ищеца, и която декларация също представлява частен документ, записванията в счетоводството на ищцовото дружество, биха могли да докажат по- скоро, че сумата в размер на 400000 евро, е била предадена от ищцовото дружество на пълномощника на ответното дружество св. А. Б., но не и че сумата е била предадена от упълномощеното лице на упълномощителя. Освен това, самото постигане на съгласие между страните относно заема, включително обличането му в писмена форма, има характер само на предварителен договор за заем. Във всички случаи, за да се освободи от задължението си по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на доверителя полученото от трети лица и едва тогава биха възникнали правоотношения. В тази насока следва да се отчете и установеното от вещото лице Г. Д., чиито заключения съдът приема, че при ответника "П.- 4" О. не била постъпвала сума в размер на 400000 евро, или левовата им равностойност, по банков или по касов път. И тъй като нямало постъпила сума, не били извършени счетоводни записвания. Вещото лице обяснява допълнително, че счетоводните документи в ответното дружество били водени по надлежния ред. И след като сумата не е постъпила нито по касов, нито по банков път в ответното дружество, а счетоводството на ответното дружество е било водено редовно, то съгласно разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, само ако търговските книги са водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят. Или, при доказана редовност на счетоводните книги на търговеца- ответник по иска, записванията в тях могат да се приемат за доказателство между търговците, както за установяването на търговските сделки, така и за изпълнението по тях. Отчетната сделка в случая, не може да се доказва с гласни доказателства, поради забраната на чл. 164 от ГПК. И след като не е осъществен фактическия състав на договора за заем, т. е. заемно правоотношение не е възникнало, то поради това не се дължи и връщане на сумата в размер на 400000 евро на подобно договорно основание от ответника на ищеца, поради което искът на основание чл. 422 от ГПК като неоснователен следва да се отхвърли.

По делото са допуснати гласни доказателства- разпитани са като свидетели А. Б. И. и Ф. А., които в показанията си се стремят да докажат отчетна сделка по договор за заем. Показанията на двамата свидетели, в частта им, в която се стремят да докажат предаване на сума в размер на 400000 евро на управителя на ответното дружество Р. М., съдът не кредитира като недопустими, поради съществуващата законова забрана по чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК, съгласно която свидетелски показания не се допускат за установяване на договори на стойност над 5000 лв., респ. забраната е досежно неформалните договори, какъвто е и договора за заем, за действителността на които не е необходим писмен акт, която забрана се прилага и в случаите на доказване на отчетната сделка. Дори и да не съществуваше посочената забрана, съдът не следва да кредитира показанията на двамата свидетели и поради това, че същите са заинтересовани от изхода по делото. Обстоятелствата, които сочат на заинтересованост на свидетелите са следните: Св. А. Б. е подписал договор за заем като пълномощник на ответното дружество в момент, в който отношенията между съдружниците вече са били влошени, било е взето решение за изключването му като съдружник, макар и невписано, и същият не е уведомил за действията си упълномощителя. Че отношенията на свидетеля с останалите съдружници са били влошени, се установява от приложените по делото протоколи от общи събрания на съдружниците в ответното дружество, видно от които трима от съдружниците са направили допълнителни парични вноски, съгласно решението на Общото събрание, а съдружникът А. Б. И. отказал да даде лични средства за дружеството под формата на допълнителни парични вноски, както и отказвал да се включи лично в работата по строящия се обект в гр. С. . Видно от данните по делото, след 26.02.2009 г. управителите на дружеството П. Т. и Р. М. не са имали контакт със съдружника си А. И., което е наложило да му връчват книжа чрез нотариус. И не на последно място, в тази връзка следва да се посочи и това, че подписа в декларацията на св. Б. е заверен на 30.06.2009 г., респ. в срока след като е било осъществено производство по издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документи на основание чл. 417 от ГПК, което води до извода, че тази декларация е съставена именно във връзка с производството по делото. В подкрепа извода на съда са и следните обстоятелства: Не се спори по делото, че касата на ищеца се намирала в гр. С. , поради което не могат да се приемат за логични твърденията на свидетеля А. Б. И., че той не е получил сумата в гр. С. , а че същата му била донесена на ръка в плик лично от управителя на „О. Т." Е. гр. С. , от гр. С. в гр. К. и му била броена на ръка пред нотариуса „Г.”, а след като Р. М. взел плика, той обратно заминал за гр. С. . Неубедителни са и твърденията, че св. А. Б. И. уредил кредит в размер на 400000 евро чрез посредник, че ищецът предоставил в заем 400000 евро на непозната му фирма в брой на упълномощеното лице, без да поиска надлежно обезпечение на кредита. Нелогично е и обяснението на св. Б., че въпреки, че управителя Р. М. бил технически ръководител на обекта в гр. С. и често пътувал до там, свидетелят намерил пари и подписал договор за заем на значителната сума от 400000 евро без да уведоми съдружниците в дружеството. Що се касае до св. Ф. А., следва да се посочи, че същата сама в показанията си посочва, че е била служител във фирмата на св. А. Б., респ. налице са били отношения между работодател и работник, а и понастоящем- същата продължава да работи във фирмата на дъщерята на свидетеля, респ. като служител е била подчинена на св. Б., а понастоящем е подчинена на дъщерята на свидетеля, които обстоятелства сочат на явната й заинтересованост от изхода на делото. Буди недоверение и факта, че твърдяното и от двамата свидетели предаване на управителя Р. М. на сумата в размер на 400000 евро, която е значителна по размер, не е било оформено по какъвто и да било писмен начин, гарантиращ реалното предаване на сумата. И не на последно място, съдът отчита и съществуващото противоречие в показанията на двамата свидетели. Така, св. А. И. твърди, че когато предал парите на Р. М. , в офиса на фирма "Б" влезнал сам, като мъжът, който го придружавал изчакал отвън, докато св. Ф. А. твърди, че св. А. Б. дошъл в офиса на фирмата с още един мъж и поискали кафе, а след това дошъл и Р. М. . В заключение следва да се посочи, че показанията на тези свидетели не установяват факта на предаване на сума в размер на 400000 евро на управителя на ответното дружество.

И не на последно място, следва да се отчете и разпоредбата на чл. 281 от ЗЗД, съгласно която довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея. При сключване на договор по силата на пълномощно, довереникът трябва да действа добросъвестно в рамките на поръчката и в интерес на доверителя. В случая, св. А. Б. не е изпълнил тези задължения. Същият не е уведомявал ответното дружество за хода на предприетите от него действия, което е бил длъжен да стори като добър стопанин, макар и за това да е нямало изрична уговорка между тях, ако действително е изпълнявал волята на дружеството да го задължи по договор за заем. Освен това, дори и св. Б. да е имал право да подписва договори за заем без ограничение, то същият с поведението си, е поставил ответното дружество в неизвестност, както относно размера на заема, така и относно сроковете и условията за погасяване на задължението, за да може ответното дружество да охрани интересите си. Подписаният договор за заем е в размер на сумата 400000 евро с левова равностойност 782332 лв., от какъвто размер в периода от време от 14.09.2008 г.- 16.01.2009 г., няма данни по делото ответното дружество да е имало нужда. Напротив, от данните по делото може да се приеме, че дори и дружеството да е имало нужда от допълнителни парични средства, но с оглед решенията на Общото събрание, нуждата от допълнителни парични средства е била в размер на около 280000 лв., на колкото възлиза общия размер на допълнителните парични вноски за четиримата съдружници /по 70000 лв. от всеки/., респ. липсва еквивалентност между нуждата и сумата по подписания договор за заем, което също подкрепя извода, че упълномощеното лице е действало извън рамките на дадените му права.

Впрочем, предявения установителен иск е неоснователен и не следва да се уважава.

Останалите доказателства по делото съдът не обсъжда като неотносими към спора.

Относно довода на ответната страна, че сделката между страните била симулативна, съдът намира същия за несъстоятелен. При привидния договор липсва съгласие да се породят правните му последици и той се сключва, за да се създаде привидност за трети лица като страните реално не желаят възникването на правните последици на договора и не желаят да са обвързани от него. Успешното доказване обаче на привидността /симулативността/ на договора се извършва с писмен документ /обратно писмо/, в който се посочва, че съгласието за сключване на договора, не е истинско, а привидно. В тежест на ответната страна за доказване на абсолютна симулация е необходимо да представи "обратно писмо” или начало на писмено доказателство, каквото по делото не е представено.

С оглед на всичко изложено по- горе, съдът приема, че следва да се отхвърли предявения на основание чл. 422 от ГПК установителен иск от „О. Т.” Е. гр. С. , представлявано от управителя Е. В. С.- Б. против „П.- 4” О. гр. К. , представлявано от управителите Р. Ю. М. и П. С. Т. , с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „П.- 4” О. гр. К. със седалище и адрес на управление гр. К. , ул. „В.” № * с ЕИК *********, че дължи на „О. Т.” Е. гр. С. със седалище и адрес на управление гр. С. , ул. „П. И. С.” № * вх. * . * ап. * с Булстат *********, сумата в размер на 400000 евро за неизпълнение на договор за заем от 04.03.2009 год., както и договорна лихва от 5% в размер на 20000 евро, считано от 04.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24331 лева- разноски по делото, от които 16431 лв. за внесена държавна такса и 7900 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно изпълнителен лист от 16.04.2009 г. и Заповед № 446/16.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.04.2009 г., издадени по ч. гр. д. № 430/2009 г. по описа на от К. йския районен съд, въз основа на Договор за заем от 04.03.2009 г. с рег. № 430 на нотариус Г. Х. с район на действие Районен съд гр. К. , вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № 554.

При този изход на делото следва ищецът да заплати на ответника направените разноски по делото в размер общо на 9290.50 лв., от които 9000 лв. адвокатско възнаграждение и 290.50 лв. разноски за вещо лице.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск от „О. Т.” Е. гр. С. , представлявано от управителя Е. В. С.- Б. против „П.- 4” О. гр. К. , представлявано от управителите Р. Ю. М. и П. С. Т. , с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „П.- 4” О. гр. К. със седалище и адрес на управление гр. К. , ул. „В.” № * с ЕИК *********, че дължи на „О. Т.” Е. гр. С. със седалище и адрес на управление гр. С. , ул. „П. И. С” № * вх. * . * ап. * с Булстат *********, сумата в размер на 400000 евро за неизпълнение на договор за заем от 04.03.2009 год., както и договорна лихва от 5% , в размер на 20000 евро, считано от 04.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24331 лева- разноски по делото, от които 16431 лв. за внесена държавна такса и 7900 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно изпълнителен лист от 16.04.2009 г. и Заповед № 446/16.04.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.04.2009 г., издадени по ч. гр. д. № 430/2009 г. по описа на от К. йския районен съд, въз основа на договор за заем от 04.03.2009 г. с рег. № 430 на нотариус Г. Х. с район на действие Районен съд гр. К. , вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № 554.

ОСЪЖДА „О. Т.” Е. гр. С. , представлявано от управителя Е. В. С.- Б. да заплати на „П.- 4” О. със седалище и адрес на управление гр. К. , ул. „В." № *, ЕИК *********, представлявано от управителите Р. Ю. М. с ЕГН * и П. С. Т. с ЕГН *, сумата в размер на 9290.50 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: